№ 7273
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110109616 по описа за 2022 година
„фирма /с предишно наименование фирма/ е предявило срещу К. П. Т.
установтелен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с искане да се признае за установено, че К. П. Т. дължи
на „фирма сумата от 70.18 лв., представляваща задължения за предоставени
далекосъобщителни услуги по договор/и за мобилни услуги с клиентски №
******** от 19.11.2016 г., за периода от 24.04.2018 г. до 21.07.2018 г.,
сключен между К. П. Т. и фирма, вземанията по който са прехвърлени на
„фирма с договор за цесия от 16.10.2018 г., който ги е прехвърлил на „фирма
/с предишно наименование фирма/ с договор за цесия от 01.10.2019 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение от 02.07.2021 г. по гр. д. №
36687/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че претендира вземанията си на основание договор за
цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител фирма, който ги придобил от по силата
на договор за цесия от 16.10.2018 г. от фирма. Посочва се, че бил сключен
договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № ******** от
19.11.2016., между фирма и К. П. Т.. Ответникът не бил заплатил потребените
от него услуги за периода от 22.04.2018 г. до 21.07.2018 г. на стойност 70.18
лв. Посочва се още, че към исковата молба било приложено уведомление за
двете извършени цесии от фирма, който се явявал и пълномощник на цедента
по договора за цесия от 16.10.2018 г. във връзка с уведомяването на
длъжниците, поради което имало редовно уведомяване на длъжника с
връчването на исковата молба. Претендира разноски. Пред съда страната не
изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, като се посочва, че процесната сума била погасена по давност. Пред
съда страната не изпраща процесуален представител и не подава становище
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на ц. Предвид разпоредбата на чл.
1
415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По делото не е спорно и обстоятелството, че „фирма е с предишно
наименование фирма.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ответника и и фирма е бил сключен договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски № ******** от 19.11.2016 г.,
стойността на представените услуги за периода от 22.04.2018 г. до 21.07.2018
г. е 70.18 лв., процесното вземане е било прехвърлено на фирма по силата на
договор за цесия от 16.10.2018 г., който по прехвърля на ищеца по силата на
договор за цесия от 01.10.2019 г. Посочените обстоятелства се установяват и
от договор за далекосъобщителни услуги с клиентски № ******** от
19.11.2016 г., сключен между фирма и К. П. Т., по силата на който на
ответника му е предоставена интернет и телевизионна услуга. Установяват се
още и от представените договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 г., сключен между фирма и фирма, както и от договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., сключен между фирма и
фирма.
По делото е представено извлечение от приложение № 1 към договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., от което е видно, че
вземането към ответника на стойност 70.18 лв., произтичащо от договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски № ******** от 19.11.2016 г.
Представено е и потвърждение от фирма за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно което на основание договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен фирма, като продавач и фирма като
купувач, е потвърдено прехвърлянето на вземането срещу ответника по
процесния договор за кредит.
Видно от представеното пълномощно фирма е упълномощен от фирма да
уведоми от името на последното лицата, чиито задължения към фирма са
предмет на прехвърляне на договор за цесия от 16.10.2018 г.
Представено е уведомление за цесия от фирма, действащ чрез
пълномощника си фирма, съгласно което фирма уведомява ответникът, че
процесното задължение е било прехвърлено на фирма по силата на договор за
цесия от 16.10.2018 г. Съгласно уведомлението ответникът се уведомява от
фирма, че процесното задължение е било прехвърлено на фирма по силата на
договор за цесия от 01.10.2019 г. и единствен титуляр и разпоредител на
вземането се явява фирма
От представената фактура № ***** от 22.05.2018 г. се установява, че
същата е издадена от фирма по клиентски № ******** с получател ответника
на обща стройност 24.66 лв. за предоставени услуги.
Представена е фактура № ******** от 22.06.2018 г., от която се
установява, че същата е издадена от издадена от фирма по клиентски №
******** с получател ответника на обща стройност 22.76 лв. за предоставени
услуги.
Представена е и фактура № ******** от 22.07.2018 г., от която се
установява, че същата е издадена от издадена от фирма по клиентски №
******** с получател ответника на обща стройност 22.76 лв. за предоставени
услуги.
По делото са представени и Общи условия на договора между фирма и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по иска предявен
по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1
2
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски № ******** от 19.11.2016 г., сключен
между ответника и фирма с посоченото в исковата молба съдържание,
включително относно размера на месечните абонаменти такси, изпълнение на
задължението породено от договора, т.е., че ищецът е доставил на ответника
услугите на претендираната стойност, както и настъпване падежа на
вземането, прехвърлянето му в негова полза, уведомяването на ответника за
това прехвърляне, както и наличието на обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на давността.
С оглед на отделените за безспорни обстоятелства, настоящият състав
намира за установено, че между ответника и фирма е бил сключен договор за
далекосъобщителни услуги с клиентски № ******** от 19.11.2016 г.,
стойността на представените на ответника услуги за периода от 22.04.2018 г.
до 21.07.2018 г. е 70.18 лв., както и обстоятелството, че процесното вземане е
било прехвърлено на фирма по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.,
който по прехвърля на ищеца по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от
деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор
за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по
цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за
прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо
длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При
това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва
да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира
правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и
настоящият случай, доколкото по делото е представено такова пълномощно.
Касае се за упълномощаване за извършване на самото уведомяване. Тъй като
съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка
извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това
число и на цесионера, като при наличието на такова упълномощаване
цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на
представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При
това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото е
адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че
правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването, нито е определен срок за това.
С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването,
извършено от фирма, действал като пълномощник на фирма и в качество на
цедент е породило правните си последици и цесията от 01.10.2019 г. има
действие по отношение на ответника. По делото не са представени
доказателства уведомелнието да е било съобщено на длъжника, но доколкото
потвърждение от фирма за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., извлечение от приложение
№ 1 към договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.,
уведомление и за двете цесии по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към исковата
молба и са надлежно връчени на ответника на 13.04.2022 г., когато същият е
получил разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и
приложенията към нея, поради което съдът приема, че на тази дата
3
ответникът е получил уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е
налице съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК –
Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно която, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия
спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК. С посочените решения на ВКС е
прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията,
макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от
значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването
на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В съответствие с посочената
съдебна практика обстоятелството, че ответникът е получил с преписа на
исковата молба и уведомление за извършената цесия на вземането, то на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от
значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав
при постановяване на решението.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде
разгледано релевираното възражение за погасяването му по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. ”в” от ЗЗД, вземанията за
периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Периодичен платеж е и задължението по процесния договор, тъй като същият
предвижда повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от
време – аргумент от Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
постановено по т.д № 3/2011г. Според чл.114 ал.1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай,
изискуемостта е настъпила с изтичането на 15-дневния срок от издаване на
фактурата, съгласно разпоредбата на чл. 29 от представените Общите
условия. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в настоящият случай
е подадено на 24.06.2021 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи
част от задълженията за процесния, а именно за периода от 24.04.2018 г. до
22.05.2018 г. на стойност 24.66 лв. са погасени по давност изчислена по реда
на чл. 162 от ГПК /при действието цитираните по-горе Общи условия/.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за главница се явява за
основателен за сумата от 45.52 лв., като в останалата част до пълния предявен
размер от 70.18 лв. искът следва да бъде отхвърлен
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в
исковото производство, 180 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство, 20.26 лв. платена държавна такса в заповедното
производство и 145.88 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство. С оглед частичната основателност на исковите
претенции на ищецът следва да му бъде присъдена сумата в размер на 240.72
лв. С оглед частичната неоснователност на исковата молба на основание чл.
4
78, ал. 3 от ГПК ответникът би имал право на разноски, но доколкото такива
не се претендират на страната не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „фирма /с
предишно наименование фирма/, ЕИК *********, със съдебен адрес гр.
София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, чрез адв. Виолета Герова, срещу К.
П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 139, вх. Г, ет.
3, ап. 75 по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, че К. П. Т. дължи на „фирма сумата от 45.52 лв., представляваща
задължения за предоставени далекосъобщителни услуги по договор/и за
мобилни услуги с клиентски № ******** от 19.11.2016 г., за периода от
23.05.2018 г. до 21.07.2018 г., сключен между К. П. Т. и фирма, вземанията по
който са прехвърлени на „фирма с договор за цесия от 16.10.2018 г., който ги
е прехвърлил на „фирма /с предишно наименование фирма/ с договор за цесия
от 01.10.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение от
02.07.2021 г. по гр. д. № 36687/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над уважения размер от 45.52 лв., до
пълния претендиран размер от 70.18 лв., както и за периода от 24.04.2018 г.
до 22.05.2018 г.
ОСЪЖДА „ К. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда
1“, бл. 139, вх. Г, ет. 3, ап. 75, да заплати на „фирма /с предишно
наименование фирма/, ЕИК *********, със съдебен адрес гр. София, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8, чрез адв. Виолета Герова, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 240.72 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5