№ 992
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330202104 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4245574 на
ОДМВР Пловдив с който на СТ. ИВ. Ч. с ЕГН ********** в качеството му на
законен представител на фирма „СИБОТА“ ЕООД, ЕИК *********
собственик на когото е регистрирано МПС е било наложено административно
наказание ,,Глоба‘‘ в размер от 600 лева за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят С.Ч. чрез процесуалния представител адв.Т.Т. обжалва
процесния електронен фиш. Излага подробни съображения в депозираните
допълнителни мотиви към жалба, които поддържа и по време на съдебните
прения. Твърди, че същият е незаконосъобразен – издаден в противоречие с
материалния закон и при нарушение на съществени процесуални правила,
поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редвоно призована, в съдебно заседание не се
1
представлява. Представя писмено становище в което излага доводи за
неоснователност на жалбата и за правилно и законосъобразно издаден ЕФ.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 09.12.2020г. в 12:11 часа в гр.Пловдив, на бул.“България“ 236а, посока
гр.Пазарджик, посока на движение на контролираните МПС, било
фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство TFR-
1М № 546, монтирано в служебен автомобил. В контролирания участък
явяващ се част от градската пътна мрежа на гр.Пловдив действало общото
правило за МПС за движение със скорост до 50 км./ч. В 12:11 часа системата
заснела лек автомобил „МЕРЦЕДЕС МЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“ с рег. №
**** да се движи със скорост от 99 км/ч. при разрешената за конкретния
участък в населено място 50 км/ч. Последвало издаване на процесния
електронен фиш срещу собственика на автомобила – фирма „СИБОТА“
ЕООД за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182, ал.1,
т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 600
лв.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства: От
удостоверение за вписване в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 10.02.4835 – на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR-1М и
справка от БИМ относно одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR-1М се установява, че
2
процесното техническо средство тип е от одобрен тип и е вписано в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване. От Протокол № 6-
33-10/18.09.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол се
установява, че процесното техническо средство е преминало последваща
проверка със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че
максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при
движение до 100 км/ч. От Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-39229/10.12.2020г.) се установява,
че на дата 09.12.2020г. мобилна система за видеоконтрол TFR-1М № 546 е
работила с начален час на работа 10:00часа и краен час на работа 16:00 часа и
с място на контрол гр.Пловдив, бул.България 236а , с посока на движение на
контролираните МПС от изток към запад. От снимково изображение на
нарушението снето от клип № 24274/09.12.2020г. се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил „МЕРЦЕДЕС МЛ 350
БЛУТЕК 4 МАТИК“ с рег. № **** е 99 км/ч, а заснемането е извършено на
09.12.2020г. в 12:11 часа. От справка за собственост на МПС с рег. **** се
установява, че същото е собственост на фирма „СИБОТА“ ЕООД със законен
представител СТ. ИВ. Ч., ЕГН **********.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението ОДМВР Пловдив; мястото – гр.Пловдив,
бул.България до № 236а, посока на движение на МПС които са били обект на
контрол изток запад (посока гр.Пазарджик), датата – 09.12.2020 г.; точният
час на извършване на нарушението – 12:11 часа; регистрационният номер на
МПС –****; собственика на МПС; описание на нарушението – управление на
лек автомобил с превишена скорост от 99 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП; размерът на
глобата – 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане
– четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка. За
установяване на нарушението е използвано АТСС TFR-1М № 546 което
средство е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
3
на ЗДвП.
При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати
нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.11, ал.2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш. Налице е ясна връзка
между процесния ЕФ и приложеното към него снимково изображение на
заснето нарушение от АТСС TFR-1М № 546. От протокола за използване на
АТСС с рег. № 1030р-39229/10.12.2020г. се установява, че техническото
средство е било позиционирано с място на контрол гр.Пловдив по № 236а на
бул.България. Работата с него е започнала на 10:00 часа на 09.12.2020г. и е
приключила в 16:00 часа на 09.12.2020г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата
(Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, поради
което към датата на извършване на нарушението – 09.12.2020г. мястото за
контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и
точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване
или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези
обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност. По делото липсват данни за въведено ограничение на
скоростта в участъка на бул.България до № 236а и за поставяне на
съответстващ пътен знак. В случая се касае за контрол на скоростта съгласно
общо правило за движение на МПС в населено място при скорост не
надвишаваща 50 км./ч. Съдът намира, че при издаването на обжалвания
електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания по
делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че
4
жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От
обективна страна на 09.12.2020г. в 12:11 часа в гр.Пловдив по бул.България
посока изток запад до № 236а МПС МЕРЦЕДЕС МЛ 350 БЛУТЕК 4
МАТИК“ с рег. № **** собственост на фирма „СИБОТА“ ЕООД е
управлявано със скорост на движение от 99 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч. Направеното описание на нарушението позволява мястото на
извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, като същевременно не възниква никакво
съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е
станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и
че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е
била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този на
който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга
страна разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш
се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като същото в 14-дневен срок,
ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. Видно от
представената справка за собственост се установява, че процесното МПС е
собственост на фирма „СИБОТА“ ЕООД на която представител е
жалбоподателя Ч.. По делото няма ангажирани доказателства досежно това
въпросния автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата,
поради което и правилно е определен субекта на
административнонаказателната отговорност, а именно собственика на МПС.
И в този ред на мисли в конкретния случай е приложена разпоредбата на
чл.188, ал.2 от ЗДвП. Не е налице и противоречие между фактическото и
юридическото формулиране на обвинението,описанието е ясно и точно и не
буди съмнение досежно волята на административно-наказващия орган.
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е
препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци
от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец
5
в извършването на нарушението.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е предвидено административно
наказание „Глоба“ в размер на 600 лева. Правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената
максимална скорост е с 49 км/ч, поради което то попада в приложното поле
на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване
над 40 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място. Съдът
намира и че правилно е установена стойността на скоростта на движение на
жалбоподателя, а именно 99 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че
в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на
скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се
получава като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 102 км/ч,
се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на
водача). Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и
индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение. По
делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се приеме, че
нарушението представлява маловажен случай, а степента му на обществена
опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по
делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като
такъв трябва да бъде потвърден.
Съобразено с изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 от
ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт
съгласно направено такова искане, като съдът отхвърля претенцията за
разноски на другата страна. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е
единствено към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от
120 лева, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в
рамките на посочената максимална горна граница. Във въззивното
6
производство наказващият орган е не е защитаван от юрисконсулт, но е дал
писмено становище по спора. Съдът, като съобрази извършените следствени
действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените
доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и
материалният интерес по делото намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен
с правилата за определяне на възнаграждението. За заплащане на тези
разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят, като разноските следва да бъдат присъдени в полза на
ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
4245574 на ОДМВР Пловдив с който на СТ. ИВ. Ч. с ЕГН ********** в
качеството му на законен представител на фирма „СИБОТА“ ЕООД, ЕИК
********* собственик на когото е регистрирано МПС е било наложено
административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер от 600 лева за извършено от
него нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Ч. с ЕГН ********** в качеството му на законен
представител на фирма „СИБОТА“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР-Пловдив сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7