№ 565
гр. Русе, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520200534 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К.П. против Наказателно постановление № 22-
3393-000101/15.03.2022 г., издадено от Началника на Второ РУ при ОД на МВР-
Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. трето от Закона за
движение по пътищата са наложени административни наказания „Глоба“ в размер
на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет
месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление поради допуснати нарушения на
процесуалните правила при издаване на АУАН-а. С жалбата се оспорват и
фактическите констатациите, изложени в обстоятелствената част на АУАН-а и
НП, доколото се твърди, че жалбоподателят не е осъществил нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В тази насока
се моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят К.П., редовно призован, се явява
лично и с адв. М.Д. от АК-Русе, в качеството на упълномощен защитник, която
1
поддържа изложените в жалбата фактически и правни доводи, доразвивайки ги в
хода на съдебната прения. Моли обжалваното наказателно постановление да се
отмени, тъй като жалбоподателят не е осъществил нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорнст, или в условията на
алтернативност, ако съдът не възприеме така изложеното, да го отмени,
прилагайки разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят П. изцяло се солидаризира със становището на защитника
си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Г. Д., която заема становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че от събраната доказателствена съвкупност по категоричен начин се установява,
че жалбоподателят П. е осъществил нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Акцентира, че съгласно
последните изменения в ЗАНН и ЗДвП разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима при извършено нарушение по ЗДвП. Прави искане за присъжданен
на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на
което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на
21.03.2022 г., а жалбата е подадена на 28.03.2022 г., касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 21.02.2022 г. свидетелите П.М. и С.Д. – полицейски служители от Второ
РУ при ОД на МВР-Русе, изпълнявали служебните си задължения на територията
на гр. Русе.
На същата дата, около 22:15 часа, при излизане от бензиностанция
„Бенита“, на суха пътна настилка, при предприета маневра десен завой,
2
жалбоподателят К.П. форсирал двигателя на управляваното от него МПС - лек
автомобил Фолксваген Поло, с рег. номер Р3667КР, като умишлено нарушил
устойчивостта му и последното поднесло вляво и дясно около двадесет метра.
Очевидец на случилото се бил свидетелят Б.К., който се намирал на предната
седалка до жалбоподателя П..
Свидетелите М. и Д., които по това време се намирали в кръговото, чули
форсиране на двигател и свирене на гуми, както и възприели действията на
жалбоподателя П..
При появата на полицейския патрул, жалбоподателят П. прекратил
дейността си и привел в покой управляваното от него МПС. При извършената
проверка полицейските служители установили самоличността на жалбодателя П.
в качеството му на водач на процесното МПС.
Съобразявайки изложеното, свидетелят П.М. приел, че с поведението си
жалбоподателят П. е извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В тази връзка
свидетелят М. съставил АУАН от 21.02.2021 г. (Бланкетен номер 155164), като
същият бил подписан от жалбоподателя без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН жалбоподателят П. не се възползвал от възможността да подаде
възражение.
В хода на административнонаказателното производство били снети
обяснения от жалбоподателя П..
Въз основа на съставения АУАН АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, и на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. трето от ЗДвП на жалбоподателя били наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН от 21.02.2021 г. (Бланкетен номер 155164), който по силата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила, НП № 22-3393-
000101/15.03.2022 г., обяснения на жалбоподателя, дадени в хода на
административнонаказателната преписка, справка нарушител/водач и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-3393-000024, както и
гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите П.М., С.Д. и Б.К..
3
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не
разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се
установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването
му.
Съдът не споделя направените от защитата възражения касателно наличието
на съществени противоречия между показанията на свидетелите М. и Д.,
доколкото в показанията им е налице съвпадение по отношение на всички
съставомерни обстоятелства, а именно място, време и начин на осъществяване на
нарушението. Изложеното от полицейските служители се потвърждава и от
показанията на свидетеля К., приятел на жалбоподателя и очевидец на случилото
се, който посочи, че на посочените в наказателното постановление дата и място
управляваното от жалбоподателя П. МПС е поднесло вследствие на умишлено
„подадена газ“. Нещо повече, показанията на полицейските служители
кореспондират и с обясненията на жалбоподателя П., дадени в хода на
административнонаказателното производство, в които последният е посочил, че
управляваното от него МПС действително е поднесло, като при това се е чул шум
от търкане на гуми.
