Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 20.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публичното заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МАГЪРДИЧЯН

                       ИВАЙЛО ДИМИТРОВ

 

при секретаря Михаела Митова,

разгледа докладваното от съдия Димитров в. гр. дело № 6835 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.04.2020 г., постановено по гр. дело № 56436/2017 г. по описа на СРС, 52 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „С.А.Г. Г." ЕООД, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване, че „С.А.Г. Г." ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 104,01 лв., представляваща главница и съставляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. 01.2015 г. до м. 04.2016 г. и сумата от 29,90 лв., представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., представляващи продажна цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот - магазин №31, находящ се в гр. София, район „Овча купел", ж.к. „********с абонатен № Т428403, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на заявлението - 23.02.2017 г. до окончателното им изплащане; сумата от 10,20 лв., представляваща мораторна лихва, върху главницата за периода от 03.03.2015 г. до 14.02.2017 г.; и сумата от 4,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гражданско дело № 11135/2017 г. по описа на СРС, 52 състав. С оглед изхода на спора ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ТПК, сумата от 450 лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се извода на СРС, че ответникът „С.А.Г. Г.“ ЕООД не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот. Поддържа, че титулярството на правото на собственост се доказвало от представените по делото писмени доказателства, като не е установено между страните да е сключван договор за продажба на топлинна енергия въпреки отправената покана от ищеца, поради което ответникът се е обогатил неоснователно. Оспорва се заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ, според която наличие на дилатационна фуга не позволява преминаването на топлинна енергия от едно тяло към друго. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени.

Въззиваемият – ответник „С.А.Г. Г.” ЕООД оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Сочи, че макар и да е собственик на процесния имот, магазин № 31 не е свързан с топлоразпределителната мрежа, не е топлофициран, и до него никога не е била доставяна топлинна енергия, съответно такава не е била потребявана. Обратно на изложеното във въззивната жалба, поканата за сключване на договор със стопански потребител от „Т.С.“ ЕАД е отправена до „С.А.Г. Г.” ЕООД едва през м. юли 2016 г., като за периода на претенцията м. януари 2015 г. – м. април 2016 г. ответникът категорично е отказал да сключи договор с мотив, че имотът му не е свързан към топлоразпределителната и което твърдение е установено от приетата по делото съдебно - техническа експертиза. По делото не били ангажирани и доказателства, че „С.А.Г. Г.” ЕООД е използвало реално имота и доставената в него топлинна енергия за общи части, като за магазина има сключени валидни договори за наем, приети като доказателство по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. По конкретно релевираните във въззивната жалба оплаквания е необходимо да бъде добавено и следното:

В съответствие с твърденията в исковата молба и формулирания петитум правилно СРС е квалифицирал предявените искове като такива по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, касаещи претенция за незаплатена стойност на топлинна енергия, с която ответното дружество се е обогатило при използването на собствения му магазин №31, находящ се в гр. София, район „Овча купел", ж.к. „********с абонатен № Т428403.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ГПК изисква кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице; 2) липса на друга възможност за защита на обеднелия; 3) обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща Г.а факти, като връзката между тях не е причинно – следствена. В разглеждания случай основателността на ищцовата претенция е обусловена от доказването на обстоятелствата, че ответникът е потребил топлинна енергия в процесния имот, негова собственост, за период, в който между страните не е бил сключен писмен договор.

По делото не е спорно, че магазин №31 е собственост на „С.А.Г. Г.” ЕООД, както и че за исковия период м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г. не е налице сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия. Недоказано обаче остава и пред въззивната инстанция твърдението на ищеца, че е доставил топлинна енергия до имота на ответника, тъй като приетата пред първата инстанция без възражения от страните СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, сочи, че през магазина преминава само едно захранване, което е доведено до колекторната кутия, затапена и несвързана с топлопреносната мрежа. Според заключението дилатационната фуга между магазина и високата част на блока не позволява преминаването на топлина от съседното помещение, а под пода се намират неотопляеми гаражи. От така отразените констатации на вещото лице следва извод, че обективно за ответника не е съществувала възможност да потреби топлинна енергия през исковия период, поради което е изключено да се обогати за сметка на ищцовото дружество, а последното от своя страна – да се обедни.

Предвид изложеното ищцовата претенция подлежи на отхвърляне, а съвпадането на правните изводи на двете инстанции налага обжалваното решение да се потвърди като правилно.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, претендирани в минимално предвидения по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ размер от 300 лв.

По аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 

РЕШИ:

 

    

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.04.2020 г., постановено по гр. дело № 56436 /2017 г. по описа на СРС, 52 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.А.Г. Г." ЕООД, ЕИК********, със съдебен адрес ***, пл. „********вх.*, ап. ** чрез адв. Л. И., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.