Р Е Ш Е Н И Е
№15 10.02.2020 год.
гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на
шестнадесети януари две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието
на прокурора Константин Тачев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №491 по описа
за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на „Астери бюти“ЕООД,
представлявано от управителя Т.В.Н., чрез пълномощника си по делото адв. С.Т. против Решение №573 от 30.10.2019 год., постановено по
АНД №2355/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ №455393-F484894/05.08.2019 год., издадено от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество
изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния
закон. Съдът въобще не се е съобразил, че при издаването на
наказателното постановление е била нарушената нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на наказателното постановление е отбелязано, че
проверката е била направена на 22.04.2019 год. в 13.25 часа, а отчета с
нулиране и запис е отпечатан в 18.53 часа на 22.04.2019 год., в който отчет е
включена и регистрираната сума от 25.00 лв. с ФКБ №20/16.04.2019 год. в 10.15
часа., т.е. налице е логическо противоречие водещо до порочност на
административният акт. Житейски е недопустимо проверката да е извършена в 13.25
часа, а дневният отчет за 16.04.2019 год. да е отпечатан пет часа по-късно. Касаторът
счита, че неправилно е прието от районният съд, че не са налице предпоставките
на чл.28 от ЗАНН за квалифицирането на деянието като маловажно. Липсват каквито
и да е било мотиви на съда относно обществената опасност на нарушението, като
такава преценка не е била направена и от наказващият орган. В представената по
делото писмена защита, е посочено, че за подобни нарушения касаторът е бил
санкциониран с още четири наказателни постановления, които са били потвърдени
от районният съд, като са приложени и заверени копия от решенията. С така
потвърдените наказателни постановления се налага обща санкция в размер на
2 500.00 лв., която сума е необосновано висока за допуснатото нарушение. Направено
е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което
да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът Централно
управление на НАП, чрез процесуалният си представител юриск.
Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се
явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Стара Загора е потвърдил като правилно и законосъобразно НП №455393-F484894/05.08.2019 год., издадено от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №F484894/17.05.2019 год., с което на касатора, е
наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.185,
ал.2 във връзка с чл.185,
ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредбата №Н-18 от 13.12.2006
год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършване на проверка на 22.04.2019 год. в 13.25
часа в обект – студио за красота „Астери“, находящ се
***, стопанисван от „Астери бюти”ЕООД гр. Стара Загора,
ЕИК ***, е констатирано, че дружеството в качеството си на задължено лице по
чл.3 от Наредба №Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не е отпечатан
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет от
въведеното в обекта и функциониращо фискално устройство Perfect S 01KL с ИН на ФУ DY 417778 и ИН
на ФП 36574546 за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби. При отпечатване на КЛЕН /отчет контролна лента/ от ФУ с ИН ФУ DY 417778 и ИН
на ФП 36574546 за
периода 01.01.2019 год. – 22.04.2019 год. се установи, че на дата 16.04.2019
год. е издаден ФКБ №000020/16.04.2019 год. в 10:15 часа с реализиран оборот на
стойност 20.00 лв., но не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет в края на работния ден. Отчет с нулиране от ФУ е отпечатан
в 18.53 часа на 22.04.2019 год. под №000031 с фиск. памет №36574546 с общ
оборот 185 лв., като този оборот включва и регистрираната сума на ФКБ
№000020/16.04.2019 год. в 10:15 часа на стойност 20.00 лв. Нарушението не води
до неотразяване на приходи. Нарушението е установено
и документирано с ПИП сер.
АА №0408034/22.04.2019 год. С това си деяние дружеството е нарушило чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006 год. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства и във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да потвърди наказателното
постановление, районен съд Стара Загора е приел, след подробен анализ на описаните
в констативният протокол факти,
както и на събраните по
делото свидетелски показания, че нарушението
е безспорно установено. Наказващият орган е спазил формално процедурата по издаването
на наказателното постановление. Деянието
е формално осъществено и съдържа белезите на
административното нарушение, а неизпълнението на задълженията по наредбата са
довели до извършването на деяние, което покрива белезите на осъщественотто административно нарушение. Всичко това е формирало
вътрешното му убеждение да потвърди
наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
Касационният
състав на Административен съд Стара Загора намира, че
в процедурата по издаване на АУАН №F484894/07.05.2019 год.
и на НП №455393-F484894/05.08.2019 год. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателното
постановление, т.е.
такива, които
да ограничават правото на защита на наказаното юридическо лице,
както е прието и от районен съд Стара Загора.
Неоснователно е изложеното в
касационната жалба за наличие на логическо противоречие в наказателното
постановление. Безспорно е, че проверката е била извършена на 22.04.2019 год. в
13.25 часа, за което е съставен и съответния протокол. В същият е отразено, че
не е бил разпечатан дневен отчет за дата 16.04.2019 год., когато е била реализирана
продажба на стойност 20.00 лв. Разпечатаният дневен отчет в 18.53 часа е такъв
за работният 22.04.2019 год. и в него е включена продажбата от 16.04.2019 год. /лист
17 от АНД №2355/2019 год. на РС Стара Загора/. Необходимо е да се отбележи, че
акта за установяване на административно нарушение е съставен не в деня на
извършване на проверката, а едва на 07.05.2019 год. – след малко повече от две
седмици след проверката. Именно тогава е бил представен и дневния финансов
отчет от дата 22.04.2019 год., който е част от преписката и е логично да бъде
приложен към преписката и описан в наказателното постановление. Чрез него се
удостоверява, че нарушението не води до неотразяване
на приходи. Не е спорно също така, че в хода на проверката е извършена
разпечатка на КЛЕН /лист 24 от АНД №2355/2019 год. на РС Стара Загора/ и
периодичен отчет, от които разпечатки се установява и процесното нарушение.
Разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006 год. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, в редакцията си към датата на
извършване на проверката и датата на извършване на нарушението, изисква лицето
по чл.3 да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно
операции. Доколкото не е спорно, че на 16.04.2019 год. е била регистрирана
продажба на стойност 20.00 лв., то за касаторът е съществувало задължение в
края на работния ден да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет. Това не е сторено, като с това бездействие е осъществен и
състава на административното нарушение.
Съдът не споделя изложеното в
касационната жалба, че в случая е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно
от събраните по делото писмени и гласни
доказателства при извършената
проверка, не е установено в края на работния ден на 16.04.2019 год. да е бил отпечатан,
с нулиране и запис на дневен отчет. Не
е спорно по делото, че за извършената продажба на 16.04.2019 год. е бил издаден
фискален бон. Не е спорно също така, че
констатираното нарушение не води до неотчитане на
приходи.
В обжалваното наказателно постановление
макар и твърде лаконично, но наказващият орган е посочил, че не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В оспореното решение на районния съд също са
изложени съображения за липсата на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Същите доказват, че такава преценка е била извършена и от наказващият
орган и от районният съд, с което са спазени законовите изисквания.
Нарушението е на просто извършване,
поради което и законодателя е предвидил с разпоредбата на чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС по-нисък размер на имуществената санкция
– от 500.00 лв. до 2000.00 лв. В настоящия случай наложената имуществена
санкция е в минимален размер от 500.00 лв. и няма основание да се приложи чл.28
от ЗАНН поради факта, че нарушението е отстранено след неговото установяване. Законодателят
със създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС е изключил възможността за прилагане на института на
маловажния случай. Сами по себе си обстоятелствата, че търговецът не е допускал
нарушения на данъчно-осигурителното законодателство; че няма публични
задължения; че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета, не са
достатъчни нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на
чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което
да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая тези обстоятелства могат да
бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна
санкция и които са взети предвид от административнонаказващия
орган при реализиране на отговорността по чл.185, ал.2 от ЗДДС чрез налагане на
имуществена санкция в хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в
законово регламентирания минимален размер. Обстоятелствата по извършването му
не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от всички останали случаи
на същото административно нарушение. Напротив, видно от посоченото в писмената
защита, налице са още четири подобни административни нарушения, които са били
установени при проверката и за които дружеството е било санкционирано. Това
доказва наличие по скоро на системност на нарушението, но не предполага
приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното
настоящият съдебен състав
намира, че решение №573/30.10.2019 год., постановено по АНД №2355/2019 год. по
описа на Районен съд Стара Загора е правилно и
законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ и чл.27е
от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 80.00 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛЯ Решение №573/30.10.2019 год., постановено по АНД №2355/2019
год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА „Астери бюти“ЕООД,
ЕИК ***, представлявано от управителя Т.В.Н. и със седалище и адрес на
управление *** да заплати на НАП гр. София, ЕИК
*** представлявана
от директора Г.Д.сумата от 80.00 /осемдесет/ лв.,
представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.