МОТИВИ към Решение № 100 от 11.09.2019 г.
по АНД № 152/2019 г. на РС - Омуртаг:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
В РС - Омуртаг е внесено
постановление на РП - Омуртаг с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия С.А.И. *** за
извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл. 140, ал. 1 и 2 от Закона за
движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, изразяващо
се в това, че на 06.08.2019 г. около 16,00ч. на ПП-I-4 С.-В. на
кръстовището за с. ***, общ. О. управлявал моторно превозно средство -мотопед „КYМCО
125“ с номер на рама - RFBS5001141500207, който не е регистриран по надлежния
ред, указан в чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 2 и чл. 3 от НАРЕДБА № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл. 345, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 2 и чл. 3
от НАРЕДБА № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Районна прокуратура - гр. Омуртаг,
се представлява по делото от прокурор И. П., който поддържа направеното с постановлението
предложение.
В съдебно заседание обвиняемият
дава обяснения по обвинението, признава се за виновен и моли за налагане на
минимално наказание.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият С.А.И. *** и от 2008 г. не притежавал СУМПС,
като от 2002 г. до 2008 г. бил правоспособен водач. Преди около десет той години
купил от пазара в гр. В. мотопед „КYМCО 125“ с номер на рама: RFBS5001141500207.
Мотопедът не бил регистриран по надлежния ред и нямал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Въпреки това обвиняемият И. *** и до съседните села. В
околностите на с. *** той отглеждал телета и се придвижвал до обора с мотопеда
като за целта се налагало да пресече ПП-I-4 С.-В.. На
06.08.2019 г. следобед обвиняемият отишъл с мотопеда си до обора с телетата и
около 16,00ч. тръгнал с мотопеда обратно към с. ***. Когато пресичал ПП-I-4 С.-В.
на кръстовището за с. ***, общ. О. с управлявания от него мотопед „КYМCО 125“ с
номер на рама - RFBS5001141500207, той бил видян от полицейските служители Б. Г.
и И. И., които излизали с автомобил от с. *** към главния път. Полицаите подали
светлинен и звуков сигнал и спрели обвиняемия. При направената на момента
справка с ОДЧ свидетелите Б. Г. и И. И. установили,
че мотопедът не е регистриран, а обвиняемият е с отнето през 2008 г. СУМПС. В
хода на разследването била изискана справка от АИС „КАТ“ на МВР, която
потвърдила, че мотопедът не е регистриран.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по безспорен начин от приетите по делото и събрани
на досъдебната фаза доказателства: разпити на обвиняем, на свидетели, и писмени
доказателства, както и от дадените пред съда обяснения от обвиняемия. Събраните
доказателства кореспондират помежду си и в своята съвкупност установяват
безспорно описаните по-горе обстоятелства.
Въз основа на
приетата фактическа обстановка се установи категорично, че от обективна страна
обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, във
връзка с чл. 140, ал. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата и с чл. 2 и чл. 3
от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, като от субективна страна
деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл. Съгласно чл. 140, ал. 1
и 2 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Редът за
регистрация на моторни превозни средства е определен в Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В чл. 2 от Наредбата
се вменява задължение на българските граждани, притежаващи МПС, да го
регистрират по предвидения в наредбата ред. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от цитираната наредба, собственикът на МПС следва да го представи за
регистрация в едномесечен срок от придобиване на собствеността. В чл. 1, ал. 4
от Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са
изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация: тролейбусите;
верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини;
моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите
с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори;
бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони,
използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони, използвани за
развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. Тъй
като моторните превозни средства тип „мотопед“ не попадат в тази разпоредба, те
също следва да бъдат регистрирани по реда на наредбата, за да могат да се
придвижват по пътищата, отворени за обществено ползване, тъй като представляват
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, а именно
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. От събраните по
делото доказателства се установи по безспорен начин, че обвиняемият е
управлявал по улицата на населено място нерегистрирано, но подлежащо на
регистрация МПС. Деецът е бил наясно с факта, че МПС не е регистрирано по
надлежния ред и въпреки това предприел управление на същото.
Като прецени съвкупно всички
данни по делото съдът счете, че в случая спрямо обвиняемия са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него престъпление
е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се санкционира с
лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева и
попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. „а„ от НК. От
данните по делото е видно, че към момента на извършване на деянието деецът не е
осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а
от НК. От извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени щети.
По делото не са установени факти, попадащи в забранителната норма на чл. 78а ал.
7 НК. Ето защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от
наказателна отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на него
санкцията на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в размер
на 1 000.00 лева. Съдът счита, че този размер глоба се явява съответен за
санкциониране на извършеното престъпление с оглед имотното състояние на дееца и
тежестта на нарушението. В случая са налице отегчаващи отговорността на
обвиняемия обстоятелства: същият е управлявал нерегистрирания мотопед без да
притежава СУМПС, преминал е с него през първокласен път, което показва дръзко
незачитане на правилата по ЗДвП, през периода от 2002 г. до 2008 г. като
правоспособен водач обвиняемият има съставени 15 АУАН и 15 НП за извършени
нарушения по ЗДвП. По отношение на обвиняемия е налице и едно смекчаващо
обстоятелство, което оказва сериозно влияние върху отговорността му предвид
вида на предвиденото в закона наказание – глоба, а именно имотното му състояние,
което според приложената по БП декларация и данните при снемане самоличността
на обвиняемия в с. з., се изразява в това, че обвиняемият е *** по болест с
получавана месечна пенсия в размер на 174 лева и липса на собствени имоти. Това
обстоятелство е достатъчно предвид вида на наказанието да обуслови определяне
на последното в минималния законов размер, тъй като наказанието следва да е
справедливо и съобразено с конкретните обстоятелства, за да е изпълнимо и да
постигне целения ефект.
Тъй като в хода на досъдебното и
съдебното производства не са направени разноски за сметка на бюджета, то и
съдът не осъди обвиняемия да заплати такива.
Така наложеното наказание съдът
счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Въз основа на изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова