ОПРЕДЕЛЕНИЕ
.
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПОЛЯ
ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря …………….. и в присъствието на прокурора ………………. като разгледа докладваното от съдия ПОЛЯ ДАНКОВА в.ч.гр.д.
№ 313 по описа за 2020 година и за да се произнесе съобрази:
Ловешки районен съд се е
произнесъл с определение №339/23.03.2020
г. по гр.д. №460/2020 г., с което е
прекратено производството по делото,образувано по молба на И.Т.Т. ,лично
и като баща на детето Християна Иванова Тодорова, за настаняването на детето в
семейството на Христина Миронова Христова и Тошо Т.Т. поради международна неподведомственост на
съда.
Подадена е частна жалба №3759/18.06.2020 г. от И.Т.Т. против определение
№339/23.03.2020 г. по гр.д. №460/2020 г.на ЛРС,който посочва, че е неправилно, необосновано
и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че са нарушени императивни правни
норми на Конвенцията за правата на детето, както и други цитирани международни
актове. Твърди се, че съдебният акт е постановен при съществени процесуални
нарушения,нарушение на служебното начало и на най-добрия интерес на детето. Ив.Т.
се позовава на съдебно решение на българския съд за развод и неговите правни
последици, като не е съобразено, че има незаконно ограничаване на правата му от
английски съд. Изтъква се, че мотивите на районния съд относно прилагането на
регламент 2019/1111 на Съвета са напълно необосновани, касателно
отложеното действие на регламента.
Акцентира се върху качеството на детето на български гражданин и защита на
неговите права като такъв.
Настоящата инстанция съобрази,
че частната жалба е подадена на 11.06.2020 г., а съобщението за атакувания акт
е връчено на 04.06.2020 г. , като е
спазен законоустановения срок по чл. 275,ал.1 от ГПК.
Ловешки окръжен съд обсъди представените писмени доказателства,
процесуалните действия на страните и съда и намира, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Настоящата инстанция е сезирана от бащата И.Т.Т.
с производство по чл. 28 ,ал.1 от ЗЗакрД за настаняване по съдебен ред на детето Християна Иванова
Тодорова в семейството на нейната баба и дядо Христина Миронова Христова и Тошо
Т.Т. . Приложено е съдебно решене № 414 от 16.11.2017 г. по гр. дело №
1383/2017 г. /влязло в сила на 29.12.2017 г./на Ловешки районен съд,в
производството по което Цв.Ганева /майка на Хр.
Тодорова/ е призовавана при условията на чл. 41 от ГПК. С цитираното съдебно
решение е прекратен гр.брак между И.Т.Т. и Цветослава Младенова Ганева, поради
вина на майката. Родителските права върху детето Християна Иванова Тодорова са
предоставени на бащата ,определен е режим на лични контакти на детето с
майката. Цв.Ганева
е осъдена да заплаща на бащата издръжка за детето в размер на сумата 115 лева
месечно, а семейното жилище,находящо се
в гр.Хъл, с адм.адрес -22,MANOR PARK PRESTON HULL HU 128XE /”Мейнър
Парк”№22,Престън Каунти
Хол, Бевъли, Източен Йоркшир/
е предоставено на бащата.
Жалбоподателят посочва, че през юни
При служебна справка се установява адресна
регистрация на детето и родителите в гр.Ловеч, бащата и детето на един адрес-
гр.Ловеч, ЖК”Младост” №304, вх.Г, ет.2, ап.4, а майката на друг-гр.Ловеч,
ЖК”Червен бряг” № 109, вх.”Д”, ет.7, ап.20. Съдът обаче анализира представените
от бащата писмени доказателства и твърденията по молбата и счита, че обичайното
местопребиваване на детето е във Великобритания гр.Кѝнгстън ъпон Хъл /
гр. Хъл/, Англия,район Източен Йоркшир . Такива данни се съдържат в мотивите на цитираното съдебно решение № 414 от 16.11.2017 г. по гр. дело №
1383/2017 г. /влязло в сила на 29.12.2017 г./на Ловешки районен съд . Нещо повече, съдебната инстанция е
посочила като семейното жилище,находящо се във Великобритания- гр.Хъл, с адм.адрес -22,MANOR PARK PRESTON HULL HU 128XE /”Мейнър Парк”№22,Престън
Каунти Хол, Бевъли, Източен
Йоркшир/ и
го е предоставила на бащата. Представената апликация по дело КН18Р10388 от 15.06.2018
г. на Семейния съд в Къхъл,Великобритания,твърденията
на жалбоподателят Ив.Т. по искова молба от 01.04.2019 г. с цитиране на
решението на ВС на Великобритания от 21.03.2019 г. ,писмо от 17.07.2019 г. на
Ив.Т./ в което посочва, че е посетил през юли 2019 г. център за контакт с деца Хедън /, писмо от 10.06.2019 г. и от 19.03.2019 г., /в
които е посочено от английски консултант по лицево-челюстна хирургия нуждата от
хирургическа интервенция за отстраняване на горен първи млечен кътник на Хр.Тодорова/,
навеждат еднозначно на извод, че детето трайно се е установило във
Великобритания -гр.Кѝнгстън ъпон Хъл /
гр. Хъл/, Англия,район Източен Йоркшир.
Самият жалбоподател в молбата е обсъждал проблеми на Християна Тодорова при
посещението и на английско училище, както и посочил актуален адрес в Hull, 52 Louis Drive, HU5 5P. Тези обстоятелства категорично установяват, че детето
Християна със своята майка се е установило трайно в гр. гр.Кѝнгстън ъпон Хъл /
гр. Хъл/, Англия,район Източен Йоркшир-Обединено
кралство Великобритания и
Северна Ирландия, посещава училище, получава медицинска помощ, а след
съдебно производство бащата е получил право на среща с детето в център за среща
с деца в същата държава. Конкретизирано е по исковата молба на Ив.Т., че със
съдебното решение от 21.03.2019 г. на ВС на Великобритания,семеен отдел по дело
№КХ18Р10388 е решено да се изземат личните документи на него и детето Християна
Тодорова, да се забрани на компетентните органи в България да издават лични
документи за самоличност, както и е указана санкция на длъжностно лице, което
издаде тези документи-арест, глоба и конфискация на имущество. Предвид на това
настоящата инстанция приема, че след произнасяне на съдебното решение № 414 от
16.11.2017 г. по гр. дело № 1383/2017 г. /влязло в сила на 29.12.2017 г./на
Ловешки районен съд е настъпило изменение на обстоятелствата, като е проведено
съдебно производство във Великобритания и бащата не упражнява родителки права върху
детето,а осъществява само лични контакти с него. Прави впечатление позоваването
на жалбоподателя на съдебното решение от 16.11.2017 г. на ЛРС, което не
кореспондира с искането му по неговите
твърдения на родител, упражняващ
родителските права за детето Християна Тодорова. Той е сезирал съда с
искане детето да бъде настанено в семейството на бабата и дядото, като бъде
изведено от семейна среда на бащата-молител. Ако се приеме,че бащата упражнява
род.права съдът намира,че не би могла да се обоснове активната легитимация на
жалбоподателя за посочената мярка по чл. 25,ал.1 от ЗЗакрД
и производството е недопустимо и на това основание.
В настоящето дело следва да се съобрази, че
след 31.01.2020 г. Обединеното кралство се оттегли
от Европейския съюз и е предвиден преходен период до 31.12.2020 г., през който цялото европейско законодателство
ще продължи да се прилага. В този аспект не е приложимо и не се налага да се
обсъжда действието на регламент 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019, тъй като той
се прилага от 01.08.2022г. На основание
Регламент № 2201/2003 год. на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебните решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност компетентен да произнесе по исковете за родителска
отговорност е съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
детето,посочения като биологичен баща и
майката-Великобритания. Има легално определение по чл.2, т.7 Регламент №
2201/2003 год. на Съвета на термина
„родителска отговорност”-предоставяне на всички права и задължения на
физическо или юридическо лице по силата на решение, въз основа на закона или по
силата на правно обвързващо споразумение, отнасящи се до детето или неговото
имущество, като терминът включва по-специално правото на упражняване на
родителски права и лични отношения с детето. Следователно всички обективно
съединени искове за определяне
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения на детето с неговия баща и издръжката му, определяне на
местоживеене на детето, както и отрицателния и положителния установителни
искове за бащинство - съгласно
чл.59,чл. 62,ал.2,чл. 69,чл. 126, чл. 127,ал.2, чл.142, чл.143 от СК,
съставляват произнасяне относно родителска отговорност. В казуса макар и
въведена като процедура по чл. 28,ал.1 от ЗЗД се касае до определяне на
местоживеене на детето извън семейната среда, в дома на баба му и дядо му и
производството попада в хипотезата на упражняване на родителска отговорност.
Производството по чл. 28 от ЗЗакрД е спорна съдебна
администрация в отношенията родител- дете относно правото на местоживеене на
детето. То цели временно ограничение на това право предвид опасност от
увреждане на здравето или интересите на детето, като при нови обстоятелства
може да се отмени наложената мярка.
В чл.8, параграф 1 от раздел 2 „Родителска отговорност” на Регламент 2201/2003
год. е обоснована компетентност на съдилищата на държавата – членка по делата,
свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. В
посочения смисъл е и решение на съда на
ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 год. по дело С-523/07 по преюдициално
запитване,където е посочено, че понятието „ обичайно местопребиваване” по
смисъла на чл.8, § 1 от Регламента2201/2003 год. е мястото, свързано с
интеграция на детето в социалната и семейна среда. Следователно се обсъжда
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията
на държава-членка, както и причините за преместване на семейството в тази
държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от
детето в посочената държава. Позицията на съда на ЕС относно „обичайното
местопребиваване в същата насока е
утвърдена и с решение С-497/2010 год- преюдициално запитване по тълкуването на чл.8 и чл.10
от Регламент № 2201/2003 год. на Съвета. В така цитирания акт съдът заявява, че
понятието „обичайно местопребиваване” се тълкува като мястото, отразяващо
определена интеграция на детето в социална и семейна среда.
Т.Т. твърди,че детето живее в Обединеното
кралство , като от данните поделото и писмените документи, може да се направи
извод ,че майката и детето се намират
във гр.Кѝнгстън ъпон Хъл /
гр. Хъл/, Англия,район Източен Йоркшир. За един значителен период от време детето е формирало
социални, обществени контакти и връзки с
родителите си в чужбина. Видно е, че
Християна Тодорова посещава там училище, живее с майка си, а с бащата осъществява
лични контакти в център за контакт с деца Хедън,
получава медицинско обслужване от британски лекари. Правно значимият критерий
за международната съдебна компетентност е обичайното местопребиваване на детето
в чужбина в продължителен период от време-преди предявяване на искането и
понастоящем. В казуса има доказателства за развитие на съдебно производство по
дело №КХ18Р10388 на ВС на Великобритания семеен отдел, намиращ се в Кинстън Ъпон Хъл, Лоугейт, Хамбърсъйд, приключило с
изземване на личните документи на бащата-жалбоподател и детето и забрана на
компетентните органи на държавата България да издава лични документи за
самоличност. В молба№3072/13.03.2020 г. се посочва,че е висящо и дело
№КН19С00103 на семейния съд Кингстън –Ъпон-Хъл.
Следователно семейният съд в гр. Кѝнгстън ъпон Хъл /
гр. Хъл/, Англия,район Източен Йоркшир е
приел, че е международно компетентен и развил съдебно производство. При това
положение искането на жалбоподателят Т. българският съд да изземе делото за
разглеждане от семейния съд в гр. Кѝнгстън ъпон Хъл
/ гр. Хъл/, Англия,район Източен Йоркшир е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Настоящата инстанция счита, че българският съд
не разполага с компетентност за произнасяне по предявеното искане за определяне
на местоживеене на детето,т.е. родителска отговорност, предвид преценката и на интересите на детето. В Регламент
2201/2003 год. на Съвета- преамбюл, съображение 12 се въвежда в императивен порядък,че основанията за определяне на
компетентността по делата за родителската
отговорност, са определени от най-висшия
интерес на детето и главно на критерия на
близост. Следователно компетентността се отнася към държавата-членка
по обичайното местопребиваване на детето, освен в някои случаи на
промяна на пребиваването на детето по силата
на споразумения между носителите на родителската отговорност/такова по делото липсва/. Ловешки окръжен съд намира,че
след като Християна Тодорова , нейната майка
Цветослава Младенова Ганева трайно живеят в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, български съд не отговоря на критерия за близост и този принцип
би бил нарушен
при произнасяне по казуса. След
съобразяване характера на искането и данните по делото съдът преценява, че във
висш интерес на детето е произнасянето
на съда по
обичайно местопребиваване –
семеен съд в гр. Кѝнгстън ъпон Хъл /
гр. Хъл/, Англия, район Източен Йоркшир,Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Когато
пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той по силата на регламент 2301/2003
СЕ не е компетентен, а компетентността принадлежи на друга държава-членка, съдът
служебно се произнася,че е некомпетентен - чл.17 от Регламент №2201/2003 год.
на Съвета на Европа. Международната компетентност по делата съдът
следи служебно, предвид прякото действие на европейското
право при решаване на гражданските
дела пред българския съд.
Ловешки окръжен съд счита, че
атакуваното съдебно определение №339/23.03.2020 г. по гр.д. №460/2020 г. на
Ловешки районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно определение №339/23.03.2020
г. по гр.д. №460/2020 г. на Ловешки районен съд.
Определението е окончателно на основание чл. 274,ал.1 от ГПК във връзка
с чл.28, ал.6 от ЗЗакрД .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ1.
2.