РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр. Добрич, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:К. Т. Димитрова
Членове:Атанас М. Каменски
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
като разгледа докладваното от К. Т. Димитрова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20223200600361 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от И. С. Х., с ЕГН - **********,
чрез процесуалния си представител адв.К. Д. от АК – Д., срещу Присъда № 260002 от
14.09.2022г., постановена по н.ч.х.д. № 395/2019г. по описа на РС – Б., с която подсъдимият
Л. Ф. П., с ЕГН - ***, бил признат за виновен в това, че: На 29.06.***г. в КК „А.“ е нанесъл
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата на И. С. Х. от гр.Д.,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради
което и на основание чл.130 ал.2 от НК вр. чл.78а от НК, го освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000
/хиляда/ лева.
Подс.Л. Ф. П. бил осъден да заплати на тъжителя И. С. Х. сума в размер на 500 лева,
представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 29.06.***г. до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата част до размера на 3 500лв. гражданският иск бил отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Осъден е да заплати и 50лв. държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, както и сума от 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
1
Подс.Л.П. е осъден да заплати на тъжителя И. С. Х. сума в размер на 1 116лв.,
представляващи разноски по делото.
Срещу така постановената присъда, но само в нейната гражданска част е
постъпила жалба от частния тъжител И. С. Х., чрез неговия процесуален представител,
който счита, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован в тази му
част. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е отчел вида и
естеството на причинените болки и страдания, както и интензитета им, поради което
сумата от 500лв. не била достатъчна за овъзмездяване на тъжителя за претърпените от него
болки и страдания, поради причинените увреждания от подсъдимия. Иска се, присъдата
да бъде отменена в обжалваната гражданска част, да бъде постановена нова, с която да бъде
уважен гражданския иск в пълен размер от 3 500лв. като основателен и доказан.
В проведеното пред Въззивната инстанция публично съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К. Д. от АК - Д.,
която пледира жалбата да бъде уважена по аргументите, подробно изложени в същата.
Процесуалният представител на подсъдимия счита присъдата в обжалваната част за
обоснована и съобразена с представените доказателства. Навежда доводи, че уваженият
размер на гражданския иск кореспондира с интензитета и силата на причинените болки
и страдания, като от момента на извършения му медицински преглед в Спешния
кабинет и прегледа му от съдебния лекар, до момента нямало представено нито едно
доказателство, че същият е посетил, както и не е извършил каквато и да е терапия от
специалист невролог относно неговите психотравми които е посочил.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, съобразявайки се с изложените в жалбата
обстоятелства, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на
присъдата съгласно чл.314 ал.1 от НПК, констатира следното:
Жалбата, в която по същество са релевирани оплаквания за допуснати
нарушения при оценка на доказателствата от страна на Районен съд - Б. е
неоснователна.
Делото е образувано пред БчРС по реда на чл.81 от НПК – въз основа на тъжба
от И. С. Х. срещу Л. Ф. П. за това, че: На 29.06.***г. в КК „А.“, същият нанесъл на
тъжителя три шамара през бузите и ушите и му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по
чл.130 ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес бил приет предявения от частния
тъжител И. Ст. Х. срещу подс.Л. Ф. П. граждански иск за обезщетение на претърпените от
деянието неимуществени вреди в размер на 3 500лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Предвид факта, че
присъдата в наказателно – осъдителната й част не е обжалвана, то същата не следва
2
да бъде коментирана и обсъждана.
С процесната жалба не се спори по въпросите на вината, поради което
настоящата съдебна инстанция намира за излишно да преповтаря изложената от районния
съд фактическа обстановка, като приема същата за безспорно установена и доказана.
Фактическата обстановка по делото, Районен съд - Б. е установил, след внимателен анализ
на всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали,
както и приобщените към делото, по предвидения процесуален ред писмени
доказателства и при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката
им. Събраните по делото доказателствени материали са безпротиворечиви, взаимно
допълващи се и установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на
подсъдимия обстоятелства. Въз основа на събраните доказателства в първата инстанция
Окръжният съд намира, че направените фактически изводи са правилни.
Първоинстанционният съд е събрал доказателствата по предвидения в НПК ред и след
тяхната преценка обосновано и законосъобразно е стигнал до извода, че подсъдимият
е извършил виновно процесното деяние. Тези изводи на решаващия съд са подкрепени от
всички приложени по делото доказателства. Изводите и заключенията относно фактите и
обстоятелствата включени в предмета на доказване са направени без да са тълкувани
превратно доказателствените материали и при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от
НПК. Във връзка с казаното по-горе Районният съд е изложил убедителни съображения,
които напълно се споделят от настоящия съдебен състав и не е нужно да бъдат
преповтаряни. С присъдата от 14.09.2022г. е даден отговор на кръга от въпроси, включени в
чл.301 от НПК, като приетата за установена фактическа обстановка напълно се
подкрепя от събраните доказателства.
По отношение на присъда в гражданско осъдителната част, Окръжен съд -
Добрич намира следното:
Независимо, че от гледище на наказателното право, предявените от гражданския
ищец претенции, са обединени под общото понятие на наказателно – процесуален институт
- "граждански иск в наказателния процес", то съобразно препращането на чл.88 ал.1 от
НПК спрямо него, субсидиарно се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
Съгласно чл.52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост. При определяне на дължимото обезщетение съдът е длъжен да вземе
предвид вида и характера на увреждането, степента на претърпените болка и страдание,
периода през който са търпени. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с
действията си подс.Л. Ф. П. е осъществил фактическия състав на чл.45 от ЗЗД който се явява
основанието на предявения от пострадалия граждански иск за репариране на причинените
му с деянието на подсъдимия неимуществени вреди. Причинените на гражданския ищец
увреждания, са в пряка причинна връзка с виновното поведение на подсъдимия, изразено в
извършеното от него деяние, оттук и верният правен извод, че подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати на пострадалия обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди. Правилно е констатирано наличието на уврежданията, въз основа на приложени
3
съдебно – медицински документи, като при определяне размера на обезщетението,
първоинстанционният съд е съобразил в достатъчна степен вида и характера на
уврежданията, с оглед на което и в съответствие с чл.52 от ЗЗД, правилно е определил
размера на дължимото обезщетение, като е уважил гражданския иск за сумата от 500лв. Така
определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящата
съдебна инстанция намира за отговарящо на обществения критерий за справедливост. При
определяне размера на обезщетението за нанесените на пострадалия с деянието
неимуществени вреди, съдът е отчел в пълна степен всички релевантни за решаването на
тези въпроси обстоятелства - претърпените от тъжителя болки и страдания, и
съобразно изискванията на чл.52 от ЗЗД е присъдил обезщетение, което настоящия
състав счита за справедливо, поради което присъдата в гражданската й част, като правилна
и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Тука следва да бъде отбелязано и
следното: От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
29.06.***г. вечерта /след инцидента/, тъжителят И. С. Х. е посетил спешно отделение на
„МБАЛ – Д.“ АД, където му бил извършен преглед и от ***. На 01.07.**г. тъжителят
посетил и *** в гр.Д., като била съставена съдебно-медицинска консултация № ***г.,
съгласно която тъжителят е получил контузия на главата. Отбелязано е също така, че е
извършен консулт с *** който е констатирал, че след инцидента пострадалият е бил ****
От заключението на назначената в съдебно заседание СМЕ /вх. № 260366 от
07.04.2022г./ се установява, че в резултат на нанесените удари, тъжителят И. С. Х. е получил
Контузия на главата. Установените травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както
сочат данните по делото. Нанесените удари в областта на главата са били с неголяма
сила и интензитет, като в своята съвкупност установеното увреждане е обусловило болка
и страдание, без разстройство на здравето и преминава за около седмица. В случая, не са
установени допълнителни усложнения или други вредни последици.
Несъмнено, съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. По делото, въз основа на представените доказателства е
установена причинно - следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилите
за тъжителя неимуществени вреди. Тъжителят обаче, не е представил по делото други
доказателства, удостоверяващи необходимост от специална терапия или лечение,
обусловени от процесното деяние. Същият, в съдебно заседание на 24.06.2021г. пред
първоинстанционният съд е заявил, че се е съветвал с личната си лекарка по
телефона, както и, че след инцидента не е посещавал ****
По горните съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че уваженият
размер на гражданския иск кореспондира с интензитета и силата на причинените болки
и страдания, като обезщетението за причинените с деянието на пострадалия неимуществени
вреди е справедливо и достатъчно.
След извършване на цялостна проверка на постановената от БчРС присъда,
съобразявайки се стриктно с основните принципи на действащото законодателство и в
4
цялост приобщените по надлежния процесуален ред доказателства, изложените в жалбата
доводи, становищата на страните в съдебно заседание, Въззивната инстанция установи, че не
са налице основания за изменението или отмяната на обжалвания съдебен акт, поради
което на основание чл.338 от НПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда № 260002 от 14.09.2022г., постановена по
н.ч.х.д. № 395/2019г. по описа на РС – Б.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5