Присъда по дело №1960/2010 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ по НОХД №1960/2010 година по описа на ЛРС
VІІІ – ми наказателен състав

Срещу подсъдимия А.А.К., било предявено обвинение за престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за това, че около 17,40 на 10.06.2010 г. в гр. Ловеч, ул. „Ст. Караджа" пред заложна къща "Хера" в съучастие, като извършител със С. Стелиянов С., ЕГН: ********** ***, отнел чужди движими вещи - златен ланец 60 гр. на стойност 3120,00 лева от владението на Ц.Д.С. *** с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила /нанасяне на удари в областта на главата и тялото/.

Срещу подсъдимия С.С.С., било предявено обвинение за престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.3 от  НК, за това, че около 17,40 на 10.06.2010 г. в гр. Ловеч, ул. „Ст. Караджа" пред заложна къща "Хера" в съучастие, като подбудител с А.А.К., роден на *** ***, ЕГН: ********** ***, отнел чужди движими вещи - златен ланец 60 гр. на стойност 3 120,00 лева от владението на Ц.Д.С. *** с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила /нанасяне на удари в областта на главата и тялото/.

В съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство предявеният граждански иск от пострадалия Ц.Д.С. *** срещу подсъдимия А.А.К. за сумата от 3120.00 лв., представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от 10.06.2010 год. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото съдебно деловодни разноски, като С. с адв. Н. от ЛАК е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса.  В с. з. адв. Н. моли да бъде признат А.К. за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд, като му се наложи съответно наказание и се уважи гр. иск, като излага, че споделя становището на прокурора при направения подробен анализ на писмените и гласните доказателства които  поддържат. Излага, че не поддържат обвинението, че К. е извършил престъплението по чл.198, ал.1 от НК, след като е бил подбуден от подс. С.. Излага, че са налице отговори  от страна на подс. К.  по отношение на обстоятелството  за отнемане на златния  ланец. Излага, че няма предявен  гр. иск за леки телесни повреди, а че имало  предявен  гр. иск за причинени имуществени  вреди. Излага, че безспорно е доказан гр. иск по отношение на отнемането на златния ланец, че подс. К. е действал виновно с пряк умисъл, като е осъзнавал  действията си и е  трябвало да си понесе съответните  последици за това. Излага, че приобщената стоково ценова експертиза е установила безспорно стойността на имуществените вреди, който претендират с лихвата от 10.06.2010г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират и направените по делото разноски за адвокатско  възнаграждение. Излага, че по отношение  на наказателната санкция на подс. К., поддържат становището на представителя  на обвинението.

В съдебно заседание представителят на РП – Ловеч поддържа обвинението така, както  е предявено с обв. акт. Излага, че от събраните  в хода на  ДП доказателства, и тези събрани в хода на съдебното производство се установило по безспорен начин, че подсъдимите А. и С. са извършили престъплението за което са предадани на съд. Излага, че следвало  да се кредитират и се даде вяра на обясненията  на подс. К. и С. дадени в хода на ДП, а не тези които двамата подсъдими са дали в хода на съдебното  следствие, които били тяхна защитна теза. Излага, че обясненията на двамата подсъдими от съдебното следствие не кореспондират със събраните по делото доказателства. Излага, че от показанията на св. Е.К. се установявала и потвърждавала описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Излага, че важен момент бил направеното разпознаване от  пострадалия  С. на човека  извършил нападението срещу него. Излага, че последния бил разпознат безспорно и от свид. Р.П. описала дрехите и външните белези на К. преди извършения грабеж, които съвпадат и с описанията на пострадалия.  Излага, че по отношение на подс. С.  е налице една фактическа последователност започнала с осъществяване на идеята му за саморазправа с пострадалия С. и поради тази причина същият се  е свързал с подс. К., негов приятел и съотборник по борба, уговорили са се да дойде в Ловеч и извърши грабеж и побой над С. и вземаното на ланеца му. Излага, че в тази връзка подс. С. е осъществил посрещането на прекия извършител, показал му е обекта на грабежа. Излага, че в тази връзка К. заявява, че подс. С. му указал да „жабне” каквото може от него и ланеца ще му бъде възнаграждение за извършеното. Излага, че от анализа на писмените и гласни доказателства  приемал, че веригата от косвени доказателства,  които са събрани по делото безспорно се затваряла, и че от тях бил възможен категоричния извод за безспорната вина на подс. К. и подс. С.. Излага, че в тази връзка била и практиката на ВКС – решение № 80 /79г на Второ наказателно  отделение, решение  № 90/21.06.95г на Първо наказателно  отделение, тълкувателно решение № 110/1982г. по н.д. №94/82 на ОСНК и др. Излага, че в случая не  може да се говори за  уговор,  тъй като  тази квалификация би била налице единствено  и само ако извода за виновността се извежда само на обясненията на подсъдимите съпроцесници. Излага, че с настоящият  казус доказателствата  относно авторството на деянието, извършители, начин и място на извършване се съдържали не само в обясненията на подс. К., подс. С. и в свидетелските показания на свид. Е.К., Р.П. и пострадалия Ц.С., а и в извършените  проц. следствени  действия, разпознаване проведено по реда посочен в НПК, разпознаването  на ланеца при предявяването му. Излага, че в подкрепа на казаното била трайната съдебна  практика на ВКС - решение №157/29.05.09г на 3 наказателно  отделение, решение №264/11.06.10г. на ВКС 1 н.о. и др. Моли съда да постанови  осъдителна присъда с която признае подс. К. за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи  наказание 3 години лишаване от свобода, което на осн. чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за 5 години. По отношение  на подс. С. моли да се наложи  наказание лишаване  от свобода, което да съответства  на обществената  опасност на дееца като към така определеното наказание  на осн. чл.68 ал.1 от НК се присъедини и  присъдата, която е условна по НОХД№609/10г., което наказание да изтърпи  при първоначален строг режим затвор или затворническо общежитие  от закрит тип. На осн чл.59 ал.1 от НК моли да се приспадне  времето през което подс. С. е бил с постоянна мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от 13.08.10г. Моли Веществените доказателства  да се отнемат в полза на държавата и в предвид ниската им  стойност се унищожат, а мобилните телефони се върнат на свид. К..*** следва да бъде уважен като основателен и доказан по размер, като двамата подсъдими заплатят солидарно и направените разноски за експертизи.

Подсъдимият А.А.К.,  редовно призован се явява лично в с.з. и с адв. А. от САК, дава обяснения по делото, като излага, че е подкосил и ударил пострадалия, но че не е вземал каквито и да е било вещи от последния. Защитникът му адв. А. моли съда да признае подзащитният й за невинен по повдигнатото му обвинение и да го  оправдае. Излага, че на първо място подзащитният й в дадените обяснения в ДП, е обяснил, че не е имал представа за съдебното минало и споровете на пострадалия и другия съпроцесник. Излага, че подс. С. го  е убеждавал по телефона и в разговори,  че съществува вражда за надмощие в града по техни си въпроси  и нейния подзащитен  трябвало да дойде  в града да го сплаши, като това последния не отричал, а именно, че го  е подсякъл и го е ударил 2-3 пъти в областта на главата и врата. Излага, че твърдението и доказателства  сочещи, че именно К. е вземал въпросния ланец представен само на снимка в кориците на делото обвинението не могло по категоричен начин да докаже, че това е  въпросния ланец. Излага, че в заключението на стоковата експертиза било казано, че е 60 гр., но че всеки можел да каже,  че е 100-200г. Излага, че подзащитният й е  дал показания,  че има ланец продаден за 1500 лв. и тук било налице разминаване в цените. Излага, че прокурора не доказал по категоричен начин, че това е въпросната вещ, която е отнета. Излага, че били налице противоречиви показания на свид. К. в тази насока. Излага, че било налице разминаване в показанията на нейния доверител, като в обвинителния  акт пишело, че подзащитният й се е признал за виновен, но че той не се е признал за виновен, а съжалява за тази ситуация, в която е попаднал. Излага, че съжалява и признава само, че е понабил пострадали, и че не бил налице умисъл. Моли да бъде съобразено  чистото му съдебно минало и добрите  характеристични  данни, неговата спортна кариера. Моли съдът да приеме, че доверителят й е извършил престъпление  по чл.130 от НК, а ако прецени, че той е извършил това за което е обвинен в предвид  младата му възраст, липсатата на предходни осъждания и добрите характеристични данни, както и спортната му кариера, да му се наложи по леко наказания, тъй като едно такова наказание  ще му попречи за в бъдеще. По отношение  на гражданския иск излага, че не  е доказан по основание и размер, и вещта не  е на такава стойност,  и подзащитният й не я е бил отнемал.

