Р
Е Ш
Е
Н
И
Е №260142
гр. Пазарджик, 03.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на четвърти октомври през две хиляди и двадесета година в публично съдебно
заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Борислав И.
секретар П.Борисова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
111/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск
на Л.В.К. *** против
„ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД гр.София за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат от ПТП, настъпило на
23.01.2019 г. в гр. Пазарджик, в размер на 35 000 лв., предявен като частичен
иск oт сумата - 60 000 лева както и имуществени вреди в размер на 1662 лв.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата
молба в съда – 12.06.2019 година до окончателното ѝ изплащане. Претендират
и разноски.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На 23.01.2019г., около 18:10 часа, в гр. Пазарджик, по
бул. „Александър Стамболийски“, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към
бул. „Цар Освободител“, се движило МПС марка „Шкода", модел „Фабия"',
с peг. № ***, управлявано от Т.П.С.-Й., която поради несъобразяване с пътните
условия и неполагане на достатъчно внимание, в района на №74, блъснала
пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходка Л.В.К./ищцата. В резултат на инцидента ищцата Л.К. била получила
тежки телесни увреждания.Сочи се,че бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с peг. № 1006р-914/24.01.2019 г., по описа на ОД на МВР -
Пазарджик. Във връзка с произшествието било образувано ДП № 113/2019 г., по
описа на ОД на МВР - Пазарджик, съотв. пр. пр. № 354/2019 г., по описа на РП -
Пазарджик. Непосредствено след произшествието пострадалата била транспортирана
по спешност в „МБАЛ - Пазарджик" АД с оплаквания от ****. Ищцата била
хоспитализирана в лечебното заведение за периода от 23.01.2019 г. до 30.01.2019
г. След проведените медицински прегледи и изследвания, лекарите констатирали,
че при нея били налице травматични увреждания, които по своя медико биологичен
характер се изразявали в ***.Сочи се,че след проведените инвазивни диагностични
и терапевтични процедури и предвид констатираната травма***, медицинските
специалисти взели решение пострадалата да бъде подложена па оперативна
интервенция. На 25.01.2019 г. било извършено ***.
Впоследствие ищцата продължила лечението си в домашни
условия, при постелен режим. В областта на увредите тя изпитвала болки с висок
интензитет, което налагало перманентен прием на обезболяващи и седативни
медикаменти. Претърпяната оперативна интервенция *** не позволявала па ищцата
да извършва активни и пасивни движения ***, поради което се налагало да ѝ
бъде оказвано съдействие от нейни близки за задоволяване на ежедневните ѝ
битови потребности. Освен това, получената фрактура *** създавала сериозен
дискомфорт за ищцата, тъй като били засегнати ***.
Ищцата твърди, че понастоящем все още не се била
възстановила напълно от претърпяната травма на коляното. Тя чувствала ***.
Преди настъпване на инцидента ищцата била физически активна, докато в момента
ежедневието ѝ било коренно променено, тъй като не можела да използва
пълноценно ***. Тя се опасявала, че състоянието *** можело да се влоши и в
бъдеще да се инвалидизира.
Процесният пътен инцидент се отразявал негативно и
върху менталното й здраве, същата се оплаквала от ***.
Във връзка с лечението си ищцата била извършила
разходи в общ размер на 1662 лв. за които разполагала със следните счетоводни
документи:Фактура № 10000007760/25.01.2019 г., на стойност 1390 лв., издадена
от „МБАЛ -Пазарджик" АД, касаеща разходи за медицинско изделие - ***,
ведно с фискален бон; Фактура № 1162/30.01.2019 г., на стойност 32 лв., издадена
от „Лейзита" ЕООД, касаеща разходи за закупуване на патерици, ведно с
фискален бон; Фактура № **********/30.01.2019 г., на стойност 40,60 лв.,
издадена от „МБАЛ -Пазарджик" АД, касаеща разходи за потребителска такса,
ведно с фискален бон; Фактура № **********/30.01.2019 г., на стойност 199,44
лв., издадена от „Атана 92" ЕООД, касаеща разходи за лекарствени
медикаменти, ведно с фискален бон.
Твърди се още в исковата молба, че видно било видно от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 1006р-914/24.01.2019 г.,
по описа на ОД на МВР - Пазарджик, че виновният за ПТП водач попадал в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покривала от
застраховка „Гражданска отговорност", сключена с „ДЗИ - Общо застраховане"
ЕАД, с полица №BG/06/l 18003411920, валидна от 06.12.2018 г. до 05.12.2019 г.
В тази връзка, с молба с вх. № 0-92-3082/26.02.2019 г.
от името на ищцата Л.К. била отправена претенция пред „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на процесното ПТП. С писмо с
изх. № 0-92-3283/01.03.2019 г. застрахователят изискал по заведената щета да
бъдат депозирани документите, изготвени в хода на образуваното по случая наказателно
производство. Сочи се,че с молба с вх. № 0-92-7022/05.06.2019 г., по описа на
„ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, от името на ищцата били депозирани всички
материали от досъдебното производство, с които тя разполагала, но
застрахователното дружество не определило и не изплатило обезщетение.
Твърди се още в
исковата молба, че за ищцата Л.К. бил
налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие
на процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно „ДЗИ -
Общо застраховане" ЕАД.
Във връзка с
изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ - Общо
застраховане" ЕАД да заплати на Л.В.К. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея в резултат от ПТП, настъпило на 23.01.2019 г. в гр.
Пазарджик, в размер на 35 000 лв., предявен като частичен иск oт сумата - 60
000 лева както и имуществени вреди в размер на 1662 лв., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда –
12.06.2019 година до окончателното ѝ изплащане.Претендират и разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, посочва следната
банкова сметка: *** ***, открита в „Общинска банка" АД, с титуляр
Адвокатско дружество „Д.и Х.", по аргумент от нотариално заверено
адвокатско пълномощно.
