Решение по дело №5/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 42
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20237240700005
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2023 г.

Съдържание на акта

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                               

           42           02.03.2023 година    град Стара Загора

 

             

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

 

                                       Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Ч                                                                 Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                    РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар  Албена Ангелова         

и с участието на прокурор Юлияна Станева                                                

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 5 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

           Образувано е по касационна жалба на Д.И.Р. с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. Р.Ж. ***, против Решение № 527 от 02.12.2022г., постановено по АНД № 2644/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 22-1228-001373 от 14.06.2022г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора в обжалваната му част, с която на Д.Р. са наложени административни наказания -  глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, предл. второ от ЗДвП.

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че при описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е налице противоречие, водещо до неяснота относно мястото на извършване на проверката и съотв. мястото на извършване на нарушението, което ограничава правото на защита на санкционираното лице. Направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 22-1228-001373 от 14.06.2022г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора в обжалваната му част.

 

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.  

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.  

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д.И.Р. ***, против Наказателно постановление № 22-1228-001373 от 14.06.2022г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта му, с която въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 418500/ 21.05.2022г., на Д.Р. са наложени административни наказания -  глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 21.05.2022г., в 08.50 часа, в гр. Стара Загора, по ул. „Хан Аспарух“ до № 25 в посока север – юг, Д.Р. управлява л.а с рег. № *****, като водачът категорично отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер ARLК-0072 за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Отказът е направен в сградата на сектор „Пътна полиция“ в 09.15 часа на 21.05.2022г. Издаден е талон за изследване № 092898 и 7 броя холограмни стикери, като водачът не е дал кръв за изследване.

           Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление в обжалваната му част, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.  Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила.  Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно деяние - административно нарушение по чл. 174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, за което на Д.Р. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

 

Изцяло се споделя извода на Старозагорския районен съд, че административнонаказателното обвинение за извършеното от Д.Р. нарушение по чл. 174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Изводът, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е установено и доказано по несъмнен начин, е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обосновано е приел, че извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин. Ето защо обосновано, от гл.т на доказателствата и правилно, от гл. т на закона въззивният съд е приел, че Д.Р. е осъществил виновно състава на нарушението по чл. 174, ал.3, предл. второ от ЗДвП. Изложените в тази връзка подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Неоснователно е възражението на касатора, че при описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е налице противоречие, водещо до неяснота относно мястото на извършване на проверката и съотв. мястото на извършване на нарушението, което ограничавало правото на защита на санкционираното лице. Всъщност налице е противоречие в доводите на жалбоподателя – от една страна в представеното по делото писменото становище се сочи, че няма нарушение на правилата за извършване на проверката, ако водачът бъде отведен от мястото, където е спряно действието му по управление на МПС с цел проверка, а от друга страна се твърди допуснато процесуално нарушение поради обстоятелството, че „актосъставителят, като служител на „Пътен контрол“, не е посетил мястото, където водачът е бил спрян от служителя по охрана на обществения ред“ и съотв. че „водачът не е бил поканен да му бъде извършена проверка с тест на място, което е мястото на управление на МПС“, а е бил отведен в сградата на Сектор „Пътна полиция“ за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Административнонаказателното обвинение е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, с описание на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, като еднозначно е посочено както мястото, където Д.Р. е бил спрян за проверка като водач на МПС, така и мястото, на което водачът е обективирал отказа си да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл възражението на санкционираното лице за наличието на ограничаваща правото му на защита неяснота относно мястото на извършване на проверката и съотв. мястото на извършване на нарушението, е несъстоятелно. Спазени са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при издаването на талон за изследване № 092898 в хипотезата на обективиран отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.

 

            С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

         Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Д.И.Р.  следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

         

            Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                 Р     Е     Ш     И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 527 от 02.12.2022г., постановено по АНД № 2644/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

            ОСЪЖДА Д.И.Р. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.   

 

 Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

   

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                   2.