Подсъдимият С.С.С.,  редовно призован се явява лично в с.з. и с адв. Г. от ЛАК и адв. Марковски от САК, дава обяснения по делото, като излага, че не е извършил престъплението за което е предаден на съд, че действително е имал уговорка с подс. К., но че уговорката не е била за грабеж, а за сплашване на пострадалия С.. Защитникът му адв. Г., излага, че настоящият  процес представлявал  широк пример за няколко проблема  в наказателното  право  и настоящият  процес. Излага, че не е съгласен с правните  изводи, които направил прокурора  описвайки фактическа  обстановка  и анализирайки  събраните  доказателства.  Излага, че в случая се касаело за така наречените уговорки, за доказателствената  тежест в областта  на обвинението. Излага, че цитираната от прокурора практика не може да бъде пренесена механично в настоящия процесс, тъй като в случая не е налице съвкупност от косвени доказателства, а преки доказателства обособяващи фактическата  обстановка  и в частност  поведението на двамата подсъдими. Излага, че нямало спор, че между двамата подсъдими е съществувала  уговорка подс. К. да дойде  в Ловеч и да сплаши,  да набие пострадалия С.. Излага, че ексцеса на умисъла на двамата подсъдими  обхваща в началото единствено  подс. К. да причини лека телесна повреда на пострадалия  С., и че този умисъл е в съзнанието  на С. и нито за миг не преминава в нещо повече от това което е уговорено. Излага, че в този момент възниква проблема за уговорката, и че подс. К. заявил, че като видял пострадалия решил  да вземе ланеца, който да е възнаграждение  за стореното. Излага, че тук възниквал въпроса защо да бъде повярвано на казаното от подс. К.,   а не на  подс. С.. Излага, че обясненията на К. като данни от които да  може да се черпят сведения  за поведението на двамата подсъдими  в този момент и като наличие за уговорка  са негодни доказателствени средства. Излага, че развилия се акцес в умисъла на първия подсъдим за извършване на престъплението за което е предаден на съд касае само неговите обяснения, и че в тази връзка не могат да бъдат годни доказателствени средства. Излага, че нормата на чл.279, ал.4 от НПК, регламентира, че осъдителна присъда не може да почива и да се основава единственно на обяснения, дадени по ред на ал.2 и 3. Излага, че са налице съществени противоречия в показанията на подс. К., което поставяло под съмнение достоверността им. Защитника адв. Марковски, излага, че доказателствата  по делото говорили, че единствения  доказателствен  източник на базата на  който  е формирано обвинението в обвинителния  акт са обясненията на А.К.. Излага, че са налице противоречия в обясненията на подс. К., които са опровергани от другите доказателства по делото, и от свидетелските  показания на разпитаните свидетели. Излага, че следва да се кредитират показанията на св. К. и св. С.. Излага, че е  налице коренна промяна в позицията на подс. К. в хода на съдебното производство,  и че била правилна позицията на прокурора  да не се кредитират обясненията му дадени пред настоящата  инстанция. Излага, че във обвинителния акт било посочено, че деянието е извършено около 17.40 часа, а в същото време се сочело, че и подбудителството е извършено около 17.40 ч., а от събраните по делото доказателства не се установявало, в посочения от прокурора час на извършаване на деянието, подс. С. да е бил в близост до подс. К., за да може да го подбуди към извършване на престъплението грабеж, каквото му било повдигнато с внесения в съда обв. акт. Излага, че от показанията на свидетеля К. се установявало, че пътувайки към гр. Ловеч с подс. К. последния му обяснил, че трябвало да сплаши някой в Ловеч, и че подс. С. е поискал от подс. К. само и единствено да сплаши св. С. и нищо повече от това. Излага, че ако С. е поискал и нещо друго от К. това е щяло да бъде коментирано  пред Е.К., а той не споменавал в разпита си  за отнемане на вещи.  Излага, че в Решение № 44/80г по н.д. №43/80г. на ОСНК, се сочело, че при две или повече лица решили да извършат конкретно престъпление, ако някой от тях извърши по тежко от уговореното той сам ще отговаря и за това. Излага, че не приемат тезата  на прокурора, че подзащитният му е казал ”жабни каквото можеш и ланеца ще е възнаграждение”. Излага, че тълкуването на  това „жабни”, което е жаргонен термин, и означава отнеми каквото можеш, а следвало  изпълнителното деяние да  е свързано пряко и конкретно  към веща предмет на отнемане. Моли съда  да приеме техните доводи, обясненията на подс. С., които са пълни и конкретно  потвърдени от множеството доказателства, от свидетелските показания на Р.П., Ц.С., Е.К.. Излага, че обясненията на подс. К. се променят в зависимост от обстоятелствата по делото, и че били противоречиви. Излага, че на практика противоричивите обяснения на подс. К. са единственото гласно доказателство, което уличавало подс. С., но че била налице проц. невъзможност за постановяване на осъдителна присъда само на тези обяснения, тъй като останалите събрани по делото доказателства изключвали извършването на подбудителсто от страна на подс. С. и участието му в грабежа под каквато и да е форма. Излага, че в случая не следва да се реализира  каквато и да е било друга наказателна отговорност, тъй като подбуждането за сплашване не съставлява пресътъпление. Моли съда да се произнесе с  оправдателен  съдебен  акт с всички законовите последици  от това.

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните свидетели: Р.Н.П., Ц.Д.С., Е.П.К., С. Мирославов С., Петко Димитров Петков, от приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.2 от НПК показания на св. Р.П., от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на св. Е.К., от заключенията на вещите лица по назначените досъдебното производство експертизи, от веществените доказателства по делото, както и от обясненията на двамата подсъдими, както и от приобщените по редза на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от НПК обяснения на подс. К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите К. и С. били приятели и се познавали от около три - четири години, като се били запознали по време на един от лагерите на който били във връзка с тренировките им по борба.

Подс. К. завършил основното си образование в с. Железница, обл. София, след което прекъснал да учи, и към момента учил във вечерно училище по транспорт в гр. София, кв. „Гара Искър". От 5 г. тренирал борба в Спортен клуб Славия и работел във фирма „Еко бул" - гр. София.

Подс. С.С. бил роден на *** ***. Средно образование завършил в СОУ „Климент Охридски" - гр. Ловеч. Към момента бил студент и се обучавал в Технически университет - гр. Габрово. Не женен, не работи, осъждан.

Подсъдимите С. и К. не се били чували и виждали от доста  време. В началото на пролетта на 2010 г. подс. С. намерил от свои познати скайпа на подс. С. и се свързал с него на адрес „nasko_boreca”. Подс. С. поканил подс. К. ***, за да се видели, но не му обяснил, каква била причината за тази покана. След няколко дни двамата се чули по телефона, като номера който ползвал тогава подс. К. бил 0885/690-881. Тази карта била на един негов приятел, лицето Александър Стефанов Димитров, който му я бил дал да я ползва, тъй като картата на подс. К. била спряна от Мобилния оператор. Двамата подсъдими се чули по телефона и се уговорили К. да дойде още същия ден около 16 часа в гр. Ловеч., като подс. С. трябвало да го чака на спирката, намираща се в центъра на града. Спирката била известна на подс. К., тъй като известно време преди това идвал с автобус в гр. Ловеч. Въпросния ден, когато дошъл за срещата с подс. С. слязъл именно на тази спирка, където го чакал подс. С.. На тази среща подс. С. обяснил на подс. К., че със пострадалия С. имат някаква вражда и проблеми, и  че иска от него да го набие. Същия ден валяло дъжд и «сплашване не се получило», тъй като пострадалия се прибрал от работа с такси до дома си, а подс. К. ***, като се уговорили с подс. С. ***. Няколко дни по късно подс. К. помолил братовчед си св. Е.К., с който живеели в една къща в с. Железница, обл. Софийска да го докара с неговия автомобил л.а. "Фолксваген Голф 3" с рег. № С 8248 НК, като подс. К. първоначално не му обяснил причината за пътуването им. Двамата тръгнали за гр. Ловеч, като шофирал подс. К..*** заредил за 50 лв. гориво. Около 16.00 часа, двамата пристигнали в гр. Ловеч, където подс. С.С. ги
чакал на уговореното място на спирката. Същият се качил при тях в автомобила и започнал да ги
упътва, на къде да шофира подс. К., за да можел да паркира. След като паркирали
подс. С.С. и подс. А.К. отишли да пият каф, а св. Е.К. останал в колата.

Вървейки подс. С. отново поискал от подс. К., да сплаши св. С.. Подс. К. се съгласил. Подс. С. му заявил, че се познавали с пострадалия и затова нямало, как той да го направи. Двамата отишли и седнали в едно кафе в близост до фирмата, където работил св. Ц.С., като подс. С. седнал вътре в кафето, а подс. К. отвън. Кафето се казвало „Рубин" и се намирало на ул. „С. Гечев" № 2 срещу подлеза на ЖП гара -  гр. Ловеч. Двамата подсъдими трябвало да изчакат в кафето, докато пострадалия излезел от фирмата на баща му, след което подс. С. трябвало да звънне по телефона на подс. К., за да можел да го види по физиономия, и да тръгне след него и около релсите да го набие. Подсъдимите С. и К. стояли в кафето около половин час и тогава от двора  на  фирмата излязъл един жълт микробус. Подс. С.С. се обадил на подс. К. и му казал, че св. Ц.С. бил вътре. Двамата решили да станат. Тръгнали по отделно в посока релсите. След като ги наближили, двамата се събрали и се отправили към дома на св. Ц.С.. Подс. С. добре познавал навиците на св. С. и казал на подс. К., че С. е в дома си, но ще излезе, тъй като същият ходел да тренира всяка вечер след работа. След като подс. С. показал на подс. К. дома на св. С. си тръгнал. След около 5 мин. св. Ц.С. излязъл облечен по анцунг и потник. Подс. А.К. тръгнал след св. Ц.С.,*** на главната, като издебнал момента, в който имало възможно най - малко хора и в близост до центъра на града го бутнал отзад в гърба, подсякал го, св. Ц.С. паднал на земята, след което подс. К. му нанесъл удари в областта на главата и тялото, дръпнал ланеца му и побягнал. Подс. К. преминал булеварда, преминал през задния двор на едно училище, минал покрай едни метални маси на сергии и стигнал до едно "У" – образно кръстовище. От там се обадил по телефона на подс. С.С. и му обяснил, къде се намира и откъде да дойде да го вземе. Подс. С. през това време вече бил при св. Е.К. в колата. Двамата тръгнали с колата и след около 5 мин. пристигнали при подс. К.,
който се качил в колата отзад. Подс. С.С. също бил седнал отзад, тъй като
колата била със затъмнени стъкла. Тръгнали в посока гр. София. По пътя преди да
излязат на главния път София - Варна се повредил компютъра на колата и св. Е.К.
спрял. Подсъдимите А.К. и С.С. се скрили в храстите, за да не ги види никой,
докато св. Е.К. я поправял. След като я направил, св. Е.К. им дал знак, като
бибитнал с клаксона, за да се качат отново в автомобила. Зад волана застанал подс. А.К.
на мястото до шофьора седнал св. Е.К., а подс. С.С. седнал отзад. Тогава
подс. А.К. извадил от страничния джоб на панталоните си златния ланец, който
взел от св. Ц.С. и го подал на св. Е.К., за да го сложи последния в жабката. Св.
Е.К. попитал, какво е това, но подс. К. му отговорил, че нямало значение. Подс. С. чул казаното и видял ланеца, но не казал нищо. Тръгнали посока гр.София. След като подминали бензиностанцията в с.Сопот, подс. С.С. се обадил по телефона за свои приятел, за да дойде и да го вземе от тази бензиностанция. Тогава подс. С. казал на подс. К. да обърне посоката на движение и да го остави на бензиностанцията, за да не ги виждат двамата. Подс. К. се върнал на бензиностанцията, дал на подс. С. в колата 20 лева и му казал да налее бензин за тези пари, тъй като не искал със св. Е.К. да слизат на бензиностанцията. След това двамата си тръгнали в посока гр. София. В последствие подс. К., чрез негови познати се свързал с едно момче, на което не знаел името, което имало познат златар в гр. Русе. Дал му златния ланец, за да го занесе и да го оцени. Ланеца според него бил 56 грама и можел да вземе за последния по 30 лева на грам. Държавната цена на златото в златарските магазини била 37-38 лева на грам. Подс. А.К. продал златния ланец и взел за него сумата от 1530 лева.

