Р Е Ш Е Н И
Е
№ .1635
26.09.2014 г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Гражданско отделение, X
състав, в закрито заседание на 26.9.2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
като разгледа докладваното
от съдия Арнаучкова гр.дело № 2578 по
описа за 2014 г.по описа на на
Пловдивския окръжен съд,и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Контролно - отменително производство
по реда на чл. 435 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс , образувано по жалба вх. № 23 195/15.08.2014 г. по описа на ПОС, подадена
от В.М. ЕГН ********** , чрез адв. А.А., по изп. д. № 20148190400532 г. по
описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. №
819 против Постановление за разноски от 2.7.2014 г. с оплаквания за
неправилност и искане за неговата отмяна. Поддържа
се, че, тъй като жалбоподателката по никакъв начин не е ставала причина за
образуване на изпълнителното дело, нито
някога се е противопоставяла на режима на лични отношения, тя не дължи разноски в изпълнението. Липсва
изпълняемо притезание, тъй като изпълнителният
титул не е за осъждане на жалбоподателката, а е за
определяне на режим на лични отношения. Не е
индивидуализирано в постановлението за разноски
правилно лицето, в чиято тежест се възлагат
разноските.
Насрещната страна –
взискателят С.Й. оспорва жалбата.
В мотивите си, депозирани по реда на чл. 436,
ал. 3 ГПК, ЧСИ Л.Мурджанова изразява становище, че подадената жалба е недопустима,
а по същество, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно,
поради което моли жалбата, като недопустима, да бъде оставена без разглеждане,
евентуално - без уважение като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид изложените
в жалбата оплаквания и извърши служебна проверка, намира за установено
следното:
Изпълнителното
дело е образувано на 2.7.2014 г. по молба на
взискателя въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.6.2014 г.по гр.д. № 13 706/2013 г. по
описа на Пловдивския районен съд въз основа на решение на брачния съд, с
което е утвърдено постигнатото между страните споразумение на основание чл. 51
ал.1 от Семейния кодекс за определяне на режим на лични отношения на бащата –
взискателя с детето Т. след развода, в това число един месец през лятото, който
не съвпада с платения годишен отпуск на майката . Съдебното решение, въз
основа на което издаден изпълнителният лист, е влязло в сила на 11.3.2014 г.
В
деня на образуване на изпълнителното производство и преди получаване на
поканата за доброволно изпълнение от жалбоподателката на 8.7.2014 г., с което й е
предоставен тридневен срок да заяви
готова ли е да предаде детето в определеното време и място, дали
има пречки за това и в кое време и място
е готова да предаде детето, е постановено обжалваното постановление, с
което се присъждат общо разноски в изпълнението в размер на 350 лв. както
следва: адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 200 лв., въз основа
на двустранна разписка между взискателя и адвокат Н.А., както
и разноски в изпълнението в размер на общо 150 лв. по т.1,3 и 5 от ТТРЗЧСИ.
По
изпълнителното дело са предприети следните действия:изпратена е покана за
доброволно изпълнение до жалбоподателката,поискана е информация от работодателя
й за периода на ползване на платения
годишен отпуск за 2014 г., уведомена е Дирекция
социално подпомагане , Отдел Закрила на детето гр.Пловдив за образуване на
изпълнението, както и е поискана справка за жалбоподателката от ТД на
НАП Пловдив.Съгласно двустранна разписка взискателят е извършил разноски за
адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело в размер на 200 лв.
Постъпила
е на 11.7.2014 г. молба от жалбоподателката до
ЧСИ, с която е заявила, че никога не
се е противопоставяла на режима на лични отношения на взискателя с детето, уговорила
с взискателя дата за предаване на детето
за периода 10.7.-20.8.2014 г., но
той не се явил на първата дата да вземе детето, както и е
възразила срещу възлагането на разноските в изпълнението. Поискала
е съдебният изпълнител да отмени постановлението за разноски. Не
е заявено възражение за редуциране на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност. Липсва
произнасяне от съдебния изпълнител по молбата.
Въз основа на тази фактическа обстановка се извършват следните правни изводи:
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на издаден от брачния съд изпълнителен
лист въз основа на влязло в сила съдебно решение за прекратяване на брака на страните
, за одобряване на споразумението за предоставяне родителските права върху
детето на жалбоподателката и за определяне
на режим на лични отношения на взискателя с детето Т.. Влязлото
в сила решение на брачния съд досежно режима на лични отношения се ползва с
изпълнителна сила в полза на взискателя против жалбоподателката, на
която е предоставено упражняването на родителските права върху детето след
развода, независимо от това , че формираният диспозитив не
е за осъждане,а за определяне на режим на лични отношения и независимо от това, че
жалбоподателката не е посочена изрично като длъжник на притезанието. Ето
защо правилно е образувано изпълнително производство въз основа на издадения
изпълнителен лист и изпълнението е насочено против жалбоподателката, която
има качеството на длъжник . В това си качество, по силата
на закона – на основание чл. 79 от ГПК- жалбоподателката дължи такси и разноски в изпълнението, независимо
от това дали е дала или не повод за образуването му.
Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът е
легитимиран да обжалва постановлението за разноските. Обжалваното постановление е за присъждане на разноски в изпълнението, поради което същото попада сред изрично посочените в
процесуалния закон действия на съдебния изпълнител,които подлежат на съдебен контрол за процесуална
законосъобразност.
Тъй като липсват данни за съобщаване
на длъжника за обжалваното постановление за разноски, се приема жалбата да е подадена
в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата за отговор и жалбата се
разглежда по същество .
За преодоляване на противоречивата
съдебна практика по въпроси на съдебното изпълнение -в това число по обуславящи спора въпроси
е образувано тълкувателно дело № 2/2013 г. по описа на ВКС . Съгласно
нормативното тълкуване в Тълкувателно решение
№ 8/7.5.2014 г. на ВКС по т.д.№8/2013 г. ОСГТК при образувано
тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ с правен въпрос производството по
висящо дело може да се спира само в
касационната инстанция и настоящият състав следва да разреши спора като даде
отговор и на обуславящите въпроси.
Приема се, че поначало
съгласно чл.79 ал.1 от ГПК, чл.80 от ЗЧСИ и чл. 29 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за ЧСИ таксите и разноските се внасят от взискателя/ с изключение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ/ и
то авансово. В случая, тъй като се касае за вземане за предаване на дете на
основание чл. 81 от ЗЧСИ и чл. 30 от ТТРЗЧСИ авансово дължимите такси за
субсидирани – т.е. те не се заплащат авансово от взискателя, а се предявяват от ЧСИ за изплащане и се изплащат от бюджета на съответния окръжен
съд. Едва след събиране евентуално от длъжника на субсидираната такса, ЧСИ я възстановява на бюджета на съда и именно тази
хипотеза е визирана в нормата на чл.79 ал.2 от ГПК.
Съгласно
чл.79 от Закона за частните съдебни изпълнители за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в
два или повече екземпляра, която съдържа посочените в закона
реквизити,подписва се от ЧСИ и се връчва на задълженото лице.
В случая липсва изготвена сметка за дължимите
авансово такси в изпълнението в размер на 150 лв., предмет
на обжалваното изпълнение, както и липсват и данни за
предявявяването и изплащането им от бюджета на съда. Нещо
повече - обжалваното постановление за
разноски е издадено в деня на образуване на изпълнението. Ето
защо, липсва законово основание за събиране на субсидираните такси в
изпълнението направо от длъжника. Тъй като не
е изпълнено и задължението за издаване
на сметка за таксите, същите не са установени и по
размер. Ето защои обжалваното постановление в частта, с която са
присъдени такси в изпълнението в размер на 150 лв., следва
да бъде отменено като постановено в нарушение на закона. Жалбата
в тази част е основателна и се уважава.
В
останалата част жалбата против постановлението
за разноски в частта, с която са присъдени
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване на делото, е
неоснователна и се оставя без уважение. Както се
посочи, тъй като има
качеството на длъжник в изпълнението, жалбоподателката дължи такси и разноски. Не
е заявено пред ЧСИ изрично искане за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя,поради
което действително извършените на това
основание разноски правилно са присъдени с обжалваното постановление.
Воден
от горното Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 2.7.2014
г.,издадено по изпълнително дело № 20148190400532 по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, с
което са присъдени такси в изпълнението в размер на 150 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 23 195/15.08.2014 г. по описа на ПОС, подадена
от В.М. ЕГН ********** ,чрез адв. А.А., по изп. д. № 20148190400532 г. по описа
на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819
против Постановление за разноски от 2.7.2014 г. ,издадено по изпълнително дело
№ 20148190400532 по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, с което са
присъдени разноски в изпълнението за
адвокатско възнаграждение за образуването му
в размер на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..........................
ЧЛЕНОВЕ:1....................
2...........................