№ 388
гр. П. , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200192 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. Д. ГР., ЕГН ***, с адрес гр. П., ул. „***“ № 83,
против Наказателно постановление № 20-1006-001408 от 10.06.2020 г. издадено от
началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. П., с което са наложени следните
санкции:
- за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева на основание
чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП;
- за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева на основание
чл.185 от ЗДвП.
- за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП- глоба в размер на 2 000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца;
В жалбата бланкетно се правят възражения за допуснати СПН при издаването на
НП, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което се иска отмяната му. Не се
прави искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща
и процесуален представител. По делото не е представено писмено становище по
същество.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител. По делото е депозирано писмено становище, в което са изложени
аргументи, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави се искане за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и
възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,
при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 11.04.2020 г., в
02,00 часа, в гр. П., на бул. „Х.“ до № 60, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. №
***, собственост на М. Д. Г. от гр. П., като МПС е било спряно от движение на
14.09.2017 г. При извършената проверка на водача било установено, че МПС не е
преминало ГТП. Водачът отказал и да му бъде извършена проба за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0195 в 02,15
часа. На водача бил издаден Талон за изследване № 0060632, който той отказал да
подпише и получи.
При така констатираното св. Б.Г.- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при
ОДМВР- П., съставил срещу жалбоподателя АУАН с № 385869/11.04.2020 г., който му
бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяване на АУАН водачът заявил, че
нямал възражения срещу направените от контролния орган констатации.
Въз основа на АУАН на 10.06.2020 г. било издадено и атакуваното НП, което
било връчено лично на наказаното лице на 06.01.2021 г. Жалбата портив НП била
депозирана лично от санкционирания на 12.01.2021 г., когато била входирана в
деловодството на ОДМВР- П., т.е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което
жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП и то пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Б.Г.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Относно нарушението по пункт І от НП- по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
На първо място при словесното описание на нарушението не е посочено в
достатъчно ясна степен изпълнителното деяние на същото и обстоятелствата, при
които то е извършено, т.е. липсват основни белези, част от фактическия състав на
вмененото административно нарушение и в този смисъл е нарушена разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, който
постановява забрана за водача на ППС да управлява пътно превозно средство, спряно
от движение. Както се посочи вече, в АУАН и в НП липсва точно описание на
нарушението, тъй като не е конкретизирано по какъв ред и въз основа на какъв акт
МПС, управлявано от жалбоподателя е спряно от движение. В описанието буквално е
2
посочена разпоредбата на закона „управлява МПС спряно от движение“, като е
отразена само датата, на която това е станало- „14.09.2017 г.“
От приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно справка АИС КАТ
(л.6) и ЗППАМ (л.7) се установява, че лек автомобил „***“ с рег. № *** е спряно от
движение на 14.09.2017 г., съгласно наложена ПАМ по чл.171 т.2 б.и от ЗДвП-
временно спиране от движение на МПС за срок от 1 месец, заради извършено
нарушение на ЗДвП от водача на автомобила на 13.09.2017 г. Пак от тези документи
става ясно, че лекият автомобил е собственост на М. Д. Г.- вероятно роднина на
жалбоподателя (от АНО доказателства в тази насока не са били ангажирани) и че ПАМ
е наложена по отношение на същия. Липсват доказателства обаче дали цитираната
ЗППАМ е била връчена на на М. Г. и кога, както и дали е била обжалвана, влязла ли е в
сила и на коя дата. Тези обстоятелства са от значение дали собственикът на МПС е бил
наясно, че лекият автомобил е спрян от движение от кога и за какъв срок от време. От
заповедта обаче се установява още едно важно обстоятелство, а именно това, че
автомобилът е бил спрян от движение за срок от 1 месец, който следва да се изчислява
от момента на отнемането на СРМПС на МПС, който момент отново е неясен, поради
липсата на ангажирани доказателства от АНО дали това е станало с
връчването/влизането в сила на ЗППАМ (и кога е това) или в по-ранен момент, когато
напр. би могло със съставяне на АУАН на водача СРМПС да е било иззето.
На следващо място няма нито едно доказателство по делото, че жалбоподателят
е бил наясно, че автомобилът е бил спрян от движение и то на процесната дата, при
извършената му проверка.
Както се посочи вече в АУАН и в НП не е посочено основанието за спиране от
движение на управляваното от жалбоподателя МПС.
Недопустимо е при въззивния контрол, съдът да извежда волята на АНО по
метода на тълкуването и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по
вземане на решение за налагане на съответно наказание при констатации за извършено
нарушение при виновно поведение на автора.
Това нарушение, водещо до накърняване правото на защита на нарушителя е от
категорията на съществените и е достатъчно НП, като незаконосъобразно да бъде
отменено.
Освен това дори и да не бяха допуснати посочените процесуални нарушения, по
същество съдът намира, че административното нарушение вменено във вина на
въззивника не е осъществено от същия, т.к. липсват доказателства към 11.04.2020 г.
лекият автомобил да е бил спрян от движение, още по-малко такива, че
жалбоподателят към датата на извършената му проверка от контролните органи е
съзнавал, че автомобилът е спрян от движение.
При това положение НП по този пункт се явява незаконосъобразно и като такова
следва да се отмени.
Относно нарушението по пункт ІІ от НП- по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Разпоредба на чл.147 ал.1 от ЗДвП, предвижда, че регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни
3
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, периодичните прегледи са задължителни за всички
регистрирани в Република България ППС без тези на поделенията на въоръжените
сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга.
Няма спор, че лекият автомобил „***“ с рег. № ***, на процесната дата е
управляван от жалбоподателя, което се установи от показанията на св. Б.Г., а не се
отрича и от жалбоподателя. Също е безспорно, че този автомобил е МПС регистрирано
в страната (виж справка за собственост и регистрация на ППС на л.6). Въпросното
МПС не попада изключенията установени в чл.2 ал.2 и ал.3 от Наредбата. Поради това,
същото подлежи на задължителен технически преглед, който съгласно чл.29 ал.1 от
Наредбата се извършва всяка година преди изтичане на една година от предходния
преглед.
Тъй като нито нормата на чл.147 ал.1 от ЗДвП, нито в Наредбата е изрично
записано, чие е задължението за представяне на МПС за годишен технически преглед,
то в случая това задължение следва да бъде изведено от санкционната норма на чл.181
т.1 от ЗДвП, която освен санкция съдържа в себе си и диспозиция. Съгласно същата се
ангажира административнонаказателната отговорност на собственик или длъжностно
лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно
средство за технически преглед. От доказателствата по делото се установи безспорно,
че цитирания по-горе лек автомобил, управляван от жалбоподателя към
инкриминираната дата, не е бил негова собственост, а на лицето М. Д. Г.. От
показанията на св. Г. пък се установи, че при извършената от него проверка в АИС на
МВР се установило, че управляваното от жалбоподателя МПС не е преминало ГТП.
При това положение действително не е изпълнено задължението за представяне
на МПС на ГТП, но това нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, не е извършено от
жалбоподателя, а от собственика на МПС- М. Г..
При това положение неправилно и необосновано АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което пък води до
незаконосъобразност на НП и в тази му част и обуславя неговата отмяна.
В допълнение следва да се посочи, че е налице и още едно основание за отмяна
на НП, поради допуснато СПН, това е така тъй като не е посочено в какво качество се
санкционира жалбоподателя. Както се посочи по-горе субект на нарушението по
чл.147 ал.1 от ЗДвП може да бъде само собственикът на това МПС. Визираното
обстоятелство е елемент от фактическия състав на нарушението и непосочването му
драстично засяга правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, което неминуемо води до незаконосъобразност на НП и е
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Относно нарушението по пункт ІІІ- по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
На първо място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя
Г. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му напълно да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото
му на защита. Нарушението е ясно описано- словесно- посочени са всички реквизити
4
дата (11.04.2020 г.) и място на извършаването му (гр. П., бул. „Х.“ пред №60) и
действията на нарушителя- качеството му на водач, неговите действия- управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № ***, като при извършената му проверка е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол- Алкотест Дрегер 7510 с
фабр. № ARDM 0195, което е станало в 02,15 часа, както и че след това му е издаден
ТИ с № 0060632, който той отказал да подпише и получи. В този смисъл нарушението
е ясно описано, като правилно е определена и нарушената законова разпоредба- чл.174
ал.3 от ЗДвП.
Посочената правна норма предвижда, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
Установената с акта фактическа обстановка кореспондира с приложените по
делото писмени доказателства, както и с показанията на свидетеля Г.. От показанията
на свидетеля се установи безспорно, че на процесната дата и място жалбоподателят е
управлявал посоченото в НП МПС. Св. Г. не можа да си спомня точно конкретния
случай и това е съвсем нормално и логично, предвид изминатия немалък период от
време от извършената проверка и съставения акт на жалбоподателя до провеждането на
в който е разпитан, както и това, че на дежурство контролните органи имат десетки
случаи като процесния. Св. Г. обаче бе категоричен, че той е съставил АУАН и че в
него е отразил констатираното при проверката. Категоричен бе, че жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и това е било
отразено в акта и ТИ, както и че е отказал да подпише и получи издадения му ТИ, което
е било удостоверено с подпис на свидетел.
Показанията на св. Г. се подкрепят и допълват от писмените доказателства по
делото- основното от които съставения ТИ. Следва да се отбележи и това, че и самият
жалбоподател не е отрекъл, че е управлявал автомобила на процесните дата и място и
че е отказал изпробване за употреба на алкохол с техническо средство (виж жалба на
л.3). Съдът взе предвид и това, че при предявяването на АУАН жалбоподателят не е
писал възражения за направените констатации, в това число че е управлявал МПС и е
отказал при извършената му проверка от контролните органи да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство. Вярно е, че не е длъжен да се брани
веднага по фактите, но когато е имал тази възможност и изрично е заявил, че няма
възражения, то това е първата индиция, че той е осъществил вмененото му нарушение,
а и тази позиция е от значение за преценка на по-нататъшното му поведение в
производството.
Съдът даде вяра на показанията на св. Г., макар същият да е в служебна
зависимост от АНО, тъй като това не го прави автоматично заинтересован от изхода на
делото, защото той няма никаква лична причина да уличава жалбоподателя в нещо,
5
което той да не е извършил, показанията му се подкрепят и от писмените доказателства
по делото и освен това не се опровергават и от нито едно от доказателствата събрани
по делото, а и не се отричат от жалбоподателя.
Независимо какви са били причините жалбоподателят да откаже да бъде
изпробван с техническото средство, то според доказателствата по делото, анализирани
по-горе, е налице безспорен отказ, тъй като тези действия са осъществени по волята на
самия жалбоподател.
Освен словесно наказващият За пълнота следва да се посочи, че законът в
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП не изисквала водачът кумулативно да е отказал да
бъде тестван и след това да не е дал кръв за химически анализ. Визираната правна
норма предвижда две хипотези на нарушението, а не две кумулативно изискуеми
предпоставки. В случая ясно наказващият орган е посочил, че санкционира
жалбоподателя заради отказа му да бъде тестван с техническо средство за употреба на
алкохол.
АНО е посочил и цифрово нарушената правна норма посочвайки правилната
квалификация на същото. Доколкото след словесното описание на нарушението
наказващият орган е цитирал изцяло словесната част на нормата на чл.174 ал.3 от
ЗДвП, то това не може да се приеме за процесуално нарушение от негова страна и
следва да се зачете като пълнота в посочването на нарушената разпоредба- не само
цифровата квалификация, но и съдържанието на разпоредбата.
С оглед на всичко казано до тук съдът намери, че с действията си
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП и правилно е била
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Наложените наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца са с във фиксиран от закона размер, който не
може да бъде намален, явява се справедлив и е адекватен на тежестта на извършеното и
е достатъчен за постигане на целите на административните наказания по чл.12 ЗАНН.
Накрая, следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в
настоящия случай. Самото естество на описаното нарушение е показателно за неговата
тежест и не би могло да се третира като маловажен случай. Напротив, случаят е с по-
висока степен на обществена опасност спрямо други случаи на нарушения от същия
вид. Освен това статусът на жалбоподателя като водач е обременен с налагането на
голям брой наказания за нарушения на правилата за движение, като сред тях има и
такова от процесния вид, като следва да се отбележи и това, че преди извършване на
настоящето деяние Г. е бил осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а
именно за управление на МПС след употреба на алкохол. Предвид конкретиката на
настоящият казус, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен
случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил
санкциониран.
По изложените съображения съдът намира НП в тази му част е законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото- частична отмяна и частично потвърждаване на НП,
АНО има право на разноски за процесуално представителство, съобразно уважената
6
част. Искането за разноски е направено своевременно с депозираното становище по
същество в хода на съдебното следствие. То е направено от А. Г. в качеството му на
началник сектор ПП, упълномощен от директора на ОДМВР П. да представлява
ОДМВР- П., като ЮЛ със самостоятелен бюджет, чието структурно звено е Сектор
ПП- органът издал НП. Това искане обаче следва да бъде отхвърлено. Това е така, тъй
като въззиваемата страна в процеса не е представлявана от юрисконсулт. От
представеното по делото пълномощно (л.27) се установява, че пълномощникът А. Г. е
лице с юридическо образование, но той не е юрисконсулт.
Принципно страните имат право на разноски, съгласно разпоредбата на чл.63
ал.3 от ЗАНН, препращаща към разпоредбата на чл.143 от АПК. Съгласно чл.63 ал.5 от
ЗАНН в полза на ЮЛ се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, чиито размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, към която
препраща в неуредените случай чл.144 от АПК.
Несъмнено ОДМВР- П. е ЮЛ и има право на разноски след като издаденото НП
е потвърдено, но само ако е представлявана от юрисконсулт. Тоест в тази хипотеза на
присъждане на разноски не попадат случаите, при които страната е представлявана от
служители с юридическо образование по смисъла на чл.32 т.3 пр.2 от ГПК. Съгласно
последната норма директорът на ОДМВР- П. е бил надлежно представляван от
началника на Сектор ПП, който своевременно е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, но не е налице законово основание за присъждане на
такова, тъй като ОДМВР не е била представлявана от юрисконсулт. В този смисъл е и
съдебната практика, като за пример биха могли да се посочат Решение №
1739/17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015 г.; Решение № 1141/03.02.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 13808/2015 г.; Определение № 47/26.01.2017 г. на Административен
съд София-област по адм. д. № 62/2017 г. и други.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд П., в
настоящия състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-001408 от
10.06.2020 г. издадено от началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. П., с което
на СТ. Д. ГР., ЕГН ***, с адрес гр. П., ул. „***“ № 83, за нарушение на чл.174 ал.3 от
ЗДвП- глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-001408 от 10.06.2020 г.
издадено от началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. П., с което на СТ. Д.
ГР., ЕГН ***, с адрес гр. П., ул. „***“ № 83, за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП-
глоба в размер на 100 лева на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП и за нарушение на
чл.147 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на наказващия орган-
ОДМВР- П. за присъждане разноски в полза на ОДМВР- П.- за юрисконсултско
7
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8