Видно от заключението на изготвената Стоково икономическа експертиза, стойността на отнетия златен ланец е в размер на 3 120,00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият А.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.198, ал.1, пр.1 от НК, като около 17,40 на 10.06.2010 г. в гр. Ловеч, ул. „Ст.Караджа" пред заложна къща "Хера", отнел чужди движими вещи - златен ланец 60 гр. на стойност 3120,00 лева от владението на Ц.Д.С. *** с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила / нанасяне на удари в областта на главата и тялото /.

 При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият С.С.С. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.198, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.З от НК, като около 17,40 на 10.06.2010 г. в гр.Ловеч, ул. „Ст.Караджа" пред заложна къща "Хера" в съучастие, като подбудител с А.А.К., роден на *** ***, ЕГН: ********** ***, отнел чужди движими вещи - златен ланец 60 гр. на стойност 3 120,00 лева от владението на Ц.Д.С. *** с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила / нанасяне на удари в областта на главата и тялото /

От обективна страна по несъмнен начин са установени авторството на деянието и начина на осъществяването му - отнемане от подсъдимия К. на чуждите движими вещи / златен ланец 60 гр. на стойност 3120,00 лева от владението на Ц.Д.С. ***, чрез употреба на физическа сила - нанасяне на удари в областта на главата и тялото  на св. С.. Упражнената от подсъдимия К. физическа сила е целяла единствено елиминиране волята на пострадалия за оказване на физическа защита на вещите си. По този начин подсъдимият е преустановил фактическата власт на собственика на вещта против съгласието му и е установил свое владение върху нея. Безспорно е установено от обективна страна, че именно употребената от подсъдимия сила спрямо св. С., която е предхождала отнемането на инкриминираната вещ, е била насочена към и е сломила съпротивата на св. С., като без употребата на сила осъществяването на деянието би било невъзможно. На този извод сочат нанесените удари в областта на главата и тялото на пострадалия.

Съдът кредитира заключението на в.л. по реализираната в хода на досъдебното производство стоково икономическа експертиза с в.л М.Б., като приема заключението за научно обосновано и кореспондиращи със събраните по делото доказателства, нещо повече последното в хода на съдебното следствие не беше оспорено от страните.

От субективна страна деянието е извършено от подс. К. с пряк умисъл, като е съзнавал обществено - опасния му характер /противозаконното отнемане на вещта/ и произтичащите от него обществено - опасни последици /имуществените вреди и травматични увреждания за пострадалия С./, и е целял настъпването им.

Съдът намира, че обвинението срещу подс. К. е доказано  по безспорен и несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се  направи категоричен извод, че подс. К. е автор на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, поради което направените в тази връзка възражения от адв. А. се явяват неоснователни. Съдът намира, че даденото от подс. К. обяснение в хода на съдебното производство, видно от което последния категорично отрича да е извършил деянието за което е предаден на съд, като излага, че само е сплашил пострадалия като го е бутнал и го е ударил, но не му е взимал инкриминираната вещ, за негова защитна теза, и не кредитира тези негови обяснения, тъй като цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават категорично обяснението на подсъдимия и доказват приетата по горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод съпоставяйки обясненията на подс. К. със събраните по делото писмени доказателства, с приобшените му по реда на чл.279 от НПК обяснения от досъдебното производство, видно от които последния сам е потвърдил, че е взел инкриминираната вещ, с показанията на свидетелите Р.Н.П., Ц.Д.С. и Е.П.К., с приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на св. К. и св. П., от протокола за разпознаване на лице и предмети, и заключението на изготвената на досъдебното производство стоково икономическа експертиза. Съдът изцяло дава вяра на показанията на св. С., които са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на показанията на посочените по горе свидетели и събраните по делото писмени доказателства. От показанията на св. С. се установява, че именно подсъдимия К., а не друго лице, е осъществило спрямо него противоправното деяние. В тази връзка, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, пострадалия категорично разпозна подсъдимия К. като автор на деянието за което е предаден на съд. Съдът намира, че направеното в хода на досъдебното производство разпознаване е проведено съгласно предвидения в НПК ред, при което пострадалия е разпознал подсъдимия и е описал по кои особености го разпознава. С оглед спазване изискванията на закона преди разпознаването е проведен разпит на св. С., видно от който последния е дал описание на автора на деянието, и е посочил белезите по които ще го разпознае. В подкрепа на показанията на св. С. са показанията на св. К. и св. П.. О показанията на св. К. приобщении по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК се установява, че «..когато се качихме на магастрилита А. *** тъй като ще трябва да направи някаква работа, че трябва да се види със С. *** и да набие накакво момче, което е направило мръсно на С.…А. поиска да кара, той дойде да кара а аз седнах на предната седалка до шофоьра и тогава той извади от джоба си ланеца, подаден ми го и ми каза да го сложа долу на рафчето под джабката. Аз го попитах «какво е това» и А. ми каза че няма значение…По пътя А. след като оставихме С. ми разказа, че този от който е взел ланеца и го  е набил е направил нещо мръсно на С., че преди го е издънил нещо съвързано със съда..». С оглед на показанията на посочените по горе свидетели и събраните по делото писмени доказателства съдът дава вяра на показанията на св. С., св. К. и св. П., тъй като последните кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателства, сами по себе си не са противоречиви и описват приетата за установена фактическа обстановка, а от друга страна са дадени при условията на чл.290 от НК. Въпреки, че св. С. като пострадало от престъплението лице е заинтересован от изхода на делото, съдът намира, че по делото не са събраха доказателства, които да опровергават показанията на този свидетел. Съдът дава вяра на показанията му и в частта касаеща вида и размера на отнетите му от подс. К. вещ, предвид гореизложените аргументи и в предвид обстоятелството, че по делото не се събраха доказателствата от които да се установява необективност на дадените от пострадалия показания, поради което намира за неоснователно направеното от адв. А. възражение, че не бил доказан предмета на престъплението.

Съдът намира, даденото от подс. К. обяснение, че деянието е извършено в съучастие с подс. С., и че последния е бил подбуден от С. да извърши инкриминираното деяние за негова защитна теза и не го кредитира, тъй като цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават категорично обяснението на подсъдимия и доказват приетата по горе фактическа обстановка. Склоняването по смисъла на чл.20, ал.3 от НК е психическо въздействие върху подбуждания, което формира у него решение за извършване на контретно престъпно деяние. Събраните по делото писмени и гласни доказатества, в това число и обяснението на подс. К. от досъдебното производство, видно от което «…Ц. излезе облечен по анцунг и потник и С. каза, «ето го и е с ланеца». До този момент ми беше споменавал, че има златен ланец, но нищо повече. Тогава ми каза «Жабни каквото може и ланеца ще ти бъде възнаграждението /сплашването/…» не съдържат и намек за подобна интервенция върху психиката на подс. К. от страна на подс. С. за извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Склоняването може да има различни проявни форми, но във всички случаи трябва да е от такова естество, че да способства за постигане на целения резултат, т.е. в случая подс. К. да бъде мотивиран да извърши именно престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Съдът не кредитира обясненията на подс. К. дадени в хода на съдебното производство, в частта, в която последния категорично отрича да е извършил деянието за което е предаден на съд, тъй като последните противоречат на показанията на цитираните по горе свидетели на обясненията на подс. С., а от друга страна самите те са вътрешно противоречеви. Едва в хода на съдебното производство, след събирането на гласните и писмени доказателства по делото, в това число разпечатките  от проведените телефонни разговори, между използваните от двамата подсъдими телефонни номера, обясненията на подс. К. се променят. Внимателния прочит на обясненията на този подсъдим от хода на съдебното следствие сочат на наличието на съществени противоречия, обърквания и непоследователност продиктувана от защитната позиция на последния, което поставя под съмнение достоверността на обясненията на този подсъдим като цяло.

Съдът не споделя изложеното от адв. А., че по делото не било установено, че подзащитният й е извършител на деянието за което е предаден на съд, като съображения за това са изложени по горе. 

Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият К. за виновен и го осъди, като го призна за невинен и оправда по обвинението по чл.20, ал.2 от НК, а именно деянието да е извършено в съучастие с подс. С..

Причина за извършване на престъплението от подсъдимия К., се явява желанието му за лично облагодетелстване по неправомерен начин и проявена наивност.

Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин, че подсъдимият С. е осъществил деянието за което е предаден на съд. Настоящата инстанция възприе изцяло обясненията на подс. С.. В обяснението си подс. С. изложи последователно фактите, относно случилото се на 10.06.2010год. Независимо, че С. е подсъдим по настоящето дело, съдът кредитира обясненията му, тъй като съпоставени с останалите събрани по делото доказателства, обясненията на подс. С. са логични, обективни, последователни и без противоречиви, а също така съответстват на останалите гласни и писмени доказателства и на заключенията на в.л. Въпреки, че обясненията на подсъдимият, освен доказателствено средство, са и основно средство за упражняване на правото на защита, съдът не намери никакви основания, които да мотивират недостоверност на приобщеното обяснение на подсъдимият. От приобщените по делото доказателства се установява, че между подсъдимият С. и пострадалия – св. С. били налице влошени отношения породени от постановена осъдителна присъда по която двамата били съучастници, и че въпросния ден подс. К. действително дошъл със св. К. ***, като целта била по молба на подс. С., подс. К. да сплаши св. С., но не се установи по безспорен и категоричен начин, подс. С. да е подбудил подс. К. да отнеме от владението на пострадалия златния му ланец. На първо място от показанията на св. К. дадени в хода на съдебното следствие се установява че пътувайки към гр. Ловеч подс. К. му обяснил „..че трябва да сплаши някой в Ловеч, някой приятел от Ловеч му се обадил за това…В колата говореха, С. казваше на А. къде да намери това битото момче. Име споменаха, но аз го забравих – Ц. май беше. Трябваше да го сплашат защото Ц. е заплашвал подс. С. и ако го набие ще разбере, че е той и затова извикал братовчед ми. Той трябваше само да го заплаши, а не да го набие – така говореха в колата. С. не съм чул да кара братовчед ми да отнема вещи от Ц.…Не обърнах внимание дали С. е останал изненадан от това, че А. му е казал, че е вземал ланеца и не мога да кажа, че го е приел като нещо, което е трябвало да се случи…». Т.е. от показанията на този свидетел не може да се извлекат изводи за наличието на подбудителство от страна на подс. С..

Представителят на обвинението в пледоарията си описва фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимия К.. Видно от обясненията на последният при разпита му на досъбеното производство и на съдебното следствие са налице съществени противоречия и различни обяснения. При разпита му на досъдебното производство проведен в присъствието на защитникът му – адв. А., подсъдимият К. е заявил: «..Ц. излезе облечен по анцунг и потник и С. каза, «ето го и е с ланеца». До този момент ми беше споменавал, че има златен ланец, но нищо повече. Тогава ми каза «Жабни каквото може и ланеца ще ти бъде възнаграждението /сплашването/…» В хода на съдебоното следствие обаче подс. К. дава противоречиви и в отделните им части обяснения, където, от една страна, е заявил: " Обадих се на С.  да дойде да ме вземе казах му, че съм пред някакво кафе и той дойде с братовчед ми с колата и при качването в колата С. ми даде някаква златна верижка, но не  ланеца, който е на снимката в делото. Ланеца беше около 10-15 гр.», след това заявява, «.С. поиска от мене да набия Ц.. Каза ми докато го чакахме да излезе от тях «удари го и му жабни ланеца» - на входа пред дома на Ц. стана този разговор..», «..Изчаках удобен момент тъй като имаше хора и малки деца, а аз гледах  да няма хора наоколо, ударих го и избягах. Не съм му вземал ланеца на Ц.. С. вървеше след мене след като аз тръгнах след него, когато той излезе от дома си. С. вървеше след мене сигурно да види дали съм го ударил дали съм го набил…», «…С. беше мисля че беше със мене като го ударих Ц...», «…Закани и заплаха от разследващите полицаи  при даване на обясненията не са ми отправяни. Защитника ми ме посъветва да давам такива обяснения, тъй като ми каза, че в противен случай няма да ме пуснат…», «..Наблюдавахме къщата на Ц. със С.  от около 50 метра, когато го чакахме да излезе и да отиде на фитнес. Тогава С. беше плътно до мене. Когато Ц. излезе от дома си С. беше до мен…», «.. Уговорката ни беше само да го сплаша Ц., да го ударя само това беше уговорката ни…», «..Не съм вземал ланеца на Ц.. С. ми каза да взема каквото мога от Ц. не е уточнявал какво… Не вземах нищо от Ц.. Той ми каза да взема каквото мога, от далече се виждаше, че носи нещо в ръката. Не знам дали е имал предвид да взема сладоледа, който носеше в ръка.». При тези противоречиви обяснения на подсъдимия К. и при липсата на други доказателства, настоящата инстанция прие, че подсъдимият С. не е мотивирал подсъдимия К. да извърши грабеж. Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че подсъдимият С. е поскал от подс. К. само да сплаши св. С.. Видно и от обясненията на извършителя К. подс. С. пряко не му е казал да извърши грабеж, като в случая е налице ексцес. Подсъдимият К. по свое решение, взето без знанието на подсъдимия С. и без да е мотивиран от него, като е употребил сила /нанасяне на удари в областта на главата и тялото на С./ е отнел движима вещ – 60 гр. златен ланец, с което е извършил грабеж по смисъла на чл.198, ал.1 от НК. Съгласно съдебната практика обаче, при ексцес, когато две или повече лица са решили да извършат конкретно определено престъпление и някой от тях без знанието и съгласието на другите извърши по-тежко престъпление от уговореното, той ще отговаря за това престъпление а останалите съучастници ще отговарят само за това, което е било уговорено, ако и то е било осъществено. В конкретния случай освен грабеж, друго престъпление не е извършено. В тази връзка е и Решение № 88 от 15.II.1975 г. по н. д. № 42/75 г., I н. о., съгласно което « Когато поведението на някой от съучастниците излезе извън рамките на общото решение, налице е правен ексцес и за него останалите не отговарят.»

На второ място видно от внесения обвинителен акт е посочено, че подсъдимият С. е подбудил подс. К. да извърши деянието в същия час, в който е посочено, че е извършено последното. Така повдигнатото обвинение обаче противоречи на събраните по делото доказателства и противопоставя обясненията на подс. К. с показанията на пострадалия – св. С.. Видно от обясненията на подс. К. от досъдебното производство приобщени по реда на чл.279 от НПК «…С. ..каза, че знае навиците на Ц. и кога ходи на тренировки…Тръгнахме към дома му. Скрихме се до един блок, от който се вижда входа на къщата на Ц.. След 5 минути Ц. излезе облечен по анцунг и потник и С. каза, «ето го и е с ланеца». До този момент ми беше споменавал, че има златен ланец, но нищо повече. Тогава ми каза «Жабни каквото може и ланеца ще ти бъде възнаграждението /сплашването/….Наблюдавахме къщата на Ц. със С.  от около 50 метра, когато го чакахме да излезе и да отиде на фитнес. Тогава С. беше плътно до мене. Когато Ц. излезе от дома си С. беше до мен...». От показанията на св. С., се установава „...От къщи тръгнах за фитнес, и като минавах на ъгъла пред нас ми направи впечатление, че стои същото момче, тогава го видях за втори път, тръгнах към фитнеса не знам името на улицата и пред заложна къща „Хера” зад „Космос”първо ми бяха нанесени няколко удари и бях повален на земята и ми беше отнет въпросния синджир…Подс. С. през деня на инцидента не съм го виждал. Когато видях пред нас подс. К., не  съм видял дали е имало други хора около него, той беше сам, С. не съм го видял наблизо....”. Обстоятелството, че двамата подсъдими не са били заедно, когато св. С. е излязъл от дома си, и когато подс. К. е извършил деянието за което е предаден на съд се установява и от показанията на св. К. видно от които при него пръв е отишъл подс. С., и по телефона е разбрал от подс. К. къде се намира последния, като двамата известно време търсили в града подс. К. и едва в последствие в резултат на проведените телефонни разговори го открили.

