Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 25.05.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII –
ти граждански състав, в открито заседание на девети май през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1430 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно и субективно съединение
искове са положителни установителни, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Българската държава, представлявана от министъра
на земеделието и храните, моли спрямо ответниците М.М.Р., Х.М.Р., И.И. ***, М.И.Р.,
М.С.А.,***, Н. К.Д. от гр.Русе, А.В.Ш. от гр.Хамбург, Германия, С.М.С., Д.М.С.
и П.С.П., последните трима също от гр.Русе, да бъде признато за установено, че
ищеца е собственик на имот № 000133, с
площ от 6,898 дка по картата на възстановената собственост на землището на
гр.Мартен, общ.Русе, обл.Русе, местността „Калето”, четвърта категория, начин
на трайно ползване – селскостопански склад, при граници и съседи: имоти № № 000125,
000062, 000064 и 000061. Поддържа, че на 19.09.2012 г. за процесния имот бил
съставен акт за частна държавна собственост № 5212 от същата дата. Правното основание,
на което държавата претендира да е собственик на процесния имот, е посочено и в
така съставения акт, а именно чл.27, ал.10 от ЗСПЗЗ и чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ. По силата на цитираните разпоредби земите от бившите стопански
дворове на организациите по § 12
от ПЗР на ЗСПЗЗ /т.е. на бившите ТКЗС/, както и незаетите със сгради и
съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и
неподлежащи на възстановяване, са частна държавна собственост. Ищецът сочи, че ответниците
М.М.Р., К. Д.Р. /чиито универсален правоприемник по завещание е ответницата И.И.И./,
Х.М.Р., М.И.Р., М.С.А., А.В. П. /понастоящем Ш./ и Н.К.Д. били завели
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС против останалите ответници
- М. С.С. /чиито наследници са ответниците Д.М.С. и С.М.С./, П.С.П., „Свинекомплекс” ЕАД
с.Голямо Враново и Л.Н. Т.. Поддържа, че по силата
на решение №
819/ 14.08.2007 г., постановено по гр.д. № 3208/2005 г. на ВКС, IV г.о., поправено с
решение № 1505/08 от 10.08.2009 г., постановено по същото дело на ВКС, IV г.о., е прието за
установено по отношение на М. С.С. и П.С.С., че ищците М.М.Р., К. Д.Р., Х.М.Р.,
М.И.Р., М.С.А. и А.В. П., са собственици на имот 133.1 с площ 3168 кв.м. и имот
133 с площ от 2243 кв.м. по плана на възстановената собственост за с./сега
град/ Мартен и заключението на тричленна техническа експертиза от 13.10.2008 г.
Със същото решение М. С.С. и П.С.С. са осъдени да предадат на ищците владението
на част от имот 133.1, заключен между буквите А,Б,В и Г по скицата на в.л.
инж.Филева, инж.Стоицева и инж.Коларов от 13.10.2008 г., която подписана от
членовете на състава на съда се счита неразделна част от решението. Ищецът
поддържа, че съгласно писмо на ОСЗ-Русе постановените съдебни решения касаят
възстановяване на собственост в землището на гр.Мартен, а именно част от имот №
61, с площ от 41, 569 дка и част от имот № 133, с площ от 6,898 дка, които ищецът
счита частна държавна собственост, включена в Държавния поземлен фонд. По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира и направените деловодни разноски.
Ответниците С.М.С.,
Д.М.С. и П.С.П., чрез процесуалния си представител, са депозирали писмен
отговор, в който сочат, че процесния имот, върху който са разположени
притежаваните от тях складови помещения, принадлежи не на другата група
ответници, а на ищеца, тъй като съставлява част от бивш стопански двор на
кооперативна организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответниците И.И.И. и
Х.М.Р., чрез процесуалния си представител, са депозирали писмени отговори, в
които оспорват предявените срещу тях искове по подробно изложените в отговорите
съображения.
Останалите ответници
не изпращат представители и не ангажират становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, намира следното:
Основният въпрос, на който следва да бъде
даден отговор в рамките на настоящото дело и който предопределя изхода на
спора, е дали държавата е обвързана от силата на присъдено нещо, формирана с влезлите
в сила решения по приложеното гр.д. №
1645/1995 г. по описа на РРС. Съдът, в настоящия състав, намира отговора на
този въпрос положителен.
Разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК
предвижда, че спор, разрешен
с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато
законът разпорежда друго. Принцът за непререшаемост на спор, разрешен със сила
на присъдено нещо /res judicata/, закрепен в тази норма, е от фундаментално значение за правната сигурност и
съставлява основен елемент от правото на справедлив процес, гарантирано и от член
6 на ЕКЗПЧОС (вж. § 63 от решението от 12.01.2006 г. на
ЕКПЧ по делото Кехая и други срещу
България, жалби № № 47797/99 and 68698/01). В този смисъл отводът за сила на присъдено нещо, за
наличието на който съдът е длъжен да следи и служебно – чл.299, ал.2 от ГПК,
съставлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск за
същото искане, на същото основание и между същите страни. За да е налице обаче отвод за
присъдено нещо, имащ за последица недопустимост на по-късно предявения иск, е
необходимо да има пълен субективен и обективен идентитет между приключилото
дело, по което е формирана сила на пресъдено нещо и предявения нов иск.
Субективен идентитет между приключилото дело
и новозаведеното такова ще е налице, ако е налице съвпадение между насрещните страни по спора, между
третите лица-помагачи и противната главна страна, главно встъпилото лице с
ищеца по първоначалния иск и с насрещните страни по неговия иск /ищец и
ответник по първоначалния/, както и универсалните и частни правоприемници на
посочените страни.
Такъв субективен идентитет в разглеждания
случай е налице. Спрямо силата на присъдено нещо законът приравнява третото
лице, което е било привлечено или което е встъпило да помага на една от страните,
на самата подпомагана страна /вж. глава четвърта, § 18, т.V, “Силата на присъдено нещо”,
проф.д-р Живко Сталев, София, 2007, издателство „Сиела”/. Това следва и от
разпоредбата на чл.223, ал.1 от ГПК. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 109 от 16.04.1985 г., ОСГК, според което, като
последица от конституирането на привлеченото трето лице като помагач на една от
страните по делото, настъпва обвързване на третото лице с мотивите на
решението, в отношенията му със страната, която го е привлякла, респективно
установителното действие на решението в отношенията му с противната страна. Изрично
е посочено, че обвързващата сила на мотивите, респективно присъденото нещо на
решението, не се обуславя от това, дали привлеченото трето лице в делото като
подпомагаща страна е заявило, че ще участвува в делото. Макар и да не е взело
участие в първоинстанционното производство, привлеченото като помагач трето
лице в делото е обвързано с мотивите на решението в отношенията му със
страната, която го е привлякла. Привлеченото трето лице в делото става
подпомагаща страна от деня на определението за привличането му, а не от деня,
когато се отзове на привличането и вземе участие в делото. В тълкувателното
решение е направен изводът, че независимо от това дали привлеченото трето лице
е заявило или не, че ще участвува в делото, то запазва положението си на
подпомагаща страна. Това си качество то ще загуби само ако делото бъде
прекратено.
В разглеждания случай в приключилото с
влязло в сила решение гр.д. № 1645/1995 г. по описа на РРС държавата е участвала като подпомагаща
страна чрез Поземлена комисия – Русе, сега Общинска служба земеделие – Русе,
като орган по поземлената собственост по смисъла на чл.31, ал.1 от ЗСПЗЗ. На л.53
от приложеното дело се намира молбата на ответника по това дело
„Свинекомплекс-Голямо Враново” ЕООД /сега „Свинекомплекс” ЕАД с.Голямо Враново/, с
която се иска привличането в качеството на трети лица – помагачи на Община Русе
и Поземлена комисия – Русе. С протоколно определение от 27.07.1995 г. съдът е
уважил искането като е конституирал като подпомагащи страни Община Русе и
Поземлена комисия – Русе. В мотивите към постановеното първоинстанционно решение
№ 369/ 23.04.1997 г. изрично е отбелязано участието като трето лице – помагач
на Поземлена комисия – Русе, както и че комисията не взема становище по
предявените искове. Решението е връчено срещу разписка /на л.183 от приложеното дело/ на
Поземлената комисия – Русе на 12.05.1997 г. и не е обжалвано от нея. Няма данни впоследствие
производството по делото да е прекратявано по отношение на подпомагащата страна
или спрямо главната страна, привлякла третото лице-помагач.
Тук се поставя
принципният въпрос може ли държавата, действаща чрез свой административен орган
/министерството на земеделието/, да оспорва влязло в
сила съдебно решение, постановено в състезателно
съдебно производство с участието на друг неин административен орган /Поземлена комисия –
Русе, сега Общинска служба по земеделие – Русе/, по съображения, че министерството на земеделието не било обвързан от
силата на присъдено нещо на решението, постановено при участието на поземлената
комисия. Съдът намира, че това не е възможно, тъй като това би противоречало
както на норми от националното ни законодателство – чл.299, ал.1 от ГПК, така и
на принципа на правна сигурност, като част от правото на справедлив процес по
смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС. В този смисъл е задължителната тълкувателна
практика на ВКС (вж. т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011
г., ОСГК), както и практиката на Европейския съд по правата на човека (вж.
цитираното по – горе решение от 12.01.2006 г. на ЕКПЧ по
делото Кехая и други срещу България,
жалби № № 47797/99 and 68698/01), притежаваща задължителна
сила за държавата като цяло и всички нейни органи, на основание чл.46 § 1 от
ЕКЗПЧОС и чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България.
В т.2 от
Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК
се приема, че макар и в производството на пряко административно правораздаване
да не се разрешава спор за право на собственост (т.е. с решения на районния и
административния съд, постановени в производството по обжалване на решенията на
общинските служби по земеделие съгл. чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ), тези съдебни
решения се ползват по въпроса кой е титуляр на правото на собственост върху
заявената за възстановяване земеделска земя със сила на присъдено нещо по
отношение на държавата и нейните органи, стопанисващи земеделските земи,
включени в ДПФ. Това решение отразява съображенията, изложени от ЕКПЧ в §§ 58 – 70 от цитираното решение по делото Кехая и други срещу България. В § 69 от решението изрично е
посочено, че противоречи на правната сигурност и поради това не е допустимо да
се осигурява „втори шанс” на държавата да иска преразглеждане на спор, който
вече е решен с окончателно решение в състезателно съдебно производство, в което
е страна е бил друг административен орган /поземлената комисия/, също еманация
на държавата.
Щом
със сила на присъдено нещо по отношение на държавата се ползват съдебните
решения, постановени в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, то безспорно със
сила на присъдено нещо спрямо държавата, като трето лице-помагач, в отношенията
й с насрещната главна страна, ще се ползва и съдебното решение, пряко
разрешаващо спора по ревандикационен искк по чл.108 от ЗС.
Освен
субективен идентитет между част от страните по приключилото с влязло в сила
гр.д. №
1645/1995 г. по описа на РРС и тези по настоящото дело, е налице и обективен
идентитет по приключилото и настоящото дело от гледна точка на имота, предмет
на спора и основанието, на което ищците по приключилото дело, сега ответници,
претендират да са собственици на процесния имот. От заключението на вещото лице
по първия поставен по експертизата въпрос, се установява, че е налице
съответствие между процесния имот, описан в исковата молба, и площта, призната
на ответниците, наследници на М.М.Р. - Х.Д.К.,
Е.Д.Г., А.Д.К., Д.М.К., К.
Д.Р. /чиито универсален правоприемник по завещание е ответницата И.И.И./, Х.М.Р., И.И.И., М.И.Р., М.С.А. и А.В. П. /сега Ш./,
по силата на решение № 1505/ 2008 г. на ВКС,
IV г.о.,
постановено по гр.д. № 3208/2005 г., а именно имот 133.1 с площ от 3168 кв.м. и
133 с площ от 2243 кв.м. по плана на възстановената собственост на гр.Мартен и
по заключението на изслушаната тричленна техническа експертиза от 13.10.2008 г.
Държавата, в лицето на нейния компетентен
орган по поземлената собственост – Поземлена комисия – Русе, е разполагала с
възможността, като трето лице-помагач на страната на ответника „Свинекомплекс” ЕАД
с.Голямо Враново по приложеното гр.д. № 1645/1995 г. по описа
на РРС, да противопостави всички свои доводи, които навежда с настоящата искова
молба, а именно че имотът е частна държавна собственост, тъй като е част от
бивш стопански двор на кооперативна организация по § 12
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива възражения обаче не са били направени и по тях
доказателства не са събирани. Пасивното отношение на държавата, в лицето на
Поземлената комисия – Русе, в рамките на приключилото производство не може да
бъде възнаградено като й бъде предоставен, по думите на Съда в Страсбург,
„втори шанс” да иска пререшаване на спор, приключил с влязло в сила решение.
Както се приема и в цитираното по – горе Тълкувателно решение № 109 от
16.04.1985 г., ОСГК, фактическото бездействие на третото лице-помагач не
изключва установителното действие на постановеното решение в отношенията с
насрещната главна страна, респ. обвързващата сила на мотивите в отношенията със
страната, която го е привлякла.
Изводът за
обвързаността на държавата от силата на присъдено нещо, формирана с
постановените решения в рамките на приключилото гр.д. № 1645/1995 г. по описа
на РРС не се променя предвид обстоятелството, че в мотивите на определение № 494 /16.07.2012 г., постановено
по ч.гр.д. № 397/ 2012 г. по описа на ВКС, III г.о., постановено срещу
определение на ВКС за оставяне без разглеждане на депозираните от държавата
молби за отмяна на влезлите в сила решения по посоченото дело, е посочено, че
държавата не е била страна в производството по делото и не е обвързана от
силата на присъдено нещо на решенията, чиято отмяна се претендира. От мотивите
към цитираното определение не е видно, че е било съобразено обстоятелството, че
на държавата, в качеството на подпомагаща страна, всъщност е била предоставена
възможност да изложи своето становище по делото.
По
тези съображения следва да се приеме, че сила на присъдено нещо е била формирана
в отношенията между държавата (независимо чрез кой орган по поземлената
собственост действа тя), и ответниците Х.Д.К.,
Е.Д.Г., А.Д.К., Д.М.К. (наследници на починалата на 06.04.2013 г. в хода на
делото ответница М.М.Р.), Х.М.Р., И.И.И. /като универсален правоприемник по
завещание на К. Д.Р./, М.И.Р., М.С.А. и А.В. П. /сега Ш./. По
отношение на тези ответници производството следва да бъде прекратено на
основание чл.299, ал.2 от ГПК, поради отвод за сила на присъдено нещо. Спрямо ответницата
Н. К.Д. производството по делото вече е прекратено с влязло в сила определение № 5502/ 22.07.2013 г., тъй като същата е починала
на 27.01.2000 г., т.е. преди депозиране на исковата молба в съда и образуване
на процесуалното правоотношение. С влязло в сила решение № 1490/ 20.10.2014 г., постановено по гр.д.
3775/ 2014 г. по описа на РРС, препис от което е представено по делото, е
обявена смъртта на А.М.К., която
да се счита настъпила на 31.12.2007 г., т.е. също преди депозиране на исковата
молба в съда, което обстоятелство съставлява пречка за надлежното възникване на
процесуално правоотношение и този ответник, първоначално конституиран като
наследник на починалата ответница М.М.Р..
По отношение на останалите трима
ответници - С.М.С., Д.М.С. и П.С.П.,
доколкото същите са били ответници наред със „Свинекомплекс” ЕАД с.Голямо
Враново по приключилото производство, в отношенията им с държавата, като трето
лице-помагач на последния посочен ответник, влязлите в сила решения по
предходното дело не се ползват с установителното действие по чл.223, ал.1 от ГПК. Спрямо тези трима ответници, на общо основание, предявеният иск се явява
допустим. Разгледан по същество, той е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В отговора си последните
признават претенцията за собственост на държавата на посоченото основание –
имотът е частна държавна собственост поради това, че е част от бивш стопански
двор на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С влязло в сила
решение обаче по отношение на тях вече е признато, че собственик на имота е не
държавата, а другата група ответници по настоящото производство, поради което спрямо
тях съдът не може да направи различен извод в настоящото производство.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.4 от ГПК в полза на ответниците И.И.И. и Х.М.Р.
следва да бъдат присъдени разноски съответно в размер на 250 лева – адвокатско
възнаграждение и 50 лева – възнаграждение на вещото лице и 150 лева –
адвокатско възнаграждение и 50 лева – възнаграждение на вещото лице. Този
размер се установява от представените по делото доказателства – договори за
правна помощ /на л.154 и л.159 и вносна бележка за внесено възнаграждение за
вещото лице – на л.309/, поради което не следва да бъдат присъждани разноски за
адвокатско възнаграждение в посочения в списъка по чл.80 от ГПК по-висок размер
(от по 600 лева за всеки от двамата ответници).
Предвид процесуалната позиция, заета от ответниците
С.М.С., Д.М.С. и П.С.П. и с оглед изхода на делото, на последните не им се
следват направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕК.ВА производството
по гр.д. № 1430 /2013 г. по описа на
Русенския районен съд в частта по предявените от Българската държава,
представлявана от министъра на земеделието и храните, против Х.Д.К., с ЕГН **********,***,
Е.Д.Г., с ЕГН **********,***, А.Д.К., с ЕГН **********,***, Д.М.К., с ЕГН **********,***,
Х.М.Р., с ЕГН **********,***, И.И.И., с ЕГН **********,***, М.И.Р., с ЕГН **********,***,
М.С.А., с ЕГН **********,*** и А.В.Ш. от гр.Хамбург, Германия, положителни
установителни искове за собственост по отношение на имот № 000133, с площ от 6,898 дка по картата на
възстановената собственост на землището на гр.Мартен, общ.Русе, обл.Русе,
местността „Калето”, четвърта категория, начин на трайно ползване –
селскостопански склад, при граници и съседи: имоти № № 000125, 000062, 000064 и
000061.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Българската държава, представлявана от
министъра на земеделието и храните, против С.М.С., с ЕГН **********, Д.М.С., с
ЕГН **********,*** и П.С.П., с
ЕГН **********,***, положителни
установителни искове за собственост по отношение на същия недвижим имот - имот
№ 000133, с площ от 6,898 дка по
картата на възстановената собственост на землището на гр.Мартен, общ.Русе,
обл.Русе, местността „Калето”, четвърта категория, начин на трайно ползване –
селскостопански склад, при граници и съседи: имоти № № 000125, 000062, 000064 и
000061.
ОСЪЖДА Българската държава, представлявана от министъра
на земеделието и храните, да заплати на И.И.И., с ЕГН **********, сумата от
общо 300 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Българската държава, представлявана от министъра
на земеделието и храните, да заплати на Х.М.Р., с ЕГН **********, сумата от
общо 200 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/