№ 9183
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110106357 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ............ против 1) Д. В.
Д., 2) Д. В. Д., 3) Р. В. Д., 4) А. А. Д., 5) С. Д. К., 6) Р. Д. Б..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 1, находящ се в гр. ........., като
ответниците му дължат:
сумата 1 367, 87 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 05.02.2024 г. до окончателното изплащане;
сумата 212, 23 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 25.01.2024
г.;
сумата 48, 74 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.12.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 05.02.2024 г. до окончателното изплащане;
сумата 9, 43 лв. мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 25.01.2024
г.,
в условията на разделност, както следва: Д. В. Д. – 1/12, Д. В. Д. – 1/12,
Р. В. Д. – 1/12, А. А. Д. – 1/12, С. Д. К. – 4/12, Р. Д. Б. – 4/12.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците 1) Д. В. Д., 2) Д. В. Д., 3) Р. В. Д., 4) А. А. Д., 5) С. Д. К., 6) Р. Д.
1
Б..
С молба от 06.03.2024 г. ищецът заявява, че цялото задължение е
погасено чрез плащане в хода на процеса, като претендира единствено
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че през исковия период в имота е
извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на исковата
сума.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на
исковата сума.
Не се спори и че задължението е изцяло погасено чрез плащане в хода
на процеса, което се потвърждава от представения по делото фискален бон от
01.03.2024 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
2
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за
исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата
сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на
стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е
3
възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през
исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято
цена възлиза на исковата сума; налице е забава по отношение задължението
за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства
следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за
стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея,
цена на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на
исковите суми.
Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез
плащане в хода на процеса, което се потвърждава от представения по делото
фискален бон от 01.03.2024 г.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане,
извършено в хода на процеса, право на разноски има ищецът, на когото
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците нямат право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ............, ЕИК ........ срещу Д. В. Д., ЕГН
**********, Д. В. Д., ЕГН **********, Р. В. Д., ЕГН **********, А. А. Д.,
ЕГН **********, С. Д. К., ЕГН **********, Р. Д. Б., ЕГН ********** искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 1 367, 87 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 1, находящ се в гр. ........., за
периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 05.02.2024 г. до окончателното изплащане;
сумата 212, 23 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 25.01.2024
г.;
сумата 48, 74 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.12.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 05.02.2024 г. до окончателното изплащане;
сумата 9, 43 лв. мораторна лихва за периода 15.02.2021 г. – 25.01.2024
г.,
които се претендират в условията на разделност, както следва: Д. В. Д. –
1/12, Д. В. Д. – 1/12, Р. В. Д. – 1/12, А. А. Д. – 1/12, С. Д. К. – 4/12, Р. Д. Б. –
4
4/12 – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, Д. В. Д., ЕГН **********, Р. В.
Д., ЕГН **********, А. А. Д., ЕГН **********, С. Д. К., ЕГН **********, Р.
Д. Б., ЕГН ********** да заплатя на ............, ЕИК ........, на основание чл.78,
ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 25 лв. юрисконсултско възнаграждение, както
следва:
Д. В. Д. – 1/12, Д. В. Д. – 1/12, Р. В. Д. – 1/12, А. А. Д. – 1/12, С. Д. К. –
4/12, Р. Д. Б. – 4/12.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5