Според настоящата инстанция единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза на представителят за обвинението касаещо подс. С. са обясненията на подс. К. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279 от НПК. Мотиви за некредитирането на тези обяснения са изложени по горе, а от друга страна съгласно разпоредбата на чл.279, ал.4 от НПК „Осъдителна присъда не може да се основава единствено на обяснения, прочетени по реда на ал.2 и 3”. В хода както на досъдебното производство, така и на съдебното следтвие не се събраха други доказателства в подкрепа на дадените от подс. К. обяснения касаещи участието на подс. С. в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК. По делото бяха разпитани свидетелите - Р.Н.П., Ц.Д.С. и Е.П.К., но последните не са очевидци на подбудителството от страна на подс. С. по отношение на подс. К. за извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК, и от техните показания не може да се установи, какво точно се е случило между двамата и каква точно е била уговорката между тях преди самия инцидент. Тези свидетели пресъздават свои възприятия придобити преди, по време и след самия инцидент, от които се установява единствено, че двамата подсъдими са се срещнали в деня на инцидента, че подс. С. е поискал от подс. К. да сплаши св. С., но не се установява подс. С. да е подбудил подс. К. да отнеме от св. С. инкриминираната вещ. Единственото доказателство в тази насока, както е посочено и по горе са обясненията на подс. К. от досъдебното призводство, но тези обяснения не могат да бъдат единственото доказателствено средство, установяващо наличието на виновно поведение от страна на подс. С.. Тези обяснения трябва да се оценят във връзка с останалите източници на доказателства. Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящата инстанция намира, че по делото липсват категорични данни, че подсъдимия С. е извършил престъплението за което е предаден на съд.

С оглед на гореизложеното, съдът призна подс. С. за невинен и на осн. чл. 304 от НПК, изцяло го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.3 от НК.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от писмените и веществени доказателства по делото, свидетелските показания на Р.Н.П., Ц.Д.С., Е.П.К., С. Мирославов С., Петко Димитров Петков, от приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.2 от НПК показания на св. Р.П., от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на св. Е.К., от заключенията на вещите лица по назначените досъдебното производство експертизи, както и от обясненията на двамата подсъдими, както и от приобщените по редза на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от НПК обяснения на подс. К..

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия К. съдът взе в предвид обществената опасност на дееца и деянието, липсата на предходни осъждания, добрите характеристични данни, младата му възраст, проявеното разкаяние в хода на досъдебното производство и указаното съдействие на органите на досъдебното производство, мотивите и подбудите за извършване на деянието, поради което за престъплението  по чл.198, ал.1, пр.1  във вр. с чл. чл.55, ал.1, т.1 от НК, при превес на смекчаващи вината обстоятелствата го осъди на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Тъй като подсъдимият К. към момента на извършване на деянието не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъденият не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното му наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съда намира, че така наложеното наказание на подс. К. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

В съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за имуществени вреди от Ц.Д.С. *** против подсъдимия А.А.К. за сумата от 3120.00 лв., представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от 10.06.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, като основателен и доказан, като прие, че подсъдимият К. с виновното си противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане и между виновното и противоправно поведение на подсъдимият и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна връзка.

Стойността на имуществените вреди се установява от приложените по делото доказателства и заключението на реалицираната в хода на досъдебното производство съдебно икономическа експертиза. 

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият К. да заплати на св. С. и направените  по делото съдебно деловодни разноски в размер на 300.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият К. да заплати на ЛРС сумата от 98.50 лева, представляваща разноски за свидетели и в.л., и сумата от 124.80 лева, представляваща д.т. върху уважения размер на гражданския иск.

 При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият К. да заплати по сметка на ОД на МВР Ловеч сумата от 47.50 лева, представляваща разноски за експертизи.

На основание 190 от НПК направените по делото разноски в размер на 47.50 лв., представляващи разноски за експертиза по сметка на ОД на МВР Ловеч остават за сметка на държавата.

При този изход на процеса съдът определи Веществените доказателства по делото: 1 брой мобилен телефон марка „Нокия 1200с" с имей 356869025004043, 1 брой мобилен телефон „Самсунг Д-800", с имей код 357812005980773, 1 брой мъжка черна тениска с бяла яка и надпис „Адидас", 1 брой черна шапка с козирка и емблема на зайче и 1 брой слънчеви очила с бели рамки и черни стъкла, след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимият А.А.К., а Вещественото доказателство по делото: 1 брой полиетиленово пликче със семена от канабис,отне в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила последното се предаде за унищожаване по предвидения в закона ред.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: