Определение по дело №6176/2018 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                    Номер   2172             Година   12.06.2019                   Град  -

 

СТАРОЗАГО-КИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети юни                                                                                            Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6176 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито ответникът не е представял досега по делото, както и да се приложи заповедното ч.гр.д. № 1274/2018 г. на Старозаго-кия районен съд.

Следва да бъде уважено искането на ищеца и му се даде възможност да води най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание едно лице, което съдът да допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетел по делото, за установяване на посочените в исковата му молба обстоятелства, които са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и е допустимо да се установяват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 15.09.2017 г., като наемодател, сключил с ответника, като наемател, договор за наем на апартамент в -. Договорът за наем бил сключен за срок от 1 година и апартаментът бил предаден за ползване на наемателя на 15.09.2017 г. Съгласно чл. 4.1 от договора, месечният наем за имота бил в размер на 600 лева и следвало да се плаща в срок от 15-то до 20-то число на текущия месец. Договорът за наем бил сключен с оглед жилищните нужди на наемателя и обстоятелството, че бил записан и учел в -. Договорът бил прекратен с изтичане на срока му на 15.09.2018 г. и действал за периода ноември 2017 - февруари 2018 г., за който се дължали наемни вноски от ответника. Те не били платени и към момента. Наемателят заплатил първите две месечни вноски за септември и октомври 2017 г., след което спрял да плаща наема. След като не платил вноската за ноември, ищецът го потъ-ил в отдаденото му под наем жилище, за да си поиска парите и се оказало, че ответникът го нямало там, а другите наематели в сградата казали, че си бил събрал багажа и си заминал, но не станало ясно къде. Подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за наема за ноември 2017 г., но му било отказано издаването на такава, тъй като се оказало, че ответникът нямал - ***, тъй като не се бил регистрирал в -. Ищецът многократно в разговор по телефона с наемателя искал същия да му плати дължимите суми, но той отказвал, поради което ищецът подал жалба в П. и С.. С постановление от 22.02.2018 г. Р. отказала да образува наказателно производство, а от - му отговорила, че ответникът бил подал заявление за разрешаване на статут в рамките на тримесечния срок от последното му влизане в страната и притежавал валидно удостоверение за -. От служебно изискана справка по заповедното производство от въззивна инстанция с № УРИ 537700-1067-09.05.2018 г. на -, се установило, че ответникът, който бил роден на *** г. и бил гражданин на -, с национален документ № -, бил със статут на - г. Притежавал удостоверение за пребиваване на гражданин на -, което било издадено от -. и било с валидност до - г., а настоящия му адрес бил в -. Изложеното сочело, че имал обичайно местопребиваване в -, което било основание да се считало, че компетентен да разгледа настоящото заявление бил - -. Справката за - била приложена към заповедното производство. Предвид забавата в плащането на наемните вноски, същият дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на заявлението до плащането им. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд - и било образувано ч.гр.д. № 1274/2018 г., по което била издадена заповед, с която длъжникът бил осъден да му заплати претендираните суми. Тъй като не бил намерен на посочените по делото адреси, на ищеца било указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по съдебен ред, като довнесе дължимата ДТ. Моли съда да приемел, че иска бил своевременно подаден (в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК) и основателен. За него бил налице правен интерес от предявяването му.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за общо 2400 лева главница от неплатени му наеми за ноември и декември 2017 г. и януари и февруари 2018 г. по договора за наем от 15.09.2017 г., и законна лихва върху тази главница от подаване на заявлението на 14.03.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 1274 описа за 2018 г. на Старозаго-кия районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявените искове, не е претендирал самостоятелни права и възражения, не е посочил и представил доказателства.

          Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените по делото искове за съществуване на процесните вземания за наем, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези вземания, както и неговия размер и изискуемост.

         

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за наем на недвижим имот от 15.09.2017 г., постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 22.02.2018 г. на Р. и писмо УРИ 537700-534/07.03.2018 г.

 

           ПРИЛАГА към материалите по делото ч.гр.д. № 1274 по описа за 2018 г. на Старозаго-кия районен съд и приложеното към него ч.гр.д. № 1150 по описа за 2018 г. на Старозаго-кия окръжен съд.

 

ДАВА възможност на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да води едно лице, което съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетел, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата му молба, като му указва, че ако в дадения срок свидетеля не бъде воден разпит, ще загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 25.09.2019 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: