№ 22979
гр. София, 12.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110148227 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Кредит Инс“ АД срещу М. Б. СТ., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за суми по договор за паричен заем, от които 2800.00 лева главница, 264.60 лева
договорна лихва и 238.05 лева мораторна лихва. Със заявлението се иска присъждане и на
сумата 1953.00 лева – такса „Гарант“ по договора, обоснована с твърдението, че
потребителят се е съгласил да бъде обезпечен кредита по този начин, като заемодателя
избере дружество, което да бъде гарант за плащанията – поръчител, за което му се дължи
възнаграждение, събираемо от самия кредитор на разсрочени вноски, включени в месечната
погасителна вноска. Съдът намира, че по отношение на така заявеното вземане заявлението
следва да се отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Кредит Инс“ АД и М. Б. СТ. договор за заем има характер на
потребителски договор и за него се прилагат разпоредбите на ЗПК. В чл.4 от договора е
предвидено, че заемополучателят избира опция заемодателят да избере дружество-гарант за
гарантиране вноските по договора, за което потребителят се задължава да заплати такса. По
правната си същност това е обезпечаване чрез поръчителство. От една страна, по делото не
са представени доказателства, че кредиторът е сключил договор за „гарантиране“
задълженията на М. Б. СТ. по процесния договор с трето лице. От друга страна,
дружеството-гарант се избира от кредитора, на когото следователно предварително му е
известно дължимото за това възнаграждение, който разход следователно е трябвало да
посочи като елемент от ГПР, което не е сторил – така в ЗПК. Отделно от това, видно е, че
1
вноските за гарант се плащат на заемодателя и са калкулирани в месечната погасителна
вноска по договора за заем, което е индиция, че тази сума е разход по договора и е елемент
от ГПР. По този начин, съдът намира, че се постига скрито оскъпяване на заема, което
противоречи на принципа за справедливост в гражданските отношения. Предвид
изложеното, търсеното вземане – такса „Гарант“ не се присъжда, като основано на нищожна
клауза от договора за потребителски кредит, тъй като същата противоречи на ЗПК.
Като последица от частичното отхвърляне на заявлението са изчислени и разноските
по делото.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от „Кредит Инс“ АД в частта относно сумата от 1953.00 лева – такса „Гарант“ по
договора, сключен на 17.09.2020г. с М. Б. СТ..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2