Мотиви към присъда №260004 от 26.01.2021 година по НОХД 1063/ 2020 г. по описа на РС Монтана
Подсъдимият
С.А.С. - роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx
е обвинен в това, че на
20.05.2019 година в град Монтана се заканил с убийство на Н.И. xxx думите: „Ще те
съсипем , ти не знаеш ли кой съм, всичко става така както аз искам и както
кажа. Ти не си никоя, за да знаеш и много скоро ще вляза пак в затвора за
убийство и пак детето ще бъде при мен.” и тези закани възбудили основателен страх за
осъществяването им, като деянието е извършено в условията на домашно насилие-
престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, както и в това, че на 23.05.2019 година в гр. Монтана около 17.30
часа не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед №
1577/04.07.2018г, издадена от PC Монтана по гр. дело № 1394/2018 година
съгласно решение, влязло в законна сила от 12.07.2018г, като приближил Н.И.Н.,
ЕГН xxxxxxxxxx, Т.И.Р. ЕГН xxxxxxxxxx, Д.И.Р. ЕГН xxxxxxxxxx и С. С. С. ЕГН xxxxxxxxxx,
както и обитавано от тях жилище в град Монтана ж.к.”М.” 2, бл.
14, вх. Е, ет.6, ап.15 на разстояние по малко от 50 метра- престъпление по
чл.296 ал.1 от НК
Прокурора подържа обвинението.
Предлага на съда да наложи на подсъдимия С. наказание четири години лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим за
първото престъпление, а също и наказание от две години лишаване от свобода за
престъплението по чл.296 ал.1 от НК. Предлага още на основание чл.23 от НК да
бъде определено едно общо наказание до размера на най- тежкото от тях. Предвид
обстоятелството, че подсъдимият е извършил двете престъпления в изпитателния
срок от 2 месеца и 18 дни, наложен му по ЧНД №165/2019г. на Окръжен съд - Враца
предлага на съда на основание чл.70, ал.7 от НК да постанови отделно
изтърпяване на неизтърпяната част от предходното наказание, наложено му по НОХД
№1614/2018г. на МРС от 2 месеца и 18 дни. Намира, че са налице условията за
групиране на определеното общо най-тежко наказание по настоящата присъда с
наказанията, наложени на подсъдимия по НОХД №62/2020г. от 6 месеца лишаване от
свобода при „строг” режим, както и наказанието, наложено му по НОХД
№1142/2020г. на РС - Монтана в размер на 6 години лишаване от свобода при
„строг” режим и глоба в размер на 16 000 лв., до размера на най-тежкото от тях,
а именно наказанието по НОХД № 1142/2020г. Предлага да бъде приспадната
изтърпяната част от наказанията участващи в групирането. Предлага още на
основание чл.24 от НК, с оглед изключително високата степен на обществена
опасност, както на деянията, за които е обвинен подсъдимият, така и на неговата
личност, да бъде увеличено определеното общо най-тежко наказание с още две
години, а наказанието. Подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените
разноски по делото.
Делото
се разгледа при условията на чл.
269, ал. 3, т. 4, б. ”а” от НПК, тъй като подсъдимия се намира извън пределите
на Р. България и местоживеенето му е неизвестно, с участието на упълномощен от
него защитник. Разпитан на досъдебното производство
подсъдимия С. не се признава за виновен, дава
кратки обяснения, като твърди, че не е заплашвал свидетелката Н. и не е
доближавал последната, децата й и жилището им.
В хода на съдебните
прения, упълномощеният от подсъдимия защитник не оспорва обвинението. Предлага
на съда да наложи на подсъдимия С. наказания към долния минимум лишаване
от свобода и за двете престъпления. Споделя становището на прокурора да бъде
групирано определеното общо най- тежко наказание по настоящето дело с
наказанията по посочените от прокурора две дела, до размера на най-тежкото от
тях. Счита, че съдът не следва да прилага разпоредбата на чл.24 от НК. По
отношение на разноските по делото, предлага същите да бъдат възложени в тежест
на подсъдимия.
Доказателствата са писмени и гласни, както и
приобщени по реда на чл.281 от НПК на свидетелката Д.П.Н., дадени на ДП – лист 143
от ДП.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият С. е осъждан многократно / по
18 бр. НОХД/ за извършени престъпления от общ характер, последото осъждане е по
НОХД 62 /2020 г.на PC Белоградчик, с определение, влязло в законна сила от
06.03.2020 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК му е наложено наказание
шест месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.
Свид. Н. и подс. С.
живели на семейни начала около 11 години. От съвместното си съжителство имат
роден един син - С. С. С., 5 - годишен. С тях тримата живеели и двете по-големи
дъщери на свид. Н. - свидетелките Д.Р. и Т. Р.. От лятото на 2017 година С.
започнал да употребява наркотични вещества, станал агресивен не само свид. Н.,
но и към децата. Често биел свидетелката и трите деца, не им разрешавал да
излизат навън, както и да общуват с други хора. По повод получено съобщение в
ОД МВР Монтана за нанесен побой над свид. Н. на 04.06.2018 г. в дома им в гр.
