РЕШЕНИЕ
гр.София, 2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на
секретаря Весела Венева и в присъствието на прокурора Ивайло Занев, като разгледа
докладваното от съдия Маринкова ВНЧД №5379 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
протоколно определение от 26.09.2018 г. постановено по НОХД № 14264/2018 г. по
описа на СРС, НО, 131 с-в съдът е привел в изпълнение наказанието от 9 месеца
ЛОС, наложено на подсъдимия В.И.Ж. по НОХД № 5331/2016 г. по описа на СРС, НО,
17 с-в, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок
от 3 години.
Срещу
това определение в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на
осъденото лице Ж.. Заявява, че не са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК, поради което моли въззивният съд да отмени атакуваното определение.
В
жалбата не се иска събиране на нови
доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В съдено
заседание защитникът на осъдения Ж.-
адв.Л. поддържа жалбата, срещу
определението, с което е приведено в изпълнение условната присъда спрямо подзащитния
й, като посочва, че доколкото чисто формално са налице законовите предпоставки
за „правилност“ на това определение, то счита, че с оглед морала, доколкото
правото е и морал, същото следва да бъде отменено, тъй като на подзащитния й не
са му били разяснени правата относно това, че признавайки вина и сключвайки
споразумение ще бъде приведено в изпълнение условната присъда. Моли в този
смисъл съдът да отмени атакуваното определение и да не привежда в изпълнение
условната присъда.
Осъденото лице Ж. моли да не
бъде привеждана условната присъда, защото когато е подписвал споразумението не
му е било изяснено, че когато го подпише нарушава условната и ще трябва да бъде
приведена под изпълнение наказание.
Прокурорът при СГП счита, че определението на СРС постановено по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК е правилно и законосъобразно. Материалната норма на чл.68, ал.1 от НК е
приложена правилно. Правилен е извода на първата инстанция за вида на режима,
при който следва да се изтърпи отложеното наказание „лишаване от свобода“ за
престъплението по НОХД № 5331/2016 г. на СРС. Твърденията, изложени от защитата
и осъдения счита, че по никакъв начин не влияят върху оценката за
законосъобразност на определението. Ако те считат, че направеното изявление за
признаване на вина по наказателното производство, във връзка с което е приложен
чл. 68, ал.1 е било опорочено има си ред и начин, по който да бъде поискано
възобновяване на това производство, но доколкото няма възобновяване на същото,
във връзка с което е постановено привеждане в изпълнение на условното осъждане,
то няма основание за ревизиране на съдебния акт на СРС.
В последната си дума осъденото лице Ж.
моли въззивният съд да отмени определението на СРС.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на определението, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
Делото пред СРС е
образувано с внесен ОА срещу В.И.Ж. и М.Д.Р.по обвинение за извършено от Ж.
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.7 и т.10, пр.3 и пр.4 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20,а л.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
С протоколно
определение от 26.09.2018 г. /влязло в сила на същата дата/ по НОХД №14264/2018 г.
по описа на СРС, НО, 131 с-в е било одобрено споразумение сключено между
защитниците на двамата подсъдими и прокурор при СРП във връзка с обвиненията по
срещу тях, за които е бил внесен и ОА. По силата на това споразумение на
жалбоподателя В.Ж. за извършеното от него на 08.02.2018 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.7 и т.10,
пр.3 и пр.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20,а л.2 вр. ал.1 вр.
чл.18, ал.1 от НК е било наложено наказание от лишаване от свобода за срок от 8
месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.
Видно от
свидетелството за съдимост на подс.Ж. е осъждан преди това по НОХД №5331/2016
г. на СРС, НО, 17 с-в с влязло в сила на 15.07.2016
г. протоколно определение за одобряване на споразумение по силата на което
на Ж. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, чието изпълнение е било
отложено за срок от 3 години, считано от влизане на споразумението в сила за
извършено от него в периода 08.12.2015- 09.12.2015 г. престъпление по чл.195, ал.1, , т.4 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
След одобряване
на споразумението спрямо подс.Ж. и с протоколно определение от същата дата-
26.09.2018 г., както и на основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в
изпълнение по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК наказанието от 9 месеца лишаване
от свобода, наложено му по НОХД №5331/2016 г. по описа на СРС, чието изпълнение
е било отложено за срок от 3 години от влизане в сила на протоколното
определение за одобряване на споразумението, а именно- считано от 15.07.2016 г.
В случая така
постановеното определение е правилно и законосъобразно, доколкото са налице
всички материално правни предпоставки, визирани в чл.68, ал.1 от НК, тъй като
деянието предмет на настоящето делото, което съставлява тежко умишлено
престъпление е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане на лицето,
което също е за тежко умишлено престъпление, като и по двете дела на лицето е
наложено наказание лишаване от свобода. Между впрочем и защитата не оспорва, че
формално са налице материалноправните предпоставки за привеждане в изпълнение
по реда на чл.68, ал.1 от НК на наказанието то 9 месеца лишаване от свобода по
предходното осъждане на лицето. Оспорва се единствено това, че е „неморално“
привеждането в изпълнение на това наказание, тъй като подс.Ж. не бил уведомен
преди сключване на споразумението, че спрямо него ще бъде приведено в
изпълнение това наказание. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание
това действително не е било сторено от съда, който обаче не е имал и това
задължение, тъй като за одобряване на постигнато споразумение съдът е длъжен
единствено да разясни на подсъдимия и да го попита дали разбира последиците от
сключване на споразумението свързани със самото обвинение, за което се сключва
споразумението, а те са, че лицето се счита за осъждано и, че му се налага
наказание, такова за каквото е постигнато съгласие между защитника му и
прокурора. А тези последици от споразумението са били разяснени на осъденото
лице Ж.. Едновременно с това и видно от протокола от проведеното съдебно
заседание защитникът на подс.Ж. изрично е заявил, че е обсъдил със своя
доверител сключването на споразумение по делото и именно той е следвало да
разясни на същия последиците от едно подобно споразумение във връзка с
предходното осъждане на лицето. Още повече, че договореното спрямо него
наказание е било лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно и повече от
логично е, защитникът да е разяснил на своя доверител причините това наказание
да трябва да е ефективно и причините, поради които не може да е условно по реда
на чл.66, ал.1 от НК. Дори и да не е сторил това, то това може да рефлектира евентуално
върху волята на лицето по повод на сключеното споразумение и да даде основание
на същия да иска възобновяване на производство по това дело. По никакъв начин
обаче евентуалното незнание на осъдения относно необходимостта от привеждане в
изпълнение на предходно наложено му наказание лишаване от свобода, чието
изпълнение е било отложено не води до порочност и незаконосъобразност на
определението на съда, с което е било приведено в изпълнение това наказание на
основание чл.68, ал.1 от НК. Още повече, че при наличието на предпоставките по
чл.68, ал.1 от НК съдът е длъжен да приведе в изпълнение отложеното наказание и
няма право на преценка, какъвто е и настоящия случай. Ето защо и доколкото в
случая са налице всички предпоставки, визирани в чл.68, ал.1 от НК и доколкото
определението, с което е одобрено споразумението все още е в сила, то и
първостепенният съд не е имал избор и е бил длъжен да приведе в изпълнение
отложеното по реда на чл.66, ал.1 от НК наказание, наложено на осъдения Ж. по
предходно негово осъждане без значение на морала. Като е сторил това, съдът е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като същевременно правилно
също така е определил и режима, при
който осъденото лице следва да изтърпи приведеното в изпълнение наказание по
реда на чл.68, ал.1 от НК, като е съобразил в тази връзка и разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съпсотавена с тази на чл.57, ал.1, т.2, б.В от с.з.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи неговото отменяване или изменение, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение, като
потвърди изцяло определението на СРС.
Така
мотивиран и на
основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК СГС
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло протоколно определение от 26.09.2018 г. постановено по НОХД № 14264/2018 г.
по описа на СРС, НО, 131 с-в, с което съдът е привел в изпълнение на основание
чл.68, ал.1 от НК наказанието от 9 месеца ЛОС, наложено на осъденив В.И.Ж. по
НОХД № 5331/2016 г. по описа на СРС, НО, 17 с-в, чието изпълнение е било
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години считано от 15.07.2016
г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.