Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8757 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от „Т.П.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изп.директор ***против М.П.Л. с ЕГН **********,***, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
за следните суми: 277,51лв. – главница
за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2016г. до
30.04.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 25,35 лв. за
периода от 02.06.2016г. до 03.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № ***на
ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата, като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за
периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. не е погасила своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер
***, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия
възлизала в размер на 277,51 лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по
изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата, в която се намира имота – ***на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че
съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите
месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата
дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 25,35 лв. за периода от
02.06.2016г. до 03.09.2018г.
Излага се, че процесните суми
били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***по
описа на ПлРС, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, но при наличие на съответните основания били дадени указания на ищеца за
предявяване на иск за установяване на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответника за
следните суми: 277,51лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. и лихва за забава върху
главницата в размер на 25,35 лв. за периода от 02.06.2016г. до 03.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. 6517/18г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата М.П.Л. е депозирала
изявление в срока по чл.131 от ГПК, в което излага, че е изплатила изцяло
претендираните суми
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на
дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, поради
което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
Безспорно е по делото и се установява от приложената
справка по лице от СВ-***, че ответницата М.П.Л. е собственик на процесния
имот, представляващ апартамент ***Безспорно е също така, че за имота има
открита партида при ******” с аб.№***.
Не се спори и е видно от
приложеното счетоводно
извлечение, че за периода
от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. по горната партида е била начислена сума в общ
размер на 277,51лв. за консумирана топлоенергия.
При
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че
купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание
нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода
на забава, ***-*** е начислила върху дължимите главници за процесния период и
лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 25,35лв. за периода
от 02.06.2016г. до 03.09.2018г., видно от приложеното счетоводно извлечение.
Установява
се от приложените от ищцата копия на фактури и фискален бон и признанието на
ищеца, че след образуване на заповедното производство ответницата е извършила
плащания на сума в размер на 277,51лв., сума в размер на 25,35лв., сума в
размер на 25лв., сума в размер на 50лв. и сума в размер на 16,65лв. или суми в
общ размер на 394,51лв., с които е погасила изцяло претендираната главнца,
законна лихва до датата на плащането, мораторна лихва и разноски, които са били
направени в заповедното производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид безспорно установения по делото факт,
че ответницата М.П.Л. е собственик на процесния имот в гр.***, ***, който се
намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответницата има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители на
топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150
от ЗЕ) при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Поради горното, съдът счита, че
ответницата дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия
през процесния период от 01.04.2016г. до 30.04.2018г., изчислявана в общ размер
на 277,51лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от
приложеното счетоводно извлечение, а е и безспорно между страните, че тази
лихва се изчислява в общ размер на 25,35лв. за периода от 02.06.2016г. до 03.09.2018г.
Поради изложеното съдът приема за
установено, че към момента на образуване на производството по делото ответницата
е дължала на ищеца претендираните в настоящото производство вземания за
главница и лихва.
С оглед представените
доказателства и признанието на ищеца за извършено плащане, съдът приема, че
ответницата е заплатила изцяло дължимите суми за главница и лихва след
образуване на делото и преди приключване на съдебното дирене. Поради това
исковите претенции следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на
делото.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Ответницата не е заплатила дължимите главници
на датите на падеж, поради което е изпаднала в забава и това нейно поведение е
станало причина за завеждане на иска. Поради това дължи плащане на ищеца на
направените от последния деловодни разноски, които са в размер на 25лв. за
държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и в размер на 25лв. за държавна такса и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство (определено по правилото на чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП).
Установява се от представените писмени доказателства и признанието на
ищеца, че ответницата е заплатила изцяло разноските, които са били направени в
заповедното производство, но незаплатени са останали разноските за исковото
производство, които са в общ размер на 125лв. Ето защо, съдът счита, че ответницата следва
да бъде осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 125лв.,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***-***” ЕАД,
гр.***, ***против М.П.Л. с ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 277,51лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за
периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г.
и сумата от 25,35лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.06.2016г.
до 03.09.2018г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 12.09.2018г. по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, като погасен чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.П.Л. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “***-***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 125лв., представляваща
деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: