РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 25.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на пети юли през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7908 по описа за 2015
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД, представляван от изп. директор Г Б чрез
процесуалния си представител твърди, че ответниците са потребители на доставяна от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот в
гр. София, община Красна поляна-1, бл. 25, вх.В, с абонатен №140181, като за
периода от месец март 2013г. до месец юли 2013г. не са изпълнили задължението
си да заплатят дължимите суми за ТЕ до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката й. С изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали
в забава, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. За събиране на вземането си подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците в
разделна отговорност, образувано в ч. гр. дело №4906/2015г. на Русенски районен
съд. Тъй като ответниците са направил възражение в законоустановения срок, моли
да се признае за установено по отношение на същите, че му дължат сума в общ
размер 79.09 лв, от която 65.40 лв главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец март 2013г. до месец юли
2013г., 13.69 лв лихва за забава от 1.05.2013г. до 8.07.2015г., заедно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 29.07.2015г. до
окончателното изплащане, при условията на разделна отговорност при следните
квоти: В.Ц.В. и Ц.Ц.В. - всяка с права по 1/4, а именно всяка по 16.35 лв
главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от месец март
2013г. до месец юли 2013г., по 3.45 лв лихва за забава от 1.05.2013г. до
8.07.2015г., заедно със законната лихва от 29.07.2015г. до окончателното
изплащане и Кръстьо С.К. с права 1/2, а именно - 32.70 лв главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от месец март 2013г. до
месец юли 2013г. и 6.85 лв лихва за забава от 1.05.2013г. до 8.07.2015г.,
заедно със законната лихва от 29.07.2015г. до окончателното изплащане.
Претендира разноските по настоящото дело.
Ответниците В.Ц.В. и Ц.Ц.В. вземат становище за неоснователност на
иска. Заявяват, че са внесли - всяка една от тях по сметка на “Топлофикация
София” ЕАД дължимите суми, съответни на притежаваната квота, включващи
главница, лихва за забава, законна лихва до датата на платежния документ,
разноски по заповедното производство и разноски по исковото производство за
държавна такса, както и разноски за присъденото юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство. В съдебно заседание на 21.04.2016г. чрез процесуалния
си представител твърдят, че са заплатили - всяка поотделно претендираните суми,
съобразно поисканото. Молят исковете да бъдат изцяло отхвърлени с присъждане на
разноски.
Ответникът К С.К. оспорва иска. Възразява,
че не дължи суми на “Топлофикация София” ЕАД за консумирана топлинна енергия за
периода от месец март до месец юли 2013г., както мораторна лихва и разноски,
тъй като имотът, за който са начислени сумите за доставена топлоенергия, е
продаден и същите следва да се търсят от новия собственик.
По искане на ищеца
и на основание чл.220 във вр. с чл.219 ГПК съдът е допуснал участие на трето лице - помагач на ищеца “НЕЛБО” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. “Тинтява” №15, ЕИК *********.
Третото лице не се явява при
разглеждане на делото и не изпраща представител.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №4906/2015г. на Русенски
районен съд и е прието заключение на икономическа експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №4906/2015г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2980/28.08.2015г. срещу В.Ц.В.,
Ц.Ц.В. и К.С.К. за сумите 65.40 лв стойност
на топлинна енергия по прогнозна консумация и изравнителни сметки за периода
месец март 2013г.-месец юли 2013г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. Красна поляна-1, бл. 25, вх.В, ап. 67 с абонатен №140181, заедно
със законната лихва от 29.07.2015г. до окончателното изплащане, 13.69 лв лихва
за забава за периода от 1.05.2013г. до 8.07.2015г.,
както и за 125 лв разноски. Своевременно са направени възражения срещу
заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №32/26.04.2013г., том ІІ, рег. №3321, дело №209/2013г. на нотариус
С Т с рег. №65 на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен
съд, К.С.К., Ц.Ц.В. и В.Ц.В. - ответниците, са продали чрез пълномощник на Е А
Р съсобствения си недвижим имот - апартамент №67, находящ се в гр. София, ж.к.
Красна поляна-1, блок 25, вх.В, като са се задължили да й предадат владението
на продавания имот след подписване на нотариалния акт - на 26.04.2013г.
По делото няма спор, че жилищният имот - апартамент,
описан в приложения по делото нотариален акт, е топлоснабден, респ. присъединен
е към топлопреносната мрежа на ищеца чрез сградната инсталация и е регистриран
с аб. №140181. Като собственици, ответниците са ползвали доставената им от
ищеца топлинна енергия в жилищния им имот, поради което и съгласно §1, т.42 от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ са потребители на топлинна енергия за битови
нужди.
От представените по делото фактури за доставена
топлинна енергия за периодите: 1.03.2013г.-31.03.2013г.,
1.04.2013г.-30.04.2013г., изравнителна сметка
за периода 05.2012г.-04.2013г., както и от приложеното на л.36
извлечение от сметка по партида №140181 се вижда, че ответниците дължат на
ищеца за топлинна енергия за обект в гр. София, ж.к. Красна поляна-1, блок 25,
вх.В, ап.67 за посочените периоди общо сумата 65.40 лв.
Счетоводното извлечение от партидата на ответниците не
е опровергано с противни доказателства досежно неговата редовност, поради което
и съгласно чл.182 ГПК може да служи като доказателство за отразените в него
факти. В потвърждение на същото е и заключението на икономическата експертиза,
представено в писмен вид, потвърдено и допълнено от вещото лице Й.М. в съдебно
заседание на 5.07.2016г. В него е отразено, че по партидата на аб. №140181 са начислявани
суми само за дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, както
и от дяловото разпределение при отчитане разликите между действително
отчетената консумация и тази от главния топломер на сградата, съгласно разпоредбите
на Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването и методиката за дялово
разпределение. От същото заключение се установява, че размерът на лихвата за
забава върху главното задължение за периода от 1.05.2013г. до 8.07.2015г. възлиза
на сумата 13.69 лв.
Страните не спорят, че са с права по ¼ ид.ч. за
В.Ц.В. и за Ц.Ц.В. и ½ ид.ч. - за К.С.К.. При това положение
задължението за доставена топлоенергия за исковия период за първите две
ответници възлиза на по 16.35 лв за доставена топлинна енергия и по 3.42 лв
лихва за забава, а за третия ответник - 32.70 лв за доставена топлинна енергия
и 6.85 лв лихва за забава.
Видно от приложеното ч. гр. дело №4906/2015г.,
разноските по издаване на заповедта за изпълнение възлизат на 25 лв държавна
такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение - общо 125 лв.
В случая последователността на погасяването започва от
лихвите и след това главницата, тъй като присъдените със заповедта за изпълнение
разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска. Съдът, който
разглежда иска по чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода от спора се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските по издаване
на заповедта за изпълнение (т.12
от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г., ОСГТК, ВКС).
От представените копия от платежно нареждане с дата 15.01.2016г.
(л.58) и платежно нареждане от 15.01.2016г. (л.61) се вижда, че в полза на
ищцовото дружество ответниците В.Ц.В. и Ц.Ц.В. са внесли всяка по 58.50 лв.
След постъпилото плащане всяка от тях е погасила задължението си за доставена в
исковия период топлинна енергия, за лихва за забава, както и частично
съответната част от разноските в заповедното производство - по 1/3 за всяка или
общо в размер на 58.50 лв (16.35 + 3.42 + 38.73). Следователно двете ответници остава да дължат на ищцовото дружество по 2.93 лв разноски всяка
по ч. гр. дело №4906/2015г. на РРС.
Ответникът К.С.К. не е представил доказателства, че е
изпълнил задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената
топлоенергия за процесните периоди. Възражението му, че не дължи на ищеца суми
за консумирана топлинна енергия за периода от месец март до месец юли 2013г.,
както и мораторна лихва и разноски, е неоснователно, тъй като от изложеното
по-горе е очевидно, че начислената стойност за дял от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, както и от дяловото разпределение, се отнася
за период преди продажбата на топлоснабдявания имот. Същият ответник дължи на
ищеца сумите 32.70 лв за доставена в исковия период топлинна енергия, 6.85 лв
лихва за забава, както и съответната част от разноските в заповедното
производство - 1/3 в размер на 41.68 лв.
При това положение съдът
намира, че искът по чл.422 ГПК по отношение на ответниците В.Ц.В. и Ц.Ц.В. следва да се отхвърли, поради плащане.
Искът по отношение на ответника К.С.К. е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца за сумите 32.70 лв главница
за доставена топлинна енергия за периода месец март 2013г.-месец юли 2013г.,
заедно със законната лихва от подаване на заявлението - 29.07.2015г. до
окончателното изплащане и за 6.85 лв лихва за забава за периода от 1.05.2013г.
до 8.07.2015г.
Ответниците дължат на
ищцовото дружество разноски по ч. гр. дело №4906/2015г. на РРС, както следва:
по 2.93 лв ответниците
В.Ц.В. и Ц.Ц.В. и 41.68 лв ответникът К.С.К..
Съгласно чл.78, ал.1 във вр.
с чл.422, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца по 285 лв (855 : 3)
разноски по настоящото дело, тъй като с поведението си са дали повод за
завеждане на делото (плащането от първите две ответници е станало след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на запавед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Топлофикация София” ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. “Ястребец” №23 Б, представлявано от изп.
директор Г Х Б, ЕИК ********* към К.С.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, за сумите 32.70 лв главница за доставена топлинна енергия за периода месец март
2013г.-месец юли 2013г., заедно със законната лихва от 29.07.2015г. до
окончателното изплащане и 6.85 лв лихва за забава за периода от 1.05.2013г. до
8.07.2015г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “Топлофикация София” ЕАД срещу В.Ц.В. и Ц.Ц.В. иск по чл.422 ГПК за
сумите 16.35 лв главница, представляваща стойност на незаплатена
ТЕ за периода от месец март 2013г. до месец юли 2013г. и 3.45 лв лихва за
забава от 1.05.2013г. до 8.07.2015г. за всяка.
ОСЪЖДА В.Ц.В. ***, ЕГН ********** да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумите 2.93 лв разноски по ч. гр. дело №4906/2015г. на Русенски районен съд и 285 лв
разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц.Ц.В. ***, ЕГН ********** да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумите 2.93 лв разноски по ч. гр. дело №4906/2015г. на Русенски районен съд и 285 лв
разноски по делото.
ОСЪЖДА К.С.К. да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумите 41.68 лв разноски по ч. гр. дело №4906/2015г. на Русенски районен съд и 285 лв
разноски по делото.
По делото е
привлечено трето лице “НЕЛБО” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. “Тинтява” №15, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: