РЕШЕНИЕ
Номер 815 25.04.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На двадесет и осми март 2019
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Магдалена Койчева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 1296 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-1030-008803 от 31.10.2018г. на Началник група към ОД на МВР –
гр.Пловдив, с-р Пътна полиция, с което на Й.С.Б. ***, ЕГН **********, за
извършено административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на основание чл.178Д
от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1030-008803
от 31.10.2018г. на Началник група към ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р Пътна
полиция, с което на Й.С.Б. ***, ЕГН **********, за извършено административно
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на основание чл.178Д от ЗДвП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева.
Жалбоподателят Й.С.Б. обжалва наказателното постановление, като формулира
претенция за отмяната като незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения
в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание и пледира за отмяна на
наказателното постановление, поддържайки изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата
страна – Сектор ПП към ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено против Й.С.Б., за това, че на 01.10.2018г.
около 16.15ч., в гр.Пловдив на бул.”Васил Априлов”, № 86, с/у сградата на Второ
РУ ОДМВР, като водач на лек автомобил – Хонда Сивик 4 ДР, с рег.№ ****, държава
България, при обстоятелства: управлява л.а. Хонда с рег.№ **** – „ОМЕГА КОНСУЛТ
201” ЕООД, извършва следното: 1. Паркира МПС на място, определено за хора с
трайни увреждания. Въпросното място е обозначено съгл. изискванията; с което е
извършил:
1. Лице, което без
да има това право, паркира на място, определено за ПС, обслужващо хора с трайни
увреждания или за ПС, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
С това виновно е
нарушил чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН
от 01.10.2018г., съставен от С.С.Я. – мл.а към сектор ПП – Пловдив, в който по идентичен начин е
описана, посочената по-горе фактическа обстановка, която се установява по
безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира като обективни и достоверни. Съдът
изцяло се доверява на свидетелските показания на актосъставителя, считайки ги
за подробни, логични и лишени от субективизъм, като не по този начин се
възприемат показанията на св.Д.П.Л., тъй като същата е в дългогодишни
приятелски и професионални отношения с жалбоподателя, поради което показанията
й са пристрастни и са проява на заинтересованост на свидетелката към
благоприятен за Б. изход на делото. Обективните показания на св.Я. сочат, че
при извършване на нарушението и проверката жалбоподателят е бил сам, св.Л.не се
е намирала в автомобила, противно на твърденията й, нито я е виждал там. В
автомобила не е имало човек по време на проверката, като Б. го е отключил сам,
за да предаде документите за проверка, като е обяснил на актосъставителя, че е
водач на автомобила и е паркирал за кратко.
В
тази връзка съдът намира, че изследваното
административно нарушение се доказва по несъмнен начин, като същото е било
правилно и законосъобразно квалифицирано по цитираната правна разпоредба, съгласно
която „Освен в посочените в ал.1 случаи паркирането е забранено
на места, пределени за хора с трайни увреждания.” Логично при така установената
противоправна деятелност за наказващия орган е възникнало задължението за
санкционирането й по реда на чл.178Д от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения
размер от 200 лева, който е законодателно фиксиран и нито съдът, нито
наказващият орган имат правомощието да го изменят.
При извършената
служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на
атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така,
че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото
въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са
спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно
издаване. Съдът не
споделя възражението на жалбоподателя за маловажност на случая, тъй като
стореното разкрива признаците на типичното нарушение от изследвания вид и не се
установяват обстоятелства, които да го отличават от него.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 18-1030-008803 от 31.10.2018г.
на Началник група към ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р Пътна полиция, с което на Й.С.Б.
***, ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4
от ЗДвП на основание чл.178Д от ЗДвП е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 200 лева, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и
законосъобразно.
По горните
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала !
М.К.