Монтана било извършено претърсване, при което били намерени и иззети наркотични
вещества. По образуваното наказателно производство в РУ Монтана по отношение на
С. била наложена мярка за неотклонение задържане под стража, по това
производство на С. било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и два месеца, което изтърпял в затвора Враца на 15.05.2019 г, освободен
е условно предсрочно, като с определение по ЧНД № 165/2019 г. на ОС Враца е
определен изпитателен срок вразмер на 2 месеца и 18 дни.
С решение от 04.07.2018 г. по
гр. д. № 1394/2018 г. на PC Монтана е допусната защита от домашно насилие,
извършено на 04.06.2018 г от С.А. Савчев по отношение на Т.И.Р., Н.И.Н., С. С. С.
и Д.И.Р. чрез налагане на предвидените мерки в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. От същата дата е издадена и заповед за защита, съгласно, която С. е
задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение
на Т.И.Р., Н.И.Н., С. С. С. и Д.И.Р., на С. е забранено да приближава Н. и трите
и деца, жилището им в гр. Монтана, жк. М., бл. 14, вх. Е ап. 15, местоработата
на Т.Р., училището на Д. и Т. Р., местата за социални контакти и отдих на
четиримата на разстояние по-малко от 50 м за срок от 12 месеца.
Независимо от съдебното
решение още докато изтърпявал наказанието си в затвора С. често звънял на Н. и
й изпращал заплашителни текстови съобщения.
След 04.06.2018 г. трите деца
и Н. редовно посещавали Детски център за застъпничество и подкрепа „Зона
закрила” в Монтана, където им била предоставена психологическа помощ и
подкрепа. На 20 май 2019 г. след като свид. Н. узнала, че С. е освободен от
затвора и вече е на свобода се насочила към Центъра, тъй като била изплашена за
живота и сигурността-своята и на децата си, преди още да влезе в сградата,
където се помещава Центъра на мобилния й телефон се позвънило, бил С.,
настоявал Н. да заведе при него малкия им син. Въпреки, че Н. отказала, като му
заявила, че съгласно решението на PC Монтана той има издадена ограничителна заповед и няма
право да ги доближава С. заявил, че това не го интересува, крещял и заплашвал.
По време на престоя в Центъра Н. получила още няколко обаждания, като всеки път
включвала разговора на високоговорител, подсъдимият настоявал да вземе малкия С.
и не приемал отказ, при едно от обажданията С. заявил, че той отново ще влезев
затвора за убийство - нейното и детето пак ще бъде при него. Отправените
заплахи били възприети и от другите лица, намиращи се в момента в Центъра, а
именно от свидетелките И.Г. и Д.Б.. Това мотивирало Н. да се прибере децата в
къщи и да не излизат навън.
На 23 май 2019 г. едната й
дъщеря - свидетелката Т.Р. излязла на балкона на жилището им и след секунди
влязла плачейки, казала й, че подс.С. е пред блока им и ще избие всички тях.
Свид. Н. погледнала през прозореца и го видяла, С. останал долу около час,
викал им „излезте, мишки такива”, жестикулирал към тях, първоначално седял на
маса в намиращото се наблизо/срещу блока им/ заведение заедно със свид. Е. С. и
още двама непознати мъже, сочил на един от тях автомобила на Н., след което
застанал до самия й автомобил - паркиран на около 10 м. от входа на жилището
им. Постоял известно време там, а след това се качил в автомобил, който бил
паркиран до нейния и махайки им с ръка се отдалечил.
По гр.д. № 1756/2019 г. на МРС
отново са наложени мерки по ЗЗДН спрямо подс. С., като последният е задължен да
се въздържа от извършване на актове на домашно насилие - психически, както и да
не отправя реални заплахи
и закани спрямо Н.И.Н., на подс.С. е забранено да приближава Н.И.Н., С. С. С., Д.И.Р.
и Т.И.Р.,xxx, както и местата за отдих, социални контакти и комуникации в гр.
Монтана на всеки един от тях, училището на Д.И.Р. на по-малко от 100 м. за срок
от една година, считано от 01.08.2020 г., решението е влязло в законна сила от
09.08.2019 г.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства.
Съдът изцяло кредитира
свидетелските показания на Н.Н.Т.Р., Д.Р.Л.Л., И.Г., Д.Б., както и на
свидетелката Д.Н. приобщени по реда на чл.281 от НПК. Свидетелските показания
на разпитаните свидетели са взаймно свързани и допълващи се. Нещо повече при
поставените от страните в процеса въпроси, свидетелите без колебание и
притиснение отговаряха категорично и еднозначно.
Така с поведението си подсъдимия
С.А.С. от обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като на 20.05.2019 година в гр. Монтана се заканил с
убийство на Н.И. xxx думите: „ Ще те съсипем, ти не знаеш ли кой съм, всичко
става така както аз искам и както кажа. Ти не си никоя, за да знаеш и много
скоро ще вляза пак в затвора за убийство и пак детето ще бъде при мен.” и тези
закани възбудили основателен страх за осъществяването им, като деянието е
извършено в условията на домашно насилие- съгл. разпоредбата на чл. 93, т. 31
от НК.
От субективна страна деянието
е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, подсъдимия С. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е желаел тяхното настъпване.
Подсъдимият С. от обективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, като на
23.05.2019 година в гр. Монтана около 17.30 часа не изпълнил заповед за защита
от домашно насилие - Заповед № 1577/04.07.2018 г., издадена от PC Монтана по гр. дело №
1394/2018 година съгласно решение, влязло в законна сила от 12.07.2018 г, като
приближил Н.И.Н. ЕГН xxxxxxxxxx, Т.И.Р. ЕГН xxxxxxxxxx, Д.И.Р. ЕГН xxxxxxxxxx и
С. С. С. ЕГН xxxxxxxxxx, както и обитавано от тях жилище в гр. Монтана жк. М.
2, бл. 14, вх. Е, ет.6, ап.15 на разстояние по малко от 50 метра.
От субективна страна деянието
е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е желаел тяхното настъпване.
Подсъдимият С. е извършил
двете деяния в изпитателния срок от 2 месеца и 18 дни, наложени му с
определение № 194 от 07.05.2019 г. по ЧНД № 165/2019 г. на ОС Враца, влязло в
сила от 15.05.2019 г.
Причините и мотиви за извършените престъпни
деяния от подсъдимия С. са ниското му правно съзнание и култура, неуважение към
личността, корист и утвърдените му престъпни навици.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия С.А.С.
за ВИНОВЕН по предявените му обвинения и му наложи съответни наказания, а
именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл.144 ал.3 във
вр. с ал.1 от НК и ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл.296
ал.1 от НК. По отношение на този
подсъдим са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и по
отношение на двете деяния– същият е с положителна съдимост, осъждан 18 пъти и е извършил двете деяния в
изпитателния срок от 2 месеца и 18 дни, наложени му с определение № 194 от
07.05.2019 г. по ЧНД № 165/2019 г. на ОС Враца, влязло в сила от 15.05.2019 г.
Предвид на това съдът
постанови наложените му наказания да се изтърпят ефективно като на основание
чл.57 ал.1 т.2 б.”Б” от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража определи “строг” режим. Смекчаващи отговорността обстоятелства в случая няма.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са високата степен на обществена
опасност, както на деянията, така и на дееца.
При
определяне на вида и размера на всяко от наказанията съдът съобрази всички
обстоятелства с правно значение за тяхната индивидуализация. Съдът определи
наказанията на подсъдимия С. при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи на
подсъдимия С.А.С. едно общо наказание измежду така наложените
по-горе до размера на най – тежкото от тях, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание следва да се изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим
съгласно чл.57, ал.1, т.2 б.”Б” от ЗИНЗС.
С така наложеното по вид и размер общо най-тежко наказание лишаване от свобода,
съдът счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и на
генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително,
предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на
останалите граждани.
Съдът постанови на основание чл.70 ал.7 от НК подсъдимия С.А.С.
да изтърпи изцяло и отделно неизтърпяната част от наказанието по ЧНД
№165/2019г. по описа на ОС Враца в размер на ДВА МЕСЕЦА И ОСЕМНАДЕСЕТ ДНИ.
На основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК,
като съобрази и справката за съдимост на името на подсъдимия съдът определи едно
общо наказание по настоящето дело - НОХД № 1063/ 2020г, по НОХД № 1142/2020г.
по описа на РС-Монтана, влязла в законна сила присъдата на 18.11.2020г. и по
НОХД № 62/2020г. на РС-Белоградчик, влязла в законна сила присъдата на
06.03.2020г. до размера на най – тежкото от тях, а именно ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание
следва да се изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим
съгласно чл.57, ал.1,
т.2 б.”Б”
от ЗИНЗС, както и глоба в размер
на 16 000.00 лева платима в полза на Държавата.
Съдът като съобрази обществената опсност както на
самия подсъдими, така и на извршените от него престъпления, на основание чл.24
от НК УВЕЛИЧИ така определеното общо най-тежко наказание с още ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 100.00 лева в полза на Държавата, или
общо подсъдимият С.А.С. следва
да изтърпи СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ефективно при
първоначален „строг” режим съгласно чл.57, ал.1, т.2 б.”Б” от
ЗИНЗС, както и ГЛОБА в размер на 16 100.00 лева платима в полза на Държавата.
На основание чл.25 ал.2 от НК съдът ПРИСПАДНА изтърпяната част от наказанията
по присъди участващи в групирането/ ако има такава/.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът не възложи разноски на
подсъдимия С.А.С., които да
заплати по сметка на ОД на
МВР Монтана, защото такива не са напревени в хода на ДП, възложи му да заплати по
сметка на РС- Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: