№ 143
гр. Благоевград, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200501004 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалби и от двете страни срещу
решение № 8520/08.10.2021 г., постановено по гр.д. 1628 по описа за 2019 г.
на РС-Г.Делчев.
Ищецът пред РС поддържа пред БлОС, че решението в частта, с
която е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД е незаконосъобразно, съотв.
неоснователна е жалбата срещу уважаването на претенцията му по чл. 439
ГПК.
Ответниците пред РС поддържат пред БлОС, че решението, в частта
в която е уважен иска по чл. 439 ГПК е недопустимо, респ. ако не се сподели
тезата им за недопустимост, то е незаконосъобразно. Сочат, че правилно е
отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД.
БлОС счита въззивните жалби за допустими. Подадени са от лица с
правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в
закона срок за обжалване.
С атакуваното решение РС е отхвърлил предявения иск по чл. 59 ЗЗД
за солидарно заплащане от ответниците на обезщетение за неправомерно
1
задържане и за ежедневни загуби от непредаването на товарен автомобил
„Шкода Европа 100“, рег. № Е3009 АХ на ищеца като е уважил предявения
иск по чл. 439 ЗЗД признавайки за установено в отношенията между
страните, че за сумата, посочена в поканата за доброволно изпълнение,
представляваща законна лихва в размер на 4 951,68 лв., за периода от
25.9.2007 г. до 24.8.2007 г., по изп.д. 20167010400235 по описа на ЧСИ Ал. Ц.,
е погасена по давност.
Решението е валидно и допустимо.
Възраженията на ответниците срещу допустимостта на иска по чл.
439 от ГПК, според които ищецът се е позовал на изтекла 3 годишна давност
за вземането на ответниците за законна лихва, а РС е приложил 5 годишна
давност, са несъстоятелни. Прилагането от РС на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
вместо разпоредбата на която ищецът изрично се е позовал - чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД - не води до недопустимост на иска, а е въпрос на правилно приложение
на материалния закон. Затова и посоченото за нарушение от РС, че не им е
указал, че ще приложи чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, визиращ 5 годишна давност за
погасяване на вземането на ищеца, е несъстоятелно. Съдът има задължение в
доклада по чл. 146 от ГПК да разпределя доказателствената тежест за факти,
на които всяка страна се е позовала, а в случая ищецът се е позовал на изтекла
давност, посочайки като факт изтичане на период от 25.9.2007 г. до 7.8.2017
г.
За преценка основателността на доводите в жалбите, касаещи
съществото на спора, при съобразяване на събраните по делото доказателства,
тезите на страните и закона, БлОС приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С решение на РС, постановено по гр.д. 883/2006 г., ЕТ „В. АТ.
Ж. – Шанс“ е признат по отношение на К. Ю. Т. за собственик на вещи,
измежду които е и товарен автомобил м. „Шкода Европа 100“, с рег. № Е3901
АХ , № на рамата 11005400343391021, № на двигателя № 16581366, като Кр.
Т. е осъден да предаде владението на собственика.
Със същото решение РС е осъдил В. АТ. Ж. да заплати на К. Т.
сумата от 4 500 лв., получени от В.Ж. за товарния автомобил и 2 бр. товарни
рамаркета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 25.09.2007 г.
2
Страните нямат доводи по приетото от РС, че решението е
влязло в сила на 02.06.2011 г.
К. Ю. Т. е починал и е наследен от наследниците си: ЮЛ. КР.
Т., Е. Кр. Т., Н.К. Т. – Н. и А. К.ова Т..
И двете страни се снабдяват с изпълните листове за
съответните части от решението.
По молба на В.Ж. депозирана на 10.8.2011 г. е издадено
разпореждане № 3059/2.9.2011 г., въз основа на което е издаден изпълнителен
лист. Въз основа на него е образувано изп.д. 134/2014 г., прекратено на
основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, впоследствие образувано ново №
37/2018 г. по описа на ЧСИ Ш. Дервиш по молба на В. Ж. от 15.1.2018 г.
Видно е, че върху гърба на изпълнителния лист е отбелязано от
ЧСИ Ал. Ц., че по същия изпълнителен лист от 27.9.2011 г. е било
образувано изп.д. 134/2014 г. по описа на ЧСИ Ал. Ц., което е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление № 1901/08.09.2017 г.,
влязло в сила на 18.09.2017 г.
По образуваното изп.д. 37/18 г. преди ЧСИ Ш.Дервиш в
отговор на изпратената им покана за доброволно изпълнение длъжниците,
които са ответници по настоящия иск са изразили становище, че В. Ж. „знае
отлично, че липсва вещта.“
Взискателят В. Ж. депозира на 08.05.2018 г. по изп.д. нарочна
молба, с която отправя искане по реда на чл. 521, ал. 2 от ГПК да се извърши
оценка на автомобила и се определи неговата парична равностойност, която
да бъде събрана.
Вместо това ЧСИ върху молбата е посочил, че пристъпва към
принудително изпълнение чрез предаване на автомобила, насрочвайки
изпълнението за 18.3.2019 г., за което е уведомил страните .
На посочената дата 18.3.2019 г. е съставил протокол, в който е
отразил, че вещта не е намерена.
Отразил е изявлението на Ю.Т. – син на К. Т., който е починал,
че МПС е предадено за скрап приживе от баща му, без да се представят
доказателства, като съобразно чл. 521, ал. 2, изр. последно от ГПК ЧСИ е
назначил експертна оценка, в която да бъде определена левовата
3
равностойност на МПС-то, която да се изпълни от в.л. А.К..
По изп.дело се съдържат три молби на взискателя до ЧСИ за
изпращане уведомление на в.л., за да изпълни назначената експертиза. Такава
е извършена и приета от ЧСИ с нарочно постановление от 30.3.21 г., че е на
стойност 7 750 лв.
Наследниците на К. Т. се снабдяват с изпълнителен лист за
присъдените на наследодателя им суми по гр.д.883/2006 по описа на РС-
Г.Делчев, въз основа на който по молба изпратена по пощата на 20.5.2016 г.
до ЧСИ Ал. Ц. при постъпването й на 26.6.2016 г. е образувано изп.д.
235/2016 г.
Изпълнителният лист е издаден на 01.04.2015 г., въз основа на
разпореждане № 807/23.3.2015 г., по молба за издаването му депозирана на
16.3.2015 г.
По изп.д. 235/2016 г. до В. Ж. е изпратена покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/, получена от него на 11.9.2017 г., в която е
посочено, че дължи суми, измежду които и сумата за законна лихва в
размер на 4 951,68 лв. за периода 25.09.2007 г.-24.8.2017 г.
От изпълнителното делото се установява, че преди
изпращането на ПДИ, на В. Ж. му е изпратено и връчено запорно съобщение
с изх. № 6580 от 7.8.2021 г., в което изрично се сочи, че запорът се налага до
размера на дължимите суми, измежду които е и сумата за главница от 4500
лв. и законна лихва в размер на 4 930,43 лв. изчислена за периода 25.09.2007
г.-07.08.2017 г.
От доказателствата се установява, че след влизане в сила на
решението по гр.д. 883/2006 г. на 02.06.2011 г., с което наследодателя на
ответниците по настоящото дело е осъден да предаде товарния автомобил на
ищеца В.Ж. който е ищец и по настоящото дело, не го е сторил, като колата не
е намерена.
Твърдението на ответниците, което ищецът оспорва, да са го
доказали е, че товарният автомобил, за предаването на който е осъден техния
наследодател - К. Ю. Т. - е предаден приживе от него за скрап. Предвид
спора между страните за доказателствената тежест на факта за
несъществуването на вещта, то БлОС счита, че след като ответниците
4
твърдят и целят да извлекат облага от факта, че вещта е предадена за скрап,
то и в тяхна тежест е да го докажат /комуто ползите, нему и тежестите/ -вж. Р.
№ 221/8.1.2013 г. на ВКС по гр.д. № 399/2012 г. Според БлОС по настоящото
дело няма категорични доказателства, че вещта е предадена за скрап. Св. Д.,
който е роднина по сватовство с ответниците, сочи, че знае за предаването й
на скрап от страните по делото, както и че когато е ходил на работа е виждал
автомобила, който след известно време е изчезнал. Тези показания, в които не
се сочи от свидетелят да е видял когато ходи на работа, че колата е рязана или
разглобявана се разминават с показанията на св. К. - племенник на
ответницата А.Т. и първи братовчед на останалите ответници, който сочи,
именно фактите - че е видял автомобилът да се разглобява, от хора които не
познава; че колата е нарязана преди това. Ето защо и като се съобрази, че
свидетелите са в близки роднински връзки с ответниците, съдът счита, че са
противоречиви и не следва да ги кредитира, поради което приема, че факта на
предаването на товарния автомобил за скрап не се доказва от ответниците.
Не може да се счете за доказан този факт и само защото при
разговори с ищеца В. Ж. ответниците са го твърдели, както го твърдят и по
изп. дело.
Въз основа на изложените факти, които БлОС приема за
доказани, счита предявения иск по чл. 59 ЗЗД за основателен. За
основателността му е достатъчно да се установи, че собственикът
неправомерно е бил лишен от възможността да ползва вещта си, в резултат
на което има вземане за обезщетение в размер на средната пазарна цена за
съответния период.
В настоящото производство категорично се установи, че
осъденото лице за предаване на товарния автомобил К. Т., чиито наследници
са ответниците по настоящото дело /съпруга и 3 деца/ и затова също
отговорни по чл. 59 от ЗЗД не са изпълнили влязлото в сила съдебно
решение, както не го е изпълнил и наследодателя им. Следователно те
държат без правно основание чужда вещ, тъй като със съдебно решение
наследодателят им е осъден да предаде фактическата й власт, поради което
дължат на нейния собственик обезщетение за ползите, от които са го лишили
от неизпълнението му като правно ирелевантно за пораждане на
задължението е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана от тях
5
през исковия период. Факта, че вещта не е намерена от ЧСИ за
принудителното й предаване на В.Ж. не може да има за последица
недължимост на обезщетението.
Дадената на собственика възможност да търси равностойността
на вещта при условията на чл. 521 от ГПК не го лишава от възможността да
претендира и обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
С непредаването й собственикът е лишен да я ползва, поради
което за него е налице обедняване, от който факт на непредаването й
произтича и обогатяването от ответника от държането на вещта.
Нещо повече настоящият състав счита, че дори да се счете за
доказано, че колата е предадена за скрап, то това също не означава, че
действителният й собственик е лишен от възможността да получи
обезщетение по чл. 59 ЗЗД. С предаването й за скрап наследодателя на
ответниците сам се е лишил от държането на вещта т.е. сам се е лишил от
обогатяването чрез държането й, поради което и тогава той дължи
обезщетение.
Не може да се поставя в по-благоприятно положение лице,
което унищожава движимата вещ, след като е осъдено да я предаде, в
сравнение с онзи, който макар и осъден да я предаде я държи без да я
предава/т.е. вещта е налична/. Затова съдът приема, че в казус като
настоящия след като вещта се е намирала в държане на ответника, без той да
има основание за това, като същият твърди, че се е и разпоредил с нея чрез
фактическото й унищожаване, то очевидно е, че по този начин е лишил
собственика от възможността да я ползва, поради което от непредаването й за
собственика е налице обедняване, а за унищожилия я следва да се счете, че е
налице обогатяване след като самият той се е поставил в невъзможност да
извлича облага. Никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Преценката за подобно разпореждане със съдбата на вещта – на
товарния автомобил е в правомощията на неговия собственик, какъвто К. Т.,
като осъдено лице за предаването й с влязло в сила решение очевидно не е.
Самия наследодател на ответниците се е поставил, а след смъртта му е
поставил и наследниците си в невъзможност да се ползват от нея, вместо да
изпълни решението на съда вменяващо му в тежест задължението за
6
предаването й на В.Ж..
Ето защо БлОС счита предявения иск за основателен. По
отношение размера на обезщетението БлОС съобрази заключението на
вещото лице, от което се установява, че месечния наем за същият възлиза на
76 лв.
Вещото лице е посочило, че е съобразило доказателствата по
делото, като е отчел, при направена справка за отдаване на товарни
автомобили от класа със съответната товароносимост на товарния автомобил,
който е бил осъден да се предаде, че няма аналог. Съгласно методиката за
определяне на наемни отношения и съответните годишни и месечни вноски, в
зависимост от периода за наемане на автомобила и дисконтовия коефициент
вещото лице е определил месечна наемна вноска от 76 лв. Ето защо според
съда за претендирания период от влизане на съдебното решението в сила -
2.6.2011 г. до предявяване на настоящия иск - 23.12.2019 г. т.е. за 8 години, 6
месеца и 21 дни обезщетението възлиза на 7 805,13 лв.
Възраженията на ответниците, че вещото лице не е съобразило
свидетелските показания за автомобила не влияе върху извода, тъй като не
посочват кои конкретни факти, ако бе съобразил експерта, биха се отразили
върху размера на сочената от него месечна наемна вноска. Освен това съдът
счита, че състоянието на автомобила следва са се има предвид към 2.6.2011 г.,
когато е влязло в сила съдебното решение, с което е постановено предаването
му на ищеца, а не впоследствие, за което състояние сочат свидетелите.
Наличието на влязло в сила решение за предаването на вещта, означава, че
вещта към датата на формиране на СПН съществува в състояние годно за
използването й по съответното за нея предназначение. Затова БлОС и не
споделя извода на РС, според който вещото лице не се е съобразило с
гласните доказателства за състоянието на автомобила.
Ответниците са направили възражение за прихващане със
сумите, които им са присъдени със същото решение по гр.д. № 883/2006 г., за
които са се снабдили с изпълнителен лист /ИЛ/. Съгл. чл. 103, ал. 1 от ЗЗД
вземането на прихващащия в случая на ответниците - трябва да е изискуемо и
ликвидно т.е. да е с настъпил падеж и да е определено по основание и размер.
В случая това е налице, предвид влязлото в сила решение по гр.д. 883/2006 г.,
въз основа на което в полза на ответниците е издаден изпълнителен лист за
7
сумата от 4500 лв., ведно със законната лихва от датата 25.9.2007 г., като са
им присъдени и сторените разноски в размер на 322,50 лв.
Потестативното право на прихващане се осъществява чрез
изявление на прихващащия, като за да породи правното си действие трябва
да достигне до адресата. В случая изявлението за прихващане е направено с
отговора на ИМ следователно е достигнало до ищеца, като възражението е
евентуално, тъй като ответниците са оспорили предявения срещу тях иск за
обезщетение. Условието за прихващане се е сбъднало, тъй като БлОС
приема, че предявения срещу тях иск по чл. 59 ЗЗД е основателен за сумата от
1951.28 лв. от всеки един от ответниците /или общо за сумата 7 805,13 лв./
За извършване на прихващането съдът съобрази, дължимостта
на размера на сумата от всеки един ответник
Ответната страна прави възражение за прихващане със сумите
от ИЛ от 4500 лв., от 322,50 лв. и с размера на присъдената законна лихва
върху първата сума, която лихва сочи, че до 9.3.2020 г. възлиза на 6 112,97 лв.
и продължава да расте. Законната лихва върху сумата от 4500 лв. от 25.9.2007
г. /според ИЛ/ до 2.2.2022 г. - датата на с.з. пред БлОС възлиза на 6 981,72 лв.
Сборът от трите суми 4500 лв., 322 лв. и лихвата от 6 981,71 лв. възлиза на 11
804,25 лв.
Размерите на законната лихва е изчислен от БлОС чрез
системата апис финанси.
Следователно чрез прихващането между двете насрещни
вземания съгл. чл. 104, ал. 1 ЗЗД те се погасяват до размера на по-малката
сума или до сумата от 7 805,13 лв. или от по 1951.28 лв. от дължимата от
всеки един от ответниците, за която иска по чл. 59 ЗЗД за обезщетение, БлОС
счита с настоящия акт за основателен.
Основателността на възражението за прихващане води до
отхвърляне на иска. Тъй като РС отхвърлил иска, но по други съображения,
приемайки, че иска е неоснователен и предвид, че в диспозитива следва да
намери отражение основателността на възражението за прихващане, то
решението на РС поради необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон в тази му част за сумата от по 1951.28 лв. дължима от
всеки един от ответниците или за общата сума от 7 805,13 лв. следва да се
8
отмени и се постанови друго, с което иска също се отхвърли, но с посочване
за причина за отхвърлянето му основателността на възражението за
прихващане.
Ще следва да се отбележи, че искането за солидарно осъждане
на ответниците е несъстоятелно. Въпросът за солидарността е
материалноправен, като в случая не са налице предпоставките за такова
осъждане, тъй като според чл. 60 , ал. 1 от Закона за наследството
наследниците отговарят за задълженията, с които наследството е обременено
съобразно дяловете, които получават. Претендира се обезщетение от
неизпълнено от наследодателя на ответниците задължение за предаване на
товарен автомобил. Видно от ИЛ, че наследниците са 4-ма или всеки от тях
дължи на ищеца по ¼ от сумата от 7 805,13 лв. или от по 1951.28 лв. всеки
един от ответниците. По тези съображения, а не на изложените от РС,
решението, за отхвърляне на претенцията за солидарно осъждане на
ответниците, което като краен резултат е правилно и законосъобразно, БлОС
потвърждава.
По иска по чл. 439 от ГПК
С решението си РС е уважил предявения иск признавайки за
установено в отношенията между страните, че сумата - посочена в поканата
за доброволно изпълнение до Васил Ж., по изп.д. 20167010400235 по описа
на ЧСИ Ал. Ц. - представляваща законна лихва в размер на 4 951,68 лв., за
периода от 25.9.2007 г. до 24.8.2007 г. върху главница от 4 500 лв., е погасена
по давност.
Правилно РС е приел, че за присъденото вземане за законна
лихва давността за погасяването му е 5 години, обосновавайки се с чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД, според който ако вземането е установено със съдебно решение,
то срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче РС
неправилно е приложил разпоредбата, посочвайки, че този срок, считано от
2.6.2011 г. до 26.6.2016 г., когато е счел, че е образувано изпълнителното дело
от ответниците № 235/2016 г. по описа на ЧСИ Ал. Ц. - е изтекъл за целия
период, за който е присъдена законна лихва. Видно е, че изпълнителното дело
е образувано по изпратена молба по пощата на 20.5.2016 г. до ЧСИ и предвид
чл. 62, ал. 2 от ГПК, според който срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата, следва, че до образуване на
9
изпълнителното дело период от 5 години не е изтекъл.
Ищецът е предявил иска за погасяване по давност само на
присъдената на ответниците със съдебно решение влязло в сила на 2.6.2011 г.
законна лихва върху 4 500 лв., считано от 25.9.2007 г. /не и за погасяване по
давност на сумата от 4 500 лв., върху която е присъдено да се начислява/,
предвид на което и като се съобрази, че законната лихва се начислява всеки
ден, означава, че давността до посочената от ищеца дата 24.8.2017 г. няма как
да е изтекла за задължението му за законна лихва за 5 години назад, считано
от 24.8.2017 г. т.е. тя не е изтекла за дните през периода 24.8.2012 г. -
24.8.2017 г.
Давността от 5 години, считано от 2.6.2011 г. до 2.6.2016 г. е
изтекла за начислената законна лихва за периода от 25.9.2007 г. до 24.8.2012
г.
За извода съдът съобрази, че образуването на изпълнително
дело, не е действие на принудително изпълнение по см. на чл. 116, б. в“ от
ЗЗД, за да е основание да прекъсне давността, каквото основание не е и
получаването на поканата за доброволно изпълнение –вж. т. 9 от ТР 2/22015
г. на ВКС по т.д.2/2013 г. но ОСГТК. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Ответниците освен на датата на образуване на
изпълнително производство, което е ирелеванто, не се позовават във
въззивната си жалба на друго действие за прекъсване на давността. Ето защо,
решението на РС в частта, с която иска по чл. 439 от ГПК е уважен за размера
на законната лихва от 2 289, 55 лв. за периода от 24.8.2012 г. до 24.8.2017 г.
/изчислена от съда чрез апис финанси/ следва да се отмени и се постанови
отхвърлянето му. В останалата част – за размера на законната лихва до
влизане на решението в сила на 2.6.2011 г., считано от присъждането й -
25.9.2007 г., /когато е предявена исковата молба/ и за размера й след 2.6.2011
г. до 24.8.2012 г. или за сумата над 2 289,55 лв. до предявения размер от 4
951,68 лв., /разликата между двете възлиза на 2 662,13 лв./ решението на РС
следва да се потвърди.
По претенциите за разноски:
За присъждане на разноски на ответниците за защитата им
10
пред РС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по съразмерност с отхвърлената част
от иска, БлОС съобрази онази част от размера на предявения иск по чл. 59
ЗЗД от 7 195 лв. /15000-7805/, за който иска е неоснователен, ако не бе
направено възражение за прихващане, /тъй като прихващането предполага
две насрещни вземания/, както и размера от 2 289,55 лв. на отхвърления иск
по чл. 439 ГПК, поради което присъжда на ответниците разноски за пред РС
от 632 лв., при съобразяване на направените разноски, според представения
списък за адвокатско възнаграждение от 1330 лв. Направеното възражение от
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство пред РС, БлОС счита за несъстоятелно, предвид характера
на предявените искове, цената им, както фактическата и правна сложност на
делото.
За присъждане разноски на Т.и за защитата им пред въззивната
инстанция, БлОС съобрази следното: Възражението на насрещната страна за
прекомерност на адвокатския хонорар за въззивната им жалба срещу
решението по чл. 439 от ГПК, с което иска за погасяване по давност на
вземането от 4 951 68 лв. е уважен, БлОС счита - за основателно. При
отчитане минималния размер на адвокатско възнаграждение по този иск от
576,67 лв., определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба1/9.7.2004 г.,
материалния интерес, който се брани, както и фактическата и правна
сложност на въззивното производство по разглеждане на този иск, счита, че
адвокатския хонорар за настоящата инстанция от 2 320 лв. е прекомерен и
следва да се намали на 1 000 лв.
Видно е, че Т.и претендират отделно адвокатско възнаграждение за
отговора си по жалбата на другата страна в размер на 800 лв. Направеното и
срещу него възражение за прекомерност , съдът счита за неоснователно,
предвид материалния интерес от 15 000 лв., който се защитава, фактическата
и правна сложност при разглеждането на иска и уговарянето на
възнаграждението под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
1/9.7.2004 г., приложим и за отговорите.
При така посочените адвокатски възнаграждения - на Т.и се дължат
съразмерно отхвърлените размери на претенциите -разноски от 384 лв. за
защитата им по претенцията по чл. 59 ЗЗД и от 584 лв. за защитата им по
претенцията по чл. 439 ГПК, при изчисленията на която съдът съобрази и
11
внесената за въззивната жалба ДТ от 99.03 лв.Или общо разноските им пред
БлОС, които им се следват възлизат на 968 лв.
По отношение искането на адв. К. за присъждане на разноски,
следва да се отбележи, че по делото пред РС и БлОС няма доказателства
такива да са договорени и извършени/платени.
Водим от изложеното БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 8520/08.10.2021 г., постановено по гр.д.
1628 по описа за 2019 г. на РС-Г.Делчев в частта с която иска по чл. 59 ЗЗД е
отхвърлен за сумата от 7805,13 лв., както и в частта, с която иска по чл. 439
ГПК е уважен за сумата от 2 289, 55 лв., представляваща законна лихва върху
сумата от 4500 лв., дължима за периода 24.8.2012 г. -24.8.2017 г., като вместо
това постановява:
Отхвърля предявения от В. АТ. Ж., лично и в качеството на
собственик и представляващ ЕТ „В.Ж.-Шанс“ против ответниците ЮЛ. КР.
Т., ЕМ. КР. Т., Н.К. Т. и АЛБ. АЛ. Т. - Н. иск за заплащане на обезщетение за
неправомерно задържане и ежедневни загуби от непредаване на товарен
автомобил „Шкода Европа 100“ E 3901 DN за периода от 02.06.2011 г. до
23.12.2019 г. в размер на по 1951,28 лв. от всеки един от ответниците, поради
основателността на направеното от тях възражение за прихващане със сумата
от 322, 50 лв., с размера на законната лихва върху сумата от 4500 лв., за
периода от 25.9.2007 г. до 2.2.2022 г. от 6 981,72 лв. и със сумата от 500,91
лв., представляваща част от 4 500 лв., за които суми на ответниците им е
издаден ИЛ на 1.4.2015 г., по гр.д. 883/206 г. на РС-Г.Делчев.
Отхвърля като неоснователен предявения от В. АТ. Ж., лично и
в качеството на собственик и представляващ ЕТ „В.Ж.-Шанс“ против
ответниците ЮЛ. КР. Т., ЕМ. КР. Т., Н.К. Т. и АЛБ. АЛ. Т. - Н. иск по чл. 439
ГПК, за признаване за установено, че вземането им за законна лихва върху
сумата 4 500 лв., считано от 25.9.2007 г., по влязло в сила на 2.6.2011 г.
съдебно решение по гр.д. № 883/2006 г. по описа на РС-Г.Делчев за периода
24.8.2012 г. -24.8.2017 г., за който период възлиза на 2 289, 55 лв. е погасено
по давност.
12
Потвърждава решението в останалата част.
Осъжда В. АТ. Ж., лично и в качеството на собственик и
представляващ ЕТ „В.Ж.-Шанс“ да заплати на ЮЛ. КР. Т., ЕМ. КР. Т., Н.К. Т.
и АЛБ. АЛ. Т. -Н. направените разноски пред РС в размер на 632 лв., както и
направените разноски пред БлОС в размер на 968 лв.
Решението в частта, относно иска по чл. 59 от ЗЗД може да се
обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС, като в
останалата част -относно иска по чл. 439 от ЗЗД - е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13