Протоколно определение по дело №66/2024 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 598
Дата: 30 септември 2024 г.
Съдия: Милена Димитрова Петева-Георгиева
Дело: 20245600200066
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 598
гр. ХАСКОВО, 27.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.
СъдебниС. П. С.

заседатели:Ш. Р. Ю.
при участието на секретаря Д.А. А.-С.
и прокурора П. Й. Ж.
Сложи за разглеждане докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г. Наказателно
дело от общ характер № 20245600200066 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково се явява прокурорът П.
Ж..
ПОДСЪДИМИЯТ А. Д. Г. се явява. Явява се и неговият
упълномощен защитник – адв. А. П. А.
ПОСТРАДАЛАТА Е. А. Д., редовно уведомена по телефона, не се
явява.
ПОСТРАДАЛАТА Я. Д. Г. се явява.
Явява се адв. И. И., който представя договор за правна помощ и
пълномощно, удостоверяващо представителни права, делегирани му от
пострадалата Е. А. Д., както и молба, в която е формулирано искане
последната да бъде конституирана в качеството й на частен обвинител. В
молбата е потвърдено желанието на пострадалата да бъде представлявана от
адв. И..


По хода на разпоредителното заседание:
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки да се даде ход на делото.
1
АДВ. И.: Да се даде ход на делото. Потвърждавам, че моята
доверителка е уведомена за днешното съдебно заседание, но е
възпрепятствана да се яви и ме е упълномощила да я представлявам.
ПОСТРАДАЛАТА Я. Д. Г.: Да се разгледа днес делото.
АДВ.А.: Да се гледа делото.
ПОДСЪДИМИЯТ А. Д. Г.: Да се гледа делото.
Съдът, след като отчете становищата на страните, констатира, че
не са налице процесуални пречки да бъде даден ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 272 от НПК съдът пристъпи към снемане
самоличността на явилите се лица:

ПОДСЪДИМИЯТ А. Д. Г. – роден на ***.*** г. в ***, живущ в ***,
бул. „***“ бл. *, вх. *, ет. * ап. *, *** гражданин, неженен, неосъждан,
грамотен, с основно образование, работи на *** без трудов договор, ЕГН:
**********.
Я. Д. Г. – родена на *** г. в с. ***, общ. ***, живуща в гр. ***, ***
гражданка, вдовица, неосъждана, грамотна, със средно–специално
образование, пенсионер, работеща във *** в *** майка на подсъдимия А. Д. Г.
и съпруга на починалия Д. Г., ЕГН: **********.
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на подсъдимият
правата му, предвидени в НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ А. Д. Г.: Разбра правата, които имам в процеса
като подсъдим и които ми разяснихте. Нямам въпроси относно тях.
Съдът разясни на пострадалата правата, с които разполага в
процеса.
ПОСТРАДАЛАТА Я. Д. Г.: Разбрах какво ми разяснихте. Нямам
въпроси. Потвърждавам казаното от мен в предходното съдебно заседание - не
искам да упълномощавам адвокат. Сама ще защитя интересите си. Не искам
да предявявам граждански иск, нито да участвам в делото като частен
обвинител.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разясни на страните
правото на отвод против състава на съда, прокурора, защитницика и
секретаря.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. И.: Нямам искания за отводи.
ПОСТРАДАЛАТА Я. Д. Г.: Нямам искания за отводи.
АДВ.А.: Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ А. Д. Г.: Нямам искания за отводи.
АДВ. И.: Поддържам искането на моята доверителка да бъде
конституирана като частен обвинител в производството. Не желае тя, нито аз
конституирането й като граждански ищец.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК съдът извърши проверка
връчени ли са преписи от обвинителния акт и от разпореждането на съда за
насрочване на разпоредително заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Д. Г.: Получих препис от обвинителния акт и
от разпореждането на съда преди повече от седем дни. Запознат съм с тях.
ПРОКУРОРЪТ: Получих препис от разпореждането на съда.
АДВ. И.: Запознат съм с разпореждането на съда. Моята
доверителка също е получила книжата своевременно.
ПОСТРАДАЛАТА Я. Д. Г.: Получих призовката и приложеното
към нея разпореждане. Чела съм ги и съм запозната със съдържанието им.
Адвокат А.: получил съм препис от разпореждането на съда,
съдържащо въпросите по чл.248 ал.1 от НПК.
Съдът, след като се увери, че подсъдимият е получил
своевременно препис от обвинителния акт, а всички страни са били снабдени
с препис от разпореждането на съда, съдържащо подлежащите на обсъждане в
днешното съдебно заседание въпроси, намира, че следва да се предостави на
страните възможността да вземат становище по тези въпроси, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВИ СЕ възможност на страните да изразят становище
по въпросите, изброени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на съда. Считам, че няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Намирам по т. 4, че
прилагането на особените правила стои като право и привилегия на
3
подсъдимия, в случая на евентуално допуснатия и конституиран частен
обвинител. В случая не се налага разглеждане на делото по някои от особените
правила от т. 5. Считам, че няма основание за промяна на мярката за
процесуална принуда. Нямам искане за събиране на нови доказателства. Няма
пречки, предвид изложеното, за насрочване на съдебно заседание. По
отношение на частния обвинител, смятам, че молбата е своевременно
подадена и са налице предпоставките за конституиране.
АДВ. И.: По точка 1 – считам , че делото е подсъдно на съда. По
т.2 - няма основания за прекратяване и спиране на наказателното
производство. По т.3 – не е допуснато нарушение в процесуалните правила,
което да ограничава правата на обвиняемия или на пострадалия. По т.4 - ще се
даде възможност на колегата - защитник да изложи своето виждане относно
особените правила за разглеждане на делото. По т. 5 - няма основание за
разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия и
съдебен заседател. По т. 6 – да остане такава мярката за процесуалната
принуда. По т. 7 - нямам искания за събиране на нови доказателства. По т. 8 –
посочените в обвинителния акт свидетели и вещи лица следва да се призоват.
ПОСТРАДАЛАТА Я. Д. Г.: Съгласна съм с казаното. Не са били
нарушени моите права - запозната съм с делото и с материалите. Бяха ми
разяснени правата в хода на досъдебното производство.
АДВ.А.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че делото е родово и местно подсъдно на хасковския
окръжен съд. Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното
производство. Не считам, че на досъдебното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на
страните. По отношение на т. 4, считаме, че е налице възможността и правим
искане за разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК, по реда на
чл. 371 т.1 като даваме съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели
и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство, както и по чл.371 т.2 - моят подзащитен заяви, сега
ще го заяви и тук пред Вас, че признава фактите и обстоятелствата, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяваме да не се
събират доказателства за тези факти, като се съгласяваме и приемаме тези от
досъдебното производство. Няма основания за разглеждане на делото при
4
закрити врата и привличането на резервен съдия и съдебен заседател, друг
защитник, вещо лице или тълковник или извършване на съдебни следствени
действия по делегация. Нямам искания за събиране на нови доказателства. А
по отношение на насрочването на делото, моля да насрочите производството
незабавно, предвид разпоредбите на чл. 252 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ А. Д. Г.: Съгласен съм с казаното от адв. А..
Признавам изцяло фактите и обстоятелствата от обвинителния акт. Желая
делото да протече по съкратена процедура при признание на вината. В хода на
досъдебното производство не са ми били нарушени правата. Имах защитник,
имах право да давам обяснение и съм запознат с доказателствата по делото и
престъплението, в което съм обвинен.
АДВ. И.: Да се уважи искането на защитата за съкратено
следствие.
По въпросите на разпоредителното заседание съдът се оттегля на
тайно съвещание.
След проведеното съвещание по изброените в разпоредбата на чл.
248, ал. 1 от НПК въпроси съдът прие за установено следното:
Делото е както местно, така и родово подсъдно на Окръжен съд –
Хасково, с оглед характера на повдигнатото обвинение и мястото на
престъплението, което се твърди, че е извършено. Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, но съдът
констатира, че са налице основания за прекратяване на съдебното
производство, тъй като противно на изразеното от страните становище съдът
намира, че настоящият обвинителен акт не отговаря на изискванията в
разпоредбата на чл.246 ал.1 от НПК, важна част от които според утвърдената
съдебна практика е неговата фактическа обоснованост, предполагаща яснота
на изложението, последователност на съдържащите се в него твърдения и
тяхната съпоставимост с фактическото и юридическо обвинение, по което
подсъдимият е предаден на съд. Макар на пръв поглед обемен и представящ
всички съществени за предмета на доказване факти, обсъжданият
обвинителен акт страда от сериозни непълноти, които ограничават правата на
страните – както на подсъдимия, така и на пострадалите, и в същото време
препятстват постановяването на законосъобразен съдебен акт. Против
подсъдимия А. Д. Г. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.124 ал.1 от
НК и затова съществени за обвинителната рамка са две групи обстоятелства –
5
видът на причинената телесна повреда, довела до смъртта на жертвата и
субективното отношение на дееца към този резултат. Именно по тези въпроси
формулираното от прокурора становище е неясно, фактически
неаргументирано, а в някои части и вътрешно противоречиво. Допуснато е и
несъответствие между описаното в обстоятелствената част на акта и неговата
заключителна част, представяща фактическото и юридическо обобщение на
прокурорската позиция. Така, според посоченото на стр.13 от акта на
починалия Д. А. Г. са били причинени телесни увреди, чиито медико-
биологични белези вещите лица-лекари били квалифицирали като
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“, „трайно затруднение
в движението на врата за повече от 30 дни“ и „трайно затрудняване на
движенията на четирите крайника за период, по-голям от 30 дни“, т.е. описани
са три различни по своето естество неблагоприятни телесни изменения,
изпълняващи признаците на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2
от НК. При формулираното на фактическото обвинение, съдържащо се в
диспозитивната част на акта, прокурорът обаче е визирал само едно от тези
телесни състояния, в умишленото причиняване на които е обвинил
подсъдимия Г., а именно: разстройството на здравето, временно опасно за
живота, настъпило в резултат на шийната травма със счупване на тялото на
пети шиен прешлен с разместване на ниво С4-С5, размачкване и
кръвонасядане на гръбначния мозък на нивото на счупването. Дали това
несъответствие между описателната и заключителната част на акта е случайна
или преднамерена е въпрос, чийто отговор не са съдържа нито в пространното
възпроизвеждане на изготвените от съдебните медици експертни заключения,
нито в извършения анализ на доказателствата и доказателствените средства,
чийто фокус е субективното отношение на подсъдимия към извършеното, но
не и обективните проявления на деянието, включително неговият негативен
ефект върху телесното здраве на жертвата. Очевидно така констатираното
противоречие между двете части на прокурорския акт поражда въпроса – в
причиняването на колко на брой и какви по вид телесни увреждания е обвинен
подсъдимият и дали действително е прието, че само временно опасното за
живота разстройство на здравето е това физиологично изменение, което е
причинило инкриминираната смърт или пък че казуален принос за този
резултат са имали и останалите две травматични състояния, още повече че
всички те имат общ генезис, както прокурорът макар и не съвсем категорично
6
е приел. От друга страна, според разрешенията, дадени в ППВС № 3/79 г.,
когато с извършването на едно деяние са причинени на едно и също лице
еднакви по характер телесни повреди, то деецът следва да отговаря за
причиняването на една такава, защото в резултат на посегателството се
осъществяват признаците на едно и също престъпление. Смисълът на това
разрешение е, че при наличието на повече, но идентични по характер телесни
повреди, не е приложим институтът на реалната или идеална съвкупност,
нито принципът на „поглъщане“ на по-лекия от по-тежкия резултат, тъй като
се касае за една единна изпълнителна дейност, водеща до общ неблагоприятен
за здравето на пострадалия резултат. Тук следва да се посочи, че изброявайки
в нормата на чл.129 от НК телесните увреждания, представляващи средна
телесна повреда, законодателят не е степенувал същите съобразно тяхната
тежест, както е подходил при разграничаването на видовете телесни повреди,
отчитайки нивото на застрашаващото здравето влияние като водещ критерий
за обществената опасност на престъпното посегателство. Казаното сочи, че в
настоящия случай прокурорът е следвало да се ангажира с конкретно
становище как трайното затруднение в движението на снагата и в движението
на четирите крайника кореспондират с настъпилия резултат и какво е тяхното
правно значение, след като те представляват елемент от комплексната
физиологична увреда, притежаваща визираните в нормата на чл.129 ал.2 от
НК признаци и в същото време присъстват в обстоятелствената част на акта и
то именно като последица от инкриминираната дейност. Наред с това, при
фактическата аргументация на телесните увреждания прокурорът е допуснал
и друга неяснота. В няколко части от обвинителното изложение е отбелязано,
че нанесената на починалия шийна травма е довела до парализа на четирите
крайника, както и че при стационарния престой е била констатирана т.нар.
„квадриплегия“, т.е. невъзможност за движение на всички крайници, а това с
основание поставя въпроса относно съответствието между физиологичната
природа на това телесно изменение и възприетата от прокурора правна оценка
на същото, както и относно връзката му с коментирания летален изход и
отговорът на този въпрос отново не може да бъде открит сред залегналите в
документа фактически положения, сочещи от една страна на изцяло загубена
функция на крайниците, а от друга - на несъответна на това състояние
квалификация. По-същественото и затрудняващо правата на страните е
отсъствието на ясно обвинително становище относно присъствието или не в
7
допринеслата за резултата причинно-следствената верига и на така
отбелязаната в акта телесна увреда, още повече че факти, които да
аргументират извод кое именно негативно за здравето състояние е
генериралият смъртта фактор, категорично не са налице. В подкрепа на това
следва да се посочи, че макар и обстоен, преразказът на експертните
заключения не е в състояние да замести прокурорската позиция по важните за
доказването фактически въпроси, нито особено значимата в случая
категоричност за възприетите или невъзприети от обвинението експертни
изводи, защото не последните, а изградената въз основа на тях уличаваща теза
са фактическият фундамент, върху който страните градят своята защита.
Изложеното следва да бъде допълнено и с противоречивите
обвинителни твърдения относно субективната страна на престъплението.
Освен отсъствието на факти, сочещи дали непредпазливостта като отношение
към настъпилия резултат се изразява в небрежност или самонадеяност, в
прокурорското изложение не се откриват каквито и да е обстоятелства,
подкрепящи възприетия евентуален умисъл като субективен признак на
нанесената телесна повреда. Записаното пък, че „обвиняемият е бил длъжен и
е могъл да прецени, че след събарянето на пострадалия на пода, който бил в
положение седнал върху твърдата подова настилка могат да предизвикат така
настъпилата тежка шийна травма на прешлените на човек в напреднала
възраст“, очевидно сочат на различна от възприетата умишлена форма на
вина, тъй като задължението и способността за предвиждане на
общественоопасните последици представляват интелектуален момент на
непредпазливостта, а не на умисъла, неизменна част от който (косвения) е
предвиждането на резултата, безкритичното отношение към него и съгласието
за неговото настъпване като страничен на пряко преследваната цел – съставни
елементи, които в случая са лишени от каквото и да е фактическо съдържание,
най-малкото заради необозначаването на желания от дееца резултат в
контекста на заявката (макар такава на практика да липсва), че не нанесената
телесна повреда е бил ефектът, към чието постигане действията на
подсъдимия са били насочени. Какво пък е правното значение на експертния
извод относно „неизбежността“ на смъртта е също въпрос, който не е намерил
коментар в обвинителен акт, значителна част от който е посветена на
механичното възпроизвеждане на експертните доклади, но без видим
ангажимент за собствената на прокурора позиция относно установените по
8
научен път факти. На фона на казаното по-горе, относима към правната
оценка на стореното би се явила предотвратимостта на т.нар. „квадриплегия“,
а не на окончателния резултат, върху чиято „неизбежност“ дали се акцентира
само в контекста на предприетите медицински действия или и в светлината на
инкриминираното поведение е също въпрос, чието решение не присъства в
обвинителния текст.
Няма как да не бъде отбелязано, че принципно прокурорът не
дължи доказателствен анализ, нито подробна аргументация на своите правни
заключения. Той дължи обаче ясно и достъпно за страните очертаване на
обвинителната рамка, така че подсъдимият да бъде информиран срещу какъв
фактически обем следва да насочи своята защита, а пострадалият да е в
състояние да отстоява адекватна на него позиция. Ето защо, изложените от
обвинението обстоятелства е необходимо да бъдат диференцирани по начин,
позволяващ открояването на тези, върху които се базира фактическото и
юридическо обвинение, от ония, които имат значение единствено за
индивидуализацията на отговорността – изискване, което разглежданият
документ не изпълнява и то не само защото описаните като констатирани от
експертите съпътстващи увреждания (изброени на стр.9) не са били отнесени
към нито една от двете горепосочени фактически категории, но и заради
всички изброени по-горе дефицити, сериозно затрудняващи възможността за
разбиране на обвинителната теза.
Само като допълнение към казаното следва да се маркира, че на
стр.4 от обвинителния акт /в абзац три отдолу нагоре/ е записано, че „Д. А. Г.
ударил с юмрук лицето на баща си“ (забел. името на подсъдимия е А. Д. Г.),
което макар и вероятно дължащо се на техническа или фактическа грешка,
също разколебава яснотата на обвинителните твърдения.
Изложеното мотивира съда да приеме, че образуваното съдебно
производство следва да бъда прекратено, а делото върнато на прокурора за
отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила, които
освен съществени, са и подлежащи на корекция.
Произнасянето по останалите въпроси, предмет на
разпоредителното заседание, се явява безпредметно.
С оглед на това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
9
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 66/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Хасково, заради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, засегнали правата на подсъдимия и на пострадалите.
ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане и
отстраняването на тези нарушения (подробно описани в мотивите на
определението).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба и
протест пред Апелативен съд – Пловдив в 7 - дневен срок от днес.
На адв. А. и на прокурора да се издаде препис от определението, с
оглед направеното от тях искане.

Заседанието приключи в 10.55 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10