В
срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника от „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********,
с адрес на управление: гр. София. п.к. 1463, район „Триадица", бул.
„Витоша" № 896, представлявано от К.Х. Ч.–главен изпълнителен директор и Б.В.
- изпълнителен директор, действащо чрез процесуалния си представител Адвокатско
дружество „М. н И.", в лицето на упълномощения съдружник адвокат М.В.М.,***,
със служебен адрес: гр. П., ул. ***, в който заявяват, че доколкото в настоящия
случай липсвал влязъл в сила акт на наказателния съд, ищцата следвало да посочи
в какво точно се изразява противоправното поведение на водача Т.С.-Й., в
резултата на което било възникнало ПТП-то, респ. вредоносните последици от
същото. Противоправността на деянието бил съществен елемент от деликтната
отговорност, поради което липсата на конкретика в тази насока, обуславяла
невъзможност за ответника да организира защитата си и считат исковата молба за
нередовна.
Оспорват изцяло претенцията по изложени съображения. Прави възражение
за съпричиняване: Ако съдът евентуално приеме, че водачката Т.П.С.-Й. виновно е
предизвикала ПТП-то, то се твърди, че пострадала Л.В.К. била допринесла за
настъпването на сблъсъка, респ. за вредоносния резултат от него, в която връзка
прави надлежно възражение за съпричиняване.
Конкретното проявление на вредоносното поведение на Л.К. намирало
изражение в следното:
Пешеходката била извършила пресичане на пътното платно при едновременно
нарушение на разпоредбите на чл.113 и чл.114 ал. I т. И т.1 от ЗДвП/;
Пострадалата била предприела внезапно пресичане на пътното платно, без да
отчете обстоятелството, че със своите тъмни дрехи, на практика е невидима за
водачите; Пешеходката била предприела пресичане при наличие на данни за
приближаващ автомобил, без да е съобразила своите налични проблеми със
здравето, които водели до затрудненото ѝ и забавено придвижване,
доколкото имало данни по делото К. да е ползвала помощно средство;
Сочи се съдебна практика на ВКС, а именно: Тълкувателно решение 2/2016
година на ОСНК; Решение № 93 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 60355 / 2016 г. на
Върховен касационен съд. 1-во гр. о.; решение № 118/27.06.2014 година, постановено
по т.д. 3871/13 на 1-во т.о.; Решение № 93 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 60355 /
2016 г. на върховен касационен съд, 1-во гр. отделение.
По отношение на предявената акцесорна претенция се оспорва
основателността на главната претенция, като се твърди, че неоснователна е и
акцесорната такава.
По доказателствата.Не се оспорва автентичността на представените.
В рамките на срока по чл.373 от ГПК е постъпила и допълнителна искова
молба от ищцата Л.В.К., в която са изложени подробни съображения по всяко едно
от възраженията на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор на допълнителната искова молба от ответното дружество,с който се
поддържат всички твърдения, доводи и възражения, изложени в първоначалния писмения
отговор, като се сочи, че заявените от ищцата съображения били по съществото на
спора и щели да бъдат коментирани към съответния етап от развитието на
производството.
Поддържа се искането за изслушване и на двамата очевидци на събитието,
тъй като същите щели да изясняват различни фрагменти от неговото настъпване и
развитие, т.е. на практика не били за едни и същи обстоятелства.
Недопустимо било да се отказва събирането на доказателства, с
предварителната нагласа, че същите са опорочени и/или неистински. Преценката на
събраните доказателства била етап, последващ тяхното допускане.Твърди се още в
отговора на допълнителната искова молба, че към настоящия момент било заявено
искане за събиране на гласни доказателствени средства, касателно относими
обстоятелства от предмета на доказване, поради което нямало пречка същото да
бъде уважено.
По отношение исканото за събиране на данни за здравословното състояние
на ищцата преди датата на събитието били заявили във връзка с основното им
възражение в процеса за наличие на съпричиняване, респ. във връзка с
установяване на противоправното поведение на самата пострадала.
Твърдят, че приложените към исковата молба медицински документи били
избирателно подадени, доколкото обслужвали застъпваната от ищцата теза, а
всички останали целенасочено не били представени, като право на ответното
дружество било да се запознае със съдържанието на липсващите и да ги подложи на
необходимия експертен и логически анализ.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска
отговорност на делинквента при ответника.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът
счита,
че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава, считано от 12.06.2019 г. до окончателното
плащане на главницrje, представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск за
обезщетение,
не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е
длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът
приема, че надлежно е упражнено правото на
иск, доколкото ищеца е провел
описаната в чл. 498, ал.
1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го
е сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 26.02.2019 г. –
обстоятелство, по което не се спори между страните,но въпреки това
застрахователното дружество не е изплатило обезщетение. Искът е предявен на
12.06.2021 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в
който няма произнасяне от застрахователя.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От
представено по делото копие на протокол
с пострадали лица с рег.№1006р-914/24.01.2019г. по описа на ОД МВР-Пазарджик се установи,че
на 23.01.2019г. около 18,10ч. в гр.пазарджик,ул.“Ал.Стамболийски“ с посока на движение
от бул.“хр.Ботев“ към бул.“Цар Освободител“ се е движило МПС марка
„Шкода“,модел „Фабия“ ,с рег.№ ***,
управлявано от Т.П.С.-Й., която е блъснала пресичащата от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила пешеходка Л.В.К./ищцата. В резултат на
инцидента ищцата Л.К. е получила тежки телесни увреждания
По делото са представени :
Констативен протокол с пострадали лица от 24.01.2019 г. за посетено на
23.01.2019г. ПТП,протокол за оглед на
местопроизшествие , ,фотоалбум от посетеното ПТП ,протокол за разпит на
свидетел , ,епикриза с изх.№1515/2019г. по описа на „МБАЛ-Пазарджик“
,Рецептурна бланка от 25.01.2019г. 4бр. фактури ,ведно с фискални бонове ,
,молба с вх.№0-92-3082/26.02.2019г. по описа на ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-заверено
копие , писмо изх.№0-92-3283/01.03.2019г.
по описа на ДДЗИ-Общо застраховане ,,писмо с изх.№0-92-72
36/23.05.2019г. на ДЗИ –Общо застраховане и молба с изх.№0-92-7922/22.05.2019г.
по описа на ДЗИ –Общо застраховане./01. епикризи на пострадалия ищеца,
амбулаторни листи, медицинско удостоверение.
От събраните гласни доказателства се установи следното.
В
показанията си Свид. П.установява,че На 23
януари майка и е блъсната от кола и
лекарите и се обадили, отишли в болницата. Майка и била *** . Една седмица
престояла в болницата. Претърпяла болки. След като я изписали тя се грижела за
нея. Пет месеца и изхвърляла памперсите,
не можела да става, не можела да спи, инжекциите тя ѝ биела в корема.
Като ходели да *** я сваляли на ръце до
таксито, от таксито в болницата и пак я качвали до горе на ръце. Имало 2-3
месеца не можела да диша. Причината била защото ***, и тъй като тя имала *** и от този инцидент не можела да
диша. Когато минали 5 месеца едва едва започнала да прохожда. Към настоящия
момент се движила с нея с патерица. Не излизала вън, преди излизала ,а сега не
искала да излиза , нито при приятелки ни
никой. Преди ходела да мете входове вземала някой лев, сега не можела да ходи
никъде. Психически ѝ се отразило
недобре инцидента, като види по телевизията катастрофа започвала ***. След
петия месец започнала да става и да се опитва да ходи. След шестия месец
проходила изцяло. Претърпяла операция в болницата, била в Карит. Лекарите
ѝ предписали лекарства и инжекции, които тя ѝ ги биела за ***. Тя
правила рехабилитация в МБАЛ „Здраве“. ***
ѝ правили някъде 3 месеца. Ходела всеки ден на рехабилитация. ***. След
петия месец три месеца ходила на рехабилитация. Сега в момента ***. Преди
инцидента с една пръчка се движеше, защото беше тъмно когато отиде до този
магазин. Ползвала пръчката не да се подпира, не за бастун, обикновена пръчка.
Не я ползвала всеки ден, когато излиза я ползвала, защото я е страх имало
най-различни хора, било тъмно когато отишла до магазина Лидъл. Преди инцидента
имала ***. ***. Преди инцидента си
ходела нормално, по-бавно от нея и затова използвала тази пръчка. Добре била
със зрението, не ползвала очила, виждала си. Изобщо не е ходила на прегледи за
очите. Не е ходила на никакви прегледи свързани със старческите изменения. Нямала
остеопороза, нямала костни заболявания. Само за *** ходела и за *** на доктор.
Виждала си, нямала кокоша слепота. М. П.била личният ѝ лекар.
В
показанията си Свид.Ц. установява,че е била свидетел
на ПТП. Заявява,че на бул. „Ал. Стамболийски“№ 76 имала магазин до преди 3-4
месеца. Намирал се след Лидъл посока Спортното. Вечерта си тръгвала от работа.
Било около 18 часа, било тъмно и валяло. Затворила магазина влязла в колата, качила се, оставила чантата
и решила преди да тръгне да си почисти страничните огледала и прозорците,
понеже било валяло, слязла от колата почистила страничното огледало от страната
на тротоара, минала от другата на пътното платно, чистела вече страничното
огледало, когато с периферното зрение
забелязала сянка на човек, който стоял на островчето на самото платно на
булеварда, между двете платна където е тревната площ. Завъртяла си главата и
видяла, че там има човек с тъмни дрехи била облечена жената, там не било осветено, мястото е тъмно. Там едната лампа
не светела, там не е осветено откакто. Лампата не работила от много време. Имало
известен тъмен участък от много време. Обърнала се и видяла жената. Зад нея се
виждали фарове имало светлина, но не
виждала колите на какво разстояние са, понеже била застанала в профил. Жената
решила да пресича забърза крачка, но не успя да пресече, беше в съзнание,
говореше. Видях самия удар. Точно там е по-тясно, вече се разширявало може би
за две - три ленти, там винаги имало
спрели коли от дясната страна, това било преди светофара за Спортното.
Там където е разрязано имало отвор за кооперациите,нейната кола била на отвора
последна кола.Жената пресякла лявото платно пресякла и в посока за движение
надясно към Спортното училище станало ПТП. Там започвало разширението, но
винаги имало паркирали коли от дясната
страна, точно там можела да минава само
една кола, точно на това място на удара на платното имало място за една кола,
поради обстоятелството, че има маркировка за паркиране на живеещите. Там били
две ленти и в едната имало паркирани коли.Жената вече била направила две три
крачки от зелената площ към платното, когато я ударила колата. След удара тази
жена паднала до автомобила до дясната част на автомобила, до предната му дясна
гума. Това се случило на около 3 крачки от нея, съвсем близо. Не видяла тази
жена да държи помощно средство. Тя се забързала още от тревната площ, решила да пресича, още със самото слизане личеше, че бързаше, искаше да
премине.
След удара главата на жената
сочела към острова, към Шкодата. Било тъмно, неосветено, било валяло, не си
спомняла да е видяла тояжка. Където тръгна да пресича жената все още нямало
уширение за ляв завой.
В показанията си Свид.Ц.допълва,че
е почиствала стъклата си от капки вода на страничното стъкло на
шофьорската врата. Точно в този момент
почиствала страничното огледало и забелязал с периферното зрение сянка, която
била на островчето, завъртях си единствено главата, за да види какво е. Видял,
че е човек, видях и светлините, но бил с гръб към колите. Гледал жената. На
скицата колите не са паркирани така, колите се паркират по-близо една до друга.
Тялото на жената било до Опела отпред, но Опелът бил по-близо до неговата кола,
отколкото е на скицата. Маркировката започвала след удара. Там където била
жената нямало маркировка. Маркировка имало, но уширението за ляв завой било
след удара.Нямало пешеходна пътека. Най-близката пешеходна пътека била на кръстовището.
Останала на място докато дойде полиция и линейка. Не е сигурна, имало и други
свидетели, тъй като нейната чанта и телефона били в колата някой друг се обадил
на телефон 112, не тя. Когато почиствала огледалото стояла на пътното платно,
плътно до колата си. Не си спомняла
самия асфалт дали бил мокър, в момента не валяло, но преди това валяло, дали е
бил изсъхнал асфалта или не, не си спомня. Не е видяла какви са фаровете на
автомобилът Шкода.
В показанията си Свид.М.
установява,че за въпросния инцидент,
който бил доста отдавна, с дати не можела да борави. Миналата 2019 година било,
в края на януари. В 18 и нещо часа, свечерявало се, предстояла сватба на сина
и, тръгвали с бреманната и снаха и майка
ѝ да уточняват менюто за
сватбата. Те живеели в кооперацията, където станал инцидента на „Александър
Стамболийски“. Входовете били от вътрешната страна но колата им била точно на
бул. „Александър Стамболийски“, на № 78 живеел синът и. Преди светофара, имало пресечна линия, може
би на 20 метра, защото там имало вратичка от която се излизало от кооперацията
на сина и.В момента, когато излизали и тръгвали към нейната кола тогава станал
инцидента. Дата не можела да каже.Края на януари месец към двадесет и някой
януари било.Стояли може би на не повече от 5-6 метра от мястото на
инцидента.Помни, че валяло и се свечерявало, когато се ударили спирачки и се чуло
„туп“. Една жена минавала между две коли, за да отиде на другата страна на булеварда, не била на
пешеходна пътека. Позвъняла на 112. Те видяли, че има човек, дори мислели, че е
дете, но тя може би е била по-дребничка жената. Като чули, видяли, че е ударена
жената, но мисли че не било с несъобразена скорост, тъй като колата им била там
и снаха и трябвало да се качи в колата, то се карало бавно, карали бавно
колите. Жената която причинила ПТП не
била карала бързо. Тогава разбрали, че пострадалата е възрастна жена, тя се
обадила на 112 за да сигнализира.Една жена излязла от колата, била доста
изплашена. Видяла, че пострадалата е възрастна жена, една тояжка била паднала
до нея. Не, че е карала с бърза скорост,
предвид светофара и обстановката, че валяло. Автомобилът вървял от Лидъл към
бул.“Христо Ботев“ към светофара, жената пресичала от другата страна между
колите. Само от едната страна били паркирани колите. От тази страна от към
Лидъла били паркирани, от дясната страна.
Не видяла жената преди да чуе спирачките, след това. Не могла да каже с
какви дрехи била жената. Не знае дали била с тъмни дрехи или не. Нейната кола била „Пежо 307“
синьо. Автомобил и бил точно от другата страна,където станал инцидента, в
другото платно била нейната кола. Тази улица имала две платна. По средата имала
разделителна градинка, остров. Не е с ограда островчето, дори те неправомерно
пресякохме. Този участък от улицата имал осветление, но в момента не знаела
дали светело. То било булевард и би
следвало да е осветен. След като колата ударила жената, само се интересувал
жива ли е жената, за да предаде на 112. Тя излизала между двете коли за да
пресече, да прекоси островчето и може би да отиде от другата страна.Не могла да
каже как било разположено тялото на жената, имало малко кръв, съвсем малко. Не
била провеждола разговор с възрастната жена. Обадила се на 112. Не е имала
време да говори с нея. Не може да каже
от момента в който излязох от кооперацията
до мястото на инцидента колко време изминало. Мокро било пътното платно.
Не помни жената след удара от какво се е
оплаквала. Жената имала тояжка, докато погледнала и докато питала жива ли е
жената от колата веднага излезла водачката.Тя нямала време защото се притеснявала
и за снаха си. Там имало съседи, под кооперацията имало магазинчета, но те си
стояли. Жената която блъснали била
възрастна, не могла да каже дали била с бяла или боядисана коса. Свечерявало се,
не е имала време да гледа тези особености. Жената която я блъснала, тя излязла
от колата, дори нямала спомен каква кола била. Може би нейна възраст била
водачката, не могла да каже точно, не и знаела името. Видяли със снаха и и майка ѝ човек,
който е между двете коли и чака да пресича, който човек като излизали от
вратичката не можеш да оприличиш в тъмното, не са знаели какво ще стане за да
проследят. Видяли, че има човек, но не знаели детенце ли е, защото ръстът
ѝ бил малък.
От изслушаната по делото Комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от две
вещи лица: ортопед и автоексперт, неоспорена
от страните, приета от съда като компетентно изготвена, се установява следното:
По отношение на
уврежданията:
По време на ПТП
от 23.01.2019г., около 18:10 часа, в гр.
Пазарджик 10.06.2018 г.
ищцата Л.В.К. е получила следните травматични увреждания: ***.
*** е причинило на пострадалата Л.В.К. - ТРАЙНО
ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ***, по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, за около
7-8 месеца от датата на травмата при правилно и оби чайно протичащ оздравителен
процес!
Счупването на носните костици е причинило на
пострадалата Л.В.К. - ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, по
смисъ-ла на чл. 130, ал. 1 от НК, за около 13-16 дни от датата на травмата !
Механизмът на получаване на тесните увреждания на К.,
като най-общ механизъм са причинени в резултат на действието на твърд, тъп
предмет, чрез удар с или върху такъв.
Счупването на *** е възникнало по директен механизъм
от удара или притискането в областта на *** при фиксирано стъпало към терена
(пътя) от контакта с предната част (бронята) на лекия автомобил .
Счупването на *** е получено по директен механизъм при
контакта на *** с предното стъкло на автомобила в момента на възкачването на К.
на предния капак на лекия автомобила.
*** на пострадалата К., при фиксирано стъпало към
терена, са били в съприкосновение с предната броня на лекия автомобил при
получаване на травмата му (първи контакт).
***
В.л. по допуснатата КСАТМЕ в медицинската част
,неоспорено от страните е установило в заключението си ,че гореописаните
травматични увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП
на 23.01.2019 година.
Оздравителният и възстановителният период при ищцата Л.
К., би трябвало да е продължил около 7-8 месеца от датата на травмата при
правилно и обичайно протичащ оздрави телен процес.
На ищцата Л.К. предстоя нова оперативна интервенция по
отстраняване на оперативно поставените метални импланти,което ще удължи отново
нейният оздравителен и възстановителен период
Полученото *** е причинило известно затрудняване на ***
на ищцата Л.К., което е продължило до завършване на тяхното оздравяване
(консолидация) до около 13-16 дни от датата на травмата.
Претърпяната от ищцата травма в областта на ***,
извършената оперативна интервенция и имобилизация (обездвижване) е свързана с
чувството за скованост и болки при извършване на активни и пасивни движения с ***.
Като болките са били до момента на започване на образуването на съединителен
калус между костните фрагменти до около 20 - 25 дни от началото на травмата.
Впоследствие те са затихвали и са намалявали по си-ла и интензитет до
отзвучаването им.
При промяна на атмосферното налагане («разваляне на
време-то») пострадалата Л.К. може да изпитва известно неудобство в местата на
счупените кости (усещане, когато времето се разваля), но те не са значими
болки.
*** е предизвикала изменения в поход ката на ищцата -
тя е била имобилизирана. Наличието на метални импланти също влияе за изменения
в поход ката на ищцата.
*** (на 17.01.2019 година в Амбулаторен лист № 000297
- Преди 10 дни *** и се ***).
Съобразявайки се с възрастта на пострадалата ищца Л.К.
(на 65 години към датата на травмата - ПТП), при нея налице са били ***.
Наличието на болестите, които предхождат ПТП-то на
23.01. 2019 година, засягащи *** са обективни данни за това.
Установените преди датата на събитието (23.01.2019 г.)
заболявания имат пряко отношение към възстановителния период, като те го
удължават и могат да го комплицират !
По отношение на
механизма:
ПТП е възникнало на 23.01.2019г., около 18:10 часа, в гр. Пазарджик в тъмната част на деня.Водачът Т.П.С.-Й.е
управлявал л.а. „Шкода Фабия” по лявата пътна лента на северното платно за
движение на бул. „Ал. Стамболийски“ в гр. Пазарджик в посока от изток на запад.
По същото време пешеходката Л.В.К. е била северно от северната граница на
платното за движение. В един момент пешеходката Л.В.К. с максимална стойност на
спокоен ход или с бърз ход (предвид възприетото от в.л. поведение на
пешеходката, определено от св. Г.Ц. в Протокол от съдебно заседание от
25.02.2020г. ) е предприела пресичане на платното за движение в посока от юг на
север, отляво на дясно пред автомобила. Водачът на л.а. „Шкода Фабия” е
реагирал за задействане на спирачната система, но въпреки това в резултат на
скорости и пресичане на траектории е настъпил удар, който е бил непредотвратим.
Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Шкода Фабия” - в дясната част на
предния регистрационен номер и в дясната страна на пешеходната Л.В.К.. След
удара автомобилът се е установил на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходната Л.В.К.
е паднала на платното за движение вдясно пред автомобила.
Предвид описания механизъм в ИМ в.л. С. по допуснатата повторна САВТЕ установява,че следва
да се приеме, че пешеходката е навлезнала на платното за движение отляво на
дясно пред автомобила, което означава, че водачът на автомобила е нямал
техническа възможност да предотврати произшествието.
От албум на местопроизшествие се установява, че по
автомобила има увреди, които не са описани в Протокол за оглед.
От фотоалбум на местопроизшествието се установява, че
предната част на автомобила - дясна част на предната броня е без увреди, но
липсват ляв и десен халоген с декоративна дясна капачка на бронята, няма
деформации по преден капак, няма деформации по преден или заден десен калник,
няма деформации по десни врати, няма деформации или прибиране на дясно
огледало, няма деформации и на предна дясна чистачка. Предният регистрационен номер
на автомобила е с ясно изразима деформация в дясна част - около разделителната
граница на син и бял фон. Деформацията на регистрационния номер е над нивото на
счупванията по бронята, което означава, че са настъпили от различни на ниво
контактни повърхности. Увреденият регистрационен номер е в най - предната част
на автомобила, като от зоната на неговата увреда хоризонтално, вдясно няма
други деформации. Съобразявайки увредите на автомобила и травмите на
пострадалато, то от техническа гледна точка първоначалният контакт при удара е
настъпил в предната част на л.а. „Шкода Фабия” - в дясната част на предния
регистрационен номер и в дясната страна на пешеходката Л.В.К.. Ударът е
настъпил във втората от дясно на ляво пътна лента на източното платно за
движение ПО
ШИРОЧИНА на около 5,0 m южно от северната граница на платното за движение.
Ударът е настъпил на платното за движение на място, което зоново се намира ПО ДЪЛЖИНА на 4,5 - 25 m източно
от Ориентира, приет в протокола за оглед. Съобразено с данните на от св. Г.Ц. в
Протокол от съдебно заседание от 25.02.2020г., то мястото на удара следва да е ПО ДЪЛЖИНА на 20 - 25 ш източно
от Ориентира, приет в протокола за оглед.
В заключението си в.л. установява,че от описаното в
протокол за оглед и видното във фотоалбум се установило, че в зоната на
местопроизшествието няма спирачни следи, което означава че автомобилът е спирал
при коеф. на сцепление между гумите и пътната настилка не по - голям от 0,55.
Имайки предвид травмите на пострадалата и увредите на автомобила от удара, то
скоростта на лек автомобил с марка „Шкода“, модел „Фабия“ с регистрационен
номер ***, в удара е била до 50km/h. При вариант, че е била задействана спирачната му система преди удар с
пешеходката - 50km/h, то минималната скорост на автомобила е била 53,88кш/Ь. Обективно обаче, изследвайки увредите по автомобила,
неговата скорост в удара е напълно възможно да е била и по - ниска - до около 25-30km/h.
След анализ на материалите по делото, вземайки предвид
противоречивите данни от свидетелите и обективните данни: увредите на
автомобила и травмите на пострадалата, предотвратимостта на произшествието от
водача на автомобила е описана във вариантите 1 и 2 и е както следва:
> Навлизане на пешеходната отляво на дясно пред
л.а. „Шкода Фабия“:
- При вариант 1- изграден от данните в разказа на св. Г.Ц.
в Протокол от съдебно заседание от 25.02.2020г., (измината дистанция на
автомобила около 20,98ш след мястото на
удар) при ниски стойности на бавен ход на пешеходката водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре преди да настъпи удара и
да предотврати произшествието. При средна или висока стойност на бавно ходене,
при спокоен ход или бягане на пешеходката водачът на автомобила е нямал техническа възможност да спре преди настъпване на
удара, ако е започнал да реагира на навлизане на пешеходката на платното за
движение в конкретната пътноклиматична обстановка.
- при вариант измината дистанция на автомобила 17,36m след мястото на удар (изграден при равномерно движение
на автомобила с нормативно определена скорост от 50km/h преди
удара, а в удара с начало на нарастване на спирачно закъснение при ниски и
средни стойности на бавен ход на пешеходката водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре, преди да настъпи удара
и да предотврати произшествието. При висока стойност на бавен ход, при спокоен
или бърз ход или бягане на пешеходката водачът на автомобила е нямал техническа възможност да спре преди настъпване на
удара, ако бе започнал да реагира на навлизане на пешеходката на платното за
движение в конкретната пътноклиматична обстановка.
- Настоящия състав не обсъждане предложения 3-ти вариант
от повторната тройна САВТЕ който не се подкрепя от доказателствата по делото и
е изолиран от материалите по същото. Освен това следва да се отбележи, че от
данните, съдържащи се в разказите на свидетелите по делото, няма такива, от
които да бъде обосновано съставянето на хипотеза за навлизане на пешеходката
отляво на дясно пред л.а. „Шкода Фабия“ с направление към паркирания в
северната част на платното за движение л.а. „Опел Мерива“ (вариант за спиране
на л.а. „Шкода Фабия“ около 4,5 6ш след удара)
Вземайки предвид противоречивите данни от свидетелите
и обективните данни: увредите на автомобила и травмите на пострадалата,
скоростта и начина на навлизане на пешеходката на платното за движение не могат
да бъдат еднозначно и категорични определени.
Ако се съобрази скоростта на пешеходката с посочената
от свидетеля Г.Ц. в Протокол от съдебно заседание от 25.02.2020г.: „ ...Тя се забърза още от
тревната площ, реши да пресича, още със самото слизане личеше, че бързаше,
искаше да премине... ", то подобно
описано движение в автотехническия анализ следва да бъде анализирано при бърз
ход (самата дума „бърз“
се съдържа в описаното движение на
пешеходката от свидетелката) или при спокойно бягане, като предвид че вещите
лица не са свидетели на произшествието, то настоящата експертиза с цел
всеобхватност изследва движение на пешеходката с всички възможни скорости от
бавен ход до бързо бягане включително. Също така следва да се отбележи и
обстоятелството от какво разстояние е могъл водача на Шкода Фабия да забележи
наличието па свидетеля, които
твърди, че е бил па пътното платно и е почиствал автомобила си. Каква е
осветеността, съответно видимостта при ксепоиови фарове. В тази насока от
заключението на в.л. се установи,че от материалите по делото ,особеното мнение
на експертизата не може да определи към момента на настъпване на ПТП стойността на конкретната видимост .Лек автомобил „Шкода Фабия“, участвал в изследваното
произшествие, е заводски оборудван с крушки на предните фарове както следва:
В.л. установява,че в зависимост от интензитета от без валеж до умерен валеж на
дъжд в зоната на произшествието, възприемане на пешеходец с тъмни дрехи варира
от около 52,5ш до 24ш при обща видимост от 75 до 43,61ш. При осветеност от
ксенонови светлини тези стойности са завишени „ като са в зависимост от марка и
модел.
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента;
2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се
презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между посочения делинквент и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 705/2009 г., II т. о.
От
изслушаната по делото комплексна експертиза, в медицинската й част, неоспорена от
страните, категорично се установи, че причините за настъпилото
ПТП са от субективен характер и са пряко свързани както с поведението на водача на л. а. „Шкода Фабия“ Т.П.С.-Й. която е управлявала лекия си автомобил по лявата пътна лента на северното платно за
движение на бул. „Ал. Стамболийски“ в гр. Пазарджик в посока от изток на запад.
По същото време пешеходката Л.В.К. е била на разделителния остров. В един
момент пешеходката Л.В.К. с максимална стойност на спокоен ход или с бърз ход
(предвид възприетото от в.л. поведение на пешеходката, определено от св. Г.Ц. в
Протокол от съдебно заседание от 25.02.2020г ) е предприела пресичане на
платното за движение в посока от юг на север, отляво на дясно пред автомобила.
Водачът на л.а. „Шкода Фабия” е реагирал за задействане на спирачната система,
но въпреки това в резултат на скорости и пресичане на траектории е настъпил
удар, който е бил непредотвратим. С
това водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП,
предвиждаща задължението на водачите
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, евентуално да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, при възникване опасност за движението.
От друга страна вина за ПТП има и самата
пешеходка ,тъй като към момента на ПТП ,при намалена видимост/в тъмната част на
денонощието ,при влошени метеорологични условия/ същата е пресякла пътното
платно извън обозначеното за това място- ,носейки тъмни дрехи и изпълзвайки
тояга решавайки да пресече при бърз ход
въпреки видимостта и към приближаващия автомобил.Освен това от
заключението на в.л. се установи,че пресичайки
пътното платно пред автомобила при средна или висока стойност на бавно ходене, при
спокоен ход или бягане на пешеходката макар водачът на автомобила да е нямал техническа възможност да спре преди настъпване на
удара, ако бе започнал да реагира на навлизане на пешеходката на платното за
движение в конкретната пътноклиматична обстановка,т.е същата е предприела пресичане на пътното платно на място и по начин несъобразен с обстановката , а именно пресичане извън
пешеходната пътека ,при намалена видимост ,при внезапно навлизане на пътното
платно с което са били нарушени разпоредите на чл.113 и чл.114,ал.1,т.1 и т2
от ЗДвП.Въпреки ,че постарадалата е имала пряка видимост към приближаващия
се автомобил ,при която ситуация е имала възможност да отложи пресичането на
пътното платно за по късен и безопасен момент с което да предотврати
настъпването на инцидента ,същата не го
е направила.Вредата
представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да
бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и
неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания,
които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
От събраните по делото доказателства, съдът приема,
че всички предпоставки за възникване отговорността на застрахователното
дружество са налице: установен деликт при съответно авторство (Т. Ст.Й.), противоправност, вина,
неимуществени вреди
(следва да се има
предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си
негативни изживявания,
тъй като доказани ли са увреждащите действия, искът е установен в
своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка
или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК – вж. Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013
г., IV г. о.) и причинна връзка между деяниято и вредите; наличие на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По възражението за
съпричиняване:
Възражението за съпричиняване се основава на това, че
пострадалата-ищца била предприела внезапно пресичане на пътното
платно, без да отчете обстоятелството, че със своите тъмни дрехи, на практика е
невидима за водачите; Пешеходката била предприела пресичане при наличие на
данни за приближаващ автомобил, без да е съобразила своите налични проблеми със
здравето, които водели до затрудненото ѝ и забавено придвижване,
доколкото имало данни по делото К. да е ползвала помощно средство;
В трайната
практика на ВКС се приема, че само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово
следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението
на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е
конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем (в този смисъл Реш. № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I
т. о.).
Установи се внезапно предприето пресичане на
платното за движение в посока от юг на север, по начин несъобразен с обстановката , а именно пресичане извън
пешеходната пътека ,при намалена видимост ,при внезапно навлизане на пътното
платно с което са били нарушени разпоредите на чл.113 и чл.114,ал.1,т.1 и т2
от ЗДвП,което само по себе си може да обоснове съпричиняване на пострадалия,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако поведението му е в причинна връзка с вредоносния резултат (така и Решение № 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г.,
I т. о.).
В случая една от причините за
възникване на ПТП както се посочи по-горе е несвоевременното
възприемане на пътната обстановка от водача на л. а. „Шкода Фабия“ при избиране
на подходяща скорост от негова страна. От друга страна обаче ищцата внезапно
предприемайки , пресичане
на платното за движение пред автомобила по начин несъобразен с обстановката , а именно пресичане извън
пешеходната пътека ,при намалена видимост е предизвикала водачът на л.а. „Шкода
Фабия” да реагира за задействане на спирачната система, но въпреки това в резултат
на скорости и пресичане на траектории е настъпил удар, който е бил
непредотвратим. От събраните по
делото доказателства за механизма на ПТП се установява ищцата при инцидента реално да е допринесла за настъпване на увреждането,тъй като същата не е пресичала пътното платно на
обозначеното за това място, при намалена видимост ,при
внезапно навлизане на пътното платно,което е достатъчно, за да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като се установява това да
способства за настъпване на произшествието в конкретната
пътна обстановка.Още
повече, че от заключението на в.л. се
установи,че в зоната на местопроизшествието няма спирачни следи, което означава
че автомобилът е спирал при коеф. на сцепление между гумите и пътната настилка
не по - голям от 0,55. Обективно обаче, изследвайки увредите по автомобила,
неговата скорост в удара е напълно възможно да е била и по - ниска - до около 25-30km/h.
Ето защо,
възражението за съпричиняване се явява основателно.
По размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди:
В
задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968
г.) са определени критериите за "справедливост". Прието е, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът на
дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат
пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета
на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската
прогноза за неговото развитие.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалата Л.К. (на 65 г. към датата на инцидента) е
получила следните травматични увреждания: ***.
Счупването на голямопищялна кост в горния й край на
десния крак е причинило на пострадалата - ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ***,
за около 7-8 месеца от датата на травмата при правилно и оби чайно протичащ оздравителен
процес! Счупването на носните костици е
причинило на пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА
ЖИВОТА, за около 13-16 дни от датата на травмата
В.л. е установило в заключението си, че гореописаните
травматични увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП
на 23.01.2019 година.
Оздравителният и възстановителният период при ищцата Л.
К., би трябвало да е продължил около 7-8 месеца от датата на травмата при
правилно и обичайно протичащ оздрави телен процес.
На ищцата Л.К. предстои нова оперативна интервенция по
отстраняване на оперативно поставените метални импланти, което ще удължи отново
нейният оздравителен и възстановителен период.
Както се изложи вече, когато ищецът
претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от деликт, при доказани
увреждащи действия
(както е в случая), искът е установен в своето основание и съдът е длъжен
да определи неговия размер. Тогава не са нужни формални, външни доказателства
за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат
от увреждащото действие.
В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта
на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато обаче
ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени
от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата
молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо
присъжда обезщетение над или под обичайния размер (вж. Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017
г., IV г. о.).
С оглед
изложеното разбиране, съдът следва да приеме, че са налице единствено обичайните
за претърпяното телесно увреждане неимуществени
вреди. Тоест в доказания
период на лечение и възстановяване (около7-8 месеца) ищецата е изпитвала болки и страдания с обичайните за травмата характеристики
и интензитет, но търпимите
неудобства не са
били по-големи
от обичайните. Това е
така, доколкото не се установи наличието на „най-тежко“ психологическа травма,
депресивно състояние и стрес (посттравматично разстройство) – ищцата е поискала
свидетелски показания за доказване на тези обстоятелства,които не установиха такива над
обичайните.
При
определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
общественоикономически условия на живот към момента на увреждането – 23 януари 2019 г. и създаденият
от съдебната практика ориентир (вж. решение
№ 276 от 12.12.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2346/2017 г. на 2 ТО – счупване на външния глезен
на лявата подбедрица, участващ в изграждането на глезенната става; гипсова
имобилизация в
рамките на 40 дни, след това рехабилитация около 6 месеца; трайна промяна в походката - *** до живот; ***, ***, ***, ***;
ПТП от
01.04.2013 г. – 30 хил.
лв.; решение № 213 от 19.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 714/2019 г. на 3 ГО - две травми: ***, последвано от спазване на режим и
лечение в домашни условия и рехабилитация за период около 11 месеца; злополука 2015 г. – 12 хил. лв.).
Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение
по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Настоящият състав приема, че
паричният еквивалент на понесените от ищеца доказани обичайни неимуществени вреди
възлиза на сумата от 35 000 лева. От така
определената сума, съдът счита,че обезщетението
следва да бъде намалено с определен % поради това,че се установиха и доказаха обстоятелства за наличие на съпричиняване , поради което искът
за неимуществени вреди е частично основателен по размер. В предвид на всичко
изложено по горе справедливото
обезщетение за неимуществени вреди от посочените травматични увреждания, които ищцата е
търпяла при прието възражение за съпричиняване, следва да бъде в размер на
14 000 лева, а в останалата част претенцията до пълния претендиран размер
на сумата от 35 000 лева, ., предявен като частичен иск oт сумата - 60 000 лева
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен,ведно с дължимите
законни лихви върху същата до окончателното и изплащане.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за
застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано
от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
По делото
безспорно се прие, че ищцата е отправила претенция пред
застрахователя на 26.02.2019 г. за заплащане на обезщетение
по повод процесното ПТП от 23.01.2019 г., респ. не се установи датата, на която
самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият
установен момент, в който на застрахователя му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие е 26.05.2019 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и
законната лихва за забава върху присъдените обезщетения. Ищцата обаче
претендира лихва от по-късен момент /12.06.2019
г./, което с оглед правилото за диспозитивното начало, следва да се уважи
именно от поисканата дата.
По отношение
на имуществените вреди.
Съдът счита, че допуснатата и изслушана по делото
КСМАТЕ и след анализ на представените доказателства,следва
да бъде уважена предявената претенция за целият размер от 1 662лева. По
делото са представени мед.документи фактура и касови бележки установяващи заплащането
на сумата от 1662 лева ,които според заключението на в.л. са били необходими и
целесъобразни за лечебния и възстановителен процес на Л.К. ,поради което следва
да бъдат възстановени от застрахователя.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане
на законна лихва върху претендираната главница.
Принципно лихва може да се търси от датата на изтичане
на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество, която
лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.По делото безспорно се
установи, че ищцата е отправила претенция пред застрахователя на 26.02.2019 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП
от 23.01.2019 г.. Ето защо, единственият установен момент, в
който на застрахователя му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 26.05.2019 г., която дата следва да се приеме и за
датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъдените
обезщетения. Ищцата обаче претендира лихва от по-късен момент /12.06.2019 г./, което с оглед правилото за
диспозитивното начало, следва да се уважи именно от поисканата дата.
По разноските:
Ищцата е освободена от внасянето на Държавна такса – чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна
помощ на материално затруднено лице. Съдът определя адв. възнаграждение съгл.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин. адвокатски възнаграждения,
съразмерно на уважената част от иска съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 950
лева, което следва да се възложи върху ответника за заплащане на адвоката.
Ответникът претендира разноски от 2 871 лева
(депозити), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, които с оглед отхвърлената част от
иска, води до извод за възлагане в тежест на ищеца на сумата от 1723лева.
Когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице
е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78,
ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от
исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV
г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г.
о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1159/2017 г., IV г. о.).
Следователно ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 560 лева разноски за производството /Д.такса /.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с
адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.- и Б.В. - изп. директори, чрез адв.М.М.,, да
заплати на Л.В.К. ЕГН *************, сума в размер на 14 000 (четиринадесет
хиляди лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нея от ПТП, настъпило на 23.01.2019 г. в гр. Пазарджик, предявен като частичен иск oт сумата - 60 000
лева , както и сумата в р-р на 1662 лв.
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нея от ПТП, настъпило на 23.01.2019 г. в гр.
Пазарджик, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда – 12.06.2019
година до окончателното ѝ изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди от ищцата от ПТП,
настъпило на 23.01.2019 г. в гр. Пазарджик за разликата
над уважените 14 000 (четиринадесет хиляди) лева до претендираните 35 500 (тридесет и пет хиляди и петстотин) лева, представляващи част от предявен
като частичен иск oт сумата - 60 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с адрес гр.София, бул. "Витоша"
89Б, представлявано от К.Ч.и Б.В. - изп. директори чрез адв.М. М., , да заплати на адв.С.Е.С.от АК – София, сумата от 950 лева (девесттотин и петдесет),лева представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съразмерно
на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК121718407 с
адрес гр.София, бул. "Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.- и Б.В. -
изп. директори, чрез адв. М.М. да заплати
по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 560 лв. разноски за производството /Д.такса /. както и 5 (пет) лв – за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
ОСЪЖДА Л.В.К. ЕГН *************
да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД с ЕИК:********* с адрес
гр.София, бул. "Витоша" 89Б, представлявано от К.Ч.- и Б.В. - изп.
директори, чрез адв.М.М., сумата в р-р на 1723 лева (хиляда седемстотин двадесет и три ) лева представляваща
разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред П.ския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните решения.
Съдия: