№ 350
гр. Варна , 09.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500405 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от „Общоарменски благотворителен съюз“, асоциация,
регистрирана в щата Делауеър, окръг Кент, САЩ, с рег.№486313, седалище и
адрес на управление гр.Доувър, ул.“Саут Стейт Стрийт“№306, чрез
процесуалния й представител адв. А.А., против определение
№260170/13.05.2021г., постановено по гр.д.№1422/18г. по описа на ВОС,
гр.о., в частта му, с която е оставено без уважение искането на
„Общоарменски благотворителен съюз“, асоциация, регистрирана в щата
Делауеър, окръг Кент, САЩ, с рег.№486313, седалище и адрес на управление
гр.Доувър, ул.“Саут Стейт Стрийт“№306 за конституиране в производството
в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца.В жалбата се
твърди, че определението в посочената му част е неправилно по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с които искането на лицето за конституирането му като
трето лице помагач на страната на ищеца бъде уважено.
Въззиваемата страна сдружение „Общ арменски благотворителен съюз“,
гр.Варна в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от
ГПК чрез процесуалния си представител адв.П.С. поддържа становище за
нейната неоснователност и моли определението на ВОС да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
1
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и
против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№1422/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
предявените от „Общоарменски благотворителен съюз“, сдружение,
регистрирано в Швейцария с рег.№СН-550-1007796-0, със седалище и адрес
на управление гр.Лозана, ул.“Шармат“№7, против сдружение „Общ арменски
благотворителен съюз“, гр.Варна искове с пр.осн. чл.108 от ЗС за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
недвижими имоти с адм.адрес гр.Варна, ул.”Генерал Колев”№8,
представляващи: ПИ с идентификатор 10135.1504.63 по КККР, одобрени
2008г., с площ по КК от 467 кв.м., при съответни граници, ведно с
изградените в същия еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 10135.1504.63.1 със застроена площ по КК от 84 кв.м., и
едноетажна сграда/ресторант/ с идентификатор 10135.1504.63.2 със застроена
площ по КК от 183 кв.м., и за осъждане на ответника да му предаде
владението върху посочените недвижими имоти.
В исковата си молба и уточненията на същата, извършени в първото по
делото о.с.з., проведено на 02.10.2019г., ищецът твърди, че е собственик на
горепосочените недвижими имоти, придобил собственост, както
следва.Дворното място е било собственост на Хованес Нергарариян,
придобито с крепостен акт от 28.08.1906г.Впоследствие върху него са
изградени процесните две сгради, придобити по приращение от собственика
на дворното място.Хованес Нергарариян е починал на 06.07.1932г. в
Румъния.Със завещание от 04.06.1932г. е завещал цялото си недвижимо
имущество, намиращо се в България, включващо и процесните недвижими
имоти, на ищеца „Общоарменски благотворителен съюз“, сдружение с
идеална цел, регистрирано в Швейцария през 1924г.Това имущество е било
използвано и управлявано от швейцарското сдружение чрез негови доверени
пълномощници физически лица/видни български граждани с арменско
потекло/ в България, които са били упълномощавани от собственика
сдружение „Общоарменски благотворителен съюз“, Швейцария и
обозначавани във водената кореспонденция като Комитет по управление на
имуществото на Н.В. резултат от създалата се ситуация около Втората
2
световна война е решено оперативното ръководство на сдружението да бъде
изнесено извън Европа.През 1942г. общото събрание на сдружението е взело
решение гр.Ню Йорк, САЩ да стане административен център и място за
събрания на централния съвет на директорите на сдружението, без да се
променя неговата регистрация в Швейцария.Впоследствие през 1955г. е
учредено самостоятелно отделно сдружение в САЩ - „Общоарменски
благотворителен съюз“, регистриран в щата Делауеър, САЩ.Оперативното
ръководство на швейцарското сдружение, вкл. управлението на неговите
недвижими имоти в България чрез упълномощавани физически лица, е
продължило да се осъществява от административния център в САЩ,
съответно и чрез американското сдружение, без обаче да се променя
титулярът на собствеността.Упълномощаваните в годините физически лица,
български граждани с арменско потекло, формиращи комисия, управляваща
„Фонда Нергарариян“ /обичайно състояща се от 3-ма членове/, са
управлявали недвижимите имоти, находящи се в гр.Варна, т.е., вкл. и
процесните такива, винаги от името и за сметка на собственика
„Общоарменски благотворителен съюз“, Швейцария, както и са изготвяли и
изпращали ежегодни финансови отчети до административното ръководство,
изнесено в САЩ. Писмата, изпращани от пълномощниците в България са
подписвани и подпечатвани от името на „Общ арменски благотворителен
съюз“/като българска секция на чуждестранното юридическо лице/.След като
в периода 2010г.-2015г. не са били получени отчети за дейността на
комисията, управляваща „Фонда Нергарариян“, е направена проверка от
ищеца и тогава е установено, че през 1992г. и през 2001г. са били
регистрирани две самостоятелни български юридически лица -
сдружения/първото от които ответникът сдружение „Общ арменски
благотворителен съюз“, гр.Варна/, които са предприемали действия за
собственото си легитимиране като титуляри на правото на собственост върху
процесните недвижими имоти, вкл. снабдяване от ответника с к.н.а. за
собственост върху тях като придобити чрез давностно владение и водени
съдебни процеси между тях, за чийто действителен предмет ищецът не е бил
уведомяван.След проведени разговори през 2017г. се установило, че
ответникът, който и владее имотите/без до водените разговори да е
манифестирал по какъвто и да било начин намеренията си спрямо
действителния собственик да ги държи като свои, вкл. членове на
3
управителния му съвет са били измежду изрично упълномощените членове на
комисията, управляваща „Фонда Нергарариян“, отчитащи се ежегодно се
пред ищеца чрез административното ръководство в САЩ/, оспорва правото
на собственост на ищеца и отказва да му предаде владението върху тях,
предвид което претендира на осн. чл.108 от ЗС да бъде осъден да му предаде
владението върху горепосочените имоти.В условие на евентуалност, ако не се
приеме, че ищецът е придобил собственост чрез горепосоченото завещание,
се твърди, че собственост е придобита чрез придобивна давност с давностно
владение, упражнявано в периода от 1932г. до м.05.2017г., когато е отказано
предаването на фактическата власт върху имотите.
Ответникът „Общ арменски благотворителен съюз“, гр.Варна твърди, че е
придобил собственост върху процесните недвижими имоти чрез придобивна
давност с давностно владение, упражнявано в периода от 1992г. и до датата
на предявяване на исковете. Твърди, че учредяването му е имало за цел да
бъде продължител и правоприемник на Общ арменски благотворителен съюз,
гр.Варна - сдружение, учредено и вписано на 01.09.1933г. в регистъра на
сдруженията при Варненски областен съд с наименованието „Общо
сдружение на арменците за благотворителност“.В годините от 1933г. до
1992г. единствената българска организация, която е извършвала
благотворителна дейност за членовете на арменската общност във Варна е
била известна като Общ арменски благотворителен съюз-Варна/на арменски
„Парекордзаган“/.Сред арменската общност в града е било известно, че
организацията набира приходите си от имоти, били предоставени/оставени на
варненските арменци от техния благодетел Х.Нергарариян през 30-те години
на миналия век.Управлението на имотите, наричани общо „Фонда
Нергарариян“, е извършвано в годините от лица общественици, които са
действали на доброволни начала.Към 1992г. лицата, изпълняващи тази
дейност, не са разполагали с официални документи, удостоверяващи
вписването на арменската благотворителна организация като ЮЛ, поради
което през 1992г. са предприели действия за легитимирането на Общ
арменски благотворителен съюз-Варна като правоприемник на организацията
от 1933г.Въпреки, че от правна гледна точка целта на учредителите на
сдружението през 1992г. не била постигната, намерението на сдружението е
било да владее имотите от учредяването си през 1992г. със съзнанието, че
4
това се имоти, подарени на „Парекордзаган“/Арменски благотворителен
съюз-Варна/.Твърди, че завещанието от 1932г. не е обявявано, не е вписано и
не е било известно на ответника, нито на обществениците, управлявали фонда
на доброволни начала.След 1958г. кореспонденция е водена единствено с
Общия арменски благотворителен съюз, регистриран в САЩ.Тази
кореспонденция е с информативен характер и се отнася единствено до
съответствието на дейността на сдружението във Варна с целите на
световната организация в САЩ, като не са били отправяни никакви изявления
от името на юридическото лице, регистрирано в Швейцария, вкл. такива във
връзка със собствеността върху имотите.
С молба вх.№264198/12.04.2021г., депозирана пред първоинстационния
съд в срока по чл.218 от ГПК, „Общоарменски благотворителен съюз“,
САЩ/ОАБС-САЩ/ е поискал да встъпи в производството като трето лице
помагач на страната на ищеца.Излага, че макар и формално да е
самостоятелно ЮЛ, учредено 1955г., идейно и персонално е продължение на
ищеца „Общоарменски благотворителен съюз“, Швейцария/ОАБС-
Швейцария/ и често двата правни субекта се възприемат като проявление на
едно и също нещо - световна арменска благотворителна организация.Това е
видно и от устава на ОАБС-Швейцария, според който неговите членове
автоматично стават членове на ОАБС-САЩ и никакви други лица, извън
членове на Централния съвет, не могат да бъдат членове на ОАБС-
Швейцария.Последвалото институциализиране на пренесения в САЩ поради
Втората световна война оперативен център на управление на ОАБС-
Швейцария чрез регистрацията на ОАБС-САЩ е довело до това, че
кореспонденцията по управлението на недвижимите имоти в България,
собственост ОАБС-Швейцария, вкл. упълномощаването на местни лица в
България, чрез които да става управлението им, вкл. събирането и
разходването на гражданските плодове от тях, е поета от ОАБС-САЩ, но
действията на ОАБС-САЩ са били извършвани винаги от името и в интерес
на ОАБС-Швейцария.Собствеността на процесните недвижими имоти от
смъртта на Х.Нергарариян през 1932г. и понастоящем принадлежи на ОАБС-
Швейцария, като ОАБС-САЩ никога не е имало намерение да свои тези
имоти, а единствено е било натоварено да се грижи за тях и ги управлява в
интерес на ОАБС-Швейцария.Предвид факта, че по отношение на тези имоти
5
ОАБС-САЩ винаги е действал от името на ищеца ОАБС-Швейцария и в
съответствие с неговите инструкции и интереси, поддържа, че за ОАБС-САЩ
е налице правен интерес да встъпи и да подпомага ищеца в установяване на
този факт като и така ще установи надлежното изпълнение на своите
представителни функции и ще се предпази от риска да му бъде търсена
отговорност за злоупотреба с доверие и отклонение от пълномощията да
управлява имотите съобразно интереса и инструкциите на ОАБС-Швейцария.
Условие за встъпване на трето лице помагач е наличието на висящ процес
между други лица и интерес от постановяване на решение в полза на
подпомаганата страна, тъй като решението би рефлектирало върху правното
положение на встъпилото трето лице.При участие в процеса то ще бъде
обвързано от СПН на постановеното решение в отношенията му с насрещната
страна, а между него и подпомаганата страна ще важи задължителната сила
на мотивите, от значение при упражняване на регресни права на
подпомаганата страна спрямо третото лице при негативно за подпомаганата
страна решение.Жалбоподателят твърди, че иска да встъпи като трето лице
помагач с цел да издейства благоприятно за ищеца решение по исковете му за
собственост.В случая евентуалното положително решение за ищеца няма да
рефлектира върху правната сфера на жалбоподателя като самостоятелно ЮЛ,
доколкото той твърди, че собствеността върху процесните недвижими имоти
от 1932г. и понастоящем принадлежи единствено на също самостоятелното
ЮЛ ОАБС-Швейцария, като и не извежда някакви свои самостоятелни права
спрямо ОАБС-Швейцария, които да произтичат от наличието или не на право
на собственост у ищеца върху тях.Ищецът е твърдял, че управлението на
недвижимите му имоти в България чрез упълномощавани физически лица се
е осъществявало след Втората световна война от изнесеното му в САЩ
оперативно ръководство/вкл. след 1955г. с регистрирано в САЩ сдружение с
идентично наименование от членовете на швейцарското сдружение, които са
станали по право членове на американското сдружение, а право да са членове
на швейцарското сдружение от своя страна имат само членовете на
централния съвет на директорите на американското сдружение/, поради което
и в САЩ, от където се извършва оперативното управление, са изпращани
отчетите на пълномощниците физически лица и от там са издавани техните
пълномощни.Ищецът не е сочил факти, които да обосновават наличието на
6
негови регресни права спрямо ОАБС-САЩ, свързани с представителни и
мандатни правоотношения между двете ЮЛ, вкл. твърдения за злоупотреба с
доверие, а твърди, че той е управлявал недвижимите си имоти в България
чрез административното си ръководство, изнесено в САЩ, явяващо се
организационно свързано със създаденото през 1955г. там сдружение, чрез
което се е осъществявал контролът върху активите на ОАБС-Швейцария.В
тази връзка и също не може да се обоснове правен интерес от исканото
встъпване.
По изложените съображения съдът приема, че определението на ВОС в
обжалваната му част, с която е отказано исканото встъпване на трето лице
помагач, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260170/13.05.2021г., постановено по гр.д.
№1422/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставено без
уважение искането на „Общоарменски благотворителен съюз“, асоциация,
регистрирана в щата Делауеър, окръг Кент, САЩ, с рег.№486313, седалище и
адрес на управление гр.Доувър, ул.“Саут Стейт Стрийт“№306 за
конституиране в производството в качеството на трето лице помагач на
страната на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7