Р Е
Ш Е Н
И Е
№
128
23.03.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА
Секретар: М.
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1276 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIX от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на Д.А.Т., ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002618007434-091-001/04.07.2019г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта му, в която е потвърден
и изменен с Решение № 560/30.09.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив за допълнително определени
задължения, както следват: за 2013г.
по ЗДДФЛ в размер на 1886, 15 лв. и
лихва 991, 55 лв., за ДОО в размер
на 2577, 30 лв. с прилежаща лихва в размер на 1350, 58 лв., за ЗО в размер на 1610, 81 лв. и лихва
844, 11 лв. и за ДЗПО- УПФ в размер на 1 006, 76 лв. и лихви към тях 527,
57 лв. и за 2014г. по ЗДДФЛ в размер на 3782, 37 лв. и лихва
1604, 06 лв., за ДОО в размер на 2990, 11 лв. с прилежаща лихва в размер на 1 265,
57 лв., за ЗО в размер на 1857, 06
лв. и лихва 786, 01 лв. и вноски за ДЗПО- УПФ в размер на 1 168, 01 лв. и
лихви към тях 494, 36 лв.
В
жалбата се твърди, че при издаване на ревизионния акт и Решение №
560/30.09.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив били допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона – чл.146, т.3,
т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят счита, че били допуснати нарушения на основните
начала, предвидени в Дял I на ДОПК за обективност, както и за изясняване на всички
факти и обстоятелства, свързани със законосъобразното установяване на
вземането, така и водещи до намаляване или отпадането на същото – чл.3 и чл.5
от ДОПК, независимо, че ревизионното производство протича по реда на 122 от
ДОПК. Навеждат се доводи, че било допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, като Заповед
№Р-16002618007434-020-001/04.12.2018г. не била връчена по надлежния процесуален
ред. На следващо място, с уведомление №Р-16002618007434-113-001/15.02.2019г. на
основание чл.124 ал.1 от ДОПК оспорващият бил уведомен за установени
обстоятелства, визирани в чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, като според ревизиращия екип
били налице данни за укрити приходи или доходи, поради което основата за
облагане по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 и 2014г., осигурителния доход за
установяване на задължения по задължителни осигурителни вноски за 2013 и 2014г.
ще се определи по реда на чл.122-124 от ДОПК. Твърди се, че в това уведомление
липсвал състава на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, който бил посочен като основание за
прилагане на разпоредбите на чл.122-124 от ДОПК. Едва в Решение №
560/30.09.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив била въведена
разпоредбата на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК като основание за облагане по
посочените текстове и то се отнасяло за установяване на дължим данък върху
доходите по ЗДДФЛ, докато за допълнително начислени задължителни осигурителни
вноски бил посочен чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК.
Наред
с това се сочи, че в нарушение на процесуалните правила ревизиращият екип не
обсъдил представените с възражението по чл.117 от ДОПК писмени доказателства,
които обсоновавали доводите на оспорващия относно възможностите на
заемодателите да предоставят реално средства в заем. Освен това, в нарушение на
процесуалните правила неправомерно в тежест на оспорващия било възложено да
доказва упражняване на трудова дейност, подлежаща на облагане. Сочи се, че с
арг. от чл.170 ал.1 от АПК тежестта да установи породилата доходите трудова
дейност била за администрацията. Излагат се и съображения, че били допуснати и
нарушения на материалния закон.
Не
били налице предпоставките по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК за определяне на
задълженията на оспорващия по този ред, като ревизиращият екип не направил
имуществена съпоставка между получени или декларирани приходи, доходи и
имущественото и финансово състояние. Следвало да се има предвид, че не всички
доходи подлежат на деклариране. В този смисъл, недекларирането на един доход не
го превръщало автоматично в укрит. Ето защо, изводите относно наличието на
обстоятелството по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК било необходимо да се правят след
като внимателно са анализирани източниците на доход.
Необосновано
било възприетото от органа начално салдо съм 01.10.2013г. в размер на
5 000лв., като сe претендира наличие на 24 000 лв., като изплатени средства на
жалбоподателя от ЕТ „ Димтекс- Д.Т.“.
Претендира се реалност на получените в заем
62 800 лв. по отношение на които се възразява да представляват укрит
доход. Сочи се, че представените в хода на ревизионното производство писмени
доказателства относно произхода на предоставените му от заемодателите средства
е следвало да бъдат ценени като годни такива на основание чл. 56 и чл. 57 от ДОПК. Възразява се срещу направения от приходния орган извод, че
недекларирането на получените заеми по чл. 50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ следва да се
възприема като липса на реално получени средства. Горното можело да послужи за
търсене на административно наказателна отговорност на лицето, но не водело на
извод за липса на реалност на предаването и получаването на заемните
средства.
Прави се възражение и за погасяване по давност
на претенцията за прилежащи лихви по установените задължения за данък по ЗДДФЛ
и допълнителни вноски по ДОО, ЗО и по ДЗПО за УПФ, за считано от 25.11.2010г.
Касаело се до задължения за лихви и съгласно разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишен срок се погасявала претенцията за лихви.
Неоснователен бил и извода за 5-годишна погасителна давност на прилежащите
лихви, начислени съгласно чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК. Сочи се, че
ДОПК определял 5-годишен давностен срок за погасяване на публичните вземания, освен ако в друг закон е предвиден
по-кратък давностен срок. В тази насока други закони били ЗАНН- чл.82, както и ЗЗД – чл.111, б.“в“.
На следващо място се сочи, че необоснован и
немотивиран и в нарушение на закона бил РА, изменен с Решение №
560/30.09.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив в частта за
определяне на окончателен размер на задължителни осигурителни вноски по КСО –
чл.6 ал.8 и чл.40 ал.1 т.2 ЗЗО. Неправилно били определени задължителните
осигурителни вноски по ДОО, ЗО и ДЗПС за УПФ, които били определени годишно,
без съпоставяне, по периоди – помесечно, така, както се декларират помесечно
доходите с оглед подаване на декларация Образец 1. Това било във вреда на
данъчнозадълженото лице и представлявало нарушение на материалноправните норми.
След помесечното определяне на задължителните осигурителни вноски при самоосигуряващите
се лица в края на годината се определяли и изравнителни осигурителни вноски,
които отново били помесечни. По подробно изложените в жалбата съображения се
моли за отмяна на ревизионния акт в потвърдената и изменената му части.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Относно
претенцията на ответната страна за възнаграждение се сочи, че същата била
неоснователна и не следвало да се присъжда или пък същото да бъде под минимума,
съгласно извършеното.
Ответникът
в производството – Директор на Дирекция „ОДОП“- гр. Пловдив, в подадена чрез
процесуален представител писмена молба изразява становище за неоснователност на
жалбата. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както
и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на
оспорващия в случай на уважаване на жалбата. Алтернативно, в случай, че се
отмени процесния РА, се моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 161 ал.3 на ДОПК, като се имат предвид представените документи в съдебното производство.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Предмет
на оспорване е Ревизионен акт (РА) № Р-16002618007434-091-001/04.07.2019г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта му, в която е
потвърден и изменен с Решение № 560/30.09.2019г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив.
Ревизионното
производство по издаване на оспорения акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия
№Р-16002618007434-020-001/04.12.2018г. (л.405-406 от приложение – 1бр. папка, съдържаща 406 листа),
изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002618007434-020-002/26.03.2019г. (л.73-74), връчени на Д.А.Т., съответно
на 28.12.2018г. (л.397- 404) и на 04.04.2019г. (л.75), видно от
приложените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път,
декларация за лице за контакти и протоколи за извършено съобщаване по чл. 32 от ДОПК. Със същите е определен обхвата на
ревизията, както следва: задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ, задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, задължения
за ДОО – за самоосигуряващи се, задължения за здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се, задължения за универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се, за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2014г. За ръководител на ревизията е определена В. Г. Г. – Главен
инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията, удължен с издадената
заповед за изменението ѝ, е бил до 25.04.2019г.
С
Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16002618007434-040-001/04.01.2019г. (л.393-395 от приложение –
1 бр. папка, съдържаща 406 листа) от Д.А.Т. е изискана информация за източници
и размер на доходите му за периода 01.01.2013г. – 31.12.2014г., както и относно
други обстоятелства, подробно описани в искането.
До
лицето са изпратени и последващи искания за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (л.371-372; л.355-356; л.261-262).
В хода на производството, свързано с Д.А.Т., с
Протокол №1516926/14.02.2019г. (л.168-169 от
приложение – 1бр. папка, съдържаща 406 листа ) е бил присъединен Протокол № ПФ-16002618000734-073-001/10.12.2018г.
(и приложенията, свързани с него), касаещ извършена проверка на лицето Д.А.Т.
за установяване на притежаваното имущество, направените разходи от лицето,
декларираните и/или получени от него доходи за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2014г.
С
Уведомление № Р-16002618007434-113-001/15.02.2019г.
(л.90-91 от приложение – 1бр. папка,
съдържаща 406 листа) Д.А.Т. е уведомен, че са
налице обстоятелствата, визирани в чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити
приходи или доходи, поради което основата за облагане с данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2013г. – 31.12.2014г., годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2013г. – 31.12.2014г. и
осигурителния доход за установяване на задълженията от ЗОВ за: ДОО – за самоосигуряващи се за период
01.01.2013г. – 31.12.2014г., Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за
период 01.01.2013г. – 31.12.2014г., Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се за период 01.01.2013 – 31.12.2014г. ще бъде определена по
реда на чл.122-124а от ДОПК.
Във връзка с извършването на ревизията, до юридически
и физически лица, държавни органи са били отправени искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), като по исканията
съответно са били получени отговори.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16002618007434-092-001/09.05.2019г.
(л.69-84 от приложение – 1бр. папка, съдържаща 406 листа). Видно от същия в
хода на ревизията било установено, че за ревизирания период Д.А.Т. има качеството на местно
физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.1 от ЗДДФЛ, предвид което на основание
чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за облагаемия си доход, получен
през ревизирания период 01.01.2013г. – до 31.12.2014г. от източници в България
и чужбина. Посочено е, че през анализирания период лицето е извършвало дейност,
в качеството си на ЕТ „ ДИМЕКС- Д.Т.“ с Булстат *********, а именно търговия на
едро с дървен материал, материали за строителството и санитарно оборудване с
посочен код. Дейността се извършвала от собствен обект – склад за промишлени
стоки на адрес гр. Х., бул. „Б.“ №****. Задълженото лице подало годишни данъчни
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013г. и 2014г. с номера №
2600И0043395/25.04.2014г. и № 2600И0063398/30.04.2015г.
От събраните в хода на ревизионното производство
данни, проверяващият екип стигнал до извод относно липсата на основания за
коригиране размера на декларирания годишен финансов резултат за ЕТ „ДИМЕКС- Д.Т.“ с Булстат *********, който
и за двете проверявани години сочи наличие на счетоводна загуба.
За периода 01.01.2013г.- 31.12.2014г. в ИМ на НАП не били
открити записи за закупени недвижими имоти и МПС от страна на ревизираното лице.
От задълженото лице не били посочени получени доходи от трудови правоотношения,
от дейността като ЕТ, от упражняване на свободни професии или занаятчийство, от
извършване на услуги с личен труд, отдаване на имущество под наем, селско-
стопанска дейност, пенсии стипендии, помощи и лихви, обезщетения по КТ и КСО,
печалби от състезания, лотарии, томболи и др. възмездни и безвъзмездни. От
ревизираното лице не били декларирани и разходи за издръжка.
Проверката установила, че за ревизирания период Д.Т. е
регистриран като земеделски стопанин.
Същият в представената на приходните органи декларация
по чл. 124 от ДОПК не декларирал налично начално салдо към 01.01.2013г.,
предвид което като такова е била приета сумата в размер на 5000 лв.
Ревизията установила наличие на внесени от страна на Д.Т.
суми, в размер на 18 500 лв. по 5 бр. ПКО за 2013г. и в размер на
35 120, 19 лв. по 9бр. ПКО за 2014г., в касата на ЕТ „ДИМЕКС- Д.Т.“.
От изисканите данни за движението по притежаваните от Д.Т.
банкови сметки в „Райфайзен банк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД, било установено внесени
в брой суми от страна на ревизираното лице по посочените сметки, както следва в
размер на 12 240 лв. за 2013г. и 8 486 лв. за 2014г.
В ход на ревизията било констатирано, че ревизираното
лице е получило субсидии от ДФЗ в качеството му на земеделски производител през
2014г. в размер на 1 828, 98лв., като същите не били декларирани в ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ, а лицето не било декларирало доход от дейността си на
земеделски производител.
За изясняване
произхода на внесените от Т. суми, по личните му банкови сметки и в касата на
ЕТ „ДИМЕКС- Д.Т.“, от задълженото лице били изискани документи с ИПДПОЗЛ изх №
Р-16002618007434-040-002/12.02.2019г.
С придружително
писмо вх. № Вх.Р.-1138/19.03.2019г. на ревизиращия екип били предоставени
копия на договори за заеми, сключени между Д.А.Т. и лицата С.Д. за сумата от
8 000 лв., Н.Х.К. за сумата от 10 000 лв., Г.Х.И. за сумата от
10 000 лв., Д. Ц. С. за сумата от 5 000 лв., Х.С.Х. за сумата от
10 000 лв., В.Д.Д. за сумата от 10 000 лв., Х.П.Х. са сумата от
9 800 лв. или всички за общата сума от 62 800 лв. За установяване
реалността на предоставянето на тези суми, приходните органи извършили насрещни
проверки, в хода на които от посочените като заемодатели лица били депозирани
писмени обяснения и представени доказателства относно произхода на средствата и
подадените от същите ГДД. След извършен
анализ на събраните доказателства, приходните органи направили извод, че
представените документи не обективират действително установени между страните
облигационни отношения, доколкото представените договори за заем представляват
частни документи без материална доказателствена сила и достоверна дата,
липсвало погасителен план в договорите и същите не съдържали уговорена лихва. Не
били представени доказателства за обезпечаване на дадените в заем средства,
като гаранция за тяхното връщане. Предвид липсата на какъвто и да било
материален интерес от страна на заемодателя, както и предвид липсата на
доказателства за наличието на тези парични средства у заемодателите и техния
произход, ревизиращия екип възприел, че представените договори за заем не
обективират действително установени отношения, а целта им била да послужат в
хода на ревизионното производство, като доказателство за получаване на заеми.