По делото не се установиха доказателства, обосноваващи извод, че
случилото се е следствие обективни обстоятелства – особености на пътната
обстановка или неизправност на управляваното от жалбоподателя МПС.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени
от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от
компетентен актосъставител – полицейски служител при ОД на МВР-Русе, а НП е
издадено от компетентен АНО – началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе,
4
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване
на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето
защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят К.П. е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачита на МПС
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По делото по категоричен начин се установи, че на посочената в
наказателно постановление дата и час – 21.02.2022 г., около 22:15 часа, както и
място – бул. „Липник“ № 126, жалбоподателят К.П., управлявайки МПС - лек
автомобил Фолксваген Поло, с рег. номер Р3667КР, използвал пътищата, отворени
за обществено ползване, не по тяхно предназначение за превоз на хора и товари,
като при излизане от бензиностанция „Бенита“, на суха пътна настилка, при
изпълнение на маневра „Десен завой“ форсирал двигателя, нарушавайки
умишлено устойчивостта на МПС-то, и го поднесъл вляво и дясно. Без значение за
съставомерността на деянието е дали противоправните действия на жалбоподателя
са били осъществени чрез използване на ръчна спирачка или рязко ускоряване.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, доколкото в съзнанието на дееца са намерили отражение
5
всички обективни факти от състава на това нарушение, а именно форсиране на
двигателя и принудителното поднасяне вляво и дясно, а във волево отношение
същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от
извършеното от него деяние, а именно да използва път отворен за обществено
ползване за извършване на демонстративни маневри с управлявания от него
автомобил.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение
санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. трето от ЗДвП, предвиждаща
налагането в условията на кумулативност на „Глоба“ в размер на 3000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Видно от
посоченото, законодателят е определил фиксиран размер на санкциите, поради
което за АНО и респективно за съда не съществува възможност да ги редуцира.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането
на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото то разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този
вид. Нещо повече, същото е извършено на пътен участък, характеризиращ се със
сравнително висок трафик дори в часовия диапазон, в който е извършено
нарушението. Отделно последното е осъществено при извършване на маневра
завой, която изисква допълнително внимание при извършването . В допълнение
към посоченото, съгласно чл. 189з от ЗДвП приложението на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН е изключено по отношение на нарушенията на ЗДвП, каквото е и
настоящото. Тази разпоредба е влязла в сила на 23.12.2021 г., а нарушението е
осъществено на 21.02.2022 г., тоест към този момент законодателят е изключил
възможността за квалифициране на нарушението като маловажен случай.
По изложенит съображения обжалваното наказателно постановление следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, а жалбата следва да се остави
без уважение като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора следва да се остави без уважение направеното от
жалбоподателя П. искане за присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски за процесуално представителство.
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4
във вр. с ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът счита, че искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно до сумата от 80 лева, тъй
6
като настоящото дело е приключило в две съдебни заседания, като причината за
отлагането на първото е била неявяването на полицейските служители, и не е от
такава правна и фактическа сложност, обосноваваща присъждане на
възнаграждение в максимален размер. В тази връзка К.П. следва да бъде осъден да
заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 лева,
представляща юрискосултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 9 във
вр. с чол. 58д, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-3393-
000101/15.03.2022 г., издадено от Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с
което на КР. КР. ПР., с ЕГН: **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. трето от
Закона за движение по пътищата са наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от дванадесет месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА КР. КР. ПР., с ЕГН: **********, да заплати на Областна
дирекция към Министерство на вътрешните работи сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7