№ 101
гр. Ловеч, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500121 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 260119/05.11.2021 г. на Районен съд Троян, постановено по гр. д.
№ 1110/2020 г. по описа на Районен съд Троян, са отхвърлени предявените от „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК - да бъде признато за установено по отношение на М. Н. М., като
наследник на Р. Ц. Д., починала на 27.03.2021 г., наличието на вземане на ищеца, за сумата
875.48 - осемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки, представляваща
главница по Договор за паричен заем № ******* от 22.10.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 105.08 - сто и пет
лева и осем стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 18.11.2018 г. до
15.08.2019 г., сумата 77.31 - седемдесет и седем лева и тридесет и една стотинки,
представляваща законна лихва за периода 16.08.2019 г. до 27.08.2020 г., сумата 33.91 -
тридесет и три лева и деветдесет и една стотинки, представляваща разноски за платена
държавна такса и сумата 50.00 - петдесет лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за което е издадена Заповед № 295 от
02.09.2020г. по ч.гр. д. №660/2020г. на ТРС, като е осъдена „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД да заплати на , ищецът да заплати на М. Н. М., като
наследник на Р. Ц. Д., починала на 27.03.2021 г 900 лв. сторени съдебно-деловодни
разноски.
1
Постановено е и определение №26002/11.02.22 г. по гр.д.№1110/20 г. на ТРС, с
което е оставено без уважение като неоснователно, направеното в т.4 във въззивна жалба вх.
№262344/3.12.21 г. по описа на ТРС искане за изменение на решение №26019/5.11.211 г.
постановено по гр.д.–№1110/20 г. по описа на РС-Троян в частта за разноските.
Постъпила е въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано от ЯН. Б. ЯН. Чрез
процесуален представител: юрк. Й. М. Съдебен адрес за получаване на книжа: град София,
п. к. 1527, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3, тел. ********** срещу Решение № 260119 на
Районен съд - Троян по ГД № 1110/2020 г., постановено на 05.11.2021г, което обжалва
изцяло, включително в частта за разноските, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Сочи, че производството по г.д. № 1110/2020 PC Троян е било образувано по
искова молба по чл. 422 ГПК, с предмет на иска - дължимост на сумите, произтичащи от
договор за кредит №*******.
Счита, че съдът неправилно при Решаване на делото, е взел отношение по
направеното рефинансиране с част от отпусната сумата от кредита в размер на 417.38 лева,
като единственото отношение, което е следвало да вземе съдът е да установи, дали е спазена
договорката между страните в чл. 3, ал. 1 от Договор за паричен заем № *******, но не и да
взема отношение по валидността на Договор за паричен заем № *******, явяващ се
различен от предмета на исковото производство.
Сочи, че взетото отношение по Договор за паричен заем № ******* от страна на
PC Троян, относно клаузите му, се явява съществено процесуално нарушение на основните
принципи на ГПК /диспозитивно начало, състезателно начало и равенство на страните/,
което ограничава правата както на страните по Договор за паричен заем № *******, така и
правата на страните в настоящия спор. Излага, че дружеството няма как да взема отношение
по Договор за паричен заем № *******, по който не е страна, още повече да доказва
действителността му. Изтъква, че отношение са взели единствено по сумата послужила за
рефинансиране и съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, се доказва, че
задълженото лице е усвоило кредита в пълен размер, като сумата в размер на 417.38 лева е
отишла за погасяване на задължението по Договор за паричен заем № *******. съгласно
постигнатата договорна в чл. 3, ал. 1. Смята, че без значение се явява в случая, сумата в
размер на 417.38 лева, за каква част от клаузите по Договор за паричен заем ******* е
послужила за погасяване. Твърди, че в случай че, ответната страна е искала да оспори
валидността на Договор за паричен заем № ******* е следвало да подаде или насрещна
искова молба, която би се явила в настоящия случай недопустима, поради липса на правно
легитимна страна от нас или да си търси правата в напълно самостоятелно производство,
различно от настоящото. Ето защо, счита, че съдът произнасяйки се по валидността на
Договор за паричен заем № *******, се е произнесъл със свръх петитум, с което свое
2
действие е ограничил не само правата ни като ищци, но и правата на едно третото лице не
участващо в настоящото производство, каквото се явява кредитодателя „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, което не е могло да вземе становище по направените оспорвания.
Твърди, че Решение № 260119 от 05.11.2021 г. по гр. д. № 1110/2020 г., по описа
на Районен съд - гр. Троян, II граждански състав, е неправилно и незаконосъобразно, както
и постановено в противоречие с материалния закон.
Смята, че неправилно е възприето от първоинстанционния съд, че процесният
договор за паричен заем № *******, сключен между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и Р.
Ц. Д., е недействителен на основание чл. 26 от ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т.
9, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че процесният
договор за заем противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в
процесния договор за заем не били посочени, каквито и да било условия за прилагане на
фиксирания годишен лихвен процент.
Цитира, че съгласно така посочената законова разпоредба Договор за паричен
заем № ******* би бил недействителен, ако не съдържа информация за лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Сочи, че размерът на договорения лихвен процент е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от
Договора, като в същия член е посочено, че лихвеният процент, дължим от ответника -
заемателя е фиксиран, определя се на годишна база, същият е посочен с цифров израз в
проценти, с което напълно е спазено изискването на чл, 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Отбелязва, че
разпоредбата на чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не въвежда изискване да се отрази в
договора как лихвата да се разпределя във времето с изплащането на всяка една от
месечните вноски, а освен това следва да се има предвид, че в настоящия случай кредитът се
погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, като няма промени в
приложимия по договора лихвен процент за срока от отпускане на заема до неговото
окончателно погасяване. Сочи, че ЗПКне вменява задължение за посочване на размера на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една от
вноските.
Смята, че поради изложеното не се изисква и предоставяне на информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми, тъй
като съгласно практиката на Съда на ЕС обективирана в Решение от 09.11.2016 г. по дело №
С-42/15, с което се тълкува Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 г., „в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа
на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на
потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски", както и че „в
срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни
3
вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяването на тази главница".
Счита, че при това положение изцяло неоснователни са изводите на съда, че не
може да се направи проверка при какви условия е приложен уговорения лихвен процент.
Изтъква, че предвид всичко изложено до тук и с оглед съдържанието на
процесния договор за заем и характера му на срочен, с точно определени дати на вноски, с
фиксиран лихвен процент на годишна база, то не са налице основания да се приеме, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Сочи, че видно от
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК информация за условията за прилагането на
лихвения процент по заема и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент е необходимо да се съдържат в договора само ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти, а настоящата ситуация не е такава.
Счита за изцяло необосновани изводите на първоинстанционния съд, че
сключения Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018г. е недействителен на това
основание.
Излага, че имайки предвид, че договорът е сключен при фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК за посочване на последователността на разпределение на вноските е
неприложимо и не се отразява на действителността на договора липсата на разбивка в
погасителния план на всяка от погасителните вноски. Изтъква, че в случая погасителния
план към процесния договор е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК съдържа информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Излага, че
изискване за посочване отделно на главницата, лихвата и допълнителните разходи в рамките
на отделна погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, която
касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за
кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само
случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази,
връзка цитира разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗПК, според която, когато се прилага чл. 11, ал.1,
т. 12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания. Сочи, че от това следва, че хипотезата на чл. 11, ал. 1,
т. 12 ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложима в настоящия
случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към
погасителния план. Излага, че нормите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК транспонират в
българското законодателство изисквания на чл. 10, параграф 2, буква „з" и „и" от Директива
2008/48. Сочи, че по повод на тълкуването на тази правна норма действие има и решение на
съда на ЕС по дело С 42/15 от 09.11.2016г., според което чл. 10, параграф 2, букви „з" и „и"
4
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяване на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Излага,че тези разпоредби, тълкувани във
връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда
такова изискване в националната си правна уредба.
Изтъква, че изцяло необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че с
процесния Договор за паричен заем № ******* /19.10.2018 г. е нарушена разпоредбата на
чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК.
Счита, че процесният договор за кредит е съобразен и с императивната норма на
чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като на първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в
договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР и това е така, защото в
рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две
математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение №1 към ЗПК/,
които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Излага, че страните нито
могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да
възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
Излага, че нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени
в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
Твърди, че думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в
смисъл на разходи, част от ГПР. Твърди, че тези допускания или предвиждания са
изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното
изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Излага, че
тези допускания се делят на две групи, като първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3
и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а" и „б" Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни
допускания /чл. 19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в", „г", „д", „е", „ж", „з", „и", „к",
„л", „м" към ЗПК/. Според него първата група допускания биха имали значение за всеки вид
потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове креди,
като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято
легална дефиниция е дадена в буква „ж" на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Твърди,
че при посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен
процент на ГПР при сключване на договора, се налага се правят допускания за бъдещето, за
да се изчисли ГПР като една единствена ставка с точност поне един знак след десетичната
запетая /т. 2 б. „г" от Приложение № 1 към ЗПК/, което е детайлно разяснено в решение на
СЕС С-290/2019г. Сочи, че в настоящия случай е приложимо единствено първото базово
допускане по т. 3, буква „а" на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е
валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват
своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което е посочено в
5
чл. 2, т. 8 от Договора за паричен заем № *******. Твърди, че второто базово допускане
касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е
фиксиран и подобни допускания са неприложими. Смята, че допълнителните допускания
също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски
кредити, какъвто настоящия не е, като смисълът на закона е кредитополучателят да се
запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на
ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед на изложеното счита, че е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК.
Изтъква, че постановеното съдебно решение е неправилно и в частта за
разноските, където той е осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 900.00
лв. Счита, че адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер, тъй като производството не
е с фактическа и правна сложност и не е необходимо процесуално представителство и
участие в съдебно заседание. Предвид изложено и в случай че се присъдят разноски в полза
на процесуалния представител, моли на основание чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определеното му възнаграждение
да бъде в неговия минимум, а именно 50.00 лева.
4.2 Проведеното исково производство не е с фактическа и правна сложност,
делото не е значително по обем и по него не са предприети множество действия за
осъществяване защитата на ответника. Ето защо счита, че адвокатското възнаграждение
присъдено за един адвокат следва да бъде редуцирано до неговия минимален размер.
Изтъква, че предвид материалния интерес по делото /общо 1695.51 лева/ и разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то определеното адвокатско възнаграждение, следва да евентуално да е в
размер на 348.69 лева, а не както е претендирано от него.
Моли съда да отмени изцяло Решението на Районен съд - Троян постановено по
ГД 1110/2020г„ и постановите съдебен акт, с който да приемете за установено, в
отношенията между АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД и
М. Н. М., че г-жа М., в качеството на наследник на заемателя /Р. Ц. Д./ по Договор за
паричен заем № ******* дължи всички суми претендирани с исковата молба, за които е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД 660/2020г. по описа на PC Троян.
Моли да бъдат присъдени направените във всички инстанции разноски
включително и тези във въззивното производство, в това число и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360.00 лева.
Моли, че в случай, че дружеството бъде осъдено да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на другата страна, на основание чл. 127 ал. 4
от ГПК, да бъдат задължени другата страна и упълномощения по делото адвокат да
предоставят информация относно притежавана от всеки от тях банкова сметка /IBAN,BIC/,
като в случай, че откажат или не предоставят тази информация, моли да бъдат уведомени, че
дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД като институция по чл.
56а, ал. 3 от ЗКИ с електронен достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден
6
при БНБ и поради наличие на обоснован легитимен интерес, ще се снабди с исканата
информация чрез справка в този Регистър.
Твърди, че получената информация от Регистъра на банковите сметки и
сейфове ще се използва от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
единствено с цел изпълнение на задължения по влязло в сила съдебно решение и
възстановяване на суми, които в резултат на съдебното решение се явяват платени от
клиента без основание, както и за заплащане на дължими разноски и адвокатски хонорари.
Моли, че в случай че насрещната страна претендира адвокатско възнаграждение
в по-голям размер от предвидения с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност и моли то да бъде
намалено до минимума съгласно посочената наредба.
Моли, в случай, че не се яви в първото по делото насрочено открито съдебно
заседание, да се разгледа делото в тяхно отсъствие.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Н. М., ответник по делото,
чрез адвокат В.Г. от Адвокатска колегия- град Ловеч, в който заявява,че обжалваното
съдебно Решение № 260119/05.11.2021 г. е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие със закона и с константната съдебна практика, както и със събраните по делото
доказателства, поради което въззивната жалба се явява напълно неоснователна.
Твърди, че съдът правилно е установил, че предмет на спора е уговорено
рефинансиране чрез прихващане с част от уговорената главница в размер на 417.38 лв. в
Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г. на задължение в същия размер по вече
отпуснат заем по Договор за паричен заем № ******* от 14.05.2018 г.,
Сочи, че съдът правилно е установил от представените по делото доказателства
и от твърдението на ищеца в исковата му молба, че по силата на сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД Рамков договор
за прехвърляне на парично задължение (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 от 02.01.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания
/цесия/ от 30.01.2017 г., че вземането произтичащо от сключен на 19.10.2018 г. Договор за
паричен заем № *******/19.10.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д.,
починала на 27.03.2021 г. и която е майка на ответницата М. Н. М., е било прехвърлено в
полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Изтъква, че въззивникът, ищец в първата инстанция, е основал искането си на
договор за цесия, сключен между него и „Изи Асет Мениджмънт" АД, с който вземането
произтичащо от сключен Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д., майка на въззиваемата е прехвърлено в негова полза
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Сочи, че клаузите за размера на договорната лихва и уговорената неустойка,
както и целия Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д. са нищожни, поради противоречието им със закона,
7
поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.
Сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Сочи, че съдът правилно е установил, че по силата на договор за паричен заем
№ ******* от 19.10.2018 г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД се е задължил да
отпусне на Р. Ц. Д., майка на ответницата М. Н. М., паричен заем в размер на 1200.00 лева,
за срок от 10 месеца при 10 броя погасителни вноски в размер на 140.08 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент по заема в размер на 35.00 % и годишен процент на разходите в
размер на 41.88%. Изтъква, че в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора, страните са уговорили, че
при неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение до 3 дни, считано от
датата на сключване на договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на
952.40 лева. Твърди, че неустойката се разсрочва и заплаща на равни части заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в чл. 2, т. 2 от
договора, се добавя сума в размер на 95.24 лв. и така дължимата вноска става в размер на
235.32 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 2353.20 лева.
Цитира, че с Разпореждане № 1068 от 02.09.2020 г. по ч. гр. д. № 660 по описа
на PC Троян за 2020 г. съдът е отхвърлил частично предявеното заявление по чл. 410 от ГПК
от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, с което се искало
издаване на заповед за изпълнение срещу М. Н. М., в частта за сумата 637.64 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, поради противоречие със закона
и добрите нрави. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
Изтъква, че клаузите за размера на договорната лихва и уговорената неустойка,
както и целия Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д. са нищожни, поради противоречието им със закона,
поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.
Твърди, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от процесният Договор за паричен заем №
******* от 19.10.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д., страните
са се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на майката
на ответницата, като се погаси изцяло задължението по Договор за паричен заем № *******
от 14.05.2018 г., което към датата на подписване на договора е в размер на 417.38 лева, като
съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д., страните са направили изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, като от заемната сума по този договор,
Заемодателя прихваща задължението на Заемателя по Договор за паричен заем № *******
от 14.05.2018 г. в размер на 417.38 лева, като след извършеното прихващане задължението
на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят изплаща на Заемателя остатъка от заемната
8
сума по този договора. Договорът има силата на разписка.
Счита за доказано, че майката на ответницата на 19.10.2018 г. е получила в брой
782.62 лева от така уговорения заем и, че „Изи Асет Мениджмънт" АД е прихванало
вземането си в размер на 417.38 лв. /несъществуващо/, произтичащо от Договор за паричен
заем № ******* от 14.05.2018 г. от своето задължение да предостави в собственост на
майката на М. Н. М. уговорената заемна сума в размер на 1200.00 лева по Договор за
паричен заем № ******* от 19.10.2018 г, както и, че майката на ответницата е платила по
договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г. общо 780.00 лева. Сочи, че ищецът в
исковата си молба твърди също, че ответницата е извършвала плащания по договора в общ
размер на 780.00 лева.
Излага, че от заключението на съдебно-икономическата експертиза от
26.07.2021 г., изготвено от назначеното по делото вещо лицев М. П. И. се установило, че с
плащанията са погасени: главница- 324.52 лв.; лихва- 95.72 лв.; неустойка- 314.76 лв.; такси-
45.00.
Смята за доказано от заключението на СИЕ от 26.07.2021 г., че /ГПР/ при
главница 1200.00 лева и общо задължение по договора в размер на 2353.20 лева е 96.10 %.
Цитира, че съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне, а съгласно чл. 100 от ЗЗД, Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът
отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Цитира, че съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като заемателят дължи
лихва само ако това е уговорено писмено и това разпореждане не се отнася до банките и ако
не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един
месец от поканата.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е формален, писмен, двустранен,
консенсуален и реален, като поражда правна връзка едва с предаване в собственост на
заемателя на уговорената в договора заемна сума.
Сочи, че съгласно чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си и прихващането се допуска и след като
вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на
давността.
Излага, че съгласно чл. 104 от ЗЗД, прихващането се извършва чрез изявление
на едната страна, отправено до другата и не може да бъде направено под срок или под
условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено, като двете
насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
9
прихващането е могло да се извърши.
Изтъква, че фактическият състав на правото да се извърши прихващане по
чл.103, ал.1 ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания (задължения);
вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и
заместими вещи; вземането на страната, която прихваща (активното вземане) да е изискуемо
и ликвидно.
На въпросите дължала ли е към 19.10.2018 г. Р. Ц. Д., майка на ответницата М.
Н. М., сума в размер на 417.38 лева на „Изи Асет Мениджмънт" АД по Договор за паричен
заем № ******* от 14.05.2018 г. и съществувало ли е задължение по Договор за паричен
заем № ******* от 14.05.2018 г. в размер на 417.38 лева, за да може да бъде погасено чрез
прихващане от кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, при изпълнение на задължението си
за предоставяне на заемната сума по Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г.
счита, че за да се отговори на тези два въпроса, основателно съдът е следвало да установи
съществувало ли е задължение по Договор за паричен заем № ******* от 14.05.2018 г. в
размер на 417.38 лева, за да може да бъде погасено чрез прихващане от кредитора „Изи Асет
Мениджмънт" АД, при изпълнение на задължението си за предоставяне на заемната сума по
Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г.
Смята,че това е причината съдът да установи, че ответницата не е дължала
такава сума, защото такова задължение към 19.10.2018 г. по Договор за паричен заем №
******* от 14.05.2018 г. не е съществувало.
Сочи, че видно от доказателствата по делото предишният кредитор, „Изи Асет
Мениджмънт" АД, не е предал на новия кредитор документи които установяват
претендираното по делото вземане, като част от това вземане е и сумата в размер на 417.38
лева, явяваща уговорена главница по Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г., с
която се твърди, че чрез прихващане е погасено задължение по Договор за паричен заем №
*******, а освен това новия кредитор, „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД и предишния кредитор, „Изи Асет Мениджмънт" АД, неучастващо
в делото лице, не представили в оригинал Договор за паричен заем № ******* от 14.05.2018
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д., въпреки че бяха задължени от
съда.
Излага, че Договор за паричен заем № ******* от 14.05.2018 г., е сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д., майка на ответницата М. Н. М., като Изи
Асет Мениджмънт" АД, неучастващо в делото лице, не представил в оригинал Договор за
паричен заем № ******* от 14.05.2018 г„ сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р.
Ц. Д., въпреки че беше задължено от съда.
Смята за доказано, че на 14.05.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д.,
майка на ответницата М. Н. М., са сключили Договор за паричен заем № ******* и по
силата на договора Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД се е задължил да отпусне на
Р. Ц. Д., майка на ответницата, паричен заем в размер на 800.00 лева, за срок от 6 месеца,
при 6 броя погасителни вноски в размер на 147.27 лв., при фиксиран годишен лихвен
10
процент по заема в размер на 35.00 % и годишен процент на разходите в размер на 41.87 %.
Цитира, че съгласно чл. 3 от процесният Договор за паричен заем № ******* от
14.05.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д., майка на ответницата
М. Н. М. е видно,че договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена
заемна сума.
Сочи, че в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора, страните са уговорили, че при
неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение до 3 дни, считано от датата на
сключване на договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 401.82
лева. Сочи, че неустойката се разсрочва и заплаща на равни части заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в чл. 2, т. 2 от
договора, се добавя сума в размер на 66.97 лв. и така дължимата вноска става в размер на
214.24 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 1285.44 лева.
Смята за доказано, че на 14.05.2018 г. Р. Ц. Д., майка на ответницата М. Н. М. е
получила в брой 800.00 лева от така уговорения заем.
Изтъква, че клаузите за размера на договорната лихва и уговорената неустойка,
както и целия Договор за паричен заем № ******* от 14.05.2018 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д. са нищожни, поради противоречието им със закона,
поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.
Цитира, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Прави извод, че задължението на Р. Ц. Д., майка на ответницата, по Договор за
паричен заем № ******* от 14.05.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р.
Ц. Д., е в размер на получената от нея по договора главница от 800.00 лв.и е доказано, че
ответницата е платила по договора 865.00 лв, като от това следва, че тя е платила със 65.00
лв. повече отколкото е следвало.
Приема, че от заключението на СИЕ от 26.07.2021 г., се установило, че общият
размер на внесените от майката на ответницата суми през периода от 29.06.2018 г. до
19.10.2018 г.- /с включена сума в размер на 417.38 лв,-прихванатата сума от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД/ е 1282.38 лева и тъй като сумата 417.38 лв. не е платена от
ответницата, то действително платените от нея суми по договора са в размер на 865.00 лева
/1282.38 лв. - 417.38 лв. = 865.00 лв./ и следователно тя е платила по договора 865.00 лева.
Смята, че това се потвърждава и от представената по делото от „Изи Асет
Мениджмънт" АД подробна Справка за извършени плащания по Договор за паричен заем №
******* от 14.05.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д.
Сочи, че справката съдържа подробна информация за размера на платените
суми, какво е погасено с тях и датите на които са извършени плащанията от майката на
ответницата, катое посочено, че на 19.10.2018 г. е заплатена сума в размер на 417.38 лв.,
като със сумата са платени: главница- 282.14 лв.; лихва- 9.34 лв.; неустойка- 125.90 лв и, че с
11
тези суми на 19.10.2018 г. е предсрочно погасено изцяло задължението и кредита е
приключен, като отразеното в справката съвпада и със заключението на вещото лице.
Счита за доказано, че на 14.05.2018 г. Р. Ц. Д., майка на ответницата М. Н. М. е
получила в брой 800.00 лева от така уговорения заем, следователно тя е платила по договора
865.00 лева и от това следва, че е платила със 65.00 лв. повече отколкото е следвало.
Счита за доказано от СИЕ, че /ГПР/ при главница 800.00 лева и общо
задължение по договора в размер на 1285.44 лева е 60.68 % и ако се приеме, че уговорения
размер на договорната лихва е действителен, то ответницата по този договор дължи и следва
да върне освен главница в размер на 800.00 лв. и договорна лихва в размер посочен от
кредитора от 80.56 лв., или общо сума в размер на 880.56 лв, но по делото по безспорен
начин се установило и доказало, че ответницата е платила по договора 865.00 лева и
следователно ответницата е дължала към 19.10.2018 г. само разликата в размер на 15.56 лв.
Смята, че при това положение само сума в размер на 15.56 лв. е било възможно да е
съществувала като задължение и би могла да бъде погасена чрез прихващане.
Смята за доказано, че ответницата на 19.10.2018 г. е получила в брой 782.62
лева от уговорения размер за заем от 1200.00 лв. в договор за паричен заем № ******* от
19.10.2018 г. и за доказано, че ответницата е платила по Договор за паричен заем № *******
от 19.10.2018 г. общо 780.00 лева. Сочи, че ищецът в исковата си молба твърди също, че
ответницата е извършвала плащания по договора в общ размер на 780.00 лева, но тя е
получила по този договор 782.62 лв. или с 2.62 лв. повече отколкото е върнала.Прави извод,
че задължението на майката на ответницата по Договор за паричен заем № ******* от
19.10.2018 г. би могло да бъде само в размер на 2.62 лева. И следователно сумата, с която се
е погасило чрез прихващане несъществуващо задължение, произтичащо от Договор за
паричен заем № *******/14.05.2018 г., уговорено в Договор за паричен заем № ******* от
19.10.2018 г., в размер на 417.38 лева, не е получавана от ответницата и тя не дължи
връщане на сума в такъв размер.
Сочи, че изложеното по-горе относно двата договора се потвърдило напълно от
вещото лице в проведеното на 05.10.2021 последно съдебно заседание.
Прави извод, че за майката на М. не е възникнало задължение за връщане на
заем, ведно с договорна лихва, неустойка за неизпълнение на договорно задължение и
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата към ищеца на основание
Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г., сключен между Р. Ц. Д., майка на
ответницата М. Н. М. и „Изи Асет Мениджмънт" АД и затова липсва предмет на цесията
между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт"АД.
Изтъква, че процесните Договор за паричен заем № ******* от 14.05.2018 г. и
Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г. за кредит трябва да отговарят на
императивните разпоредби на ЗПК, като нормата на чл.11 ал.1 от ЗПК ясно посочва какво
следва да съдържа договорът за потребителски кредит, а съгласно чл.22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Прави извод, че част от изискванията
12
на чл.11 ал.1 от закона, касаещи съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключения договор. Сочи, че в процесните договори за
потребителски кредит има нарушение на т.9 и т. 10 от посочената разпоредба. Цитира, че в
т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, а съгласно т.10
договорът следва да съдържа информация за ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Смята, че в случая в договорите формално е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължение на ответника, но фактически се дължи не неустойка, а
договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора и това е така,
доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия,
които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което
е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Излага, че кредиторът е дал възможност
на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва
да отговаря на множество изисквания-за възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за
минимален стаж при работодателя, за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша
кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор, а оссвен това следва
този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в
много кратък срок, а именно не по-рано от 3 дни от деня на представянето й. Сочи, че
налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да
реагира и да изпълни условията и той обективно е в затруднение дори да направи опит да
потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички
посочени условия. Смята, че някои от тези условия всъщност не са нужни на кредитора,
като например да представи бележка от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни преди
представянето й и неясно защо се иска и поръчителят да има поне 6 месеца стаж при
сегашния си работодател. Смята, е всички тези кумулативно дадени условия навеждат на
извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение, а що се отнася до
алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя мъчно преодолими пречки пред
заемателя. Сочи, че се касае за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото
задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора и доколкото срокът за
снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на
лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да
придобие такава гаранция. Прави извод, че и двете опции по чл.4 от договора всъщност не
дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много
трудно изпълними и след като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще
възникне в сферата на кредитора. Твърди, че тя затова е уговорена и като сигурна част от
13
дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна
вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за
неустойка, както и предвид размера й по всеки един от договорите и при съответна главница
счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора и ето
защо тя е нищожна. Счита, че фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане,
което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата, като в конкретния случай фактически е
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора.
Сочи, че с Разпореждане № 1068 от 02.09.2020 г. по ч. гр. д. № 660 по описа на
PC Троян за 2020 г. съдът е отхвърлил частично предявеното заявление по чл. 410 от ГПК от
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, с което се искало
издаване на заповед за изпълнение срещу М. Н. М., в частта за сумата 637.64 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, поради противоречие със закона
и добрите нрави. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
Цитира, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Сочи, че в съображение 26 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи: ,,В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да
не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин''.
Счита, че в този смисъл клаузи, като уговорените в договорите за паричен заем,
според която се дължи неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване, в
тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство
на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира
в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК и на
практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на
задълженията и по този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от
свръх задлъжнялост се увеличава. Счита, че замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да
бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение
14
въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за
кредит.
На следващо място счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което
не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
не предоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Сочи,
че според т. 3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ВКС,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и по посочения
начин се заобикаля законът. Цитира, отново, че съгласно чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК, при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забава, а с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение- недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди и подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК. Смята, че подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл
съдебната практика е константна.
Отбелязва, че не представянето на обещани обезпечения (когато същите са били
реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да
се иска незабавно цялото задължение. Сочи, че в случая кредитора променя последиците от
липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява
неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски и това навежда на извод,
че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се
ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при не представено обезпечение и ако
кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато
е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Сочи, че дори да се приеме,
че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и
„неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона,
а възнаграждение, дължимо под условие и това е така, тъй като последиците от
неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните
последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив, договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка.
Изтъква и нещо повече, „неустойката" е включена в общото задължение по
всеки един Договор. Сочи, че непредоставянето на обезпечение е условие, при което
разходите по кредита се повишават, следователно, този факт е индикация, че
предоставянето на обезпечение е условие от което зависи размера на разходите по кредита,
т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение.
Прави извод, че договорите за заем противоречат на част от императивните
15
постановки на ЗПК и в случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Сочи, че в договора трябва да се посочи размера на
лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.
Излага, че следователно, годишният лихвен процент по Договор за паричен
заем № ******* от 19.10.2018 г., няма да е 35.00 %, както е записано, а следва да е по-голяма
число, ако в него участва и вземането от 952.40 лева, формално уговорено като неустойка и
е нарушен е чл.11 ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това твърди, че доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи
и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и
сумата от 952.40 лева, изразена като процент и това не е сторено, поради което е нарушен
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Сочи, че в проведено съдебно заседание на 05.10.2021 г. вещото лице посочва,
че „годишен процент на разходите е 96.10 % по Договор за паричен заем № ******* от
19.10.2018 г. и 60.68 % по Договор за паричен заем № ******* от 14.05.2018 г."
Цитира, че съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Публично известно е, че законната лихва е 10 %, а се е доказало, че ГПР
надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.
Счита, че е налице съществено нарушение в съдържанието на договорите за
потребителски кредит, такова по чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК и посоченият ГПР по всеки един
от договорите за кредит е неточен и заблуждава потребителя, а това е така, тъй като в чл. 4,
ал. 1 и ал. 2 от всеки от договорите за кредит е предвидена неустойка, която представлява
възнаграждение за кредитора и следва да се включат в ГПР съгласно нормата на чл. 19, ал. 1
от ЗПК, която дава легална дефиниция на понятието ГПР. Твърди, че невключването на
неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР води до това, че има
разлика между посочения и действително прилагания, което по същество е равнозначно на
непосочване на ГПР по кредита, както се посочи нарушение по чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК и в
тази връзка ако към договорната лихва се прибави и неустойката, то за периода на кредита,
той се оскъпява и ГПР се променя значително, което е в нарушение на императивната норма
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в сила от 23.07.14 г., действаща към момента на сключване на
процесиите договори за потребителски кредит.
Твърди, че с тази клауза за неустойка/разходи за забава се въвеждат
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и
съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 50 % и е над максимално
допустимия петкратен размер, определен в чл.19, ал.4 от ЗПК, който петкратен размер е 50
%. Сочи, че с уговарянето на плащане за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, тъй като съставлява плащане на прикрити разходи по кредита, с които се
16
надхвърлят допустимите разходи по чл.19, ал.4 от ЗПК. Изтъква, че съгласно чл.21, ал.1 от
ЗПК всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.
Моли съда, да прогласи нищожността на размера на договорната лихва и
уговорената неустойка в чл. 4, ал. 1 и ал. 2, както и целия Договор за паричен заем №
******* от 19.10.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и майката на
ответницата М. Н. М., поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона
и поради накърняване на добрите нрави, както и да отхвърли предявените от ищеца искове,
като неоснователни и недоказани, да прогласи нищожността на размера на договорната
лихва и уговорената неустойка в чл. 4, ал. 1 и ал. 2, както и целия Договор за паричен заем
№ ******* от 14.05.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и майката на
ответницата М. Н. М., поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона
и поради накърняване на добрите нрави, както и да отхвърли предявените от ищеца искове,
като неоснователни и недоказани.
Във връзка с гореизложеното и липсата на доказателства относно твърдението,
че ответницата дължи сумите посочени в исковата молба, произтичащи от Договор за
паричен заем № ******* от 19.10.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
майката на М. Н. М., моли съда, да отхвърли така предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
Счита, че по делото по безспорен начин се доказало, че ищеца няма и не е
имало никакви вземания от М. Н. М. произтичащи от Договор за паричен заем № ******* от
19.10.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и майката на М. Н. М., защото
липсва предмет на цесията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Счита, че обжалваното съдебно решение № 260119/05.11.2021 г. е правилно и в
частта за разноските, като цитира чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела, според която възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно; минималния размер на
адвокатското възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 660/2020 г. по
описа за 2020 г. на Районен съд Троян следва да се определи на основание чл. 7, ал. 2, т. 1
във вр. с чл. 7, ал. 7 от Наредбата в размер на 300.00 лв.
Сочи, че по делото е представено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие с договорено възнаграждение в размер на 300.00 лв. /триста лева/, като в
договора е посочено, че уговореното възнаграждение е платено в брой при подписване на
договора на 01.10.2020 г.
Счита за неоснователно искането на жалбоподателя възнаграждението в
заповедното производство на процесуалният представител на ответницата да се определи
съгласно чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 50.00 лв.
17
Сочи, че в исковото производство, видно от исковата молба, ищеца е предявил
искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, а съгласно чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно,
като минималния размер на адвокатското възнаграждение по всеки един от исковите следва
да е в размер на 300.00 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т.1. от Наредбата.
Цитира, че в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК изрично е прието, че минималният размер на възнаграждението за
всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 36
ЗА и с тази Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само норми, уреждащи
изчерпателно посочената в закона материя - определяне на минимални размери на
възнагражденията, когато се касае за договор между адвокат и клиент. В чл.9 от ЗЗД е
закрепен основният принцип на договорното право - принципът за свобода на договарянето
и обвързващата сила на договорите, който признава на договарящите свободата сами да
определят съдържанието на договорите помежду им и същевременно обявява повелителните
норми на закона и добрите нрави като граница, до която е допустимо разпростирането на
автономията на волята.
Счита, че преценката на съда досежно размера на адвокатската услуга се базира
на установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално
право, а не установява задължение на съда винаги да редуцира разноските и то до размера на
абсолютния минимум.
От името на М. Н. М., моли съда да остави без уважение подадената от
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД въззивна жалба като
напълно неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди като правилно,
законосъобразно и обосновано обжалваното Решение № 260119/05.11.2021 г. на Районен съд
Троян, постановено по гр. д. № 1110/2020 г. по описа на Районен съд Троян, както и да
бъдат присъдени и сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, но представя
писмено становище вх.№2053/6.04.22 г., с която поддържа въззивната си жалба и моли да му
бъдат присъдени разноските по делото.
Въззиваемата се представлява от адв.Г., който поддържа отговора на въззивната си
жалба, като моли решението на ТРС да бъде потвърдено като правилно и представя списък
на разноските, за които претендира присъждане във въззивното производство.
От представените по гр.д.№1110/20 г. по описа на ТРС доказателства, от
обясненията на страните във въззивната жалба и с.з, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
18
От представения по делото Договор за паричен заем № ******* съдът
установява, че той е сключен на 19.10.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д.,
съгласно който заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД се е задължил да отпусне на Р. Ц.
Д., покойната майка на ответницата М. Н. М., паричен заем в размер на 1200.00 лева, за срок
от 10 месеца при 10 броя погасителни вноски в размер на 140.08 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент по заема в размер на 35.00 % и годишен процент на разходите в размер на
41.88%. В чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора, страните са направили изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, като от заемната сума по този договор,
Заемодателя прихваща задължението на Заемателя по Договор за паричен заем № *******
от 14.05.2018 г. в размер на 417.38 лева, като след извършеното прихващане задължението
на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят изплаща на Заемателя остатъка от заемната
сума по този договора. Договорено е в чл. 4, ал. 1 и ал. 2, че при неизпълнение на
задължението си да предостави обезпечение до 3 дни, считано от датата на сключване на
договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 952.40 лева, като
неустойката се разсрочва и заплаща на равни части заедно с всяка от погасителните вноски,
като към размера на всяка от вноските, посочени в чл. 2, т. 2 от договора, се добавя сума в
размер на 95.24 лв.
Представен по делото е рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 от 02.01.2020 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г, съгласно които
горното вземане е било прехвърлено в полза на „АКПЗ" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Представено е пълномощно на л.21 от делото съгласно което кредиторът-цедент е
упълномощил ищеца в качеството му на цесионер, да уведоми всички длъжници по всички
вземания на дружеството, което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е цедирало съгласно рамков
договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 30.01.2017 г., в което и да е
подписано приложение №1 между страните, което е станало неразделна част от Рамковия
договор. В изпълнене на това пълномощно е изпратено уведомително писмо до Р. Ц. Д., но
няма данни същото да е достигнало до нейно знание.
Ищецът признава, че Р. Д. е платила по договор за паричен заем № ******* от
19.10.2018 г. общо 780.00 лева, което той заявява в исковата молба, но остават дължими
главница от 875,48 лв, сумата 105.08 - сто и пет лева и осем стотинки, представляваща
договорна лихва за периода от 18.11.2018 г. до 15.08.2019 г., сумата 77.31 - седемдесет и
седем лева и тридесет и една стотинки, представляваща законна лихва за периода 16.08.2019
г. до 27.08.2020 ги договорна лихва от 105,08 лв.
Представен по делото е и договор за паричен заем №*******/14.05.2018 г. на
л.136 от делото, сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р. Ц. Д., съгласно който
заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД се е задължил да отпусне на Р. Ц. Д., покойната
майка на ответницата М. Н. М., паричен заем в размер на 800 лв. за срок от 6 месеца при 6
броя погасителни вноски в размер на 147,27 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по
19
заема в размер на 35.00 % и годишен процент на разходите в размер на 41.87%. Договорено
е в чл. 4, ал. 1 и ал. 2, че при неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение
до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, Заемателят дължи на Заемодателя
неустойка в размер на 401,82 лева, като неустойката се разсрочва и заплаща на равни части
заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в
чл. 2, т. 2 от договора, се добавя сума в размер на 66,97 лв. От приложената на л.141 справка
за извършени плащания по договора за паричен заем от 14.05.2018 г. съдът установява, че е
Р. Ц. Д. е заплати на Изи Асет Мениджмънт АД общо 1 282,38 лв, от които главница 800 лв,
сума по платена лихва 80,56 лв и сума платена по неустойка 401,82 лв.
Ищецът е подал заявление до Районен съд - гр.Троян за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 660/2020 г. по описа
на Районен съд гр.Троян. С разпореждане № 1068 от 02.09.2020 г. по ч. гр. д. № 660/2020r.
по описа на PC Троян е отхвърлено заявлението в частта на претендираната неустойка в
размер на 637.64 лев и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №295/
02.09.2020г., с която е разпоредено на Рада Цанова Димитрова да заплати на кредитора
„АКПЗ" ЕООД, сумата 875.48 - осемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и осем
стотинки, представляваща главница по Договор за паричен заем № ******* от 22.10.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 105.08 - сто и пет лева и осем стотинки, представляваща договорна лихва
за периода от 18.11.2018 г. до 15.08.2019 г., сумата 77.31 - седемдесет и седем лева и
тридесет и една стотинки, представляваща законна лихва за периода 16.08.2019 г. до
27.08.2020 г., сумата 33.91 - тридесет и три лева и деветдесет и една стотинки,
представляваща разноски за платена държавна такса и сумата 50.00 - петдесет лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.
37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В предвидения законов срок е постъпило възражение срещу издадената заповед
за изпълнение от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви
иск за установяване съществуване на вземането си.
За правилно решаване на спора ТРС е съда е допуснал съдебно-икономическа
експертиза с вещо лице М. И., което е изготвено компетентно и безпристрастно. Вещото
лице е установило, че Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 година е за сумата
1200 лева, от съдържанието на който се установява, че се рефинансира сумата от 417.38 лева
и разликата от 782.62 лева трябва да бъде изплатена на кредитополучателя. Тя посочва, че от
предоставена от „Изи Асет Мениджмънт" справка за хронология на плащанията по този
договор Р. Ц. е платила сумата в размер на 780 лева, от които главница в размер на 324.52
лева, лихва в размер на 95.72 лева, неустойка в размер на 314.76 лева и такси в размер на
45.00 лева. Вещото лице е посочило, че лихвеният процент е включен в годишния процент
на разходите. В с.з., вещото лице прави уточнения, че не е запозната какво точно се включва
в този лихвен процент, но предполага, че освен ГЛП към него се добавят и такси, може би и
такси разглеждане, някакви допълнителни разходи на тази кредитна институция, които като
20
се добавят ГЛП /годишен лихвен процент/ формират един по - висок процент. Изтъква, че
ако неустойката бъде включена, като един вид възнаграждение за кредитора, тогава ГПР по
двата договора, единият е 96.1%, означава, че по договор № ******* от 19.10.2018 година,
ако тази неустойка бъде включена, като възнаграждение за кредитора, то ГПР е много висок
-96% и ако неустойката бъде включена във възнаграждението на кредитора, този ГПР на
разходите по заема, който те са посочили по заемите от 41.88% не включва неустойката.
Според вещото лице така платени, сумите от кредитополучателя и погасяванията, които са
направени за главница, договорна лихва и неустойка, неустойката е един вид елемент от
това плащане, което е направено от кредитополучателя т.е. това е като възнаграждение за
кредитора, и ако се изчисли цялото възнаграждение, което се плаща за този кредит, то е
много над тези 41.88%о , защото неустойката като се включи като възнаграждение наистина
процента, който математически би бил изчислен в случая е 96%. Според вещото лице тука
неустойката е включена като възнаграждение за кредитора и кредитополучателя е заплатил
тази неустойка, така наречена неустойка за непредставено обезпечение по кредита и тази
неустойка фактически формира доход за кредитополучателя, който доход не е включен в
този годишен процент на разходите, който е посочен по договора за заем. Този доход, който
кредитора е получил не е включен в ГПР посочено в договора. Според вещото лице така
посочената неустойка понеже не е включена в ГПР по заема, и след като се добави като
доход за кредитора, този процент би бил много по- висок. Сочи, че в отговора на въпрос № 4
от заключението, е изчислила, че при размер на кредита от 1200 лева общото задължение,
което се получава, като се добави договорната лихва и неустойката, ГПР ще бъде 96.1%, а не
както е посочено в т.8 от договора 41.88%, защото в този ГПР - 41.88% не е включена
сумата на неустойката. Вещото лице счита, че по Договор № ******* от 14.05.2018 година
кредитополучателят е получил сумата от 800 лева, която представлява размера на кредита и
обща сума на задължението в размер на 1285.44 лева, при което ГПР би бил 60.68%. Вещото
лице е потвърждава, че по Договор № ******* от 14.05.2018 година платените суми от Р. Ц.
са в размер на 865.00 лева, а сумата на прихващането е в размер на 417.38 лева или общо
погасената сума е в размер на 1282.38 лева по този кредит. Изтъква, че по този договор
главницата е в размер на 800 лева, договорната лихва е в размер на 80.56 лева и неустойката
е в размер на 401.82 лева и това е общата сума по задължението по този кредит в размер на
1282.38 лева, като в с.з. заявява, че от тази сума реално са внесени 865 лева, а 417.38 лева са
били прихванати от следващия договор. Заявява също, че тази неустойка по втория договор
е включена в сумата, с която се погасява друга част от задължението, в която отново има
включена неустойка. Експертизата заключава, че по договор № ******* от 19.10.2018
година, ГПР би бил 96.1%, а не 41.88%), както е посочено в договора, по договор № *******
от 14.05.2018 г. , ако кредитополучателят не изпълни задълженията си при условията на
договора при главница от 800 лв, общото задължение би било в размер на 1 285,44 лв или
ГПР би бил 60,68%.
В хода на процеса пред ТРС на 27.03.2021 г. е починала Р. Ц. Д., видно от
препис-извлечение от акт за смърт, като е оставила за законен наследник дъщеря си М. Н.
М., съгласно удостоверение за н-ци №125/7.04.21 г. на Кметство с.Голяма Желязна общ.
21
Троян.
Настоящата инстанция намира, че е сезирана с установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК. По своята същност
производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на
вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това
производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е
изискуемо към датата на подаване на заявлението. В тежест на ищеца е да докаже факта, от
който произтича вземането му. Настоящият спор касае установяване на вземанията на
ищеца досежно сумата 875.48 - осемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и осем
стотинки, представляваща главница по Договор за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 105.08 - сто и пет лева и осем стотинки, представляваща договорна лихва
за периода от 18.11.2018 г. до 15.08.2019 г., сумата 77.31 - седемдесет и седем лева и
тридесет и една стотинки, представляваща законна лихва за периода 16.08.2019 г. до
27.08.2020 г. В случая се касае за сключен договор за кредит с лице, което има качеството на
потребител по смисъла на §13 от ДР от ЗЗП. По делото от страна на ответника в това му
качество е направено възражение за наличие на неравноправни клаузи и в този смисъл
нарушение на ЗПК и ЗЗП. По тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на
договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се сдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК и
в ЗЗП.
Установява се по безспорен начин облигационната връзка между „Изи Асет
Мениджмънт“АД и наследодателката на ответницата, Р. Ц. Д. във връзка със сключеният
между тях на 19.10.2018 г. в писмена форма договор за потребителски паричен кредит,
както и факта на ползване на сумата по договора от страна на кредитополучателката.
Настоящата инстанция приема, че след като наследодателката на ответницата не е
уведомена по надлежен начин за извършената цесия от упълномощения ищец, то цесията е
съобщена на ответницата с връчване на препис от исковата молба на нейния процесуален
представител т.е. на 25.01.2021 г.
Легална дефиниция на договорът за потребителски кредит се съдържа в чл.9 ал.1 от
ЗПК, съгласно която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържането на този вид договор, посочени в разпоредбите
на чл.10 и чл.11 ЗПК. Същевременно разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не
са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Тези разпоредби имат императивен храктер, тъй като са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, поради което съдът е
длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението
22
на тези норми не е въведено като основание за обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая настоящата инстанция при направено такова възражение от страна
на адв.Г., като пълномощник на ответницата констатира, че действително в конкретния
казус е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, а именно в процесния договор
липсва изчисление на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин. Нещо повече вещото лице в с.з е изчислило, че при главница 1200
лв, при срок на погасяване на кредита от 10 месеца и при месечна погасителна вноска 140,08
лв. се получава ГЛП в размер на 162,81% и ГПР в размер на 96,1 %, което от своя страна не
съответства на посоченото в договора 41,88% на т.е. съществува неяснота досежно начина
на изчислението им. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-
висок от пет път размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС, като съгласно ал.5 на чл.19 клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Съгласно чл.14 от ЗПК за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП. В разпоредбата на
чл.143 ал.2 т.1-20 от ЗЗП са изброени неравноправните клаузи, като настоящата инстанция
счита, че в конкретния казус е нарушена разпоредбата на т.10, а именно наложено е на
потребителя приемане на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора-въпросната неустойка, както и ГПР и ГЛП, които са неясно
формулирани и неотговарящи на законовите изисквания, като същевременно се задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения за заплати необосновано високо
обезщетение, в случая- той е взел кредит 1200 лв, а следва да връща 2353 лв, при условие, че
не е изпълнил някоя от клаузите на договора, включително да не е предоставил
поръчителство. Следователно нарушена е и разпоредбата на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП след като
води до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя в
противоречие с изискването за добросъвестност на търговеца.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.23 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да бъде обявен за недействителен и в този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от
заключението на вещото лице от представените по делото писмени доказателства,
наследодателката на ответницата е изплатила на „Изи Асет Мениджмънт“АД по настоящия
договор сумата 780 лв, което не се оспорва от ищеца, а по предходния договор е заплатила
сумата от 1282,38 лв., като с част от сумата по настоящия кредит е погасено задължение по
предходния кредит в размер на сумата 417,38 лв. Следователно със сумата 417,38 лв не
може да се приеме, че са погасени задължения по предходен договор, тъй като горните
съображения по отношение на неравноправните клаузи се отнасят и за него, след като той е
с идентично съдържание и само отпуснатият размер на кредита е различен. Не са
23
съществували две насрещни задължения, които да са ликвидни и изискуеми, за да може да се
извърши прихващане с тях, следователно не е съществувало задължение в размер на сумата
417,38 лв, което да бъде погасено. Установява се, че кредитополучателката при задължение
от 800 лв. е погасила 865 лв по предходния кредит, следователно към момента на
извършване на прихващането 19.10.2018 г. не са съществували задължения, които да бъдат
погасявани с част от отпуснатият кредит по договора от 19.10.2018 г.
След като се съобрази, че кредитополучателката е внесла по настоящия договор сумата
780 лв, а на нея реално са й предоставени 782,62 лв и не е дължала 417,38 лв към същата
дата, а те са съотнесени към предходния кредит, то понастоящем ответника, като наследница
на Р. Ц. Д. не дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, по
предявените от нея искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК -
да бъде признато за установено по отношение на М. Н. М., като наследник на Р. Ц. Д.,
починала на 27.03.2021 г., наличието на вземане на ищеца, за сумата 875.48 - осемстотин
седемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки, представляваща главница по Договор
за паричен заем № ******* от 19.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
28.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 105.08 - сто и пет лева и
осем стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 18.11.2018 г. до 15.08.2019 г.,
следователно исковете са неоснователни и недоказани.
Настоящата инстанция не счита, че ТРС се е произнесъл по непредявен иск, тъй като
пълномощникът на ответницата е направил възражение за наличие на неравноправни клаузи
и, че не са били налице условията за прихващане на дължимите суми по предходния договор
от 14.05.2018 г. В този смисъл съдът следва да се произнесе по направените възражения и да
установи дали са били налице предпоставките по чл.104 от ЗЗД, след като се касае за
сключен договор с потребител.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, отразени в
атакуваното решение №260119/5.11.2021 г. постановено по гр.д.№1110/20 г. на ТРС, следва
да бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса въззивника следва да заплати на въззиваемата разноски по
делото за въззивна инстанция. Представен е списък на разноските и доказателства за
заплатена сума за възнаграждение на адвокат Г. в размер на 400 лв. Във въззивнта жалба се
прави искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, ако надхвърля размера на
минималните адвокатски възнаграждения по Наредба №1/02 г. . от страна на въззивника по
реда на чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
спора от една страна, а от друга, че се касае за три обективно съединени иска, всеки с цена
на иска под 1000 лв, то така претендираното възнаграждение от 400 лв не се явява
прекомерно и следва да бъде присъдено изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
24
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №260119/5.11.2021 г. постановено по
гр.д.№1110/20 г. на ТРС.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД да заплати на
М. Н. М., като наследник на Р. Ц. Д., с ЕГН ********** жс адрес. *** сумата 400 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е окончателно по цена на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25