О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
426
гр.Плевен,
21.02.2023 год.
Административен
съд - гр.Плевен, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 152 по описа на Административен съд – Плевен за
2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.4 вр. ал.2 и ал.3 от АПК.
Делото е образувано по жалба от В.П.Т.,
ЕГН **********, с посочен адрес ***, с която се оспорва Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0359-000026/03.02.2023 год. на мл.
оперативен дежурен към ОД МВР-Ловеч, РУ-Троян, с която на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“.
В подадената жалба е направено и искане
за спиране предварителното изпълнение па ЗППАМ.
Искането за спиране е направено от адресата на
заповедта, за който е налице правен интерес. Процесуална предпоставка за
допустимост на искането за спиране на заповед с правно основание чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП е наличието на подадена жалба срещу самата заповед, какъвто е
настоящият случай.
Съдът, като се запозна с доказателствата
по административната преписка, прие за установено следното:
Искането е допустимо, тъй като е подадено
в срок, от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес и е съединено
с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ. Разгледано по същество,
искането е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. От
горното може да се направи извод, че законодателят априори е приел, че за този
вид АА са налице предпоставките по чл. 60 от АПК още при постановяването им.
Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на
визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката
на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини
значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде
противопоставена на презумираните от законодателя предпоставки по чл. 60, ал. 1
от АПК.
В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред
съда наличието на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от спирането
изпълнението на оспорената заповед. Оспорващият следва да обоснове наличието на
такава вероятност, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти
и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му
били причинени в резултат на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение.
С разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК е регламентирана възможност
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол, при спазване на ал. 2 на същата
разпоредба. Тоест, за да може съдът да спре допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на административния акт, следва жалбоподателят да
представи доказателства за засягане на свой интерес, който да е равен по степен
на значимост на посочения в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК.
В случая направеното искане за спиране е бланкетно и
не е налице позоваване на каквито и да е доказателства, обосноваващи основателност на същото.
Доказателствената тежест е на оспорващия по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, съгласно която всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Допуснатото в конкретния случай по силата на закона
предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на
приоритетна защита значим обществен интерес, за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на този закон. За да бъде преодоляна тази
законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже, че
предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно
поправима вреда – чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови
обстоятелства.
Съдът намира, че в жалбата не са изложените аргументи,
обосноваващи значителна или трудно поправима вреда, която ще последва за
жалбоподателя от предварителното изпълнение на оспорената заповед. Възникналите
неудобства за жалбоподателя не надхвърлят обичайните такива, които всеки човек
би изпитал при отнемане на свидетелството за управление. В случай, че съдът
след разглеждане на производството признае оспорената заповед за прилагане на ПАМ
за незаконосъобразна и ако в резултат на нея са настъпили вреди, които бъдат
доказани, то за жалбоподателя е налице
предвиден от АПК и ЗОДОВ ред за обезщетяването им.
Ето защо съдът намира искането по чл.166, ал.4 от АПК
за неоснователно, тъй като жалбоподателя не доказва, че предварителното
изпълнение на обжалваната ПАМ би могло да му причини значителни или трудно
поправими вреди, които да засягат или накърняват негов личен интерес, с
надделяваща степен на важност от този на обществения интерес, който
предварителното изпълнение по чл.172, ал.6 от ЗДвП на ПАМ по чл. чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП охранява.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4
вр. ал. 2 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на В.П.Т., ЕГН **********,***
за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0359-000026/03.02.2023
год., издадена от мл. оперативен дежурен към ОД МВР-Ловеч, РУ-Троян.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС в 7-дневен срок от уведомяване на страните.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК на страните да се изпрати препис от настоящото
определение.
С Ъ Д И Я : /п/