Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 7761 по описа за
2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 05.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 16248/2015г. на СРС, ГО, 39 състав, е признал за установено по предявените от И.П.П., И.О.П.
и Д.О.Г. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищците не дължат съобразно наследствената си квота сумата, начислена по фактура
№ **********/04.02.2015г., в общ размер на 1 630, 68 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия,
начислена служебно по констативен протокол от 25.06.2014г. от извършена
проверка за електроснабден имот с абонатен номер ********** и клиентски номер 300064515585,
за което е издадена фактура от 04.02.2015г.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
“Ч.Е.Б.” АД, в която се поддържат
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на формираните изводи. Конкретно се оспорва приетото, че потребителят не е
уведомен за извършената корекция на сметка и така не бил спазен предвидения в
чл. 17 от Общите условия на дружеството ред за уведомяване на клиенти за
корекция на сметка. Жалбоподателят счита, че ищците били надлежно уведомени за
корекцията на сметка, който извод се налагал с оглед факта, че издадената
фактура, съдържаща данни за извършената корекция, била приложена към исковата
молба. Освен това се поддържа, че уведомяването на клиенти за извършената
корекция не е елемент от фактическия състав на правото на корекция, т.е. не е
сред предпоставките, които пораждат правото на ищеца да извърши едностранна
корекция. Позовава се на съдебна практика на ВКС по този въпрос – решение №
124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. по описа на ВКС, Трето ГО. В условията
на евентуалност се поддържа, че съществува ред за уведомяване на клиента за
извършената корекци и това е предвидения в чл. 17, 18 и чл. 49, ал. 2 от Общите
условия. Счита, че с тези клаузи е изпълнено изискването на чл. 98 а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ, като било ирелевантно обстоятелството, че тези Общи условия не били
изменени след приемането на ЗИД на ЗЕ от 2012г. Тези изводи са формирани при
съобразяване на измененията на ЗЕ от 2012г., в които няма изискване да бъдат
изменени действащите към момента Общи условия на договорите на всички
лизенцианти, а е заложено само изискването в тях да има ред за уведомяване на
клиентите. Позоват се и на разрешението на този въпрос, дадено в решение №
124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, Второ ГО, съобразно което ако в
общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение
е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Насрещната
страна И.П.П., И.О.П. и Д.О.Г., са подали отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва по подробно изложени съображения. Поддържат се релевираните в
първоинстанционното производство доводи, които са били отхвърлени като
неоснователни в мотивите на първоинстанционното решение. Конкретно се поддържа
оспорването на наличието на облигационна връзка между ответното дружество и
ищците, респективно – с техния наследодател, с предмет – продажба на ел.
енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. “******. Поддържа се и
възражението, че в имота била потребена ел. енергия на претендираната от
ответника стойност, както и наведеното възражение за погасяване на вземането по
давност. Считат, че по делото не са ангажирани доказателства кой е собственик
на конкретния електроснабден имот, кой е подал заявление за продажба на ел.
енергия, конкретно – ответникът не бил доказал, че собственици на имота са
ищците, респективно техния наследодател, както и че ищците или техният
наследодател са подали заявление за продажба на ел. енергия в същия имот. По
тези съображения счита предявените отрицателни установителни искове за
основателни. Въззиваемите са релевирали твърдения за нарушение на чл. 48, ал. 2
от ПИКЕЕ, тъй като при извършване на твърдяната проверка не е присъствал
представител на полицията, което било абсолютно условие за действителност на
извършената проверка от страна на дружеството-лицензиант. Освен това не били доказани
предпоставките на чл. 48 от ПИКЕЕ за възникване на основание за извършване на
корекция на сметка, тъй като не било установено неотчитане или неточно отчитане
на потребената ел. енергия. Напротив, от приложения констативен протокол на БИМ
било видно, че средството за търговско измерване /СТИ/ измервало в класа си на
точност. В този смисъл счита за необосновани изводите на СРС, че твърдяното
устройство във вътрешността на процесното СТИ, което е непринадлежащо на
схемата на електромера, доказва установяване на елементите от фактическия
състав на чл. 48 от ПИКЕЕ. Нито в протокола от 25.06.2014г., нито в протокола
от 26.01.2015г. били констатирани грешки в измерването на средството за
търговско измерване, както и не било доказано, че т.нар. изменение в схемата на
свързване влияе по някакъв начин на измерването На следващо място, поддържа се
неправилност и завишаване на претендираната сума и по цени, тъй като в крайната
цена била включена и такса “задължение към обществото”, която била недължима в
хипотезата на определяне на коригирана цена на ел. енергия. Недоказана била и
началната дата на неточното измерване. В отговора на жалбата се твърди още, че
е налице основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, само ако е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия. Жалбоподателите навеждат съображения за неправилност на
корекцията, тъй като не било доказано, че описаното в констативния протокол
средство за търговско измерване е било монтирано на адреса, нито че то е било
повредено, нито че повредата се дължи на виновното поведение на ищеца. С оглед
изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата
от 1 630, 68 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена
служебно по констативен протокол от 25.06.2014г. от извършена проверка за
електроснабден имот с абонатен номер ********** и клиентски номер 300064515585,
за което е издадена фактура от 04.02.2015г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
изложените във въззивната жалба оплаквания съдът счита следното:
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото съществува валидно
възникнало облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия за
битови нужди за процесния имот, както и че от представения констативен протокол
са установени нарушения, представляващи промяна в схемата на свързване на
електромера, които водят до непълно отчитане на ел. енергия. Осъщественото въздействие върху средството за
търговско измерване било доказано въз основа на кредитираната
съдебно-техническа експертиза. Посочено е още, че при действащата нормативна
уредба, законодателят е допуснал разпределение на риска от обективно установено
неточно отчитане на ел. енергия, при който наличието на вина на която и да е от
страните е без значение. Независимо от изложеното обаче предявеният иск бил
приет за основателен, тъй като първоинстанционният съд е развил съображения, че
в приложимите Общи условия на дружеството не е предвиден ред за уведомяване за
извършената корекция. Ето защо е формиран извод, че в процесния случа не са
били налице основанията за извършване на корекция на сметка.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца,
съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното
дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно отношение
между страните по договор за продажба на електрическа енергия; че е налице
основание за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от
абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на
доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или
неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните актове и между
страните процедури за това.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
На етапа на въззивното производство е спорно
съществуването на облигационно правоотношение между страните с предмет продажба
на ел. енергия за процесния имот.
По така повдигнатия спор настоящият съдебен състав
приема следното:
Спорното правоотношение по доставка на електрическа
енергия на краен клиент намира правната си уредба в
Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите
на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б."
АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в
сила на 26.11.2007г. и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,
приети на основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от
07.11.2007г. и влезли в сила на 26.11.2007г., като същите са публикувани
съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от
представения сертификат за публикуване на реклама, издаден от департамент
"Маркетинг и реклама" на вестник "Телеграф". Същите са
представени и приети по делото като писмени доказателства.
Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично
приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия
заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат,
това се отразява в допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не
установява да е заявил несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил
специални такива съобразно дадената от закона възможност.
По силата на законовата уредба, продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от
ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа
енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от
17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/
краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на
понятието “битов клиент” е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея
ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е за “собствени битови нужди” и друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в
чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената
електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на
вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от
28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва
и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на “Ч.Е.Б.” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието
“потребител на електрическа енергия за битови нужди”, а именно – физическо
лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ,
правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди
може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие,
дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това
лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този
случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по
отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача
за консумираната в имота електроенергия.
В разглеждания случай ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение
между страните по делото. Не са представени доказателства нито за титулярството
в правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване
върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор между страните. Процесуалното бездействие на ищцовото дружество да
антажира такива доказателства води до извод за приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, поради
което съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито
юридически факт е останал недоказан. Друг извод не следва от обстоятелството,
че при ответника е открита индивидуална счетоводна партида на наследодателя на
ищците, тъй като не е ясно основанието за това - дали е станало служебно или
въз основа на искане, съответно по чие искане. При това положение значението на
откритата партида на името на наследодателя на ищците е единствено счетоводно и
същото не може да обоснове извод за
възникването на договорно правоотношение между страните, конкретното – между
ищците в качеството на наследници на О.И.П. и “Ч.Е.Б.” АД.
Приетото от първоинстанционният съд писмено
доказателство – заявление от общ характер във връзка с услуги, предоставяни от
“Ч.Е.Б.” АД от 18.02.2015, подадено от И.О.П., няма характер на извънсъдебно
признание на титулярство в правото на собственост върху процесния имот, в
какъвто смисъл са мотивите на съда. В посочения документ не се съдържат никакви
изявления на неговия подател, които могат да се приемат като признание на факти
с правно значение за настоящия спор. Посочено е единствено, че се иска
предоставяне на услуга /информация/ за имот, находящ се в гр. София, ул. “кота ******,
ап. 13, но липсва посочване на качеството на подателя по отношение на имота
/собственик, съсобственик, ползвател или др./. Доколкото ищците изрично са
оспорили наличието на облигационна връзка между страните, включително и в
качеството им на правоприемници /законни наследници/ на лицето О.И.П., а
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест не е ангажирала други
доказателства, освен описаното заявление от 18.02.2015г., се налага извод, че
предявеният иск е основателен. Ответникът не се легитимира като кредитор на
претендираната главница поради липса на облигационно правоотношение между
страните.
Така установеното е достатъчно основание за уважаване
на предявения отрицателен установителен иск. Независимо от изложеното следва да
се посочи и следното:
По делото се установи, че при извършена на 25.06.2014г.
проверка от представители на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД на средство за
търговско измерване, монтирано на адрес гр. София, ул. “******, било установено
нерегламентирано въздействие и достъп до средството за търговско измерване, за
което е съставен констативен протокол № 1010599. Удостовереното в него е потвърдено
и от осъществената метрологична проверка от БИМ. Предвид съставения констативен
протокол от метрологична експертиза № 91 от 26.01.2015г., извършена от
сружители на Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, РО – София, БИМ, се
установява, че в случая е осъществяван достъп до вътрешността на електромера,
изрязяващо се в следното: във вътрешността на електромера към напрежителната
верига допълнително е поставено устройство, което се състои от реле, електронна
платка и проводник, служещ за антена. Ето защо е направен извод, че е налице
изменение в електрическата схема на електромера, което не съответства на
одобрения тип.
Спори се между страните в производството дали е налице
основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия
от ответника или не, както и дали е извършена по нормативно установения ред за
това.
Обективната отговорност за вреди може да възникне
единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава
отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните
субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до
изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това
корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията
в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно
действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване
или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др./. Тази практика
е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. –
до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015
г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в
сила изменението на разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат
в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр. 98/2013 г., не съществува законово основание
за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г.;
решение № 173 от 16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение
№ 203/15.01.2016г., постановено по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.
98, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от
17.07.2012г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013г. са изпълнени условията,
посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения /определение №
860/30.11.2016г. по т.д. № 2474/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
Предвидените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с
протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито
със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр.
98/2013г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до приемането на
предвидените в разпоредбите на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна
практика на ВКС.
Исковият период обхваща 28.03.2014г. – 25.06.2014г.,
през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ,
обнародвани в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане
в сила на ПИКЕЕ.
С решение № 12897/01.12.2015г. по адм. д. № 9462/2014г.
на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017г. по адм. д. № 2385/2016г. на
5-членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на
нормите на чл.
48, чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС,
ІV отд., потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на
5-членен състав на ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната на чл. 48-51
ПИКЕЕ с посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно
нормата на чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение.
По изложените съображения следва да се приеме, че към
момента на извършване на процесната проверка – 25.06.2014г., ПИКЕЕ не са били отменени
и представляват приложим нормативен акт в цялост.
Наведените от ищците възражения, че ЗЕ не установява
хипотези на обективна отговорност на потребителя, са неоснователни.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012г., в сила от
17.07.2012г., по силата на законовата делегация на чл.
83, ал. 1, т. 6 и ал.
2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане
на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством
подзаконов нормативен акт.
Неоснователни са доводите на ищеца, че
ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период ел. енергия по изложените в
жалбата аргументи. С изменението на ЗЕ от 2012г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и или неточно измерена електрическа енергия.
Настоящият съдебен състав в своето мнозинство отстъпва
от приеманото от него в предходни съдебни решения становище, че снабдителят не
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието съдържание
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция.
След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите
условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент. В случая в чл. 17, ал. 2 от
действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на последния за
уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в
чл. 49, ал. 2 от същите, поради което по делото е установено, че е предвиден
ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената
корекция. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г.
на ВКС, II ТО, в което е прието, че в Общите условия на доставчика "Ч.Е.Б."
ЕАД е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция.
Действително, констативният протокол не е бил надлежно връчен на
потребителя. Настоящият съдебен състав обаче приема даденото в решение № 124 от
18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г. по описа на ВКС разрешение относно
въпроса дали е изпълнено изискването по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2,
т. 5, б. „а“ от ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. В това решение е
посочено, че ако в Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия в противоречие с чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. Следователно, дори и да е налице хипотеза на
неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол, не следва извод, че
не е възникнало правото на корекция.
В действащите към момента на извършване на
процесната проверка текстове на чл. 48
до 51
от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди -
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т. е. при
отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при
които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя
схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на
потребената електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол,
подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл.
47, ал. 1, ал.
3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, в правилата е предвиден
съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция
е постигната с участието на независим орган /така решение № 104 от 16.08.2016г.
по т. д. № 1671/15г. I ТО на ВКС/. Ето защо следва да се приеме, че отсъствието
на потребителя при извършване на проверката, не опорочава резултатите от
същата, ако е изпълнено изискването за участие на независим орган. В случая
изискванията за спазване на формата и реда за извършване на проверката са
спазени, а правата на ищцата са гарантирани посредством участие на представители
на Федерацията на потребителите.
По делото е установено, че проверяващите
служители на ответното дружество са свалили средството за техническо измерване
и последното е изпратено за проверка от компетентен орган на метрологичния
надзор. Съставеният констативен протокол от 26.01.2015г. във връзка с
осъществения контрол от Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", по своята правна същност представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда и страните материална
доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, посочени в него, който
не са оборени в процеса. От този акт безспорно е установено по делото, че
вследствие на осъществения нерегламентиран достъп във вътрешността на
електромера е извършена промяна в схемата на измерване, което е довело до
несъответствие с одобрения тип – обстоятелства, които се потвърждават и от
изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза. Конкретно е установено, че
е бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като към напрежителната
верига допълнително било поставено устройство, състоящо се от реле, електронна
платка и проводник, служещ за антена, както и че е налице изменение на електрическата
схема, което не съответства на одобрения тип.
За да възникне обаче субективното
материално право на дружеството - ответник за едностранна корекция на сметка на
потребител, e необходимо да се установят следните предпоставки: - в хипотезата,
когато е налице средство за търговско измерване: 1. Установено несъответствие
на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните; нарушения в целостта и/или функционалността на
измервателната система; добавяне на чужд за системата елемент; 2. Средството за
търговско измерване да не измерва количеството потребена електрическа енергия
или да измерва последната с грешка извън допустимата и 3. Наличие на причинно-следствена
връзка между установеното въздействие върху СТИ и неотчетеното количество
електрическа енергия, или отчитането му при грешка. Последните следва да са
налице кумулативно. Необходимо е да са спазени формалните изисквания,
установени в ПИКЕЕ относно процедурата по извършване на
проверката.
По делото е установено, че служители на
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ са извършили проверка на средството за търговско
измерване, чиито констатации са удостоверени в съставения констативен протокол.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че
е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на потребителя, тъй
като от представения констативен протокол № 91/26.01.2015г., издаден от
длъжностни лица от БИМ, който по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, относно фактите и обстоятелствата, посочени в
него се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като към електрическата
схема допълнително било присъединено устройство, непринадлежащо към схемата на
електромера, както и че е налице изменение на електрическата схема, което не
съответства на одобрения тип. Основателно
обаче е оплакването на въззиваемите за допуснато нарушение на материалния закон,
тъй като по делото ответникът не е установил чрез пълно и главно доказване,
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК втората предпоставка, а именно, че
средството за търговско измерване не е отчитало електрическа енергия или е
отчитало потребената енергия, за корекционния период, при грешка извън рамките
на допустимата - съгласно Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, което да е причинено от
нерегламентираната манипулация на измервателния уред. Такива данни липсват в
констативния протокол, изготвен от служителите на ответника при демонтирането
на СТИ, така и в този на БИМ. Напротив, от представения констативен протокол №
91/26.01.2015г. се установява, че средството за търговско измерване е отчитало
в рамките на допустимата грешка, т.е. че не измерва грешно. Освен това, според
разясненията на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство
техническа експертиза, дадени в проведеното на 18.11.2019г. публично съдебно
заседание, се установява, че не е известно предназначението на поставените
допълнително части в електромера, не е ясно и как са били вързани, къде точно
са били закачени. За да се отговори на въпроса какви команди може да се подават
чрез поставената антена е необходима допълнителна информация, а именно – да се
установи точната схема на свързване на допълнителните устройства и каква е
конкретната електронна платка на електромера, каквито данни по делото обаче
няма. Ето защо доводите на ответното дружество, че установеният нерегламентиран
достъп до вътрешността на електромера, представлява случай на непълно или
неточно отчитане на потребената електрическата енергия, даваща му право да
извърши едностранна корекция, не се споделя от настоящия състав и не изпълва
фактическият състав на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, б. "б. " ПИККЕ.
Както се посочи по-горе, правото на едностранно извършване на корекция на
потребената електроенергия от страна "Ч.Е.Б." АД, възниква при
установена причинно-следствена връзка между установеното въздействие върху СТИ
и неотчетеното количество електрическа енергия, или отчитането му при определен
процент грешка, а такива данни по делото липсват.
По тези съображения настоящият съдебен
състав счита, че в полза на ответното дружество не е възникнало право за
извършване на едностранна корекция на сметката на ищците, в качеството им на
потребители на ел. енергия, поради което предявеният отрицателен установителен
иск е основателен и следва да се уважи.
С оглед изложеното предявеният иск е основателен
и решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, макар и по
различни от изложените в обжалваното решение съображения.
По частната
въззивна жалба срещу определението от 19.06.2020г., постановено по реда на чл.
248 от ГПК:
Частната въззивна жалба е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на
постановеното определение, с което първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на ответника за изменение на постановеното решение в частта
му за разноските. Поддържа становище за неправилност на изводите на съда, че уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение от всеки един от ищците не е прекомерно
по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Обръща внимание на обстоятелството, че
процесуалният представител на ищците е подал една обща искова молба, извършил е
едни и същи процесуални действия в защита на тримата ищци, с оглед на което
счита, че не се дължи присъждане на отделно адвокатско възнаграждение за всеки
ищец. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че делото не представлявала
фактическа и правна сложност, което да обоснове присъждането на възнаграждение
в претендирания размер. По изложените съображения е направено искане за отмяна
на обжалваното определение и постановяване на друго, с което постановеното
съдебно решение да се измени в частта му за разноските, като в полза на ищците
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 350 лева.
Насрещната страна по частната жалба – И.П.П., И.О.П. и
Д.О.Г. оспорват същата като неоснователна. Счита, че доколкото в производството
са предявени субективно съединени искове на трима отделни ищци, всеки един от
тях има право да претендира присъждане на сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение.
С обжалваното първоинстанционно решение съдът е уважил
предявените в условията на активна солидарност искове, като с оглед изхода на
спора е присъдил в полза на всеки един от ищците сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева за всеки един от тях. За
неоснователно е прието релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и присъждане на
едно общо адвокатско възнаграждение, тъй като в случая е налице субективно
съединяване на искове, като всеки ищец има право на направанените от него
разноски във връзка с предявения от него иск.
С молба от 27.02.2020г. /подадена в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК/ е направено от ответното дружество искане за изменение на
решението в частта му за разноските, като се присъди общо в полза на всички
ищци възнаграждение за адвокатска защита и съдействие в размер на 350 лева.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
оставил искането без уважение, като е изложил идентични съображения на тези,
посочени в мотивите на постановеното съдебно решение.
Настоящият съдебен състав приема обжалваното определение
за неправилно по следните съображения:
В разглеждания случай
всеки един от ищците по делото е сключил отделен договор с уговорено в него възнаграждение
за предоставената правна помощ и съдействие в размер на по 300 лева.
Упълномощеният от тях адвокат е един и същ. Този адвокат не e защитавал
самостоятелни права на всеки един от ищците. Те са подали една обща искова
молба, в защита на един и същ интерес, при идентични правопораждащи факти на
предявеното спорно право – в случая са заявени идентични за всички ищци доводи
за недължимост на претендираната сума. При това положение се налага извод, че
пълномощникът на ищците не е осъществявал самостоятелни и отделни процесуални
действия по отношение на всеки един от тях, поради коет следва да бъде
определено общо адвокатско възнаграждение, което да се възложи в тежест на
насрещната страна.
В случая се установява,
че тримата ищци са заплатили и съответно претендират адвакотско възнаграждение
в общ размер на 900 лева. В тази връзка и
след като взе предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане по чл.
78, ал. 5 ГПК, въззивният съд приема следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело
№6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Материалният интерес в конкретния случай възлиза на
сумата от 1 630, 68 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г./, при интерес от 1 000 oт 5 000
лева минималното възнаграждение е 300 лева + 7 % за горницата над 1 000 лева. В
случая минималното възнаграждение е в размер на 344, 15 лева. Въззивният съд
намира, че действително заплатените адвокатски хонорари, съотнесени към действителната
фактическа и правна сложност на делото, се явяват прекомерни и следва да бъде
намалени до сумата от 350 лева, която да се присъди общо в полза на всички
ищци.
По тези съображения обжалваното определение следва да
се отмени и вместо него да се постанови друго, с което първоинстанционното
решение да се измени в частта му за разноските, като вместо присъдените в полза
на всеки един от ищците разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по
300 лева или общо 900 лева, да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в общ
размер на 350 лева. Общият размер на дължимите разноски в полза на ищците след
намалението на адвокатското възнаграждение от 900 лева на 350 лева възлиза на
сумата от общо 503, 80 лева /сбор от заплатената държавна такса в размер на 153,
80 лева и 350 лева адвокатско възнаграждение/.
При този изход на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззиваемите следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. В случая се претендира адвокатско възнаграждение в
общ размер на 900 лева. Настоящият съдебен състав счита за основателно
релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК по изложените по-горе съображения относно основателността на частната
въззивна жалба, които не следва да се повтарят и при разпределяне отговорността
за разноските във въззивното производство. Ето защо в полза на въззиваемите
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 350
лева, дължими с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и
при съобразяване на правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280,
ал. 3 от ГПК настоящото решение, включително и в частта му с характер на
определение, не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 33421 от
05.02.2020г., постановено по гр.д. № 16248/2015г. по описа на СРС, ГО, 39 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК **********,
седалище и адрес на управление *** да заплати на И.П.П., ЕГН **********, И.О.П., ЕГН ********** и Д.О.Г.,
ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, кантора 313, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
ОТМЕНЯ определение № 126816
от 19.06.2020г., постановено по гр.д.
№ 16248/2015г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, с което е отхвърлено искането по чл. 248 от ГПК на
“Ч.Е.Б.” АД за изменение на постановеното по посоченото дело решение от 05.02.2020г.
в частта му за разноските и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 33421 от 05.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 16248/2015г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, в частта му за разноските,
като НАМАЛЯВА присъдените в полза на
И.П.П., ЕГН **********, И.О.П.,
ЕГН ********** и Д.О.Г., ЕГН **********, разноски за първоинстанционното производство,
от 1 053, 80 лева на 503,
80 лева /сбор от държавна такса в размер на 153, 80 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева/.
Решението,
включително и в частта му с характер на определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.