Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2245
гр.
Пловдив, 31.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 20.12.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7688/2018г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н.П. против
Наказателно постановление №36-0000532/ 23.11.2018г, издадено от главен
инспектор при ООАА-гр. Пловдив, с което на Н.П. е наложена глоба в размер на 2000 лв.
С
жалбата и писменото допълнение към нея се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
НП е издадено за това, че на
26.10.2018г. около 14:45 часа
в гр. Пловдив, на ул. "Коматевско шосе", на около 200 м. южно от
Коматевски транспортен възел, жалбоподателят като водач на лек таксиметров
автомобил (ЛТА) "Шевролет Нубира" с peг. № ****** извършвал
таксиметров превоз на двама пътници без да притежава валидно към датата на проверката
(26.10.2018 г.) "Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил"
(УВЛТА). Представеното при проверката
УВЛТА, серия А № 0003865, е било валидно до 30.06.2018 г.
В АУАН е описано сходно деяние,
но извършено на същата дата в 14:15 часа.
Не подлежи на съмнение в теорията
и съдебната практика, че правото на защита включва запознаването на нарушителят
с фактическите и правните рамки на вмененото му нарушение. От изричните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН следва, че задължителен реквизит на
фактическите рамки на нарушението е посочване на времето на нарушението. В този смисъл посочването на
различно време на извършване на нарушението в АУАН и НП съществено затруднява
правото на нарушителя да разбере фактическите рамки на повдигнатото му
обвинение и да организира защитата си.
Гореизложеното
е важимо в още по-голяма степен, ако се съобрази азбучното правило, че
нарушителят не може да бъде наказан с
НП за различно деяние от това, което му е вменено във вина с АУАН,
който в административно наказателния процес играе ролята, която има
обвинителния акт в наказателния процес.
Безспорно е както в теорията така и в практиката, че
деянието се характеризира като съвкупност от телодвижения, извършени под
контрола на съзнанието в дадено време,
на дадено място. От цитираното определение следва, че мястото и времето на
извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от
индивидуализацията на същото и отграничаващ
го от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от
телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им
е различно, то би се касаело за различно
деяние.
От гореизложеното е видно, че с НП деецът е наказан за
деяние съвсем различно от вмененото му с АУАН, което представлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Действително деянията описани в АУАН и НП
са идентични като съвкупност от телодвижения, но съвсем различни по време на
извършване, което изключва възможността да се касае за едно деяние. Нарушението
е особено съществено и с оглед разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, която изключва
правилата на съвкупностите и на продължаваните престъпления в административно
наказателния процес и постановява изрично, че за всяко отделно деяние, което
съставлява нарушение се носи отделна административно наказателна отговорност.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
дори и да не бяха налице съществени
процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, то отново не биха били налице основания за ангажиране на отговорността
му, доколкото деянието така както е
описано в НП остана недоказано с оглед събраните по делото
доказателства, при тежест на доказване лежаща върху административно наказващия
орган.
Безспорно е както в теорията, така и в практиката, че
административно наказателната отговорност на дееца може да бъде реализирана
само при кумулативното наличие на две предпоставки- 1.извършването на
деянието с фактическите рамки, очертани в НП да бъде установено
по несъмнен начин. 2. това деяние да съставлява административно нарушение.
В процесния случай за установяване обстоятелствата по
делото е разпитан актосъставителят, който в съдебно заседание изрично заяви, че
поддържа фактическата обстановка така
както е описана в АУАН. Това обаче в процесния случай не е достатъчно,
за да се обоснове доказаност на деянието описано в НП, доколкото, както вече
по-горе се обоснова в АУАН и НП са описани две съвсем различни деяния.
Недоказаността на деянието описано в НП е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Отново с оглед пълнота на изложението следва да се
посочи, че дори и деянието описано в НП да бе доказано, то в случая следваше да
намери приложение чл. 28 ЗАНН. Действително формално нарушение на чл. 18, т.5
от Наредба № 34 би било налице. В случая обаче са налице редица обстоятелства,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушения
от типичния случай на нарушения от този вид. На първо място следва да се
отчете, че се касае не за извършване на таксиметрова дейност без въобще да е
издадено Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил. Точно обратното
водачът през 1997 се е подложил на изпит и след като по надлежния ред е било
удостоверено, че отговаря на всички условия му е издадено Удостоверение №
0003865, въз основа на което в продължение на 20 години правомерно е
осъществявал дейността си. Действително към момента на проверката срокът на
представеното удостоверение е изтекъл, поради което и деянието се явява
съставомерно. По-ниската степен на обществена опасност на конкретното нарушение
обаче произтича и от обстоятелството, че веднага след констатиране на
нарушението водачът е предприел необходимите стъпки за снабдяване с ново
удостоверение, като такова е придобито още преди издаване на НП на 21.11.2018г.
Като смекчаващи обстоятелства съдът цени и липсата на доказателства за други
извършени нарушения на правилата на Наредба 34 от 1999 на МТ или на правилата
за движение по пътищата, както и наличието на всички други документи, както е
изрично отбелязано в НП и АУАН, за извършване на правомерна таксиметрова
дейност. От всичко гореизложено следва еднозначен извод, че извършеното се
явява изолиран случай в иначе правомерно осъществяваната от дееца таксиметрова
дейност, като предвижданото от закона минимално наказание от 2000 лева се явява
несъразмерно тежко съобразно действителната обществена опасност на деянието и
дееца. По следните съображения приложение би следвало да намери чл. 28 ЗАНН и
дееца да не бъде наказван.
Останалите изложени в жалбата и писменото допълнение към
нея възражения са неоснователни, но
предвид служебно констатираните от съда пороци при издаване на НП, същото
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №36-0000532/ 23.11.2018г, издадено от главен инспектор при
ООАА-гр. Пловдив, с което на Н.П. е
наложена глоба в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.