№ 3403
гр. Варна, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
*********** по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано след постановяване на Решение
№**/03.11.2022г. по възз.гр.д. №**/2022г. по описа на ВОС, с което е
обезсилено Решение №**/09.06.2022г., постановено по гр.д. №**/2021г. по
описа на ВРС в частта, с която на основание чл.26,ал.2 пр.5 ЗЗД по
предявения от Ж. Д. К. с ЕГН ********** срещу К. К. К. с ЕГН **********
иск е обявен за нищожен сключеният между страните договор за покупко-
продажба на недвижим имот от **.**., с който Ж. Д. К. продала на К. К. К.
собствените си 8/12 ид.ч. от апартамент № **, находящ се гр. Варна, ж.к.
„**“, бл. **, вх. 5, ет. 5, с идентификатор **, ведно с прилежащото избено
помещение № ** и 0.7823% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, обективиран в НА № **, том II, рег. № **, дело № **/**. на нотариус
П. Петров, вписан под акт № **, том XL, дело **/**. на Служба по
вписванията – Варна, като привиден /при условията на относителна
симулация/ и е делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг
състав на ВРС за произнасяне по предявените в условията на евентуалност
искове за нищожност на договора от **.**. поради липса на основание и
поради привидност на същия.
С Определение №**/09.05.2023г. производството по делото е
прекратено в частта относно предявения иск с правно основание чл.26,ал.1,
1
пр.4 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор поради липса на
основание.
Производството по гр.д. №**/2022г. по описа на ВРС е по отношение на
заявените в условията на евентуалност искове от Ж. Д. К. срещу К. К. К. с
правно основание чл.26,ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот
от **.**., с който Ж. Д. К. продала на К. К. К. собствените си 8/12 ид.ч. от
апартамент № **, находящ се гр. Варна, ж.к. „**“, бл. **, вх. 5, ет. 5, с
идентификатор **, ведно с прилежащото избено помещение № ** и 0.7823%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, обективиран в НА
№ **, том II, рег. № **, дело № **/**. на нотариус П. Петров, вписан под акт
№ **, том XL, дело **/**. на Служба по вписванията – Варна, като привиден
/при условията на относителна симулация/, като прикриващ завещание, в
евентуалност договор за издръжка и гледане, в евентуалност прикриващ
дарение.
Относимите твърдения на ищцата към разглежданите по гр.д. №**/2022г.
искове са следните : Ищцата твърди, че по време на брака си с К. ХР. К.,
придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху апартамент **, находящ се в гр. Варна, ж.к. „**“, бл. **,
вх. 5, ет. 5. Поддържа, че съпругът й К. починал през **., като децата му от
първия брак и негови наследници, поискали К. да им изплати техния дял, в
който смисъл и постигнали съгласие, като уговорената цена била в размер на
по 3000 лева за всеки и представляваща разлика между стойността на
апартамента съобразно дела им и задълженията на наследодателя към
банкови институции. Съгласие за прехвърляне на наследствената част от
имота било постигнато между ищцата и едно от родените по време на брака
на К.и дете – Н.. Излага, че намеренията й били да изкупи дяловете на
останалите наследници на съпруга си, за да може да живее в имота
необезпокоявано и да го завещае на другото си дете К., който след смъртта й
да бъде единствен собственик на жилището. Мотивите й за това излага да са
били, че синът й К. живеел заедно в имота и очакванията й били той да се
грижи за нея и да я издържа на стари години. След като потърсила
юридическа помощ, разбрала, че при завещание, двете й други деца, както и
синът й Н., след смъртта й, могат да претендират запазената част от
2
наследството й, поради което продажбата била най-сигурния начин и синът й
К. би бил защитен. От своя страна К. й казал, че като си запази правото на
ползване реално ще остане собственик на имота на нейните идеални части и
той едва след смъртта й ще я наследи и ще стане собственик, а на стари
години ще я гледа и издържа, тя се съгласила със сделката. Така на ****.,
синът й Н.й й дарил своята част от имота, а трите деца от предходен брак на
съпруга й, на същата дата продали на К. притежаваните от тях идеални части
от имота, въпреки че наследствените дялове на всеки един от
прехвърлителите-наследници били заплатени от К. с изтегления от нея
кредит. Придобитите от нея части твърди да е прехвърлила на ответника К. с
атакувания договор за продажба, като в нотариалния акт била посочена цена
от 15000 лева, платима по банков път, като целеният със сделката резултат е
да се лишат останалите наследници от възможност да искат възстановяване
на запазената им част от наследството на ищцата. Излага, че между страните
не е била налице уговорка за заплащане на продажна цена, такава не й е била
платена. Поддържа, че е налице относителна симулация, тъй като договорът
прикрива завещание, евентуално договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, евентуално дарение. По изложените
аргументи моли за прогласяване нищожност на договора за покупко-
продажба като привиден.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва,
че след смъртта на баща му, децата от предходния брак на К. К. са поискали
от него и от майка му – ищцата Ж. К. да изплатят техния дял от процесния
имот, което и било сторено. Не оспорва, че се е съгласил да полага грижи за
ищцата но дотолкова, доколкото е неин син и като такъв винаги можела да
разчита на него. Не бил обещавал обаче да живеят заедно, както и че ще
полага непосредствени и ежедневни грижи за нея. Оспорва да е коментирал с
майка си завещание, дарение, издръжка и гледане, нито други основания за
сделката освен покупко-продажба срещу сравнителна ниска цена, която
излага да е изплатил на ръка на родителя си, в посочения в нотариалния акт
срок. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
3
С Договор за покупко-продажба от 19.12.2007г. Ж. Д. К. по време на
брака си с К. ХР. К., са придобили собствеността върху апартамент № **,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „**“, бл. **.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и представено
от ищцата саморъчно завещание от **.**., в което Ж. К. е обективирала
волята си за след смъртта си, като е посочила, че завещава на сина си К. К.
притежавания от нея процесен апартамент № **.
На **.**. Ж. К. е сключила договор за кредит със Сосиесете Женерал
Експресбанк АД за сумата от 36 000 лева.
С договор за покупко-продажба от ****., обективиран в нотариален акт
№ 80/**., Атанаска К. К., Янко К. и Н.й К. К. в качеството си на наследници
на К. ХР. К. са продали на К. К. К. придобитите от тях по наследство 3/12
ид.ч. от апартамент № ** за сумата от 9000 лева, като всеки от купувачите е
получил сума в размер на 3000 лева.
С договор за дарение от ****., обективиран в нотариален акт № 81/**.,
Н.й К. е дарил на майка си Ж. К., придобитата от него по наследяване на К. К.
½ ид.ч. от процесния апартамент.
С договор за покупко-продажба от **.**., обективиран в нотариален
акт № **/**. Ж. Д. К. е продала на К. К. К. притежаваните от нея 8/12 ид.ч. от
апартамент № **, запазвайки си правото на ползване върху имота, за сумата
от 9800 лева, която продавачът се е съгласил да заплати до 30.09.**.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез
разпит на водените от ищцата свидетели В. ХР.а В. и Г. В. Ян. (син на ищцата
и брат на ответника) и водения от ответника свидетел Н. К. К. (син на ищцата
и брат на ответника). И тримата свидетели излагат, че след смъртта на
съпруга на Ж. К., последната е изтеглила кредит, с който е заплатила на
децата на съпруга си и на общото им дете Н.й дела им от процесното жилище.
Свидетелката В. излага, че ищцата, след смъртта на съпруга й, й дала плик,
съдържанието на който свидетелката не знаела. Самата ищца й казала, че иска
да завещае имота на сина си К.. След време й казала, че този плик вече не й
трябва, тъй като чрез покупко-продажба било по-сигурно, за да няма никой
претенции спрямо К.. Поради тази причина свидетелката й върнала плика.
Сочи, че е присъствала на телефонен разговор между ищцата и ответника, а и
4
самата ищцата й споделила, че К. ще е при нея и той ще я гледа. Свидетелят
Г. Ян. също излага, че след като починал съпругът на майката му, последната
искала да направи завещание в полза на ответника. Свидетелят излага, че
прочел същото и й го върнал. Такава била и волята на доведения му баща
приживе, който му казал, че жилището ще бъде за К., който ще ги гледа. След
време решили апартаментът да му бъда прехвърлен чрез покупко-продажба,
тъй като това било по-сигурно, да няма никой дял. Свидетелят излага, че няма
съхранен спомен, между майка му и брат му е имало някакви уговорки, но не
знае да са давани някакви пари. Свидетелят Н. К. излага, че знае за
сключената между майка му и брат му сделка. Сочи, че няколко пъти е
присъствал на размяна на пари между брат му и майката му, без обаче да има
знание за размера на предадената сума. Заявява, че знае, че предадените от
брат му на майката му пари били за жилището, тъй като ответникът я попитал
дали има друго да доплаща, всичко наред ли е, като на свой ред майката му
отвърнала „да, всичко е наред“. Излага, че брат му живял много години при
ищцата, като е плащал сметки, правил е ремонт на килера, кухнята, храна е
закупувал. Свидетелите Г. Ян. и Н. К. излагат, че ответникът не живее в
процесното жилище от миналата година, когато между него и ищцата имало
разправии, скарали се. Според свидетелят Ян. поводът бил приятелката на
ответника, но какъв точно е бил проблемът свидетелят не могъл да разбере.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл.26,ал.2, пр.5 ЗЗД привидните договори са
нищожни.
Когато страните по сключен договор се съгласяват, че си дължат не
уговорените в него престации, а други, различни от тях, този договор е
привиден. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да
създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани
по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е
относителна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин,
съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са
изпълнени изискванията за неговата валидност.
За установяване твърденията на ищцата за привидността на процесния
5
договор са допуснати гласни доказателства при условията на чл. 165, ал.2
ГПК. Представеното от ищцата завещание, с което същата се домогва да
обоснове допустимостта на гласните доказателства, не съдържа изходящи от
насрещната страна изявления, които да могат да бъдат окачествени като
такива, обосноваващи вероятността на твърденията за симулативност на
договора за продажба. Други доказателства в тази връзка не са ангажирани.
Изложеното води до извода, че липсват надлежни писмени доказателства,
които да преодолеят законовата забрана за доказване на привидността
посредством гласни доказателства, поради и което събраните в тази връзка
такива са недопустими и не следва да се обсъждат.
Само по себе си изготвянето на завещание от ищцата в полза на
ответника не установява наличието на две насрещни волеизявления, предвид
че завещанието е едностранен акт, за действителността на който не е
необходимо съгласието на насрещната страна. Волята на ищцата към датата
на съставянето му е изразена чрез завещателно разпореждане, като не е
налице пречка тази воля да бъде променена и имуществото предмет на
завещанието да бъде отчуждено, така както е сторила ищцата със
сключването на договор за продажба шест месеца по-късно. Съгласно чл.41
ЗНасл. отчуждаването на завещаната вещ отменя завета т.е. законодателят е
предвидил, че волята на завещателя винаги може да бъде променена.
Липсват каквито и да е било данни, които да сочат намерение и на
двете страни за сключване на прикрит договор за издръжка и гледане, както
и че сделката е била безвъзмездна с дарствено намерение от страна на
ищцата. Обстоятелството дали цената по сделката е платена няма отношение
към сочената симулация доколкото не се установява привидността на
изразената воля на страните по процесния договор и би могла да бъде взета
предвид само в случаите, при които с допустими доказателства се установява,
че желанието на страните е било да бъдат обвързани по различен начин от
посочения от тях по сключеното съглашение.
При липсата на годни доказателства за установяване на твърденията на
ищцата за привидност на договора за продажба в частта относно уговорката
между страните по него, касаеща способа на прехвърляне / при твърдения за
прикриване на завещание, евентуално договор за издръжка и гледане,
евентуално дарение/, предявеният иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.5
ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК съобразно
наличните доказателства за извършването им и обективираното искане в
представения списък по чл.80 ГПК за всички инстанции, както следва : 4830
лева за адвокатско възнаграждение ; 94.92 лева -за заплатена държавна такса
6
за въззивно обжалване на решението по гр.д. №**/2021г. по описа на ВРС;
150 лева за депозит за експертиза, заплатен в производството по гр.д.
№**/2021г. по описа на ВРС
С оглед горното съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. Д. К., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ж.к.“**“ бл.**, вх.5, ет.5, ап. ** срещу К. К. К., ЕГН ********** с
адрес гр.Варна, ж.к.“**“ бл.**, вх.5, ет.5, ап. ** искове с правно основание
чл.26, ал.2, пр.5 за обявяване за нищожен сключения между страните договор
за покупко-продажба на недвижим имот от **.**., с който Ж. Д. К. продала на
К. К. К. собствените си 8/12 ид.ч. от апартамент № **, находящ се гр. Варна,
ж.к. „**“, бл. **, вх. 5, ет. 5, с идентификатор **, ведно с прилежащото избено
помещение № ** и 0.7823% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, обективиран в НА № **, том II, рег. № **, дело № **/**. на нотариус
П. Петров, вписан под акт № **, том XL, дело №8298/**. на Служба по
вписванията – Варна, като привиден /при условията на относителна
симулация/, прикриващ завещание, в евентуалност договор за издръжка и
гледане, в евентуалност договор за дарение.
ОСЪЖДА „Ж. Д. К., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“**“
бл.**, вх.5, ет.5, ап. ** да заплати на К. К. К., ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, ж.к.“**“ бл.**, вх.5, ет.5, ап. ** сумата от 5169.84/пет хиляди сто
шестдесет и девет лева и осемдесет и четири ст./ лева, представляваща
разноски в производството по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7