№ 211
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Д. К. Ар. П.
Ем. П.
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600080 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 34, ал.1, вр. чл. 20, ал.1 - 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по повод на постъпила жалба срещу определение по НЧД
№ 4568/2021 г. на Софийски градски съд, постъпила на 13.01.2020 с вх.
№1815 в СГС.
Определението не е атакувано от прокурора присъствал в съдебното
заседание на 12.01.2022 година, когато е било огласено определението на
Софийски градски съд.
Жалба е изготвена от адвокат Д. В. от САК, служебен защитник на
санкцинирания по реда на ЗПИИРКОРНФС български гражданин И. Г. П. и
има следното основно съдържание:
С атакуваното решение от 12.01.2022 г. на СГС е признато изпълнение
на съдебно решение на Съда в град Орадя, Република Румъния, с което на
И.П. е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 леи за извършени от него
две престъпления.
Защитата твърди , че атакуваното решение на Софийски градски съд е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Неправилно е прието, че
изпратените от Румъния документи отговарят на формалните изисквания,
както и че не са допуснати процесуални нарушения. Не е вярно, че
1
изпратените от издаващата държава документи - удостоверение и препис от
съдебно решение, отговарят на всички формални изисквания за тяхното
съдържание. Съдът в град Орадя е изготвил удостоверение което не
съответства по форма и съдържание на удостоверението, което е трябвало да
бъде представено - удостоверението по Приложение 2 на ЗПИИРКОРНФС, с
което българският съд трябва да бъде сезиран като изпълняващ орган.
Приложеното удостоверение на стр. 3-10 от делото по своята форма е
удостоверението по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, което е било
актуално и приложимо преди изменението на Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от
26.02.2009 г. за укрепване на процесуалните права на лицата и насърчаване на
взаимното признаване на решения, постановени в отсъствието на
заинтересованото лице по време на съдебния процес. С тези изменения
съдържанието на удостоверението, което издаващата държава е длъжна да
предостави на изпълняващата държава в производството по признаване на
решения за конфискация или налагане на финансови санкции, е променено
съществено в своята т. 3, като се въвежда изискването за голям обем от
допълнителна информация в случаите, в които съдебният процес в
издаващата държава е проведен в отсъствие на заинтересованото лице. Такъв
е случаят и с производството в Румъния срещу И.П.. Целта на новите
изисквания за съдържанието на удостоверението, въведени с Рамково
решение 2009/299/ПВР на Съвета, е да се предостави на изпълняващата
държава необходимата информация дали са изпълнени условията, при които е
възможно признаването на решения, постановени задочно, тоест дали в хода
на задочно проведеното производство са били ефективно защитени правата на
заинтересованото лице И.П..
Въз основа на изложеното се иска отмяна на решение от 12.01.2022 г. на
СГС - НО - 18 състав по н.ч.д. № 4568/2021 г. и постановяването на ново, е
което апелативния съд да откажете да признаете постановеното от румънския
Съд - Орадя решение, или, алтернативно, да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Софийски апелативен съд, като прецени доказателства по дело,
обсъди изложените от страните съображения и като служебно провери
правилността на решението, намери следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо право да
обжалва определението на СГС пред по-горна съдебна инстанция , поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С определение от 12.01.2022 година, Софийски градски съд, 5 –и състав
на наказателното отделение в производството е по реда на чл. 6 и следващите
от ЗПИИРКОРНФС е било прието следното:
Делото е образувано въз основа на постъпили удостоверение и
наказателна присъда от румънски съд, с които на българския гражданин И.П.
са наложени редица наказания, сред които и финансова санкция в размер на
7000 румънски леи, като съпътстващо наказание на основните наказания, за
това, че осъдения П. е управлявал МПС на територията на Румъния без
2
свидетелство за правоуправление, като по време на полицейската проверка е
представил свидетелство, за което е знаел, че е неистинско и за това, че е
използвал официален документ, за който е знаел, че е фалшив.
Наказанието, за което е издадена наказателната присъда е извън
предмета на производството по ЗПИИРКОРНФС което е само по отношение
на наложената финансовата санкция в размер на 7000 румънски леи.
СГС е приел че документите изпратени от румънската страна отговарят
на изискванията, посочени в ЗПИИРКОРНФС от формална гледна точка.
Удостоверението има необходимото съдържание. В него изчерпателно се
посочени провиненията на засегнатото лице, приложимия закон и наложените
наказания. Налице е двойна наказуемост по отношение на деяния, за които
И.П. е наказан в Румъния.
Софийски градски съд е приел, че не са налице твърдените от защитата
процесуални нарушения, налагащи отказ от признаване и изпълнение на
наказателната присъда, постановена по отношение на българския гражданин
И.П., защото от мотивите към наказателната присъда и приложеното
удостоверение е вино, че И.П. е бил информиран лично или от свой
представител или пълномощник, съгласно румънското законодателство за
процедурата, извършена в съответствие със закона на издаващата държава.
Освен това в мотивите към наказателната присъда е посочено, че макар
И.П. да не е участвал лично в производството пред съдебната инстанция, той
е бил разпитан по време на наказателното разследване, направил е пълни
самопризнания, като защитникът му не е оспорил събраните от румънската
страна доказателства, въз основа и на които е постановена наказателната
присъда.
От изпратени материали става ясно, че цялото наказателно
производство е осъществено на територията на чуждата държава, като П. е
бил представляван от служебен защитник и по този начин правото му на
защита е било гарантирано.
Съгласно Рамковото решение и принципа на взаимно доверието между
страните - членки, съставът на СГС не може да подлага на съмнение
отбелязаните в постъпилото удостоверение от румънска страна твърдения, че
И.П. е бил уведомен за процедурата, както и за възможността да участва
лично и да обжалва издадения съдебен акт и намерил, че липсват основания
които да водят до отказ от признаване на решението.
Според предоставеното от румънска страна удостоверение /в превода
лист 8 –горе/И.П. бил информиран за процедурата и възможността да участва
в делото лично или със свой представител в съответствие със
законодателството на изпращащата държава, а българският съд не можел да
се съмнява в достоверността на съдържанието на изпратеното от румънска
страна удостоверение. В досъдебното производство И.П. бил разпитан, бил
признал вината си, като защитникът му не оспорил доказателствата, въз
основа на които той е бил осъден, поради което правото на защита на И.П.
при воденото в Република Румъния наказателно производство не е нарушено,
защото е представляван от служебен защитник.
3
Наложената финансова санкция, надхвърля минималния
размер,предвиден в Специалния закон.
ПО ЖАЛБАТА НА ЗАЩИТАТА:
Апелативният съд намира, че същата е основателно относно
възражението , че приложеното удостоверение на стр. 3-10 от делото по
своята форма е изготвено по приложение № 1 по Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, което е било актуално и приложимо преди
изменението на Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета с Рамково
решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009 г. за укрепване на
процесуалните права на лицата и насърчаване на взаимното признаване на
решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на
съдебния процес. Действително с тези изменения съдържанието на
удостоверението, което издаващата държава е длъжна да предостави на
изпълняващата държава в производството по признаване на решения за
конфискация или налагане на финансови санкции, е променено съществено в
своята т. 3, като се въвежда изискване за по-голям обем от допълнителна
информация в случаите, в които съдебният процес в издаващата държава е
проведен в отсъствие на заинтересованото лице, какъвто е случаят срещу
И.П..
От друга страна при съпоставката на действащият по времето на
производството в Румъния текст на приложението със съдържанието на
текста на приложението създаден при приемането на Рамковото решение
апелативният съд не констатира съществена разлика относно конкретния
казус. Старият тест на т. 3, буква „з”, предложение второ, подпредложение
първо гласи: „лице е призовано лично или е информирано чрез упълномощен в
съответствие с националното право на издаващата държава представител, за времето и
мястото на производството, довело до постановяване на задочното съдебно решение”,
докато новият тест на предложение първо т.3, буква „б” , предложение първо: „Потвърждава
се: че лицето е било информирано лично или от представител, упълномощен съгласно
националното законодателство, за процедурата, извършена в съответствие със закона на
издаващата държава” не се различава от стария тест по нищо, освен по
използвания словоред.
Ето защо не може да бъде прието като основателно възражението на
защитата , че понеже Румънският съд не е било използвано правилното
удостоверение към Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември
2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни
решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните
мерки и алтернативните санкции, заради което изпълняващата държава не е
предоставила необходимата информация дали са изпълнени условията, при
които е възможно признаването на решения, постановени задочно, като по
този начин не са били ефективно защитени правата на заинтересованото лице
И.П.. Грешката във формата на удоставерението /използвана е по-стара
бланка/ в предоставеното от румънска страна удостоверение не отменя това,
че И.П. бил информиран за процедурата и възможността да участва в делото
лично или със свой представител в съответствие със законодателството на
изпращащата държава, както и че н наказателното производство преди
4
съдебната фаза И.П. бил разпитан, признал е вината си. Основателни са
констатациите на Софийски градски съд , че защитникът на не оспорил
доказателствата, въз основа на които П. е бил осъден, както и че правото на
защита на И.П. при воденото в Република Румъния наказателно производство
не е нарушено след като пред съда е бил представляван от служебен
защитник.
По изложените съображения апелативния съд намира жалбата на
защитата за неоснователна и като такава същата не следва да бъде уважавана.
При служебно извършената проверка на атакуваното определение на
СГС, апелативният съд намери, че е налице очевидна фактическа грешка
относно размера на финасовата санкция посочено в определението на СГС
като сума възлизаща на 700 леи, с равностойност 280 български лева и
посочената в удостоверението и в присъдата на Румънския съд стойност на
наложената санкция в размер на 7000 румънски леи. В чл. 32, ал.4 от
ЗПИИРКОРНФС е посочено , че в производството по признаване на решения
за налагане на финансови санкции , при липсата на специални правила се
прилагат съответните разпоредби на НПК.
Както бе посочено по-горе, прокурорът от СГП не протестирал
определението на СГС и поради тази причина и на основание чл.337, ал.2 , т.
1 от НПК без съответния протест настоящата съдебна инстанция не може да
утежни положението на лицето на което е наложена финансова санкция от
Румънския съд до размера на действително определената в размер на 7000
румънски леи.
Водим от изложеното настоящият състав на Апелативен съд - София
счита, че атакуваното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено, а жалбата на защитника адвокат Д. В. от САК да се бъде
оставена без уважение, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по НЧД № 4568/2021 г. на Софийски
градски съд, наказателно отделение , V състав, с което се ПРИЗНАВА и
ПРИЕМА за изпълнение наказателна присъда № 152/10.02.2021 г.,
произнесена от Съда в град Орадя, Република Румъния, влязла в сила на
22.06.2021г., с която по отношение на И. Г. П., ЕГН ********** е наложена
финансова санкция в размер на 700 леи в левова равностойност - 280 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6