РЕШЕНИЕ №
гр. Луковит, 14.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в открито заседание на петнадесети
юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря С.Т., като разгледа
докладваното от съдията а.н.д. № 70 по описа за 2015г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.А.Д. ***,
с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв. М., против наказателно постановление № 15-0297-000009/04.02.20153г.
на Началника на РУП – Луковит. В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като се акцентува на допуснати
процесуални нарушения във фазата на административното наказване, неправилно
изяснена фактическа обстановка и тенденциозност при извършване на проверката. С
жалбата се прави искане за отмяната на наказателното постановление.
Жалбоподателят взема участие в съдебно заседание чрез
пълномощника адв. М., който поддържа жалбата, навежда подробни съображения за
наличие на релевираните в жалбата оплаквания и добавя нови такива, моли за
отмяна на наказателното постановление.
Административно-наказващият орган не взема участие в
съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител.
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена
от санкционираното лице, за което е налице правен интерес от обжалване, в срока
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и срещу подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление
/арг. чл. 59, ал. 3 ЗАНН/. Седмодневния срок за обжалване е спазен, защото
жалбоподателят е получил наказателното постановление на 16.03.2015г. /видно от
удостоверяването върху разписката към него – л. 56/, като броен от последната
дата и съобразно правилото на чл. 183, ал. 2 НПК, приложимо по силата на чл. 84 ЗАНН, същият изтича на 23.03.2015г., а жалбата е заведена в деловодството на
наказващия орган преди последната дата – на 19.03.2015г. /положения върху нея
щемпел/. Предвид изводите за допустимост на жалбата, същата следва да бъде
разгледана по същество.
Несъмнено се установява по делото, че на 29.01.2015г. в
гр. Луковит, около 16,40 часа, по ул. „Св. св. Кирил и Методии” Н.А.Д. управлявал
лек автомобил Тойота, модел Камри, с рег. № СА****РА, движейки се в посока кв.
„Изток”. В същото време, в близост докато разговаряли със съпругата на Н.А.Д. свидетелите
М.И. /св. И./ и Х.К. /св. К./ - полицейски служители на РУ Полиция Луковит -
забелязали на около 100 метра лекият автомобил, който движейки се към тях
блъска пешеходец, при което между тях възникнала разпра. По този повод те
веднага отишли на място и поискали документите на водача и на пешеходеца. Полицейските
служители установили, че водач е Н.А.Д., а пешеходецът е В.Н.И. /св. И./. Те
забелязали, че водачът има ясно изразен мирис на алкохол и нестабилна поза и по
този повод го поканили да даде проба за проверка употреба на алкохол, но той
отказал, след което бил откаран в полицейското управление, за съставяне на акт.
В.Н.И. ***, за изяснявате травматичното състояние на крака му, ударен от автомобила,
след което бил закаран в управлението, за разясняване правата му на пострадал. В
полицейското управление жалбоподателят отново бил поканен от полицейските
служители да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но до
такава проба не се стигнало, поради което те му издали талон за медицинско
изследване. Въпреки, че жалбоподателят получил талонът лично, срещу подпис в
18,00 часа, той не се явил във ФСМП Луковит, в указания срок от 45 минути, за
да даде кръв за изследване.
За това, че отказал да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство и че е реализирал ПТП с пострадал пешеходец на Н.А.Д. бил
съставен А.У.А.Н. № 15-0297-000009/04.02.2015г. Жалбоподателят Василев отказал
да подпише акта и да получи препис от него, като отказът е удостоверен с
подписа на свидетел. В срока за възражения срещу акта, жалбоподателят не
направил писмени такива, като въз основа на съставения А.У.А.Н. началникът на
РУП гр. Луковит издал наказателно постановление № 15-0297-000009/04.02.20153г.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на
събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите М.И., Х.К.,
Х. П. и В.Н., както и от писмените доказателства. Както свидетелите Н., И. и К.
без противоречия в показанията си описват състоянието на жалбоподателя
непосредствено след като е бил спрян, като от тях следва несъмнения извод за
пияното му състояния, проявило се чрез силния мирис на алкохол и нестабилната
поза. Свидетелите казват непротиворечиво, че водачът отказал да бъде изпробван
за употреба на алкохол и че по този повод му е издаден талон за изследване,
получен лично от жалбоподателя.
При така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. А.У.А.Н. е съставен, а наказателното постановление е издадено, от
компетентни длъжностни лица, видно от приетите по делото заповеди и
удостоверения. Формално са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй
като съставеният А.У.А.Н. и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в цитираните разпоредби.
При ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на атакуваното наказателно постановление. Н.А.Д. е отказал да
подпише АУАН, като отказът е удостоверен с подписа на свидетеля Х. П., в
съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 2 ЗАНН.
Установените
по делото факти са идентични на установените от административно наказващия
орган. Установява се на 29.01.2015г. в гр. Луковит, около 16,40 часа, по ул.
„Св. св. Кирил и Методии” Н.А.Д. управлявал лек автомобил Тойота, модел Камри,
с рег. № СА****РА, движейки се в посока кв. „Изток”, при което блъснал
пешеходеца В.Н.И., като при извършена му проверка от служители на пътна полиция
жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол и макар да е получил талон за медицинско изследване на кръвта, той не
се явил в указаното лечебно заведение.
Актосъставителят
и наказващият орган приели, че с блъскайки пешеходеца В.Н.И. при управление на
лекия автомобил, жалбоподателят не е бил внимателен и предпазлив към него. Във
фазата на административното наказване е прието, че с това поведение е допуснато
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според която всеки участник в движението
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. Настоящият състав намира този извод за неправилен, тъй като
с цитираната разпоредба не са установени конкретни задължения към водачите,
които могат да бъдат нарушени с конкретно поведение. Поради това наказателното
постановление е назаконосъобразно в частта, с която на Н.А.Д. е наложено
наказание по чл. 185 ЗДвП – глоба от 20 лв.
Отказвайки
да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и не
изпълнявайки предписанията в талона за медицинско изследване, жалбоподателят е
осъществил обективна и субективна страна състава на административното нарушение
по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. Субект административното нарушение по чл.
174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина. Съгласно § 6, т. 25 ДР
на ЗДвП „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство или
води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. В този смисъл жалбоподателят е имал
качеството водач /доколкото е управлявал МПС/, а отказвайки да му бъде
извършена проверка за алкохол и не изпълнявайки предписанията в талона за
медицинско изследване, същият е осъществил състава на административното
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. В тази връзка не би могло да се
подмине обстоятелството, че към момента на проверката жалбоподателят имал силно
изразен мирис на алкохол /показанията на св. И., св. К. и св. И./, което е
разбираем повод за поканата на жалбоподателя от полицейските служители да бъде изпробван
с техническо средство за употреба на алкохол. Ето защо, спрямо него не е
проявена никаква тенденциозност, в каквато насока е едно от оплакванията в
жалбата.
Съдът приема, че
нарушението на жалбоподателя не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. За да
направи този извод, съдът отчита: характера на засегнатите обществени отношения
/свързани с правилата за безопасно управление на превозните средства и
изпълнение на задълженията на водачите, насочени към обезпечаване на тази
безопасност – чл. 1, ал. 1 ЗДвП/; отказът на жалбоподателя да бъде изпробван за
употреба на алкохол и да даде кръвна проба при издаден талон за изследване, осуетява
един от най-съществените и значими аспекти на контрола по движение по пътищата,
защото управлението на МПС след употреба на алкохол създава непосредствен риск
от възникване на ПТП и застрашава пряко живота и здравето на участниците в
движението /чието опазване е водеща цел на закона – чл. 1, ал. 2 ЗДвП/; значимостта
на посочения аспект от контролната дейност на държавните органи е подчертана
именно чрез установяване на отделен състав на административно нарушение, санкциониращ
не употребата на алкохол от водачите, а осуетяване от последните на проверката
за такава употреба.
След
като е осъществил състава на посоченото административно нарушение, на
жалбоподателя следва да бъдат наложени наказанията, предвидени за извършването му.
За административното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП е предвидена
кумулативна и абсолютно определена санкция - лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв. Санкцията в този й вид е установена с § 18 ЗИЗ на ЗДвП /Обн., ДВ,
бр. 60 от 07.08.2012г./, като тя е в сила от датата на обнародване на закона - 07.08.2012г.
/арг. § 18 ЗИЗ на ЗДвП/. Като констатира, че нарушението е извършено на 20.01.2013г., т.е. след 07.08.2012г., на която
дата влиза в сила изменението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, ръководейки се от
принципа за прилагана на закона, действал към момента на извършване на деянието
/чл. 3, ал. 1 ЗАНН/ и отчитайки вида /кумулативна и абсолютно определена/ и размера
на предвидената санкция, съдът прецени, че на жалбоподателя следва да се наложи
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство и глоба 2000
лв. Така е индивидуализирано наказанието и от наказващия орган.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано и не намира основания за неговата
отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
15-0297-000009/04.02.20153г. на Началника на РУП – Луковит в частта, с която на
Н.А.Д. ***, с ЕГН ********** е наложена глоба по чл. 185 ЗДвП в размер на 20
лв.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 15-0297-000009/04.02.20153г. на Началника на РУП –
Луковит в останалата му част, с която на Н.А.Д. ***, с ЕГН ********** е
наложено наказание по чл. 174, ал. 3 ЗДвП - лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Ловешкия административен съд, в 14-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: