Р Е Ш Е Н И Е
№ 277/12 .07.2019 г. гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд Перник ІII-ти състав
В
публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
Председател: Милена
Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря
Емилия Павлова, като разгледа докладваното
от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 197 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 1571 от 04.01.2019 г., постановено по гр.д. № 5197 по описа на
Районен съд Перник за 2018 г. съдът е осъдил „Банка
ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Район „Оборище”, ул. „Московска”, № 19, да заплати на Е.С.М., с ЕГН: **********,***
сумата от 6029,31лв. (шест хиляди двадесет и девет лева и тридесет и една
стотинки), представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди
от дейността на клона й - финансовия център на Банката в гр. Перник, изразяващи
се в изплащане на парични суми без нейното знание и съгласие като титуляр на
влог № *** на 14.08.2017 г., заедно със законната лихва върху същата сума,
считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и
сумата от 576,13 лв. представляваща изтекла законна лихва за забава върху
главницата от 6029,31 лв., считано от датата на изплащане на сумата –
14.08.2017г. до предявяването на иска. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Банка
ДСК” ЕАД да заплати на Е.С.М. сумата от
1584,22 лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири лева и двадесет и две
стотинки) представляваща сторени от ищцата разноски.
Недоволен
от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство,
който в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
В. са подали въззивна жалба. Твърди, че
Решението е недопустимо, тъй като липсвала пасивна процесуална легитимация за
представляваната от него банка. Твърди, че Решението на
първоинстанционния съд е нищожно, тъй като липсва посочване
на банкова сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми, или друг
посочен от ищеца начин за плащане. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд е
постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно Решение. В жалбата се
изтъква, че от събраните по делото доказателства, не е доказано по несъмнен
начин, че настъпила вреда за ищцата вследствие действия на лице, на което
банката е възложила определена работа. Твърди, че липсва преценка на всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. С жалбата се моли
обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата
страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва, като моли съда да
потвърди изцяло обжалваното решение.
Окръжен
съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените
оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено и доказано следното:
Производството
пред Районен съд Перник е образувано по молба подадена
от Е.С.М., с ЕГН: ********** чрез процесуалния си представител адвокат Б.Б. *** СРЕЩУ: „Банка ДСК” ЕАД, с
ЕИК: *********, с искане на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, да
бъде осъден ответника, да й заплати сумата от 6029,31 лв., представляваща
обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от дейността на клона й –
финансовия център на Банката в гр. Перник, изразяващи се в изплащане на парични
суми без нейното знание и съгласие като титуляр на сметка № ***, за периода от
01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., заедно със законната лихва върху същата сума,
считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и
сумата от 576,13 лв. представляваща изтекла (компенсаторна) законна лихва за
забава върху главницата от 6029,31 лв., считано от датата на изплащане на
сумата – 14.08.2017 г. до предявяването на иска на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
както и да бъде осъден ответника да й заплати и сторените по делото разноски.
Предявен
е и евентуален иск на основание чл. 79 и сл. от ЗЗД, да бъде осъден ответника
„БАНКА ДСК”ЕАД, да й заплати сумата от 6029,31 лв., представляваща обезщетение
за причинени на нея имуществени вреди от дейността на клона й – финансовия
център на Банката в гр. Перник, изразяващи се в изплащане на парични суми без
нейното знание и съгласие като титуляр на сметка № *** за периода от 01.08.2017
г. до 31.08.2017 г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от
датата на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и сумата от
576,13 лв. представляваща изтекла (компенсаторна) законна лихва за забава върху
главницата от 6029,31 лв., считано от датата на изплащане на сумата –
14.08.2017 г. до предявяването на иска на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, както и
да бъде осъден ответника да й заплати и сторените по делото разноски.
От събраните по
делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
С пълномощно рег. № *** на Община Земен, Кметство
с. ***, ищцата в първоинстанционното производство Е.М. упълномощила дъщеря си П.А.Ц.
да я представлява, пред ДСК гр. Перник и да има право да открива и закрива
сметки и да подписва вместо нея, където е необходимо. В изпълнение на даденото
и пълномощно П.Ц. открила банкова сметка – ***, на името на Е.М., като била
открита банкова сметка № ***, по която сметка тя е внесла спестяванията на
майка си. От приетото като обективно точно дадено заключение по назначената
от Районния съд съдебно-счетоводната експертиза се установило, че по сметката са внасяни различни суми, като на
09.09.2015 г. е внесена сума в размер на 100 лв., на 13.06.2016 г. е внесена
сума в размер на 300 лв., а на 18.04.2017 г. е внесена сума в размер на 1000
лв. В заключението е посочено, че съгласно уговореното в договора банката е
начислявала възнаграждение – лихва, върху вложената сума, която съгласно
заключението на вещото лице е в общ размер на 659,53 лв. за периода от
15.06.2011 г. до 14.08.2017 г. Удържан е данък в размер на 40,51 лв. и към
14.08.2017 г. размера на сумата по сметката е бил 6029,31 лв. На 14.08.2017 г. П.Ц.
отишла във финансов център Перник, като закрила сметката на ищцата в
първоинстанционното производство, при което и била изплатена цялата налична по
сметката сума в размер на 6029,31 лв. Тъй като Е.М. не получила сумата, а и считала,
че в подписаното пълномощно, тя не е упълномощила дъщеря си да тегли суми от
откритата сметка, с нотариална покана рег. № 14175, том V, № 196 на нотариус И.Д.,
с район на действие Районен съд София, поканила „Банка ДСК” ЕАД доброволно и в двуседмичен срок, да й
възстанови главницата на неправомерно отнетата й без нейно знание и съгласие
парична сума от откритата на нейно име банкова сметка в същата банка в клона –
финансов център в гр. Перник. Предоставила и удостоверение на ответника за открита
на нейно име друга разплащателна сметка при ответника, на която да й бъде
възстановена изплатената без нейно знание, съгласие и основание на третото лице
сума. Поканата била получена в централата на „Банка ДСК” ЕАД в София на
26.06.2018 г., като в дадения срок сумата не била възстановена.
С обжалваното
решение, РС Перник е уважил предявения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, като е приел в
мотивите си, че всички възражения на
процесуалния представител на ответника са неоснователни.
Поради уважаване на главния иск Районният
съд не се произнасял по евентуалния иск.
При така
изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Обжалваното решение
не нищожно. То е постановено от законен състав, в рамките на възложената от закона
компетентност на Районен съд Перник и е спазена предвидената от закона форма на
постановяването му. Мотивите на решението са ясни и от тях може да се изведе
волята на съдебния състав при постановяване на съдебното решение. Настоящата
съдебна инстанция приема липсващият текст по чл.
236, ал. 1, т. 7 ГПК в съдебно решение № 1571 от 04.01.2019 г., за
технически пропуск, който се отстранява по реда на чл. 250 от ГПК. Такава молба
не е постъпвала от нито един от участниците в първоинстанционното производство.
Допълнителен аргумент за неоснователност на посоченото оспорване е категоричния
факт, че в исковата молба е посочена банкова сметка на Е.М., поради което и
ответната Банка не е поставена в невъзможност да изпълни доброволно осъдителните
диспозитиви, както и не се създава неправомерен риск от допълнителни разноски
за Банката, в случай че бъде образувано изпълнително дело срещу нея.
Обжалваното решение
не е недопустимо.
Съгласно мотивната
част на ТР № 2/2011
г. на ОСГТК на ВКС, правната квалификация на всеки иск е свързана с
допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното
решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на
делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова
нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която
е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В случая,
при постановяване на обжалваното решение, Районният съд не е нарушил принципа
на диспозитивното начало, доколкото е съобразил установените по делото факти за
отговорността на дружеството спрямо ищцата по делото. В този смисъл решението
не е недопустимо.
Обжалваното решение
е постановено при пълно и точно установена фактическа обстановка, но при
неправилно приложение на материалния закон.
Предявен е главен
иск с правно основание чл. 49
във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения
за причиняване на имуществени вреди на ищеца, произтекли от противоправни
действия на негови служители, които изплатили наличната по спестовния влог на
ищеца сума от 6029.31 лв. на различно от титуляра на влога лице, без да е било
налице основание за това.
За да е възникнало
спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се
подведат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите,
водещи до ангажиране на отговорност на възложителя – възлагане на работа на
деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно
и главно – без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало
отговорността по чл.
49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на
лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини
виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това
положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на
своя работник или служител. Терминът „възложил“, който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това „възлагане“
има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по
силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.
С оглед
установените фактически обстоятелства по делото и предвид правната
характеристика на предявените искове, настоящият състав намира, че предявеният
иск за причинени на ищеца имуществени вреди е неоснователен, предвид следните
съображения:
За да възникне
отговорността по чл.
49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното. Възлагането
на работа безспорно се установява и не е било спорно обстоятелство между
страните. Не се установява, обаче наличие на противоправно поведение от страна
на служители на ответника.
За
да уважи предявения иск Районният съд е приел, че поради
небрежност на служителя на банката е сключил договор за влог с титуляр Е.М.
с лице без представителна власт, тъй като П.Ц. не
е била упълномощена да сключи договор за влог.
Според първоинстанционния съд дадените на Ц. права с пълномощно рег. № *** на Община Земен, Кметство с. ***,
да представлява Е.М.,*** и да има право да открива и закрива сметки и да
подписва вместо нея, където е необходимо не означава, че
представителката по пълномощие е имала право да сключва и договор за влог.
Направен е извод, че пълномощното е за
по-малкото – откриване на банкова сметка, но не е и за сключване на договор за лог.
Този извод не се подкрепя от никакви доказателства, нито от действащата
нормативна уредба, действала както към момента сключване на договора за срочен
влог, така и към момент на закриване на сметката по този договор. Съгласно § 1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на НАРЕДБА № 12 от 29.09.2016 г. за Регистъра
на банковите сметки и сейфове, „Банкова сметка“ е сметка в банка, открита на
името на едно или повече лица, използвана за изпълнение на платежни операции,
за съхранение на пари или други ценности при определени условия. Аналогично е
разяснението и в отменените НАРЕДБА № 3 от 10.07.1992 г. за плащанията, НАРЕДБА
№ 3 от 27.06.2002 г. за безналичните плащания и националната платежна система и
НАРЕДБА № 3 от 29.09.2005 г. за паричните
преводи и платежните системи, в които легалната дефиниция за банкова сметка дадена
от законодателя гласи: „Банкова сметка“ е сметката, която банката води за
отчитане на пари на клиенти, вложени при нея. Видно от чл. 420, ал. 1 от ТЗ при договор за банков влог банката
се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или
други движими вещи срещу възнаграждение. От изложеното се установява безспорно,
че за да се сключи договор за банков влог, задължително следва да се разкрие банкова
сметка, в която да бъдат вложени парите на влогодателя.
При
обсъждане на въпроса за представителната власт съдът съобрази и задължителните
указания дадени с Тълкувателно Решение № 5/2014 на ОСГТК
на ВКС, където в т. 1 е казано, че за упълномощаване с последиците по чл. 36,
ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и
достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на
пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното
да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на
разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и
пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания
относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря
на тях.
От съдържанието на пълномощно рег. № *** се установява, че Е.М. е упълномощила
дъщеря си П.Ц. да има право да открива и закрива сметки в банка „ДСК“ ЕАД, клон
Перник и да подписва вместо нея, където е необходимо. Съгласно чл. 423 от ТЗ пълномощник
може да тегли суми от паричен влог, ако пълномощното е с нотариално заверен
подпис, а съгласно общите условия за откриване и обслужване на срочни влогове
на физически лица на банка „ДСК“ ЕАД, лицето на чието име е открит срочния влог
е титуляр на влога, то може да се разпорежда със средствата по влога лично или
чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно срещу представяне на договора
за срочен влог и на документ за самоличност. В тези случая Банката не носи
отговорност за изплатени суми и извършени разпореждания по пълномощно, когато
не й е съобщено, че то е оттеглено. Безспорно посоченото пълномощно е бил
нотариално заверено и по делото липсват данни, същото да е било оттеглено и волеизявлението
за това оттегляне да достигнало до представител на банката.
При това
положение настоящата инстанция счита, че неправилно Районният съд е приел, че П.Ц.
не е имала представителна власт към
момента на сключване с „Банка ДСК“ ЕАД на Договор срочен влог за срок от 12
месеца от 15.06.2011 г., както и към момента на закриване на банковата сметка на 14.08.2017 г. Като е приел процесното пълномощно за редовно, служителят на ответната
банка изпълнявайки дадените правомощия - пълномощникът иска да закрива сметката
на упълномощителя, като се легитимира с надлежните документи (пълномощно,
документ за самоличност и договор за срочен влог), правилно го уважава.
Неправилен е извода на Районният съд, че Ц. е била упълномощена да открива и
закрива сметки, но не и да тегли суми от тях. При направено искане за закриване
на сметката, каквото пълномощие П.Ц. има, изплащането на събраната в
депозитната сметка сума е неизбежно свързано с нейното закриване.
В случая следва да се има предвид и посоченото в мотивите на
цитираното по-горе ТР № 5 от 2014 на
ОСГТК на ВКС, че често очакванията на упълномощителя не се покриват с
постигнатия от пълномощника му резултат при извършената от негово име
разпоредителна сделка или действие. В такива случаи, в опит да отклони правните
последици, настъпили директно в неговата правна сфера (чл. 36, ал. 2 ЗЗД),
упълномощителят би могъл да се позовава на „непълнота” – на липса на
„задължителен” реквизит (какъвто всъщност законът не изисква) в даденото от
самия него пълномощно и да претендира, че сделката или действието са извършени
без представителна власт – извън нейните предели (чл. 42 ЗЗД). По този начин
той би се домогнал до една неследваща му се защита, а третото добросъвестно
лице би понесло последиците от една от най-тежките санкции в гражданското право
– недействителността, и то без възможност съдът да преценява, дали
упълномощителят действително е увреден и дали неговият пълномощник и лицето, с
което той е договарял, са добросъвестни или не. Подобен резултат сериозно би
застрашил правната сигурност в гражданския оборот, като пред правата на третите
лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника и са се доверили на
това, което упълномощителят е изявил в пълномощното (чл. 39, ал. 1 ЗЗД не
случайно изрично сочи третите лица), се предпочетат „права” на представлявания,
каквито той няма. Рискът, който упълномощителят поема, избирайки своя
пълномощник и очертавайки обема и границите на учредената му представителна
власт, следва да се поеме от самия него, а не неоправдано да се възлага на
третото лице, което е действало добросъвестно.
С оглед на горното
съдът приема, че не е налице неправомерно поведение на служителите на
ответника, поради което и този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
С оглед отхвърлянето
на главния иск за въззивния съд възниква задължението да се произнесе по
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД.
Договорът за
паричен банков влог по чл. 420 от ТЗ по своята правна природа е разновидност на
договора за неправилен влог по смисъла на чл. 257 ЗЗД, т. е. тази сделка съчетава в себе си белези на договор за влог и на
договор за заем, а това означава, че с влагането на парите в банката настъпва
транслативният ефект на договора – собственик на вложените пари става банката,
а в нейна тежест възниква парично задължение спрямо влогодателя. Затова
съгласно чл.
421, ал. 1 ТЗ банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и
размер, както и уговорената лихва. Когато дължимата престация се осъществява в
налични пари, предаването на същите става на касата на банката –
влогоприемател.
В случая и предвид
кредитираните от съда доказателства безспорно се установи, че ответната банка е
предала на редовно упълномощено от ищеца лице сумата от 6029.31 лв. на каса в
офис в гр. Перник, поради което и предвид липса на неизпълнение от страна на
банката – влогоприемател, предявеният иск на това основание подлежи на
отхвърляне като неоснователен и за ищцата не съществува вземане основано на
договора за банков паричен влог от 15.06.2011 г.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по разноските,
направени в първоинстанционното исково и във въззивното производство.
Жалбоподателят/ответник
е направил искане за присъждане на разноски в настоящото въззивно и в
първоинстанционното производство, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На
основание чл.
78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр.
чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният
съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв. и 150 лв. за първоинстанционното производство,
както и да бъде осъдена въззиваемата да заплати сумата от 132.11 лв. заплатена
държавна такса от жалбоподателя
Предвид
изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 1571 от 04.01.2019 г., постановено по гр.д. № 5197
по описа на Районен съд Перник за 2018 г., с което съдът е осъдил „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район „Оборище”, ул. „Московска”, № 19, да заплати на Е.С.М.,
с ЕГН: **********,*** сумата от 6029,31лв. (шест хиляди двадесет и девет лева и
тридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди от дейността на клона й – финансов център на Банката в гр.
Перник, изразяващи се в изплащане на парични суми без нейното знание и съгласие
като титуляр на влог № *** на 14.08.2017 г., заедно със законната лихва върху
същата сума, считано от датата на предявяването на иска до окончателното
изплащане, както и сумата от 576,13 лв. представляваща изтекла законна лихва за
забава върху главницата от 6029,31 лв., считано от датата на изплащане на
сумата – 14.08.2017г. до предявяването на иска, както и е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Банка ДСК” ЕАД да заплати на Е.С.М. сумата от 1584,22 лв. (хиляда петстотин осемдесет и
четири лева и двадесет и две стотинки) представляваща сторени от ищцата
разноски и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.С.М., с ЕГН: **********,*** срещу „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Оборище”, ул.
„Московска”, № 19 иск, с който на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 6029,31лв. (шест хиляди
двадесет и девет лева и тридесет и една стотинки), представляваща обезщетение
за причинени на ищцата имуществени вреди от дейността на клона й – финансов
център на Банката в гр. Перник, изразяващи се в изплащане на парични суми без
нейното знание и съгласие като титуляр на влог № *** на 14.08.2017 г., заедно
със законната лихва върху същата сума, считано от датата на предявяването на
иска до окончателното изплащане, както и сумата от 576,13 лв. представляваща
изтекла законна лихва за забава върху главницата от 6029,31 лв., считано от
датата на изплащане на сумата – 14.08.2017 г. до предявяването на иска,
както и направените разноски КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.С.М., с ЕГН: **********,*** срещу „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Оборище”, ул.
„Московска”, № 19 иск, с който на основание чл. 79 и сл. от ЗЗД, моли съда да
бъде осъден ответника да й заплати сумата от 6029,31 лв., представляваща
обезщетение за причинени на нея имуществени вреди от дейността на клона й –
финансовия център на Банката в гр. Перник, изразяващи се в изплащане на парични
суми без нейното знание и съгласие като титуляр на сметка № *** за периода от
01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., заедно със законната лихва върху същата сума,
считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане, както и
сумата от 576,13 лв. представляваща изтекла (компенсаторна) законна лихва за
забава върху главницата от 6029,31 лв., считано от датата на изплащане на
сумата – 14.08.2017 г. до предявяването на иска на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
както и да бъде осъден ответника да й заплати и сторените по делото разноски
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.С.М., с ЕГН: **********,*** да заплати
на „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район „Оборище”, ул. „Московска”, № 19 сумата от 382.11 лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.