Решение по дело №866/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на „Елитис Мегастор“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Л. Р., чрез адв. В. Д. от АК - Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора № 35 против Решение № 329/ 13.03.2024 г., постановено по НАХД № 451/ 2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 03-2301058/ 18.12.2023 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ (Д“ИТ“) – Варна, с което за нарушение на чл. 152, от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.

В жалбата не са посочени касационно основание за оспорване. При тълкуване се извежда – явна несправедливост на наложеното адм. наказание.

В съдебно заседание по делото, касаторът редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Д“ИТ“ - Варна, редовно призован се представлява от юрк. А. М. редовно упълномощена, която оспорва жалбата и изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира за присъждането на направените по делото разноски за юрк. възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил Наказателно постановление № 03-2301058/ 18.12.2023 г. на директора на Д“ИТ“ – Варна, с което за нарушение на чл. 152, от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че през месец ноември 2023г. служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. М.-Ж., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Елитис-Мегастор“ ЕООД. За обект – търговски център „Елитис“ , находящ се в [населено място], [улица]. Били изискани и проверени графици за работа, присъствени форми, трудови договори и други документи. Въз основа на проверените документи св. М.-Ж. е установила, че лицето М. А. е полагала труд на 20.09.2023г. в работна смяна 2 от 13,00 часа до 20,30 часа и на 21.09.2023г. – в работна смяна І с начало от 07,00 часа. При това положение, на лицето не била осигурена минимална 12-часова междудневна почивка. На 24.11.2023г. е бил съставен Акт за установяване на адм. нарушение (АУАН), в съдържанието на който били отразени установените факти. АУАН е бил предявен на управителя на дружеството, като в съдържанието му не били вписани възражения. По преписката в срока за такива постъпили възражения, но били преценени като неоснователни. Впоследствие, на 18.12.2023г. АНО въз основа на АУАН, издал НП № 03 – 2301058/18.12.2023г., възприемайки фактическите констатации, изложени в АУАН. При правна квалификация на нарушението по чл.152 от КТ, било наложено адм. наказание “имуществена санкция” на основание чл.414 ал.1 от КТ.

От правна страна въззивният съд е приел, че АУАН е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е срока за възражения по АУАН; НП е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН 6-месечен срок за издаването му. И АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки факта на положен труд в два последователни дена, без да е осигурена междудневна почивка от минимум 12 часа на работника. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено адм. нарушение. В съдържанието на съставения АУАН се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по КТ, както и правилно е определено административно-наказателно отговорното лице. При определяне на наказанието правилно е било взето предвид, че не са установени отегчаващи смекчаващи обстоятелства и наказанието е било определено в посока малко над предвидения минимален размер. Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание основания за отмяна на НП, съдът е намерил същите за неоснователни предвид на следното: С жалбата се оспорват фактическите констатации от АУАН. Съдът, противно на изразената позиция е намерил, че от събраните по делото доказателства се установява именно фактологията, твърдяна с НП. По делото депозира показания св. М.- Ж., която е установила нарушението като пряко е възприела съдържанието на представените документи. Показанията на св. М.-Ж. кореспондират в пълен обем със събраните по АНП писмени доказателства и по- конкретно с приложените трудов договор; присъствена форма и график за месец септември 2023г. Счита се, че не е изследвано обстоятелството дали не се касае за техническа грешка. Действително, с възражението е бил ангажиран екземпляр от график, наречен „актуален“, в съдържанието на който е отразено, че лицето е положило труд в 2 последователни втори смени. С ангажираното доказателство обаче не се оборва изводът за извършено административно нарушение, доколкото по АНП са приобщени график за явяване на работа за същия месец – 09.2023г., отразяващ полагане на труд във втора и първа смяна на 20 и 21.09.2023г., както и присъствена форма, отразяваща полагането на труд от лицето именно в тези две последователни смени.

Касационният състав приема, че вмененото на „Елитис Мегастор“ ЕООД административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, въз основа на приобщените писмени доказателства.

От друга страна, основателно е възражението на касатора относно размера на определеното адм. наказание „имуществена санкция“. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, адм. наказание, което АНО налага за извършено адм. нарушение, се определя съобразно разпоредбите на ЗАНН в границите на наказанието, предвидено за извършено нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

С оглед тежестта на нарушението и предвид обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства за предходни нарушения на дружеството, настоящата инстанция приема, че наложената санкция макар и определена в границите, предвидени за извършеното деяние и към минимума за нарушението, се явява явно несправедлива. Не е взето предвид, че не са налице отегчаващи обстоятелства, които да налагат определянето на санкцията над минималния размер от 1 500 лв. АНО нито е посочил факти, обосноваващи такъв извод, нито е представил доказателства, от които те да се установяват.

Във всички случаи когато санкционния орган налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно този размер. Липсата на мотиви в този смисъл, опорочава санкционния акт, което налага неговото изменение и определяне на имуществената санкция в размер, равен на законовия минимум. Като е приел че не е налице нарушение при постановяване на обжалваното НП в тази му част, районният съд е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а процесното НП - изменено.

Предвид горното, след извършената преценка в тази насока и с оглед разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, настоящият касационен състав счита, че за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН е достатъчно адм. наказание да бъде наложено в минималния законов размер, поради което НП следва да се измени, като се определи имуществена санкция в размер на 1 500 лв., представляваща минимума, предвиден в нормата на чл.414, ал.1 от КТ. Гореизложеното обуславя отмяна на въззивното решение, а вместо това – да се постанови друго, с което НП да се измени, като размера на наложеното адм. наказание„имуществена санкция“ се намали до сумата от 1500 лева.

При този изход на делото заявената претенция от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява не основателна. От страна на касатора искане за разноски не е правено.

Воден от горното, на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд - Варна, ІХ тричленен състав,

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 329/13.03.2024 г., постановено по НАХД № 451/2024 г. по описа на РС - Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2301058/18.12.2023 г. на директора на Д“ИТ“ - Варна, с което с което за нарушение на чл.9а, ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (ДВ, бр. 6/1987 г.) и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ на „Елитис Мегастор“ ЕООД е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на адм. наказание на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване или протест.