Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21.07.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На седми юли две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: А. Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от Председателя А.
Динков АНД № 151 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от Р.П.Р., ЕГН **********, против Електронен фиш, Серия К, № 3034564, за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, издаден
от ОДМВР - Стара Загора (EФ), с който на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 650
лева.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, моли електронния фиш да бъде отменен.
Претендира за направените по делото разноски за процесуално представителство.
Въззиваемата
страна ОД МВР – Стара Загора изразяват писмено становище, че издаденият
електронен фиш е законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
С обжалвания ЕФ
жалбоподателят Р.П.Р., ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50
km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. "), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"),
изразяващо се в това, че на 25.09.2019 г. в 09.17 часа в обл. Стара Загора,
общ. Чирпан, път II-66, км. 107, в
посока гр. Чирпан, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26
("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"),
разположен западно на 150 м., е управлявал лек автомобил Форд Фокус, с
регистрационен номер ***, със скорост 116 км/ч при отчетен километров толеранс
от 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 56 км/ч) е било
установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо
средство) № ТFR1-М 618.
Жалбата
е основателна.
От приобщената
в хода на съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, производител
на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
ТFR1-М се установява, че точката с координати EL: 25,26667 и NL: 42,18333, се
намира по пряка линия перпендикулярно на около 260 метра от най-близката точка
от Път II- 66 в отсечка село Плодовитово – град Чирпан и от нея не може
да се измери с АТСС TFR1-M № 618 скоростта на МПС,
движещо се по този път и в тази отсечка (л. 47 от делото). Цитираната
справка, представлява писмено доказателствено средство и съдът е длъжен да я
оцени защото такъв е императивът на чл. 127 от НПК (Виж „Досъдебното
производство по НПК”, проф. д-р Маргарита Чинова, изд. „Сиела”, 2013 г., л.
544).
Установените
факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като от
точка с географски координати ЕL: 25,26667° и NL: 42,18333°, посочена в клип № 3292
(л. 13 от делото) и обозначаваща местоположението на АТСС № TFR1-М № 618, на 25.09.2019
г. не е било възможно да се извършва измерване на скоростта на превозни
средства, движещи се по Път II-66 в отсечка село Плодовитово – град Чирпан, в
частност на скоростта на процесния лек автомобил Форд Фокус, с
регистрационен номер ***. Клипът представлява веществено доказателствено
средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на
съставомерно деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6, във вр. с чл.
21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП, което в случая не е сторено (В този смисъл
Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН дело № 219 по описа за 2018 г. на Административен съд - Стара
Загора).
На второ място,
обжалвания ЕФ
не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, според
които той следва да съдържа данни за "...описание на нарушението,
нарушените разпоредби...", като под "описание на нарушението",
несъмнено следва да се разбира изложение на всички съставомерни факти. В случая
в ЕФ е отразено, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС -
"... в
обл. Стара Загора, общ. Чирпан, път II-66, км. 107, в посока гр. Чирпан, при
ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, разположен западно на 150 м.
...". В
случая не става ясно „западно“ от къде е бил разположен пътния знак,
въвеждащ ограничението – западно от гр. Чирпан или западно от 107-ми километър.
Ако се приеме, че знакът е бил поставен западно на 150 м. от гр. Чирпан, това
би означавало, че жалбоподателя не е навлязъл в зоната на действието му,
респективно не е извършил твърдяното административно нарушение. Недопустимо е обаче
тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната
или житейската логика – същите е следвало да намерят обективен израз в
съдържанието на ЕФ при описанието на нарушението. Недопустимо е и тези
обстоятелства, доколкото не са посочени като такива за обосноваване на
обвинението, да се установяват за първи път в съдебната фаза на
административнонаказателния процес /при оспорването на ЕФ/, с оглед доказването
на това обвинение. Изложеното представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания ЕФ.
По
изложените съображения, съдът счита, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен
и като такъв следва да бъде отменен.
Жалбоподателя
представя договор за правна защита и съдействие (л. 18 от делото), в който е
посочено договорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лева (с цифри), триста
и петдесет лева (с думи), представляващи адвокатско възнаграждение, което е
било заплатено в брой. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и
Албена Бонева, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Тъй като в процесния договор за правна помощ с думи е вписано договорено
адвокатско възнаграждение в размер на триста и петдесет лева, заплатено в брой,
настоящия съдебен състав приема, че жалбоподателя е доказал плащане на 350
лева, възнаграждение за един адвокат.
Предвид направеното
възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна – л. 3 от
делото и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото,
вида и размера на наложеното наказание
(глоба в размер на 650 лева), както и обема на извършените процесуални
действия - приключване на делото в две съдебни заседания (като за първото
адвоката е представил становище, а във второто е участвал лично), при които не
са провеждани разпити на свидетели, съдът намира, че така уговорения и заплатен
размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде
намален в рамките на минимума предвиден в чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
В тази връзка с
оглед Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г.,
5-членен с-в (ДВ, бр. 45 от 2020 г.) се поставя въпросът коя е приложимата
редакция на Наредбата с оглед определяне на минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение, респективно дали минималното възнаграждение е 300
лева (според редакцията към момента на сключване на процесния договор за
адвокатска защита и съдействие) или 100 лева (съобразно настоящата редакция).
Съгласно трайната
съдебна практика, както на ВАС, така и на ВКС в случай на реално заплатено от
клиента адвокатско възнаграждение (а не такова по чл. 38 от ЗПП), меродавна е
редакцията на Наредбата към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, респективно уговаряне на дължимото възнаграждение (Така изрично
Решение № 9779 от 21.07.2017 г. по адм. д. № 9012/2016 на Върховния
административен съд, Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по адм. д. № 4087/2016 на Върховния
административен съд, Решение № 4843 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 14588/2018 на
Върховния административен съд. В този смисъл и Определение № 58 от 22.03.2017
г. по т. д. № 390/2016 г. на Върховен касационен съд, I т.о., Определение № 650
от 19.12.2017 г. по ч. т. д. № 2851/2017 г. на Върховен касационен съд, I т.о.,
Определение № 277 от 20.12.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен
касационен съд, I т.о.).
Това принципно
положение от практиката на върховните съдебни инстанции, изцяло се споделя от
настоящия състав, доколкото кореспондира на целта на закона. Идеята на
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е да се създаде облекчен ред за обезщетяване на правните субекти за
преките и непосредствени вреди, които те са претърпели в резултат от един незаконосъобразен
акт на административното правораздаване. Безспорно разноските за адвокатска
защита в рамките на минималните размер са такива преки и непосредствени вреди.
В тази връзка
следва да се съобрази, че Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. създава императивна
забрана за заплащане за адвокатски услуги на суми по-ниски от определените в
Наредбата в зависимост от вида дело. Тази забрана е гарантирана и със
съответната дисциплинарна отговорност за адвоката, който я наруши. В този
смисъл гражданите желаещи да се ползват от адвокатска защита са обвързани да
заплатят възнаграждение в размер на минимално предвиденото в Наредбата към
момента на сключване на договора за адвокатска защита и съдействие. В случай,
че това възнаграждение е реално заплатено, то представлява за тях пряка и
непосредствена вреда, която подлежи на овъзмездяване.
Последващи промени
в размера на минималните размери, предвидени в Наредбата, било поради
нормативна инициатива, или поради действия на съдилищата, не би могла да има
действие за жалбоподателите, по чиято инициатива са отменени незаконосъобразни
НП, доколкото с реалното заплащане на хонорара съобразно редакцията на
Наредбата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие
вредата за тях вече настъпила, а принципите на демократичната държава изискват
тази вреда да бъде овъзмездена изцяло щом е
пряка и непосредствена последица от един незаконосъобразен властнически
акт.
Гореизложените
принципни положения намират подкрепа и в разрешенията, дадени с Тълкувателно
решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС по т. д. № 2/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия,
в което е прието, че за разлика от отмяната на индивидуалните и общите
административни актове, при която те се считат отменени от деня на тяхното
издаване, за подзаконовите нормативни актове, какъвто е Наредба № 1 от 9 юли
2004 г., е налице специална уредба в чл. 195 АПК, в който е предвидено, че
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. За периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до
неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици.
От гореизложеното
следва, че макар и към настоящия момент да е отменена редакцията на Наредбата
предвиждаща минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, към
момента на сключване на първия договор за правна защита и съдействие (л. 18 от
делото) – 05.05.2020 г., тя е била действащо право и обуславя в конкретния
случай минимален размер за адвокатска защита и съдействие включваща процесуално
представителство в размер на 300 лева по чл. 18, т. 2 от Наредбата. В тази
връзка следва да се отбележи, че двете точки на чл. 18 от Наредбата са дадени в
условията на алтернативност, като в зависимост от особеностите на конкретния
случай се дължи адвокатско възнаграждение само по една от тях, но не и по
двете.
По изложените
съображения, настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателят има право на
разноски в размер на 300 лева, като за разликата над 300 до 350 лева
претенцията му следва да се отхвърли.
Поради това и с
оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде
осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, като за разликата над 300 до 350 лева претенцията му следва да
се отхвърли.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Електронен фиш,
Серия К, № 3034564, за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР –
Стара Загора да заплати на Р.П.Р., ЕГН **********, представляван от адв. А.М.Д.
***, служебен адрес ул. С. № **, ет. **, офис **, сумата от 300 (триста) лева,
разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя
за разноски за разликата над 300 лева до претендирания размер от 350 лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от АПК, пред
Административен съд - Стара Загора, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено
ПРЕДСЕДАТЕЛ: