МОТИВИ
към присъда № 16/14.03.2018 г. по н.о.х.д. № 155
по описа на Добричкия районен съд за 2018 г.
На 30.01.2018 г. Районна прокуратура – Добрич е
внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно
производство № 181/2017 г. по описа на Второ РУ на МВР – гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано
производство пред първа инстанция срещу И.Р.С. ***, ЕГН **********, за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че И.Р.С., на 11.07.2017
г., около 14:00 часа в с. Прилеп, в посока с. Батово, община Добричка, обл.
Добрич, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влязло в
сила на 19.05.2017 г. наказателно постановление № 17-3394-000036 от 22.03.2017
г., издадено от началника на РУ Албена при ОД на МВР - Добрич за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил
такова деяние - управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел
Вектра” с рег. № СС *** АМ, без съответно свидетелство за управление.
Относно разглеждането на делото в
отсъствие на подсъдимия:
С обвинителния акт на подсъдимия И.Р.С.
е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, което не
се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
На досъдебното производство С. е
бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 13.07.2017 г. за
същото престъпление, като постановлението му е било предявено лично и в
присъствието на упълномощения от него защитник - адвокат С.К. ***.
За първото съдебно заседание,
проведено на 21.02.2018 г. подсъдимият И.С. е бил редовно призован, като препис
от обвинителния акт и разпореждането на съдия-докладчика за насрочване на
разпоредителното заседание, са били получени от подсъдимия, като на същия е
било съобщено за насрочване на разпоредителното заседание, както и че делото
може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.
За съдебното заседание, проведено
на 14.03.2018 г. и в което съдебно заседание съдът е постановил присъдата,
подсъдимият И.С. не се е явил, като се е представлявал от упълномощения от него
защитник – адвокат С.К., който заявил, че подсъдимият се намира в чужбина, но
същият е уведомен за воденото срещу него наказателно производство, както и за
съдебното заседание, като е изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК.
Видно от изявлението на защитника
на подсъдимия, последният не е посочил уважителна причина за неявяването си в
съдебно заседание.
В случая, с оглед
обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, присъствието
на подсъдимия не е задължително /по аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК/. Това означава, че след като е редовно призован, личното му участие в
процеса зависи от собственото му решение, поради което неявяването му в съдебно
заседание не следва да бъде санкционирано.
И в тези случаи обаче съдът има
правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване
на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да
се яви на следващото съдебно заседание.
Извършвайки тази преценка съдът е
намерил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи
за разкриване на обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал.
3, т. 3 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие (подсъдимият е
редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е
изпълнена процедурата по чл. 247, ал. 1 от НПК), т.нар. задочно производство, в
която насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно
заседание, проведено на 14.03.2018 г.
В
разпоредително заседание, съдът, след като изслуша страните се произнесе с
определение по чл. 248 от НПК, съобразно което:
1. Делото е подсъдно на Районен съд - Добрич.
2. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. На
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия;
4. Налице са основания
за разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и осма от НПК;
5. Няма основания
делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или
съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация;
6. Не са налице
основания за вземане на мярка за неотклонение спрямо
подсъдимия, както и на други мерки за процесуална принуда.
7. Не се налага
събирането на нови доказателства.
Съобразявайки се
с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след
провеждане на разпоредителното заседание с участието на явилите се в
разпоредителното заседание страни, по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Добрич поддържа повдигнатото обвинение и с оглед наличието на
предпоставките по чл. 78а от НК, предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление, като същият бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба.
Пледира се подсъдимият да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски в
размер на 240.95 лева /двеста и четиридесет лева и деветдесет и пет стотинки/.
Защитникът на подсъдимия И.Р.С. пледира последният да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба, като се иска с присъдата съдът да се произнесе и относно
сторените по делото разноски.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият И.Р.С. и св. К.Р.И.
се познавали от около един месец и след проведен разговор на 11.07.2017 г. по
мобилен телефон се уговорили да се срещнат в с. Стожер, обл. Добрич. Около
11:30 часа на уговорената дата – 11.07.2017 г., подсъдимият С., управлявайки
лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № СС *** АМ отишъл в с. Стожер. Двамата се
срещнали в близост до дома на св. И., след което се отправили с превозното средство,
управлявано от подсъдимия към с. Прилеп, където в местността „Чашката”
осъществили полов контакт. След желаното и от двамата съвкупление, подс. С.
върнал св. И. в дома й.
В хода на разследването се
установило, че подс. И.Р.С. не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство, както и че с влязло в сила на 19.05.2017 г. наказателно
постановление № 17-3394-000036 от 22.03.2017 г., издадено от началника на РУ
Албена при ОД на МВР – Добрич, същият е бил наказан по административен ред за
същото нарушение, а именно – управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление.
Видно от заключението на вещото
лице по изготвената в хода на разследването комплексна експертиза, подписът,
положен срещу името на И.Р.С. в разписката за получаване на наказателно
постановление № 17-3394-000036 от 22.03.2017 г. в позиция „Подпис” е положен от
И.Р.С., като цифрите в графа „Дата” също са изпълнени от И.Р.С..
Описаната фактическа обстановка
се доказва от събраните по делото доказателства – гласните доказателства,
обективирани посредством, показанията на разпитаните по досъдебното
производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно
производство № 181/2017 г. по описа на Второ РУ на МВР - Добрич писмени
доказателства: Справка за съдимост № 1593/2017 г.; Справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България; Характеристични
данни за лице; Протокол за разпит на свидетеля И.; Протокол от съдебно
заседание по НЧД № 918/2017 г. на Районен съд – Добрич; Протокол за разпит на
свидетеля Недялко Василев, протокол за разпит на св. Васил Василев; Комплексна
експертиза № 68; АУАН от 13.07.2017 г.; НП № 17-3394-000036/22.03.2017 г.; Справка
от Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР-Добрич; Справка за водач; Справка от ТД
на НАП Варна, офис Добрич с рег. № 1257-3/18.01.2018 г.; Справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България и изисканата
по инициатива на съда Справка от ТД на НАП Варна, офис Добрич с рег. №
5429-3/02.03.2018 г., приобщени по приключване на съдебното следствие и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Подсъдимият И.Р.С. от обективна и субективна страна
е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като на 11.07.2017 г. около 14:00 часа в с. Прилеп, в
посока с. Батово, община Добричка, обл. Добрич, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с влязло в сила на 19.05.2017 г.
наказателно постановление № 17-3394-000036 от 22.03.2017 г., издадено от началника
на РУ Албена при ОД на МВР - Добрич за управление на моторно превозно средство
без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние - управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № СС *** АМ, без
съответно свидетелство за управление.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
От обективна страна:
Гласните доказателства са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият И.Р.С. е автор на инкриминираното
деяние – управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Опел
Вектра” с рег. № СС *** АМ без съответно свидетелство за управление. Справката
от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич сочи, че С. не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Наказателно
постановление № 17-3394-000036 от 22.03.2017 г., издадено от началника на РУ
Албена при ОД на МВР – Добрич, влязло в сила на 19.05.2017 г. е безспорно
доказателство, че подсъдимият е бил наказан по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление. Деянието, предмет на настоящото производство е извършено на 11.07.2017
г., т.е. в едногодишния срок от наказването на подсъдимия с наказателно
постановление № 17-3394-000036 от 22.03.2017 г., издадено от началника на РУ
Албена при ОД на МВР–Добрич, влязло в сила на 19.05.2017 г., за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление.
От субективна страна:
Престъплението по чл. 343в, ал. 2
от НК е от категорията на формалните, поради което извършването му е възможно
само при наличие на пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия включва
съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението, а именно - това, че е наказан по административен ред
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, че не е изтекъл едногодишен срок от това наказване, както и че
отново управлява моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление. За да бъде осъзнат едногодишният срок от предходното наказване,
несъмнено е необходимо знание за датата, от която този срок тече, т.е. за
момента на влизане в сила на наказателното постановление. Липсата на знание за
които и да е от тези обективни признаци на състава на престъплението изключва
умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца, съобразно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК.
Обстоятелството, че наказателно
постановление № 17-3394-000036 от 22.03.2017 г., издадено от началника на РУ
Албена при ОД на МВР – Добрич е било връчено на подсъдимия С. лично на 11.05.2017 г., удостоверено с подписа му и което постановление не е било обжалвано от него,
поради което и е влязло в сила на 19.05.2017 г. води до извода, че подсъдимият е
съзнавал наличието на предходно наказание по административен ред за същото
нарушение и то преди по-малко от година. Т.е., в случая е налице знание на
дееца, че преди по-малко от година е бил наказан по административен ред за управление
на моторно превозно средство /МПС/ без съответно свидетелство и въпреки това
отново е управлявал МПС без такова свидетелство.
Ето защо, от субективна страна
съдът намира, че подсъдимият И.Р.С. е извършил деянието при форма на вината
пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на
деянието са незачитането на правилата за движение по пътищата, както и
установения в страната правов ред.
За да определи
наказанието на подсъдимия И.Р.С., съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
И.Р.С. е роден на *** ***, обл.
Добрич, *, ЕГН **********.
Деянието е извършено при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия И.С. обстоятелства,
съдът отчете проявеното критично отношение към извършеното, както и липсата на
образувани други наказателни производства срещу подсъдимия.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост, с присъда № 45 от 01.11.2012 г. по
н.о.х.д. № 300/2012 г. по описа на Районен съд – Балчик, И.Р.С. е бил осъден за
извършено на 10.03.2012 г. в с. Оброчище, общ. Балчик престъпление по чл. 216,
ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК, за което му е било наложено
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева.
Присъдата влязла в сила на 19.11.2012 г.
По действащия НК реабилитацията е
институт, които заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците на
осъждането, които са предвидени в други закони – т.е. правото на държавата да
третира лицето като осъдено и да му налага допълнителни ограничения, несвързани
със самото изтърпяване на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 86,
ал. 1 от НК, реабилитацията настъпва по право, когато лицето е осъдено заедно
или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в
течение на една година от изпълнението на наказанието не е извършено друго
престъпление от общ характер.
Съобразно задължителната съдебна практика –
Тълкувателно решение № 2 от 28 февруари 2018 г. на ВКС на Република България,
ОСНК, по тълкувателно дело № 2 по описа за 2017 г., реабилитацията е допустима
и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е образувано
изпълнително производство, след изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал.
1, т. 5 и сроковете по чл. 86-88а от НК.
Видно от приложената по делото справка от ТД на
Варна, офис Добрич, за събиране на публичното задължение по присъда № 45 от
01.11.2012 г. по н.о.х.д. № 300/2012 г. по описа на Районен съд – Балчик в
размер на 100 лв. е било образувано изпълнително дело № **********/02.12.2014
г., като по изпълнителното дело няма постъпили суми за погасяване на
задължението, т.е. изпълнителното производство е било образувано след изтичане
на двугодишния срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, поради което вземането е
погасено поради изтекла обикновена изпълнителска давност.
В случая двугодишният давностен срок по чл. 82, ал.
1, т. 5 от НК е изтекъл на 19.11.2014 г., след която дата е започнал да тече
едногодишният срок за реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК и който срок е
изтекъл на 20.11.2015 г.
Имайки предвид изложеното се установява, че към
датата на извършване на деянието, предмет на настоящото дело – 11.07.2017 г.,
за осъждането на И.Р.С. по н.о.х.д. № 300/2012 г. по описа на Районен съд –
Балчик са били настъпили последиците на реабилитацията по чл. 86, ал. 1, т. 3
от НК, която реабилитация не е необходимо да се прогласява с изричен съдебен
акт, тъй като тя настъпва по силата на закона.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че към
датата на извършване на деянието, предмет на настоящото дело, подсъдимият И.Р.С.
е бил с чисто съдебно минало, което също следва да се отчете като положително
за личността му обстоятелство.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете лошите характеристични данни по местоживеене, както и наличието на други
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил
наказван по административен ред.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът прецени и факта, че е осъществено деяние, придобило
напоследък широко разпространение в обществото ни. Няма спор, че извършеното от
С. престъпление не е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира,
че същото се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата
“висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става
въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите
при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми
хора. Жертви на тези престъпление, макар и косвено, винаги са и близките на
пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно
негативна обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които
деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство, без да
притежава съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство,
пренебрегвайки неблагоприятните последици при осъществяване на една правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и
всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано – подсъдимият И.Р.С.
е извършил деяние с висока степен на обществена опасност.
В санкцията на правната норма на
чл. 343 в, ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
за срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. И.С.
е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от Глава осма от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери,
че следва да освободи подсъдимия И.Р.С. от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в
минималния, предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на 1000
лв., което наказание би изпълнило целите на административнонаказателната
репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената
опасност на самия извършител е невисока, както и съобразявайки се с имотното му
състояние.
Тия обстоятелства мотивираха съда
да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и
превъзпитание на подсъдимия И.Р.С. би се постигнало ефикасно и с налагане на
минимално по размер административно наказание “глоба”.
Относно сторените по делото
разноски:
Видно от материалите по
досъдебното производство, за изготвяне на Съдебно медицинска експертиза на живо
лице № 36/2017 г., на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 95.22
лв. /деветдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/.
За изготвяне на Комплексна
експертиза № 68/20.12.2017 г. от ОД на МВР – Добрич са сторени разноски в
размер на 117.16 лв. /сто и седемнадесет лева и шестнадесет стотинки/.
В случая, досъдебното
производство е било образувано на 12.07.2017 г. срещу неизвестен извършител за
това, че на 11.07.2017 г. в землището на с. Прилеп, общ. Добричка, обл. Добрич
се съвкупил с лице от женски пол – К.Р.И. с ЕГН ********** от с. Стожер, като я
принудил към това със сила – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК. Видно
от обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед обстоятелството, че не е
бил осъществен състава на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, то и И.Р.С.
не е бил привлечен в качеството на обвиняем, респективно - не му е било
повдигнато и обвинение с обвинителния акт по този текст от НК.
Съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от НПК, когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът
го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат
за виновен.
С оглед изложеното, съдът осъди подсъдимия И.С. да
заплати само разноските, направени по обвинението, за което е предаден на съд и
по което обвинение е признат за виновен, а именно – да заплати сумата от 117.16
лв. /сто и седемнадесет лева и шестнадесет стотинки/, представляващи разноски
за изготвяне на Комплексна експертиза № 68/20.12.2017 г. от ОД на МВР – Добрич.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо Димитров/