№ 5185
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело
№ 20231100505784 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. В. Б., чрез адв. М. Л., срещу решение №
20074733/16.01.2023 г., постановено по гр. д. № 13753/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 64
състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, че В. В. Б. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 418,86 лева – задължение за
цена за доставени ВиК услуги, начислени във фактури от 07.09.2017 г. до 05.07.2018 г., за
консумация за периода 20.07.2017 г. – 28.06.2018 г. относно имот на адрес: гр. София, ул.
„*******, ап. 19.
Първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1972,66 лева и за задължения за цена за
доставени ВиК услуги, за които са издадени фактури за периода 08.09.2016 г. – 06.09.2017 г.
и за периода от 06.07.2018 г. - 17.06.2020 г., като необжалвано е влязло в сила.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради
допуснати от районния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Сочи се, че още с отговора на исковата молба е било оспорено наличието на
валидно облигационно отношение между страните, като дружеството-ищец не е доказало
при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е имала качеството „потребител
1
на ВиК услуги“ по смисъла на 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ, което се обуславя от
титулярството на правото на собственост или вещно право на ползване върху процесния
имот. Поддържа се, че представеното по делото удостоверение от Столична община не
представлява годно доказателство за наличие на валидно облигационно отношение между
страните. В тази връзка се сочи, че декларирането на имота не доказва собствеността. Освен
това се твърди, че по делото не е доказано действителното извършване на доставка на ВиК
услуги в имота през процесния период на претендираната стойност. По тези съображения се
иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Софийска вода“ АД не взема
становище по жалбата.
Въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК.
Първоинстанционното решение, в обжалваната му част, е валидно и допустимо.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за
неправилност на постановеното решение, намира следното:
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според
нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените
места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на
ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК- услуги“, това са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдени имоти.
По делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че ответницата В. Б. е
собственик на процесния имот. Представено е единствено писмо от Столична община,
дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Красно село“, според което за имот, находящ се
2
гр. София, ул. „*******, ап. 19, извън периода 08.09.2016 г. – 17.06.2020 г., има подадена
декларация по чл. 14 ЗМДТ от 1998 г., съгласно която данъчно задължени лица са В. В. Б. и
Н.М.Б.. Това писмо обаче не е годно доказателство за установяване правото на собственост,
доколкото съгласно константната съдебна практика данъчната декларация не е предвиден в
закона способ за доказване на право на собственост върху недвижим имот (решение № 972
от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., ГК). По делото не са представени
други доказателства касателно титулярството на правото на собственост по отношение на
процесния имот.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод, че по делото не е установено ответницата да е имала
качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и
чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалваната му част и предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ вр. чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска. В
заповедното и в исковото производство на ответницата е предоставена безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което в полза на процесуалните
представители следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Доколкото делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, на процесуалните представители следва да
бъдат присъдени възнаграждения в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В заповедното производство ответницата е представлявана от адв. М. Л., на когото
на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
се следва възнаграждение в общ размер на 50 лева, доколкото в депозираното възражение
срещу заповедта за изпълнение не са развити правни доводи. Предвид обстоятелството, че с
първоинстанционното решение на адв. Л. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 47,26 лева, с въззивното решение ищецът следва да бъде осъден да му заплати още 2,74
лева.
В първоинстанционното производство ответницата е била защитавана от адв. Н.И.,
на когото, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. в приложимата към момента на договаряне на възнаграждението редакция
(ДВ. - бр. 68 от 31.07.2020 г.), се следва възнаграждение в общ размер на 368,09 лева.
Предвид това, че с първоинстанционното решение на адв. Илчев е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 283,56 лева, настоящата инстанция следва да присъди в негова
полза още 84,53 лева.
3
Във въззивното производство ответницата е била защитавана от адв. М. Л., който е
подал въззивната жалба и в полза на когото следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата разноски за заплатената държавна такса за въззивното обжалване в размер на
25,00 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI - Б въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20074733/16.01.2023 г., постановено по гр. д. № 13753/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 64 състав, в частта, с която е признато за установено по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл.
32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 418,86 лева – задължение за цена за доставени ВиК услуги, начислени
във фактури от 07.09.2017 г. до 05.07.2018 г., за консумация за периода 20.07.2017 г. –
28.06.2018 г. относно имот на адрес: гр. София, ул. „*******, ап. 19, както и в частта, с
която В. В. Б. е осъдена да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 93,08 лева - разноски за първоинстанционното производство, и 21,19 лева -
разноски за заповедното производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, срещу В. В. Б.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 1,
ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и
канализационните системи за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 418,86 лева – задължение за цена за доставени ВиК услуги, начислени във фактури
от 07.09.2017 г. до 05.07.2018 г., за консумация за периода 20.07.2017 г. – 28.06.2018 г.
относно имот на адрес: гр. София, ул. „*******, ап. 19.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. М. Л., ЕГН **********, сумата от 2,74 лева –
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответницата В. В. Б.
в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. Н.И., ЕГН **********, сумата от 84,53 лева –
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответницата В. В. Б.
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. М. Л., ЕГН **********, сумата от 400 лева –
4
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответницата В. В. Б.
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 да
заплати на В. В. Б., ЕГН **********, сумата от 25,00 лева –разноски за държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5