Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 12.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1639 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове с правно основание член 344, ал. 1, т. 1 и т.3 от КТ.
Ищцата Н.Д.Д. твърди, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № **/31.08.2010 г. С Допълнително споразумение № **/06.10.2014 г. към трудовия договор била преназначена от длъжност „***“ на длъжност „управител на ***“ с място на работа от гр. К. в гр. С.. Срокът на договора се променил от безсрочен в срочен за 6 месеца, увеличило се и основното й месечно възнаграждение на 796 лева, а бруто – на 1250 лева. Срокът за прекратяване на срочния договор бил уговорен с 3-месечно предизвестие. От 14.10.2014 г. до 23.03.2015 г. включително била в отпуск по временна неработоспособност. От 24.03.2015 г. до 05.05.2015 г. ползвала платен годишен отпуск в размер на 28 дни. След това започнала да ползва отпуск поради бременност и раждане до *** г. От 13.10.2015 г. била в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст. От 23.06.2017 г. била в платен годишен отпуск в размер на 40 дни. След изтичане на този срок, на 18.08.2017г. в 08.30 ч. се явила на работното си място в магазин „Г.“ (Т.), където работила преди да излезе в майчинство. При отваряне на обекта от Г.З. установила, че фирма „У.“ ЕООД от няколко месеца не осъществява търговска дейност в този обект в гр. С. на ул. „И.В.“ № **, там бил настанен друг търговец. Потърсила управителя на работодателя си Д.Т. по телефона. Същия й казал, че следва да се яви в края на работния ден в счетоводството на фирмата за да бъдат оформени документите й за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Тъй като работодателят й променил мястото на работа, то за нея възникнало, на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ правото да прекратя едностранно договора си с ответното дружество. За целта изпратила писмено уведомление (нотариална покана) от 18.08.2017 г. до работодателя, че прекратява на това основание трудовия договор и допълнителното споразумение към него и го поканила да оформи прекратяването по този ред. След неколкократни опити, нотариалната покана била връчена на управителя на ответното дружество на 28.08.2017 г. в кантората на нотариус С.В., рег.№ *** в гр.К.. На 29.08.2017 г. получила от управителя на ответното дружество покана по пощата да се яви в счетоводството на фирмата, за да си получи трудовата книжка. До този момент работодателят не я търсил за връчване на заповед за прекратяване на трудовия договор и трудова книжка. На 01.09.2017 г. отишла в счетоводството на ответното дружество и си получила трудовата книжка от счетоводителката, но не и заповед за прекратяване на трудовия договор. На 05.09.2017 г. получила известие от нотариус Т.Р., рег.№ *** на НК да се яви в кантората му в гр. К. за връчване на нотариална покана. На 07.09.2017 г. получила нотариалната покана от управителя на ответното дружество за получаване на трудовата книжка, която вече получила на 01.09.2017 г. никъде в поканата не ставало дума за връчване на заповед за прекратяване на трудовия договор. Потърсила съдействие от Инспекция по труда, от където с писмо от 16.10.2017г., получено на 19.10.2017 г., я уведомили за извършена проверка по случая в ответното дружество и за възможността й да си потърси правата по съдебен ред. От 29.09.2017 г. имала сключен трудов договор № *** с друг работодател – А.по в. с основно трудово възнаграждение от 460 лева и бруто трудово възнаграждение в размер на 501.40 лева.
Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение с ответното дружество на основание чл.71, ал.1 от КТ е незаконосъобразно, тъй като едностранно прекратила трудовия договор с писмено уведомление от 18.08.2017 г. на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Смята, че въпросната заповед № */18.08.2017 г., издадена от ответното дружество е антидатирана и не е от тази дата, а от по-късна. В подкрепа на това била поправката, извършена от ответника в трудовата й книжка. Затова следвало да се поиска справка в НАП, от кога е уведомлението за прекратяване на трудовия договор.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със Заповед № * от 18.08.2018 г. на управителя на ответното дружество и да осъди ответника да й заплати сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа след уволнението за срок от датата на уволнението 18.08.2017 г. до 29.09.2017 г., както и разликата в трудовото възнаграждение в размер на 3200 лева, за периода от 29.09.2017 г. до края на шестмесечния период.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът „У.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва исковете като неоснователни.
Признава следните факти: между страните съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание писмен трудов договор, по силата на който ответницата е заемала длъжността „***“. Счита иска за отмяна на Заповед № */18.08.2017 г. за неоснователен, а прекратяването на трудовото правоотношение за законосъобразно на посоченото основание - чл. 71 КТ. Съгласно приложеното към исковата молба допълнително споразумение към трудов договор № ** от 31.08.2010 г., ищцата била преназначена от длъжност „продавач-консултант“ на длъжност „****“, като била уговорена клауза за изпитване за срок от 6 месеца в полза на работодателя.
За периода 01.09.2014 г. - 06.09.2014 г. и от 14.10.2014 г. - 17.08.2017 г. ищцата не упражнявала трудова дейност като ползвала последователно различни видове отпуски, а именно:
- от 01.09.2014 г. до 06.09.2014 г. отпуск по чл. 162 КТ поради временна неработоспособност (6 дни);
- от 14.10.2014 г. до 23.03.2015 г. отпуск по чл. 162 КТ поради временна неработоспособност въз основа на издадени общо 6 броя болнични листове;
- от 24.03.2015 г. до 05. 05. 2015 г. платен годишен отпуск от общо 28 работни дни;
- от 07.05.2015 г. до 30.05.2015 г. отпуск по чл. 162 КТ поради временна неработоспособност от 24 дни;
- от 31.05.2015 г. до 13.07.2016 г. отпуск по чл. 163 поради бременност и раждане;
- от *** г. до 22.06.2017 г. отпуск по чл. 164 КТ за гледане на дете до 2 години;
- от 23.06.2017 г. до 17.08.2017 г. платен годишен отпуск от 40 дни.
На 18.08.2017 г. ищцата се явила на работа, като й била връчена Заповед № */18.08.2017 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ, която тя отказала да подпише, поради което връчването било удостоверено с подписите на двама свидетели от счетоводната кантора, която обслужвала работодателя. Към датата на връчване на заповедта, изпитателният срок все още не бил изтекъл, предвид разпоредбата на чл. 70, ал.4 КТ и ползвания от ищцата продължителен отпуск.Относно твърденията на ищцата, че трудовият договор е прекратен едностранно от нея на друго основание - чл. 327, ал.1, т.3 КТ поради едностранна промяна в мястото на работа, счита същите за изцяло неоснователни и недоказани. На първо място, от приложената към исковата молба нотариална покана с изявление за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал.1, т.3 КТ било видно, че тя е получена от ответното дружество на 28.08.2017 г., т. е. след като вече трудовият договор бил прекратен със Заповед № 8/18.08.2017 г. Отделно от това, не било налице соченото в нея основание за прекратяване без предизвестие, тъй като нямало нито писмено, нито устно разпореждане за промяна в мястото на работа. Обстоятелството, че ищцата посетила магазина, в който работила и установила, че той се ползва от друга фирма, не означавало едностранна промяна в мястото й на работа. В тази връзка било очевидно, че с действията си ищцата се опитала недобросъвестно да извлече материална облага (претендираното обезщетение от 3 заплати по чл. 221 КТ) от факта, че магазинът, в който работила бил затворен, като отказала да получи оспорената Заповед № */18.08.2017 г. за прекратяване на трудовия договор и в същия ден е депозирала при нотариус заявление за едностранно прекратяване, на несъществуващо основание по чл. 327, ал.1, т. 3 КТ.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените иска като неоснователен. Претендира за разноските по делото.
След преценка на доказателствата по делото, отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представеното по делото допълнително споразумение № ** от 06.10.2014 г. към трудов договор № ** от 31.08.2010 г., че страните са били в трудово правоотношение като ищцата е замела длъжността **** с място на работа в град С.. Трудовият договор е бил сключен като срочен с изпитателен срок в размер на 6 месеца в полза на работодателя, на основание чл. 70 от КТ и при основно месечно възнаграждение в размер на 796 лева.
Не се спори и се установява от представените от ответника: болничен лист № *** от 01.09.2014 г.; болничен лист № ** от 14.10.2014 г.; болничен лист № *** от 20.10.2014 г.; болничен лист № *** от 19.11.2014 г.; болничен лист №****от 19.12.2014 г.; болничен лист № *** от 18.01.2015 г.; болничен лист № *** от 23.02.2015 г.; молба за ползване на платен годишен отпуск (ПГО) от 01.04.2015 г.; заповед № ** от 01.04.2015 г. за разрешаване на ПГО; молба за ползване на ПГО от 30.04.2015 г.; заповед № ** от 04.05.2015 г. за разрешаване на ПГО; болничен лист № **8 от 07.05.2015 г.; болничен лист № ***от 31.05.2015 г.; болничен лист № ** от 24.06.2015 г.; болничен лист № *** от 03.08.2015 г.; заповед № 68 от 13.10.2015 г. за разрешаване на отпуск чл.163 КТ; заявление-декларация от 14.07.2016 г. за ползване на отпуск по чл. 164 КТ; молба за ползване на ПГО от 22. 06. 2017 г.; заповед №5 от 22.06. 2017 г. за разрешаване на ПГО, че ищцата не упражнявала трудова дейност като ползвала последователно различни видове отпуски. По делото е представен билет за пътуване по направление С.- К. на стойност 0.80 лева с дата на издаване 18.08.2017 г. 09:41 часа. По делото е представен фискален бон, издаден от Т.Б.ЕАД, магазин С., ул. „И.В.“ № ** за заплатена сума в размер на 42 лева с дата на издаване 18.07.2017 г. и час 09:46 часа. С нотариална покана рег. № *** от 18.08.2017 г. на нотариус В., връчена на управителя на ответника на 28.08.2017 г. ищцата е заявила, че прекратява писмено и без предизвестие трудов договор № ** от 31.08.2010 г.и допълнително споразумение към него № ** от 06.10.2014 г. на основание чл. 327, ал.1, т.3 от КТ поради едностранно извършена промяна в мястото на работа на ищцата. В поканата ищцата е посочила, че в телефонен разговор с ответника е била поканена на същия ден – 18.08.2017 г. да се яви в счетоводството на дружеството за оформяне на документи за прекратяване на трудовото й правоотношение по усмотрение на работодателя. Със Заповед № *от 18.08.2017 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 71, ал.1 от КТ, считано от 21.08.2017 г. преди изтичане на срока на изпитване, уговорен в полза на работодателя. В заповедта е отразено, че същата е връчена на ищцата при отказ да я получи, удостоверен с подписа на свидетелите Л.С. и И.Г.. Представена е справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ с вх. № **** от 28.08.2017 г. Информацията се потвърждава от изпратената справка от НАП ТД-П., от която се установява, че датата на подаване на уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ е 28.08.2017 г. Представено е писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ П., с което ищцата е била уведомена, че според служителите на Инспекцията е възникнал спор по законността на уволнението, който следва да се разреши по исков ред, като подробно са посочени разпоредбите на КТ касаещи срока на изпитване и периодите, в които същият не тече. По делото е представена покана изх. № * от 29.08.2017 г. до ищцата, да се яви в счетоводната кантора, обслужваща работодателя за да си получи трудовата книжка, надлежно оформена. Представена е и нотариална покана със същото съдържание с рег. № 5477 от 29.08.2017 г. на Нотариус Р., връчена на ищцата на 07.09.2017 г.Не се спори, че на 03.10.2017 г. ищцата е започнала работа по трудово правоотношение по силата на трудов договор № *** от 29.09.2017 г. с основно месечно възнаграждение в размер на 460 лева. В представения заверен препис от трудовата книжка на ищцата, в частта досежно прекратяване на трудовото и правоотношение са направени две отбелязвания с щемпел за прослужено време. В първото е посочено, че прослуженото време в ответното дружество е за периода от 01.09.2010 г. до 20.08.2017 в размер на 6 години, 11 месеца и 20 дни, била е направена поправка датата „да се чете 21.08.2018 г.“, след което щемпелът е зачертан, поставен е подпис и печат, и е направено ново отбелязване, като е посочено, че прослуженото време в ответното дружество е за периода от 01.09.2010 г. до 20.08.2017 в размер на 6 години, 11 месеца и 20 дни.
От заключението на първоначалната експертиза се установява, че обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 18.08.2017 г. до 28.09.2017 г. е в размер на 893.13 лева, а за периода от 29.09.2017 г. до 18.08.2018 г. – в размер на 919 лева. Обезщетението по чл. 221 от КТ е в размер на 733.61 лева. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че на база последния отработен месец – август 2014 г., обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 18.08.2017 г. до 28.09.2017 г. е в размер на 700.30 лева, а за периода от 29.09.2017 г. до 18.08.2018 г. – в размер на 230.10 лева. Обезщетението по чл. 221 от КТ е в размер на 525.31 лева.
Във връзка с твърденията на ищцата, е изслушана свидетелката Г.З., която сочи, че двете с ищцата са работили в ответното дружество, свидетелката излязла в майчинство и не знаела ищцата до кога е работила при ответника. От 03.05.2016 г. свидетелката работела със собствена фирма като осъществявала дейността си в същия търговски обект в град С., стопанисван преди това от ответното дружество. Когато ищцата излязла в майчинство, мястото ѝ на работа било в град С., била ****а. През миналата година (2017), доколкото свидетелката помнела – през месец август, ищцата отишла в магазина и казала, че идва на работа. Свидетелката я информирала, че в този магазин вече не е същата фирма, а ищцата заявила, че знае, но била длъжна да се яви. В същия ден си платила сметката и свидетелката й издала касова бележка. Обектът бил същия, в който ищцата била управител когато излязла в майчинство. По времето, когато свидетелката работила в ответното дружество, то стопанисвало три магазина, а управителят ги посещавал и трите. Документацията на дружеството, молби за отпуск и други се обработвали от счетоводителя на дружеството В.Г.. В нейният офис служителите подавали молби за отпуск и носели други необходими документи.
Във връзка с възраженията на ответника е изслушана свидетелката И.Г., която сочи, че обслужва счетоводно ответното дружество и познава ищцата като служител. Предпоследната среща между двете била по времето, когато ищцата подала молба за отпуск след отпуска по майчинство. Управителят казал на свидетелката, че след изтичането му, трудовото правоотношение с ищцата ще бъде прекратено на основание чл. 71 от КТ. Двамата си уговорили среща в офиса на свидетелката – не знаела по какъв начин. Ищцата пристигнала в офиса, доколкото свидетелката помнела – със съпруга си, управителят на ответното дружество ѝ прочел заповедта, ищцата попитала дали получава някакви пари на основание този член и получила отрицателен отговор. Ищцата поискала да се консултира с някой и изляза, доста време я чакали, тя не се върнала, а потърсила управителя по телефона и му казала, че нищо няма да подписва. С колежката ѝ от офиса, Л.С., която нямала служебни взаимоотношения с ответника, подписали заповедта като свидетели на отказа. При предявяване на заповедта, свидетелката заявява, че датата, отбелязана в нея съответства на датата, на която ищцата се е явила в офиса й. Свидетелката подала уведомлението до НАП по електронен път и разпечатала справката от НАП със собствения си електронен подпис. Служителите на дружество Уайт подавали молби в писмен вид при свидетелката или чрез работодателя, който държал да му представят болничните листове и да бъде уведомен, че служител излиза в отпуск по болест. Докато работел магазинът в С., офисът на управителя бил там,, в К. също имал офис, до магазина в същата сграда имало кабинет на управителя. Когато ищцата отишла в офиса на свидетелката, не носела никакви документи, нито занесла в същия или някой от следващите дни, повече не посетила офиса на свидетелката.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т.
1 от КТ.
При оспорване законността на уволнението, в
тежест на работодателя законът е възложил - доказване законосъобразността на
издадената заповед, а съдът следва да се произнесе само по основанията за
незаконност, въведени от ищеца. С исковата молба ищцата е въвела следното
основание за незаконност на уволнението: заповедта да прекратяване на трудовото
правоотношение е с недостоверна дата, издадена след момента на едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение от страна ищцата, с писмено на
основание чл. 327, ал.1, т.3 от КТ, поради промяна в местото ѝ на работа.
Спорният по делото въпрос е било ли е
трудовото правоотношение с ищцата едностранно прекратено от ищцата на основание
чл. 327, ал.1, т.3 от КТ, преди работодателят да издаде заповедта, с която е
извършено оспореното уволнение. За да разреши правния спор, съдът съобрази
разпоредбата на член 335, ал.2, т.3 от КТ, съгласно която трудовото
правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от
момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Съгласно
трайната практика на ВКС, моментът на прекратяване на трудовия договор не е
поставен в зависимост от наличието или липсата на основание за прекратяването
му като е без значение дали изявлението за прекратяване е отправено от
работодателя чрез заповед или от работника чрез писмено изявление по реда на
чл. 327, ал.1 от КТ. При това положение, извън предмета на спора остава
проверката за наличието или липсата на основание за прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл. 71 от КТ – в изпитателния срок, уговорен в полза
на работодателя и наличието или липсата на основание по чл. 327, ал.1, т.3 от КТ – има ли извършена от работодателя промяна в мястото на работа, даваща на
работника основание да прекрати трудовото правоотношение, ако откаже да приеме
предложението му за промяна, защото такива основания за незаконност на
уволнението, респективно – оспорвания от ответника, в процеса не са наведени.
Във връзка с разпределената му доказателствена
тежест, работодателят е представил оспорената заповед с дата на издаване
18.08.2017 г., в която е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява
считано от 21.08.2018 г. и върху която е отбелязано, че ищцата отказва да я
получи. Отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели. В пряка връзка с
направеното отбелязване са показанията на свидетелката Г., които не се оспориха
и от които се установи, че ищцата се е явила на посочената в заповедта дата в
офиса на свидетелката, била е придружена от съпруга си и е отказала да подпише
заповедта с мотив, че ще направи консултация. Напуснала е офиса и повече не се
е върнала, като е информирала управителя на ответното дружество по телефон, че
нищо няма да подписва. Представена е и справка от НАП за получени уведомления
по чл. 62, ал.5 от КТ, от която се установява, че работодателят е подал
уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на 28.08.2017 г. Същото
е прекратено считано от 21.08.2017 г., т.е. едноседмичния срок, установен в чл.
62, ал.3 от КТ е спазен, а и да не беше сторено, за неизпълнение на
задълженията на работодателя по КТ извън случаите на правилата за здравословни
и безопасни условия на труд, законодателят е предвидил да бъде ангажирана
административно наказателната му отговорност по реда на чл. 414, ал.1 от КТ.
С посоченото в заповедта и установеното с
гласните доказателства кореспондира и отбелязването в трудовата книжка на
ищцата относно периода на прослуженото при ответника време. Неоснователен се
явява доводът й, че за недостоверността на датата сочела извършената поправка в
отбелязването. Поправката касае само един факт – дали 21.08.2017 г. да се
включи в прослуженото време при ответника в съответната графа на щемпела, или
последният ден, посочен да бъде 20.08.2017г. Други поправки в частта за
прослуженото време при оформление на трудовата книжка не са правени. Отразени
са датата на сключване на договора и датата на прекратяването му. Неоснователен
се явява доводът, че в получената справка от НАП и заповедта има разминаване.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поражда действие от
момента на връчването й, освен ако в нея не е посочено друго, какъвто е и
настоящия случай. В случая, работодателят е избрал да прекрати договора, считано
от 21.08.2017 (понеделник), волята му кореспондира със заявеното в исковата
молба, че управителят е поканил служителя да се яви на 18.08.2018 г. (петък) в
счетоводната кантора за прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцата е
представила и нотариална покана, в която сама е отразила следното: „След
проведен телефонен разговор с вас, вие ме уведомихте, че следва да се явя в
счетоводството в края на работния ден, за оформяне на документи по ваше
усмотрение за прекратяване на трудовите ни взаимоотношения“. Този факт се явява
неизгоден за ищцата, доколкото в исковата молба се твърди, че е била поканена
за прекратяване на договора по взаимно съгласие, а не по усмотрение на работодателя.
Така, изявленията на ищцата направени в исковата молба и в изпратената до
работодателя нотариална покана, в частта, с която сочи, че е била поканена да
се яви за прекратяване на трудовото правоотношение, косвено потвърждават волята
му да прекрати трудовото правоотношение на 18.08.2017 г. Косвено, ангажираните
от работодателя доказателства се потвърждават и от отправените до ищцата две
покани да получи оформена трудовата си книжка. В показанията си свидетелката З.
не сочи факти, оборващи коментираните по-горе доказателства. Неоснователен се
явява доводът, че в справките изпратени от НАП има разминаване. В електронната,
разпечатана от свидетелката Г. след получаване на уведомлението, не се сочи
дата на прекратяване (л.36), в представената от ищцата е посочена същата дата,
която е посочена от работодателя в заповедта – 21.08.2017 г., т.е. твърдяното
разминаване не съществува. Както съдът посочи по-горе, ирелевантен е факта
явила ли се е ищцата на работното място, на което е изпълнявала трудовите си
функции преди ползваните от нея отпуски на различни основания, в колко часа се
е явила, и как е постъпила в последствие. В тази връзка съдът намира за относим
само един заявен от свидетелката З. факт – ищцата е заявила, че знае за
закриването на магазина на работодателя си, но била длъжна да се яви на работа,
затова отишла и по време на престоя си в магазина, платила сметката си.
Представените от ищцата доказателства за посещението й в град С. са фискален
бон (несъдържащ данни за ищцата), издаден в 09:46 часа и билет за пътувате по
направление С.-К., издаден 09:41 часа, тези доказателства не са оспорени от
ответника, но доводът му, че не следва да се кредитират поради посоченото
разминаване в часовете, макар да е въведен с писмената защита, се споделя
напълно от настоящия състав. В тази връзка, показанията на свидетелката З. се
явяват нелогични, защото на ищцата би било трудно да плати сметката си, докато
пътува в посока към град К.- Съдът коментира въпроса само във връзка с
последователността на действията на ищцата на 18.08.2017 г., доколкото същата
въвежда твърдение, че на този ден не се е явявала в офиса на счетоводството, а
след посещението на бившето си работно място, е упражнила правото си да изпрати
писмено уведомление по чл. 327, ал.1, т.3 от КТ.
От направения анализ на доказателствата, според настоящата съдебна инстанция, ответникът работодател установява при условията на пълно и главно доказване законността на оспореното уволнение, доколкото са събрани непротиворечиви доказателства, че оспорената в частта относно датата заповед е била съставена на 18.08.2017г. и връчена на ищцата на същата дата при отказ да я получи. Ищцата не въвежда други основания за незаконност на уволнението и поради това искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от Кт следва да се отхвърли като неоснователен. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, изпитателния срок, уговорен в полза на работодателя не е изтекъл и същият законосъобразно е упражнил правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 71 от КТ.
ПО ИСКА с правно основание член 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Като последица от отхвърлянето на иска с право основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, съдът следва да отхвърли и обективно съединения иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа след уволнението.
ПО ИСКА с правно основание чл. 221, ал.1 от КТ, предявен при условията на евентуалност:
При отхвърляне на главния иск за незаконност на уволнението, съдът следва да разгледа евентуално съединения за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестието. Искът се явява неоснователен и съображенията затова са следните: трудовият договор е сключен при условията на чл. 70 от КТ с уговорен между страните шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. Същият е упражнил правото си по чл. 71 от КТ да го прекрати без предизвестие. Разпоредбата на чл. 221, ал.1 от КТ урежда изчерпателно случаите, в които работникът или служителят, прекратил трудовото правоотношение без предизвестие, има право на обезщетение. Настоящата хипотеза не попада измежду тях. Не са налице и основанията по чл. 220, ал.1 от КТ, при които страната може да претендира обезщетение за неспазен срок на предизвестие, защото в хипотезата на чл. 71 от КТ работодателят в случая не дължи такова. По изложеното искът следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Ответникът претендира разноски и такива му се
следват на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Следва да се осъди ищцата да заплати
на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение и 50 лева за възнаграждение на вещо лице.
Ищцата е освободена от държавни такси и такива
не се събират, а разноските остават за съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Д.Д. с ЕГН ********** *** против „У.“ ЕООД, ЕИК **** седалище и адрес на управление ***, законен представител Д.И.Т. искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 8 от 18.08.2018 г. на управителя на „У.“ ЕООД, както и за осъждането на „У.“ ЕООД да заплати на Н.Д.Д. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа след уволнението за срок от датата на уволнението 18.08.2017 г. до 29.09.2017 г., както и разликата в трудовото възнаграждение в размер на 3200 лева, за периода от 29.09.2017 г. до края на шестмесечния период, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от Н.Д.Д. с ЕГН ********** *** против „У.“ ЕООД, ЕИК **** седалище и адрес на управление ***, законен представител Д.И.Т. иск с правно основание чл. 221, ал.1 от КТ за осъждането на „У.“ ЕООД да заплати на Н.Д.Д. сумата от 3750 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестието, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати на „У.“ ЕООД, ЕИК **** направените в производството разноски в размер на 550 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.