Сочи се също така липса на направено от страна на Д.Т. деклариране в подадените
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013г и 2014г. наличието на непогасени остатъци от
получените заемни средства.
Направен е
извод за липса на представени доказателства, от страна на ревизираното лице, за
произходоизточника на внесените от него суми в касата на ЕТ „ДИМЕКС- Д.Т.“. В
РД се възприема липсата на доказателства, че сумата в размер на 53 620, 19
лв. внесена от ревизираното лице в
касата на ЕТ „ДИМЕКС- Д.Т.“ представлява необлагаем по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ доход, като е направено заключение, че същата представлява облагаеми
доходи от друг приходоизточник на ревизираното лице. Същият извод е направен и
за внесените от ревизираното лице суми по личните му банкови сметки за
ревизирания период в общ размер на 20 726 лв.
След анализ на имущественото и семейното положение на
жалбоподателя, ревизиращият екип
възприел наличие на несъответствие между получените от лицето доходи и
имущественото му състояние и извършените разходи, предвид което е стигнал до
извод за наличие на данни за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122,
ал.1, т.2 от ДОПК, като е възприел наличие на извършвана от лицето друга
трудова дейност, от която е получило облагаеми доходи, който не са били
декларирани по реда на ЗДДФЛ и за които не е бил платен дължимия данък.
На база на извършения анализ на събраните при
ревизията доказателства се определят брутни приходи по години в размер на
30 740 лв. за 2013г. и 45 435, 42 лв. за 2014г.
Извършен е анализ на паричните потоци на ревизираното
лице за процесния период при което е възприето от ревизиращия екип наличие на
несъответствие между получените доходи и направените от лицето разходи за 2013г. в общ размер на 25 660 лв.,
а за 2014г. в общ размер на 43 606,
44 лв. Последното е прието за съответната година като данъчна основа за доходи от трудова дейност, определена по реда на чл.
122 от ДОПК.
В РД е посочено още, че за ревизирания период Д.А.Т. е
упражнявал трудова дейност, в качеството си на самоосигуряващо се лице –
управител на „ДИМЕКС“ ООД с Булстат *********, като за периода съгласно чл. 5,
ал.2 от КСО подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо
заболяване, за старост, смърт, трудова злополука и професионална болест и
здравно осигуряване. Установено било, че през ревизирания период, ревизираното
лице е внасяло на осн. чл. 6, ал.7 и чл. 7, ал.4 от КСО, дължимите осигурителни
вноски в приход на ДОО, върху авансово определения осигурителен доход за
самоосигуряващите се лица.
Като лице родено след ***г. Д.Т. на осн. чл. 127, ал.1
от КСО подлежал на задължително допълнително пенсионно осигуряване в
универсален пенсионен фонд, като е внасял дължимите авансови осигурителни
вноски в приход на ДЗПО УПФ, върху минималния осигурителен доход за
самоосигуряващи се лица в определения с чл. 158, вр. чл. 7, ал.4 от КСО срок.
В резултат на извършените действия и направените
констатации и изводи, с ревизионния доклад се предлага да бъдат установени
размери на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 09.05.2019г., както е подробно описано в табличен вид в доклада.
РД е връчен на Д.А.Т. на 10.05.2019г., видно от
представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС „Контрол“ (л.66-68 от приложение – 1 бр. папка, съдържаща 406 листа).
С вх. №Р-2181/27.05.2019г. от Д.А.Т. е представена
молба (л.62 от приложение – 1 бр. папка, съдържаща 406 листа), с която се моли
на основание чл.117 ал.5 от ДОПК да бъде удължен срока, определен в РД, за
представяне на възражение и допълнителни доказателства, като са изложени
конкретни доводи.
На 21.06.2019г. от Т. е подадено възражение (л.47-50
от приложение – 1 бр. папка, съдържаща 406 листа) срещу изложените в РД
констатации. Към възражението са били приложени служебна бележка за получени
доходи от лицето Г.Х.И. и Х.С.Х., удостоверение за получено брутно трудово
възнаграждение от С.И.Д., както и удостоверение за получен девидент от същия,
ведно със счетоводна справка и копия на преводни нареждания с основания
„девидент“, декларация по чл. 62, ал.5 от Закона за кредитните институции от Х.П.Х.
и Венцислав Д.Д..
На основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт
№Р-16002618007434-091-001/04.07.2019г. (л.36-41 от приложение – 1 бр.
папка, съдържаща 406 листа). В последният са възприети изцяло направените с РД
фактически установявания, въз основан на които на Д.А.Т., за ревизирания данъчен период 2013г.- 2014г., са определени данъчни задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи се, здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се, универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, в общ размер на 25 305,03 лева –
главници и лихви.
Ревизионен акт №Р -
16002618007434-091-001/04.07.2019г. е връчен на Д.А.Т. на 16.07.2019г., видно
от представеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол“ (л.35 от приложение – 1 бр. папка, съдържаща 406 листа).
Ревизионният
акт е обжалван в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК с жалба (л.29-34 от приложение – 1 бр. папка,
съдържаща 406 листа), подадена пред
Директор на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, при ЦУ на НАП.
В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив постановил Решение №560/30.09.2019г. (л.21-27 от приложение
– 1 бр. папка, съдържаща 406 листа), с което потвърдил Ревизионен акт №Р - 16002618007434-091-001/04.07.2019г.,
издаден на Д.А.Т. с ЕТ „Димтекс - Д.Т.“, в
частта по ЗДДФЛ, както е подробно описано в табличен вид, с посочен вид
задължение, период, главница и лихви в лв. и изменил Ревизионен акт №Р - 16002618007434-091-001/04.07.2019г.,
издаден на Д.А.Т. с ЕТ „Димтекс – Д.Т.“, в обжалваната част за допълнително установените
задължения за ЗОВ за 2013г., 2014г.,
както е подробно описано в табличен вид с посочени вид задължение, година, от
главница и от лихви в лв., на главница и на лихви в лв.
Решение
№560/30.09.2019г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив е
изпратено на Т. с писмо №20-25-48/07.10.2019г. (л.20 от приложение – 1 бр.
папка, съдържаща 406 листа), получено на
10.10.2019г. от Г. Т. – съпруга, видно от приложеното известие за доставяне
(л.16 от приложение – 1 бр. папка, съдържаща 406 листа).
Издадено е Решение за поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение №560/30.09.2019г. с №560/17.10.2019г. (л.18-19 от приложение –
1 бр. папка, съдържаща 406 листа), от Изпълняващ правомощията на Директор на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което се поправя допусната грешка в Решение
№560/30.09.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция по
приходите, както е подробно описано в две точки.
С така издаденото Решение №560/30.09.2019г. и това за
поправка на същото, Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция по
приходите,
потвърждава издадения на Д.А.Т. Ревизионен акт №Р -
16002618007434-091-001/04.07.2019г., за установените задължения и лихви за
просрочия, както следва:
1. За 2013г. данък върху годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер
на 1886, 15 лв. и лихва 991, 55 лв.
2. За 2014г. данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 3782, 37 лв. и лихва 1604, 06 лв.,
и
изменя Ревизионен акт
№Р-16002617007165-091-001/13.06.2018г, за установените задължения и лихви за
просрочия, както следва:
1. за 2013г.
вноски за ДОО
в размер на 2577, 30 лв. с прилежаща
лихва в размер на 1350, 58 лв., вноски за ЗО в размер на 1610, 81 лв. и лихва 844, 11 лв. и
вноски за ДЗПО- УПФ в размер на 1 006, 76 лв. и лихви към тях 527, 57 лв.
2. за 2014г. вноски за ДОО в размер на 2990, 11 лв. с прилежаща лихва в размер
на 1 265, 57 лв., вноски за ЗО в размер на 1857,
06 лв. и лихва 786, 01 лв. и вноски
за ДЗПО- УПФ в размер на 1 168, 01 лв. и лихви към тях 494, 36 лв.
За да потвърди и измени РА в посочената част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е
определен като правилен извода на органите по приходите, че внесените
от жалбоподателя суми в касата на ЕТ „Димтекс – Д.Т.“ в размер на 18 500 лв. през 2013г. и 35 120,
19 лв. през 2014г.,
не отговарят на реализираните от лицето приходи за периода. Посочил е като
правилен направения от ревизиращия екип анализ за липса на доказателства
относно реално наличие на средства у заемодателите на ревизираното лице, както
и на такива за реално предаване на парите, предвид което е заключил, че не може
по категоричен начин да се кредитира твърдението на жалбоподателя, че сумите по
договорите за заем са действително получени и то на посочената в тях дата.
Изцяло е възприето становището на ревизиращият екип за съставяне на посочените
документи в хода на ревизионното производство, с цел доказване произхода на
средства от страна на жалбоподателя.
Възприел е извода, че обложените с данъци
доходи на ревизираното лице не покриват размера на направените от същото
разходи за 2013г. и 2014г. и наличие на предпоставките на чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК за определяне данъчната основа на лицето по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК.
Възприел в извода за наличие на реализирани доходи с неустановен произход за 2013г. в размер на 25 660лв. и за
2014г. в размер на 43 606, 44 лв. Наред с това е приел като правилно
определен размера на дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013г. и 2014г. и
размера на начислените върху същите лихви.
Решаващият
орган е отхвърлил направеното от жалбоподателя възражение за наличие на сумата
от 24 000 лв. към 01.01.2013г. и се е съгласил с определеното от
приходните органи начално салдо в размер на 5000 лв.
Решаващият
орган е приел, че обжалвания акт за 2013г. и 2014г. е издаден в съответствие
със закона, поради което начисленият от страна на органа по приходите данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на лицето следва да бъде потвърден.
За
да измени РА по отношение установените данъчни задължения за ДОО, ЗО и ЗДПО-
УПФ, решаващият орган е приел, че за
ревизирания период Д.А.Т., има качеството на самоосигуряващо се лице по см. на
чл. 5, ал.2 от КСО и като такова е внесъл
в срок авансово дължимите ЗОВ върху минималния размер на осигурителния доход
определен със ЗБДОО за 2013г. и 2014г. Посочил е, че съгл. чл. 6, ал.2 от КСО доходът върху, който се дължат осигурителни вноски, включва всички
възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Посочил е, че на основание
чл. 6,ал.9 от КСО, окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените
лица върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между
установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем
доход от упражняване на трудова дейност и сбора на доходите, върху които са
внасяни авансово осигурителни вноски.
Здравно
осигурителните вноски за ревизираното лице са определени, като дължими на осн. чл.
40, ал.1, т.2 от ЗЗО, а извода на ревизиращият екип, че установеното наличие на
доходи с недоказан произход е довело до неплащане на задължения за осигурителни
вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по
реда на чл. 122- 124, вр. чл. 124а от ДОПК е възприет за правилен.
Посочено
е, че независимо от правилния подход на приходните органи за определяне на нов
размер на осигурителния доход на задълженото лице при определяне на
окончателния му размер не били взети предвид реализираните доходи от трудови
правоотношения през 2014г. и дохода върху който се дължат здравноосигурителни
вноски за периодите на временна неработоспособност, посочени в изготвените към
РД таблици. Изложил е изрични мотиви
относно реда за определяне на годишния осигурителен доходи и дължимите вноски
за ДОО, ЗО и ЗДПО- УПФ, в едно с лихвите върху тях. При тези обстоятелства е
изменил РА по отношение на определения годишен осигурителен доход за 2013г. и
за 2014г. и съответно на дължимите въз основа на него вноски за ДОО и ЗО.
Жалбата срещу Ревизионен акт (РА) №
Р-16002618007434-091-001/04.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП - Пловдив, в частта му, в която е потвърден и изменен с Решение №
560/30.09.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ (ОДОП) – Пловдив е подадена по пощата на 24.10.2019г. видно от
пощенско клеймо ( л.15 от
приложение – 1 бр. папка, съдържаща 406 листа)
В хода на съдебното производство предвид възложената
на жалбоподателя доказателствена тежест по негово искане са разпитани като свидетели
– С.И. Д., Н.Х.К., Г.Х.И., В.Д.Д., Х.П.Х..
С.Д. заявява, че през януари 2014г. е предоставил в заем на
жалбоподателя сумата от 8 000 лв. в
брой. Разполагал с тази сума в брой, като заявява че през 2013г. е получил
дивидент в размер на 120 000 лв. и не се е затруднил да предостави сумата.
Заявява, че за заема са подписали договор и разписка, като последната била
унищожена при връщане на парите.
Н.К. заявява, че в периода 2013г.-2014г.
е предоставил на жалбоподателя сумата от 5000
лв., като за това подписали разписка, която унищожили след връщането на парите
през 2019г. Заявява, че със сумата от 5000 лв. разполагал, като спестена от
заплата, за което обстоятелство бил представил документи в данъчното и
извлечения от банковите си сметки за 2013г. и 2014г.
Г.И. потвърждава предоставянето в заем на
сумата в размер на 10 000 лв. в
периода 2013г.-2014г., като заявява че със същата е разполагал предвид
изплатените му дивиденти като съдружник в „ПИМ“ ООД над 100 000 лв.
годишно.
В.Д. заявява, че на два пъти през 2013г. и 2014г. е предоставил в заем на Д.Т. сумата
от по 5 000лв. С парите разполагал от заплати, като служител
в софтуерна компания „Оракъл“, за което обстоятелство е представил документи в
НАП. За заема подписали договор, а парите предоставил срещу разписка, която
скъсали след като били върнати през януари 2019г.
Х.Х. свидетелства за предоставянето в
заем на жалбоподателя на сумата от 9 800лв.
в началото на 2013г., в брой срещу
разписа. Заявява че за 2013г. като собственик на фирма „Волта“ и „Сварекс“ е
платил данъци върху 341 000 лв. и че е разполагал с тази сума в брой.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза. Видно от същата за ревизирания период Д.А.Т. е упражнявал дейност
като ЕТ „Димтекс- Д.Т.“ и е притежавал 50 % от дяловете в „Димтекс“ ООД.
За 2013г. подадената от Т. декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ отразявала наличието на счетоводна загуба за ЕТ „Димтекс- Д.Т.“ в размер на 7 090, 55 лв. За същата година
жалбоподателя бил внесъл в касата на ЕТ „Димтекс- Д.Т.“ сумата от 18 500 лв. за покриване недостиг на оборотни
средства. През 2013г. Д. Т. внесъл в брой по разплащателна сметка в „Банка ДСК“
ЕАД сумата в общ размер на 12 240
лв.
За 2014г. експертизата установява декларирана
от ЕТ „Димтекс-
Д.Т.“ счетоводна загуба в размер на 5 723,
21 лв. За покриване недостиг на оборотни средства от собственика Д.Т. били
внесени общо 35 120, 19 лв. в
касата на ЕТ. Установено е внасянето в брой и по банковата сметка на Т. в
„Банка ДСК“ ЕАД сумата в размер на 8 486,
44 лв. За тази година експертизата установява постъпления по банковата
сметка на жалбоподателя в размер на 1 828, 98 от субсидии от ДФ
„Земеделие“.
Експертизата въз основа на извършените проверки и
изчисления установява, че определените от приходната администрация допълнителни
данъчни задължения са в по- нисък размер от този изчислен от експертизата в
случай, че се възприеме като доход от друг източник размерът на средствата, с
който разходите на задълженото лице надхвърлят приходите, както и тези получени
от ДФ „ Земеделие“, за които не се установява да са били декларирани от ДЗЛ и
съответно обложени с данък. По отношение на вноските по ЗО и ДОО експертизата в
този вариант определя наличие на съответствие между установеното и възприетото
от приходната администрация.
Експерта е работил и по втори вариант, при който е отчел претендираните от жалбоподателя
средства, като взети в заем от различни лица в периода 2013г.- 2014г., като са
обследвани представените в хода на ревизионното производство писмени
доказателства, в уверение на тези обстоятелства, както и е извършена проверка в
информационните масиви на НАП за установяване декларираните от заемодателите
доходи за съответните периоди, резултатите от които подробно описани по
отношение на всяко едно от лицата в изготвеното от ВЛ заключение. При този
вариант ВЛ е взело предвид липсата на декларирани от лицето приходи за
ревизираните периоди, както от трудова дейност, така и от дивиденти, като
съдружник в „Димтекс“ ООД. Отчетени за получените и внесените от жалбоподателя
средства през предходната 2012г. от ЕТ „Димтекс- Д.Т.“, като установеното от експерта начално салдо към
01.01.2013г. е определено в размер на 5 800 лв. При този вариант в
табличен вид експертизата определя приходите и разходите за 2013г. като приема
наличие на разполагаеми към 31.12.2013г. средства в размер на 4 940 лв.
последната сума взема като начално салдо за 2014г. и въз основа на получените в
заем средства и тези внесени в касата на ЕТ и в банковата сметка на
жалбоподателя стига до извод за превишаване на разходите над приходите през
2014г. в размер на 5 666, 44 лв. При този вариант определя годишна данъчна
основа за облагане в размер на 7 495, 42 лв. и дължим данък по чл. 48, ал.1
от ЗДДФЛ в размер на 585, 22 лв. Въз основа на така възприетата данъчна основа,
вещото лице е преизчислило и дължимите вноски по ДОО в размер на 128, 57лв., ЗО
80, 36 лв. и ЗДПО 259, 15 лв. Експертизата е работила и при трети вариант, при
който като начално салдо за 2014г. е взета сумата получена като разлика между
евентуално подлежащата на облагане такава към края на 2013г,. въз основа на
възприетите от данъчните органи задължения и дължимите върху същата
задължителни осигурителни вноски. Подробни изчисления и при този вариант се
излагат в допълнение по въпрос 1-ви.
Представено е и допълнително заключение в което ВЛ е
работило с начално салдо към 01.01.2013г в размер на 5 800 лв. без да се
включват сумите претендирани от жалбоподателя като получени в заем за 2013г. и
2014г., а като начално салдо за 2014г. е приел сумата получена като разлика
между евентуално подлежащата на облагане такава към края на 2013г. и дължимите
върху същата задължителни осигурителни вноски.
В
допълнителното заключение, вещото лице прави изчисления за дължимите
допълнителни данъчни задължения и във варианта на възприетите по въпрос 2-ри от
основаното заключение факти, по отношение наличието на реално предоставени в
заем средства, по начина претендиран от жалбоподателя, като се включи към паричния
поток за 2014г. и получената от ДФ „Земеделие“ субсидия. В този вариант на
заключението се изчисляват и дължимите лихви. При направените изчисления се
стига до извод, че за 2013г. не е налице превишаване на разходите на лицето
спрямо приходите. Установява се положителна разлика в размер на 4940 лв., която
се взема като начално салдо за 2014г. Въз основа на извършена съпоставка на
паричните потоци се стига до извод за недостиг на приходи спрямо извършените
през 2014г. разходи в размер на – 4 569, 05 лв. Тази сума вещото лице е
възприело като данъчна основа върху която е определило дължимите данъчни
задължения по чл. 48 , ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 318, 49 лв. и лихви върху тях
в размер на 168, 29 лв. Определил е дължимите осигурителни вноски, като е направил
извод, че авансово внесените такива покриват дължимите и не се установяват
такива за довнасяне.
Горната фактическа обстановка се установява от
приобщената по делото административна преписка, както и приобщените в хода на съдебното производство доказателства.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Обжалваният ревизионен акт представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от
страна с активна процесуална легитимация – участник в административното
производство, чийто права и интереси са пряко засегнати от него, с оглед на
предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следните
съображения:
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.3 ДОПК и от компетентните органи по
смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП, в кръга на
определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ,
че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).
Не се възприемат
направените от жалбоподателя възражения относно допуснато в хода на
ревизионното производство процесуално нарушение във връзка с липсата на връчена
лично на ревизираното лице ЗВР. В случая, във връзка с връчването на ЗВР
№Р-16002618007434-020-001/04.12.2018г. на 12.12.2018г. от служител на ТД на НАП
– Пловдив е било извършено посещение на адреса за кореспонденция на Д.Т. ***,
удостоверено с Протокол №1516719/12.12.2020г. (л.403). Констатирано е, че Д.Т.
не е намерен на този адрес, нито упълномощено лице или член на семейството.
След изтичане на седем дни от първото посещение, адресът за кореспонденция е
бил посетен отново от служител на ТД на НАП – Пловдив, удостоверено с Протокол
№1516719/20.12.2020г. (л.401), при което отново не е било намерено лице, което
да получи заповедта. След извършването на второто посещение на адреса за
кореспонденция на ревизираното лице е било съставено Съобщение за връчване по
чл.32 от ДОПК (л.400), поставено в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, на
21.12.2018г. и свалено на 28.12.2018г., като е даден 14-дневен срок за явяване получаване на ЗВР. По делото не са
представени доказателства за явяване на Д.Т.
в
ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково за получаване на ЗВР
№Р-16002618007434-020-001/04.12.2018г., поради което съдът приема, че същата е
приложена по преписката по правилото на чл.32, ал.6 от ДОПК, съответно се счита
за редовно връчена. В съдебно заседание, от страна на оспорващия бе заявено
становище за приемане на представената от административния орган преписка, без
оспорване на Протокол №1516719/12.12.2020г. и Протокол №1516719/20.12.2020г. по
реда на чл.193, ал.1 от ГПК, поради което съдът приема същите за годни да
докажат констатираните с тях обстоятелства.
В тази връзка съдът намира, че представените
по делото доказателства свидетелстват за наличието на надлежно връчване на
посочената заповед по реда на чл. 32, ал.6 от ДОПК. Следва да се посочи, че
редовното връчване на заповедта за възлагане на ревизията се налага, с оглед
необходимостта ревизираното лице да разбере, че срещу него е образувано
ревизионно производство и с оглед гарантиране правото му да участва в същото,
като представя доказателства и иска събирането на такива. В тази връзка от
доказателствата по делото не се стига до извод, че жалбоподателя е бил лишен от
такава възможност, както и че не е знаел за воденото срещу него ревизионно
производство. В уверение на тази негова информираност същият е представил пред
ревизиращия екип декларация (л.397) с посочване на място за извършване на
ревизията, лице за контакти и за оказване на съдействие по време на извършване
на ревизията. В същата тази декларация е налице посочен ел. адрес за
кореспонденция, а последващите съобщения до лицето след 21.01.2019г. следва да
се считат за редовно връчени на посочения ел. адрес. Изложеното налага извод,
че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като не са налице основания и обявяване
на оспорения ревизионен акт за нищожен.
Следва да се посочи, че
процесното производството е протекло по реда на чл. 122 от ДОПК, като е спазено
установеното с нормата на чл. 124 от ДОПК задължение за ревизиращия орган да
уведоми лицето, че данъчните му задължения ще бъдат определени именно по реда
на чл. 122 от ДОПК. В изпратеното до ревизираното лице Уведомление по чл. 124
от ДОПК е посочена причината и основанията, въз основа на които ревизиращите
органи са достигнали до извод за приложимост на този ред, като на жалбоподателя
е дадена възможност да декларира получените за ревизирания период доходи и
техния източник.
Съгласно разпоредбата на
чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т. 1 - 7
от посочената разпоредба.
Съгласно разпоредбата на
чл. 122, ал. 1,
т. 2 от ДОПК такова обстоятелство е налице когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи, а съгласно т. 7 когато декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период.
Не се
възприемат направените от жалбоподателя възражения за наличие на съществени
процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на издадения РА, предвид че в
изпратеното до жалбоподателя уведомление по реда на чл. 124 от ДОПК е било
посочено, като основание за провеждане на производството по този ред нормата на
чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, а в последствие РА е издаден при възприемане
наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК. Независимо от това
обстоятелство, ревизираното лице е разполагало с възможност да защити своите
права и законни интереси, като е могло да представи всички относими
доказателства по отношение придобитите за ревизираните периоди доходи, предвид
което горното не може да бъде определено като такова процесуално нарушение,
което на самостоятелно правно основание да води до отмяна на оспорения акт.
По същество
страните не спорят, че през ревизирания период Д.А.Т.
е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице
по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните
периоди попадащи в обхвата на ревизията. Няма спор и по отношение на
обстоятелствата, че жалбоподателят има регистрация като ЕТ, като търговеца за
ревизирания период е декларирал наличие на счетоводна загуба, предвид което
жалбоподателя не е реализирал доход от тази си дейност. За ревизираните 2013г.
и 2014г. жалбоподателят е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като в същите не е
декларирал получени доходи от наем от свободни професии, граждански договори и
др. Страните не спорят по отношение обстоятелството, че Т. притежава 50 % от
дяловете в „Димтекс“ ООД, както и че за ревизирания период не е получавал
дивиденти от дружеството. Не се спори и по отношение получената от Д.Т.
субсидия от ДФ „Земеделие“ през 2014г., в качеството му на регистриран
земеделски производител в размер на 1828, 98 лв.
Не се спорят обстоятелствата, че Д.Т. е внесъл
в касата на ЕТ „ Димтекс- Д.Т. сумата от 18 500 лв. за 2013г. и сумата в
размер на 35 120лв. за 2014г., а в личната си банкова сметка *** „Банка
ДСК“ ЕАД сумата в размер на 12 240 лв. за 2013г. и 8 486,44 лв. за
2014г.
Между
страните няма спор и по отношение това, че за ревизираният период
жалбоподателят е самоосигуряващото се лице и е внасяло авансово дължимите
осигурителни вноски върху минималния размер на месечния осигурителен доход.
Спора между страните се свежда до това
дали са били налице предпоставките на чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК за провеждане
на данъчно – ревизионното производство по реда на чл. 122- 124а от ДОПК,
правилно ли приходните органи са определили началното салдо към 01.01.2013г. в
размер на 5 000 лв., като се претендира от страна на жалбоподателя същото
да е в размер на 24 000 лв. Също така се иска да се приеме като налично
начално салдо за 2014г. сумата върху която лицето евентуално ще бъде обложено с
данъци за 2013г. Спорни между страните са и обстоятелствата относно реалността
на представените в хода на ревизионното производство договори за заем с
посочените в тях лица и наличието на превишаване на разходите на ревизираното
лице над приходите за 2013г. и 2014г., в какъв размер е това превишаване ако
има такова и съответно налице ли са основания за определяне на допълнително
задължение по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Спори се и по отношение на начислените от
приходната администрация лихви върху допълнително определените данъчни
задължения, като се претендира същите да са погасени по давност.
При
така очертаните спорни между страните обстоятелства, следва да се посочи, че в
процесното производство е приложимо
правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството
по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на
чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено от събраните доказателства. Нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК
визира, презюмираната със закона истинност на направените от органите по
приходите фактически констатации.
В съдебно производство,
двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени и
имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към
разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите,
релевантни за спорното право.
Независимо
от презумпцията по чл. 124 от ДОПК, ревизираното лице разполага с процесуална възможност, в хода на производството по
обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените
фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия
процес, която се предопределя, с оглед
правилото на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във
връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
С
оглед разпределената, между страните доказателствена тежест, жалбоподателят
прави доказателствено искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза и
разпит на свидетели.
Настоящият
състав намира, че приобщените в хода на
ревизионното производство писмени доказателства, данните от извършените
проверки на ревизираното лице, както и доказателствата приобщени в отговор на
отправени искания до трети лица, не обосновават възприетото от органа наличие
на
несъответствие между имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице
с декларираните от същото доходи, по смисъла на чл.112, ал.1,т.7 ДОПК за
ревизираната 2013г. С оглед горното намира, че за ревизиращите органи не са
били налице предпоставките да определят на ревизираното лице допълнителни
данъчни задължения по реда на чл. 122- чл. 124а от ДОПК. В тази връзка намира
за незаконосъобразно определени по този специален ред на посочените в РА
допълнителни данъчни задължения за ревизираната 2013г. За да достигне
до този извод съдът отчете събраните както в хода на ревизионното производство
писмени доказателства, така и приобщените в хода на съдебното оспорване гласни
такива и приобщената без оспорване от страните съдебно – счетоводна експертиза.
Настоящият
съдебен състав намира, че в хода на съдебното производство жалбоподателя
ангажира доказателства оборващи презумптивната доказателствена сила на
възприетите от приходните органи факти. Съдът намира, че от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели по безспорен начин се
установяват обстоятелствата по предаване на заемната сума и нейния размер, така
както същият е бил заявен от ревизираното лице в хода на ревизионното
производство. Съдът не намира основание да не кредитира събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, като обективни, предвид че същите
са дадени под страх от наказателна отговорност, а и кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал. Свидетелите разпитани в хода на
съдебното дирене са били открити от ревизиращите органи в хода на ревизионното
производство, като на същите са били направени насрещни проверки. При представяне
на доказателства по последните, всеки от посочените заемодатели е представил
писмени обяснения, с които е потвърдил предоставянето на посочените от
ревизираното лице суми. Ето защо, като кореспондиращи с останалия събран
доказателствен материал съдът възприема приобщените по делото гласни доказателства
и намира за неоснователно направеното в писмените бележки на ответната страна
възражение, относно наличие на заплаха за правилността на съдебните актове
постановени въз основа на свидетелски показания, като източник на информация. В
процесния случай, следва да се отбележи, че събраните в хода на съдебното
производство свидетелски показания изцяло се подкрепят и от събраните от
ревизионния орган писмени такива в хода на ревизионното производство. По отношение св. Х.П.Х., С.Д., Г.И. и В.Д. от приложените по
делото писмени доказателства за получените от тези лица доходи през процесните
години се доказва по безспорен и категоричен начин наличието на разполагаеми средства
у същите, предвид което изцяло се опровергава изложената от административния
орган теза относно липса на доказателства в тази насока. По отношение на
останалите лица Н.К., Д. С. Х.С.Х., дори
и да се възприеме липсата на безспорни доказателства, относно разполагаемостта
със средства в посочения размер, то горното не следва да се вменява в тежест на
жалбоподателя, доколкото са налице доказателства за реалност на договорите за
заем и предаване на заемните средства. Дали заемодателите са декларирали или не
обстоятелствата във връзка с наличните у тях парични средства е обстоятелство,
което би послужило като основание за извършване на ревизия по отношение на тези
лица, но същото не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя. Ако органите по приходите са считали, че посочените
по-горе лица не са били в състояние да докажат произхода на предоставените
парични средства, са имали и имат законоустановена възможност да инициират
извършване на съответните проверки, а не да вменяват тези задължения на
жалбоподателя чрез непризнаване на получените от негова страна парични средства.
За
реалността на приложените към ревизионното производство договори за заем, съдът
съди и от хронологията по тяхното представяне. Противно на твърденията на
административния орган в тази насока, доколкото договорите за заем са били приложени
към ревизионното производство с писмо вх. № Р-1138/19.03.2019г., преди издаване
на ревизионния доклад, следва извод че същите не са били съставени с цел да
оборят направените от ревизиращите органи констатации, които за първи път са
били изложени от ревизиращите органи в съставения ревизионен доклад.
Договорът за заем, разглеждан като частен
писмен документ има формална доказателствена сила. При анализ на доказателствената стойност на
представените в хода на ревизионното производство договори за заем, следва да се имат в предвид разпоредбите на ДОПК, респективно ГПК за
неуредените случаи. Съгласно чл. 49 от ДОПК писмени доказателства се допускат
за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата
по този кодекс, като в чл. 57 от ДОПК са предвидени случаите при които е
допустимо с писмени обяснения да се установяват факти от значение за ревизията,
които са възприети от трето лице. В чл. 57, ал. 4 от ДОПК е посочено, че
обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като
се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно
качеството им на свързани лица с ревизирания субект. В случая са налице писмени
договори, които без никакво съмнение съставляват годни писмени доказателства по
смисъла на чл. 57 от ДОПК и могат да послужат за установяване на всички факти и
обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното
лице. Тези писмени доказателства, налагат да се приеме, че на посочените в тях
дати, лицата са сключили с Д.Т. договори за паричен заем, за съответно посочените суми. В хода на
ревизионното производство, всички лица, предоставили заемите са дали писмени
обяснения и са потвърдили, че са предоставили реално паричните средства, като са
предоставили и обяснения свързани с произхода на средствата. Следва да се има в
предвид, че нито ДОПК, нито ЗДДФЛ, нито ЗЗД или пък друг нормативен акт изискват, съставянето на някакъв нарочен документ
за установяването на факта на предаването на конкретна парична сума от
заемодателя на заемополучателя. Ето защо установяване реалното предаване на паричната сума по договорите за заем е
напълно допустимо да се извърши посредством писмени обяснения на третите лица
заемодатели, доколкото за
доказването на тези факти и обстоятелства, законът не изисква писмен документ, по смисъла на
чл. 57, ал. 2, т. 2 предл. последно от ДОПК.
По отношение
на конкретния размер на заемните средства предоставен от всяко едно от
посочените по горе лица и конкретните дати на които е станало това съдът
кредитира направените в тази връзка констатации в изготвеното по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, подробно описани в отговор на
въпрос втори.
От
така събраните в хода на ревизионното производство доказателства, в това число
направените насрещни проверки, писмени декларации, договори за заем и събраните
гласни такива в хода на съдебното производство напълно се опровергава
направения от приходните орани извод за липса на доказателства относно реалното
предоставяне в заем на претендираните от жалбоподателя суми. Предвид горното
съдът приема, че жалбоподателя е получил в периода 2013г. – 2014г. в заем
сумата в размер на 62 800 лв., така както същата е разпределена по години
и лица в изготвения РД.
Следва
да се посочи, че след възприемане наличието на предоставени в заем парични
средства, съдът обследва наличието на предпоставките по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК за всяка една от ревизираните години, като направи съпоставка на приходите
и разходите за съответните години.
По
отношение на паричния поток на лицето за 2013г. и 2014г. изцяло се възприемат
изложените от вещото лице констатации във вариант втори на заключението и
допълнителното такова. Не се възприема претендираното от жалбоподателя начално
салдо към 01.01.2013г. в размер на 24 000 лв. В изготвеното по делото
заключение на съдебно счетоводна експертиза, ВЛ е взело предвид претендираната
от лицето сума в размер на 24 000лв. постъпила като възстановени средства
от ЕТ, но е отчело и обратното депозиране в касата на ЕТ сумата в размер
на 8 200лв., както и направеното
към Агроинвест Бошнаков Фаворит плащане в размер на 10 000 лв., като е
възприело разполагаемост към 01.01.2013г. със сумата от 5 800лв. Съдът
намира, че в изготвеното по делото заключение на ССчЕ са обследвани всички
относими факти, за определяне паричния поток на жалбоподателя за ревизираните
години. За 2013г. е отчетено начално салдо в размер на 5 800 лв., като са
взети предвид получените от Д.Т. заеми от Н.Х.К. в размер на 5000 лв., от Г.Х.И. в размер на 5000 лв.,
от Х.С.Х. в размер на 5 000 лв., от В. Д. Д. в размер на 5 000 лв. и
от Х.П.Х. в размер на 9 800 лв. Отчетени са и направените от жалбоподателя
вноски към ЕТ в размер на 18 500 лв. и по личната му банкова сметка ***.
Въз основа на тези обстоятелства заключението сочи наличие на положителна
разлика между приходите и разходите за периода в размер на 4 940 лв.
Последното води на извод за липса на недостиг на приходи, спрямо извършените от
лицето разходи през ревизираната 2013г., което обстоятелство опровергава
направените от ревизиращите органи констатации в тази насока. При така
възприетата от съда фактология следва извод за липса на предпоставките на чл.
122, ал.1, т.7 от ДОПК за определяне на Д.Т. за ревизирана 2013г. на
допълнителни данъчни задължения по специалния ред на чл. 122- 124а от ДОПК. Ето
защо ревизионният акт в частта му за определените на лицето допълнителни
данъчни задължения по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО за УПФ за ревизираната 2013г.
следва да бъде отменен.
Съдът
намира за обективно, изготвеното от ВЛ допълнително заключение в частта му по въпрос
втори /л.236/, касаещо представения паричния поток на ревизираното лице за
2014г. Като относима към началното салдо за 2014г. съдът намира установената от
ВЛ положителна разлика в размер на 4 940 лв. към 31.12.2013г. Като
относима за изготвяне паричния поток на лицето съдът възприема получената от
ревизираното лице субсидия през 2014г. в размер на 18 28, 98лв., получените в
заем от С.И.Д. средства в размер на 8 000 лв., получената от Н.Х.К. сума в
размер на 5 000 лв., получената от Г.Х.И. сума в размер на 5 000 лв.,
получената от Д. Ц. С. сума в размер на 5 000 лв., тази получена от Х. С.Х. в размер на 5000 лв. и получената от В. Д.Д.
сума в размер на 5 000 лв. Въз основа на така разполагаемите за периода
средства в общ размер на 34 828, 98 лв., съпоставени с извършените от
лицето разходи в общ размер на 44 338, 03 / нормативно признати 60 % от
получената, като земеделски производител субсидия, внесените по личната банкова
сметка ***, 44 и внесените в ЕТ суми в размер на 35 120 лв./, заключението
по ССчЕ сочи превишаване на разходите за ревизираната 2014г. над приходите със
сумата в размер на 4 569, 05лв. Този извод се споделя и от настоящият
съдебен състав, като същият почива изцяло на събраните в хода на ревизионното и
съдебното производство доказателства, подробно описани в обстоятелствената част
на основното заключение на ССчЕ.
Предвид установената за 2014г, отрицателна
разлика между приходи и разходи, за ревизиращите органи са били налице
предпоставките на чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК за определяне на допълнителни
данъчни задължения по реда на чл. 122 от ДОПК. По отношение на техният размер
съдът се позовава на направените в ССчЕ изчисления в тази насока, като определения
данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 318, 49 лв., намира за определен
съобразно годишната данъчна основа от
4 569, 05 лв., намалена с размера на дължимите осигурителни вноски от
1384, 12лв. и в предвидения размер от 10%. Възприема се и размера на определените лихви
върху дължимия данък по ЗДДФЛ в размер на 168, 29 лв. изчислен за периода от
01.05.2015г. до 14.07.2019г., като по отношение дължимостта на задължението за
лихва не се споделят възраженията на жалбоподателя за погасяването му по
давност.
Следва да се посочи, че предвид липсата на
спор между страните, че ревизираното лице е направило авансови вноски за
социално и здравно осигуряване върху минималния осигурителен доход възлизащ на
4, 662 лв. видно от Приложение 3 към допълнителното заключение /л.243/, не се
дължат допълнителни вноски от ревизираното лице за социално и здравно
осигуряване върху сумата от 4 569, 05 лв. установена в настоящото
производство, като такава с която разходите на ревизираното лице надхвърлят
приходите за ревизираната 2014г.
По изложените съображения оспореният ревизионен акт следва да бъде
изменен в частта за установените задължения и лихви за просрочия по ЗДДФЛ за
2014г., както следва :
|
№по
ред |
Вид
задължение: |
Период |
От
лева |
На
лева |
|
1. |
Данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
2014г. |
3 782,
37, 00 |
318,
49 |
|
2. |
Лихви |
2014г. |
1
604,06 |
168,
29 |
По
отношение на дължимите осигурителни вноски, следва да се кредитира допълнителното заключението на ВЛ в частта му
по т.2, ведно с приложеното към заключението Приложение 3, видно от които
дължимите за 2014г. от лицето осигурителни вноски са били изплатени авансово
съобразно общия им дължим размер към корегираната данъчна основа. Предвид
изложеното не се следва заплащането от ревизираното лице на допълнителни вноски
за социално осигуряване за 2014г. Ето защо оспореният РА в частта му на
определените от органа задължения за допълнителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО- УПФ
за 2014г., следва като незаконосъобразен да бъде отменен.
Предвид
изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски по делото в общ размер на
2010 лв., от които 10 лева - държавна такса за образуване на делото, 1300 лева
– адвокатски хонорар и 700 – възнаграждение за вещо лице. Установените с РА задължения
са в размер на 24 742.38 лева, като
жалбата е уважена до размера на 24 255.60 лева, респективно отхвърлената част
от нея е 486.78 лева. При тези данни, съразмерно с уважената част от жалбата,
разноските възлизат общо на 1970.46 лева /(2010 х 24 255.60): 24 742.38 =
1970.46 лева/.
Юрисконсултското
възнаграждение в полза на ответника, определено на основание чл.161, ал.1, изр.
последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1272.27 лева
/830 + (14 742.38 х 3%)/. Съразмерно с отхвърлената част от жалбата –
486.78 лева, възнаграждението възлиза на 25.03 лева /(1272.27 х 486.78): 24
742.38 = 25.03 лева/.
При
така установения размер на разноските в ползва на двете страни, на
жалбоподателя по компенсация се дължат разноски в общ размер на 1945.43 лева
(1970.46 – 25.03).
Така мотивиран,
на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,вр. чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16002618007434-091-001/04.07.2019г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта му относно допълнително установените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на
1886,15 лв. и лихви 991,55 лв., задължения за
ДОО за 2013г. в размер на 2577,30 лв. и лихви 1350,58 лв., за ЗО за 2013г. в размер на 1610,81 лв.
и лихви 844,11 лв., за ДЗПО - УПФ за 2013г. в размер на 1006,76 лв. и лихви
527,57 лв., за ДОО за 2014г. в размер на
2990,11 лв. и лихви 1265,57 лв., за ЗО
за 2014г. в размер на 1857,06 лв. и
лихви 786,01 лв. и за ДЗПО - УПФ за
2014г. в размер на 1168,01лв. и лихви 494,36 лв.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002618007434-091-001/04.07.2019г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – Пловдив,
в частта му относно допълнително
установените задължения за данък
върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г., като НАМАЛЯВА размера на
задължението по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. от 3782, 37лв. на 318,49 лв.
и акцесорното задължение за лихва от 1 604,06 лв. на 168,29 лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП -
Пловдив, да заплати на Д.А.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1945,43 лева (хиляда деветстотин
четиридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки), разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: