Р Е Ш Е Н И Е
№ 146 02.12.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Търговище
на трети ноември две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Драгомир Сяров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 119 по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Д.П.С., ЕГН-**********, с посочен по делото съдебен адрес:***,оф.1 против Решение
№ 260007/18.08.2020г., на Районен
съд гр.Омуртаг, постановено по НАХД № 92/2020 год., с което е потвърден като
законосъобразен Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3047584, издаден от ОД на МВР –
Търговище, с който за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП на Д.П.С. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв.
В касационната
жалба като основания се навеждат
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Навежда се липса на
дата и част на заснемане на обекта, както и на липса на данни за приспадане на
дължимия по закон толеранс от 3 км.ч. Излагат се доводи, обосноваващи че
установяването и заснемането на нарушението може да се осъществи единствено със
стационарно техническо средство. В случаите, когато нарушението е установено с
помощта на мобилна автоматична система, облекчената процедура по чл.189, ал.4
от ЗДвП е неприложима. Моли се оспореното решение да бъде отменено и вместо
него да се постанови ново, с което обжалваният ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Представени
са писмени бележки, в които се развиват доводи, вече наведени с касационната
жалба.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Търговище, редовно призован не се явява, не
изпраща представител и не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице, сочените в жалбата
пороци и че са били налице всички предпоставки за санкционирането на
касаторката по процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Дава заключение, че оспореното
решение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва същото да бъде
оставено в сила, като законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След
проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел
следната фактическа обстановка:
На 24.09.2019г, в
11.3Зч. в с.Моравица, общ.
Антоново, обл.Търговище, ул.“Г.Миленов“ до номер 9, с посока на движение към град София с МПС лек автомобил “Мерцедес
Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ….., собственост на Д.П.С.
с адрес ***, е извършено управление на
автомобила със скорост 67 км/ч при
разрешена стойност на скоростта
50
км/ч с отчетен толеранс на измерване от -3 км/ч, т.е. налице
е била
превишена стойност на скоростта - 17 км/ч.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система АRН САМ S1 №11743с4. За така
констатираното на собственика на автомобила Д.П.С. бил издаден ЕФ серия К, № 3047584, издаден от ОД на
МВР – Търговище, с който за нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Д.П.С. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Към
електронния фиш е приложен снимков материал - 1 брой снимка, която е получена в
централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери и същата е с №11743с4/0117929,
направена на 24.09.2019г. в 11:33:51.4 часа. На снимката фронтално се вижда лек
автомобил с рег. № …., пътуващ през посочена локация с. Моравица, общ.
Антоново, обл.Търговище, ул.“Г.Миленов“, на която разрешената скорост е 50
км/ч, а измерената скорост на движение е 70 км/ч. Посочени са и СРS координатите на мястото на
нарушението. Налице по преписката е справка от Централна база - КАТ, от която се установява, че заснетият автомобил е собственост на
жалбоподателя Д.П.С.. Представено е и удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на
07.09.2017г., от което се установява, че преносимата система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 е одобрена
със срок на валидност 07.09.2027г. Неразделна част към удостоверението е
описанието на техническите и метеорологични характеристики на системата.
Приложеното към делото писмо от 11.12.2017г. от БИМ дава сведение за
приключилата проверка на 28 броя от заявените средства за измерване тип АRН САМ S1 като е дадено
заключение за тяхното съответствие на одобрения тип и едно от изброените по
фабрични номера такова средство е №11743с4. Приложено е писмо №3286р-30276/28.06.2018г.
на Директора на ГД“НП“, в което се сочи, че с оглед постигане на прозрачност в
дейността на полицията и на максимална степен на законосъобразност до
„Селектрон“ООД е изпратена молба фиксираната скорост от СПУКС да бъде намалена
с предполагаемата максимална грешка/толеранс/на радарния измерител при реални
условия на измерване на скоростта 3 км на 100 км и 3% над 100 км, като до
автоматичното отчитане на толеранса са дадени указания чрез ръчна обработка на
фишовете да се приспада посочения толеранс от измерената с радарния измерител
скорост на МПС. От наличното писмо, изпратено на 13.02.2020г. от БИМ до
Директора на ОДМВР - Търговище следва, че на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС тип АRН САМ S1с Ф№1174364 е извършена проверка през м.октомври на 2019г., за което бил издаден и съответния
протокол за проверка № 74-С-ИСИ/29.10.2019г., като е пояснено, че
периодичността на проверката на лазерни скоростомери е 1 година. Цитираният протокол също е приложен
и в него е описан резултат от проверката : съответствие с одобрения тип,
наличие на всички необходими надписи и означения върху средството за измерване,
като грешките не превишават максимално допустимите грешки за този тип средство
за измерване, които при проведен полеви тест при реални условия са +/- 3 км/ч
до 100 км/ч и +/- 390 над 100 км/ч. Към преписката са приложени разпечатани
изображения от Сооgle maps на населеното място с. Моравица, общ. Антоново с посочени СРS координати, които съответстват на отразените в разпечатаната от камерата снимка на мястото на
регистрираното нарушение. Налице е и снимка на позиционираното АТСС, отразяваща мястото, на
което е било поставено това средство. Приложени са и
утвърдени от министъра на вътрешните работи организационно - технологични правила за работа със „Стационарно
преносими уреди за контрол на скоростта“. Налице е и протокол
за използване на АRН САМ S1с Ф№1174364. В същия e отразено, че посоченото АТСС е използвано на 24.09.2019
г., с начало на работа 10.10ч. и край 13.50 ч.
за контрол на участъка в с. Моравица, ул.“Г.Миленов“до номер 9, с ограничение на скоростта в този участък от 50 км/ч.,
т.е. в периода и в участъка, в които е заснето
движението на МПС на жалбоподателката. В
протокола е посочено, че посоката на заснемане на АТСС е насочена към
приближаващите се автомобили, движещи се в посока Варна - София, а режимът на
измерване на скоростта им е стационарен. Протоколът е подписан от полицейски
служител Св.С. на 24.09.2019г. и е проверен от Д. Р. Д. на 25.09.2019г.
При
така приетото за установено Районният
съд е приел, че при издаване на ЕФ не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на законовите изисквания за
форма като са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно изискуемите
реквизити.
Даденото
в ТР №1/26.02.2014г. на ВАС тълкуване, на което се позовава жалбоподателя и според
което издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите
на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. т. 7 от ЗДвП),
които средства да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен
контролен орган, се отнася до редакцията на чл. 189 ал.4 ЗДвП, действала до 09.07.2017г.
Съгласно новата редакция на чл.189 ал.4 ЗДвП /ДВ бр.54/2017г. в сила от 09.07.2017г./
електронни фишове се издават не само от
стационарно позиционирани АГСС, но и от мобилни такива, които са преносими, но
са в стационарен режим на измерване и снимане на нарушенията.
Районният
съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя и съобразно събраните доказателства
е приел,че в разпечатаната от АТСС
снимка е налице отбелязване не само на датата, но и на точния час на заснетото
нарушение до десети от секундата. При прегледа на доказателствата по преписката
съдът не установил нарушение на процедурата, регламентирана в Наредба №81213-532
от 12.05.2015г.на МВР, както и че са налице надлежни доказателства, че използваното
в случая автоматизирано техническо средство или система АRН САМ S1с Ф№1174364 е преминало
през първоначална и периодична проверка по смисъла на чл. 4 от Наредбата.
Съдът
е приел, че към деня на извършване на нарушението-24.09.2019г. разпоредбите на чл.165,
ал.2,т.8 от ЗДвП/отм. с ДВ бр.54/2017/ и на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.15
г.8отм.ДВ бр.6/2018г. в сила от 16.01.2018г./ се явяват отменени. Районният съд
е приел, че в конкретния случай е спазен
чл.10, ал.3 от Наредба № 81213-532/12.05.15 г., тъй като по административната
преписка е налице надлежно попълнен протокол по образец. При съпоставяне на данните, отразени в ЕФ, в разпечатката
на снимката, заснета с АГСС, и в протокола за използване на АГСС, съдът е приел,
че е налице пълно съответствие. Районният съд е извел извод за правилно
приложение на материалния закон и за законосъобразно налагане на фиксирания от
закона размер от 50 лева.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваният
ЕФ като законосъобразен.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
При така събраните
доказателства изводите на въззивния съд за доказаност на елементите на
описаното в ЕФ административно нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на
процедурата по установяване на този вид нарушения изцяло се споделят от
настоящата инстанция. Касационният съд намира, че същите не следва да се преповтарят, съгласно чл.221,
ал.2 от АПК. Районният съд е анализирал всички събрани по делото доказателства
и е изложил подробни мотиви. Доводите, изложени в касационната жалба са били
вече навеждани пред Районния съд. Същите са изцяло обсъдени от съда като
последния е изложил мотивите си защо счита същите за неоснователни. Повторното
им навеждане пред касационния съд касае обосноваността на решението.
Необосноваността на въззивното решение не е касационно основание по чл.348 от НПК. Деянието така както е описано от обективна страна е правилно правно
квалифицирано и подведено под нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Наложеното наказание е във фиксирания от закона размер. Нарушението е типично
за вида си, не са налице обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност
и не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.П.С. като собственик
на МПС, съгласно чл.188 от ЗДвП и при липса на подадена от същата декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
От приложената по
делото справка за нарушител е видно, че
за констатираното на 24.09.2019 г. административно нарушение, процесният ЕФ е издаден на 01.10.2019г.
и връчен на 08.04.2020г., обстоятелства които не се оспорват от страните, с
което сроковете по чл.34 от ЗАНН се явяват спазени.
На основание
гореизложеното съдът намира въззивното решение за постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното
производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
По делото не се претендират
разноски от страна на ответника по касация, предвид на което съдът намира че не
следва да се произнася по въпроса за разноските
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260007/18.08.2020г., на Районен
съд гр.Омуртаг, постановено по НАХД № 92/2020 год. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание
чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.