№ 57
гр. София , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503380 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5053 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 11451/2017 г. на Софийски
градски съд ЗК “Лев инс” АД, София е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да
заплати на М. Б. Б. сумата 40000 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни
увреждания, причинени в резултат на настъпило на 20.04.2017 г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2017 г. до
окончателното й изплащане, като са отхвърлени искът за обезщетение на
неимуществените вреди до пълния предявен размер от 80000 лева и искът за
обезщетение за имуществени вреди в размер 3500 лева.
Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част за неимуществените
вреди до пълния предявен размер от 80000 лева с оплакване за непълно репариране на
вредите поради определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени
вреди и неправилно прието съпричиняване вредоносния резултат от страна на
пострадалата ищца. Поддържа се неправилност на решението поради постановяването
му в противоречие с чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението;
несъобразяване с характера и тежестта на всяко от уврежданията и с възстановителния
процес, с липсата на пълно възстановяване, с икономическата конюнктура. Без да се
1
оспорват фактическите констатации на съда, се сочи неправилно приложение на
критериите за определяне конкретната сума на обезщетението за имуществени вреди.
Оспорва се изводът за съпричиняване като се твърди, че в близост до мястото на ПТП
не е имало пешеходна пътека, липсват доказателства тя да е пресякла, внезапно или без
да се огледа и да се съобрази с приближаващото МПС. Твърди, че единствено
противоправното поведение на водача е причина за настъпване на ПТП. Иска се отмяна
на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетението за неимуществени
вреди в пълния претендиран размер.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, и за наличието и обема на
съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат. В частта, с която ответникът
е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лева,
решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.
По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди. Фактическата обстановка, от значение за
определяне размера на вредите, е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на
анализ на събраните доказателства, и се възприема от настоящата инстанция при
условията на чл.272 от ГПК. Тя не се и оспорва от страните, поради което липсва
основание за ревизирането й.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства, заключенията на съдебномедицинските експертизи и
показанията на свидетеля В. В.:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – счупвания на
горните и долни рамена на срамните кости двустранно; счупване костите на дясната
подбедрица; счупване на лявото крило на кръсцовата кост;
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – 14
2
дни болнично лечение за открито наместване на фрактурата на дясната подбедрица с
вътрешна фиксация на тибия и фибула. Постелен режим – 2-3 месеца, до
възстановяване счупените кости на подбедрицата. Пълното възстановяване счупването
на подбедрицата е за шест месеца. Счупването на тазовите кости се лекува
консервативно чрез обездвижване за 30-45 дни, през който период ищцата е ползвала
памперси. Видно от Епикриза от 24.07.2017 г., към 20.07.2017 г. ищцата е била със
самостоятелна походка с накуцване на десния крак. Общ възстановителен период (общ
период на ползван отпуск по болест) – 318 дни. Посоченият период е изведен от
вещите лица по допълнителната съдебно-медицинска експертиза въз основа на
издадени болнични листи, които са били предоставени на експертите, но не са приети
по делото като писмени доказателства. В одобреното от съда споразумение по чл.382
от НПК е прието, че с деянието си водачът е причинил на ищцата счупване костите на
дясната подбедрица, довело до трайно затруднение движението на десен долен
крайник за срок от 7-8 месеца; счупване на срамната кост вляво, довело до трайно
затруднение движението на левия долен крайник за срок от 1,5-2 месеца и счупване на
кръстцовата кост вляво, довело до трайно затруднение движението на левия долен
крайник за срок от 5-8 месеца; Въз основа на изложеното съдът приема, че общият
възстановителен период, през който ищцата е търпяла болки и неудобства, е
приключил за 8-10 месеца;
в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – по време на болничното
лечение - болки с по-голям интензитет, намаляващи постепенно във времето;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 47 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – невъзможност за самообслужване и нужда от чужда помощ за 2-3
месеца, ползване на памперси за 45 дни; ползвала инвалидна количка и патерици, за да
излезе на двора;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – Възстановяването е пълно. Счупването е зараснало, запазени са в пълен
обем движенията на тазобедрените стави, на дясната колянна и глезенна стави.
Оплаква се от болки с променлив характер в оперираната подбедрица при студено
време и в таза отпред при натоварване; оперативни белези на подбедрицата,
несраснали с подкожната тъкан;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
3
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 50 000 лв. би обезщетила ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер искът е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства за
търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от
съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно
обогатяване за ищцата. Неоснователно е оплакването на ищцата, че болките й не са
оценени достатъчно. Необосновано и противоречащо на заключенията на двете
експертизи е твърдението във въззивната жалба, че и понастоящем имала затруднения
при продължително ходене, не можела да кляка, да се качва и слиза по стълби, че
физическата й активност била силно намалена.
По спорния въпрос за наличие на съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат. Обстоятелствата, с които е обосновано възражението на
ответника, са внезапно навлизане на пътното платно, нарушение на забраната за
ненужно удължаване пътя и времето за пресичане и за спиране без необходимост на
платното за движение, и пресичане на необозначено за това място.
Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че автомобилът се е
движил изцяло или частично в средната пътна лента, а ищцата предприела пресичане
на платното отдясно наляво. Водачът насочил автомобила надясно, за да я заобиколи.
Като достигнала края на дясната лента, тя предприела връщане обратно към мястото,
от което е тръгнала, и тогава настъпил удар между нейния десен опорен крак и предния
ляв край на предната броня на автомобила. Тези фактически констатации не са
оспорени във въззивната жалба. За да приеме наличие на съпричиняване,
първоинстанционният съд е ПТП е съобразил установеното от автотехническите
експертизи обстоятелство, че ищцата е предприела пресичане на 5-10 метра след
портала на фирма “Епик 2”, а преди портала е съществувала пешеходна пътека тип
”Зебра” – на 20-25 метра от мястото на удара. Във въззивната жалба единственото
възражение срещу извода за съпричиняване, направен в обжалваното решение, е срещу
фактическата констатация за наличие на пешеходна пътека в близост. Това
обстоятелство е категорично установено и от двете автотехнически експертизи, като
пешеходната пътека е обозначена на скицата към заключението на в.л.М.. Видно е, че
от мястото на удара до близкия край на пешеходната пътека разстоянието е 12,40
метра.
ПТП настъпило в населено място на трилентов двупосочен път с две ленти в
посока с.Врачеш. Отдясно на платното има затревен остров, а на 12-13 метра от
мястото на удара, в близост до портала на ЕПИК 2 (фирмата “Елика”) – пешеходна
пътека тип “Зебра”. От показанията на свидетеля Й. Д., водач на автомобила, се
установява, че пешеходката е навлязла на платното отдясно по неговата посока като в
участъка не е имало пешеходна пътека. Очевидно свидетелят сочи, че пешеходната
4
пътека не е имало при мястото, на което ищцата е пресякла. Мястото на удара е в
дясната пътна лента, по която се е движил автомобилът на свидетеля Д., на 3,50 метра
вляво от десния край на платното (на границата с лявата лента за движение в същата
посока). Видно от скицата към заключението на вещото лице М., пешеходната пътека
тип “Зебра” се намира на около 13 метра от мястото на удара и на девет метра от
портала на фирмата. Въз основа на така изяснения механизъм съдът прави извод, че
нарушението на водача се състои в управление с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост (дъждовно време, наличие на пешеходци отляво и автобусна спирка
отдясно), нарушавайки правилата на чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДвП, за което се е признал
за виновен в одобрено от съда споразумение с прокуратурата. От друга страна, ищцата
– пешеходец нарушила правилата на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП: пресякла пътното
платно на необозначено за това място като в близост се намирала обозначена
пешеходна пътека, и преди да навлезе на платното за движение не се съобразила с
приближаващия автомобил; удължила ненужно пътя и времето за пресичане. Не е
налице и някоя от хипотезите на чл.113, ал.2 от ЗДвП, даващи право на пешеходците да
пресичат пътното платно извън определените за това места. Мястото, на което ищцата
е пресякла пътното платно, не е обозначено с пътен знак или хоризонтална маркировка
и не е пешеходна пътека по смисъла на § 6, т.54 от ДР на ЗДвП. На 13 метра от това
място назад на пътното платно се намира пешеходна пътека тип “Зебра”, на която
пресичането е разрешено. Така установените обстоятелства обосновават извод за
незаконосъобразност на предприетото от нея пресичане. Тя не е имала право да
пресече пътното платно там, където го е направила, тъй като мястото не е пешеходна
пътека – не е маркирано или обозначено като такова, нито е продължение на тротоар
или банкет; не е налице и някоя от хипотезите на чл.113, ал.2 от ЗДвП, даващи право
на пешеходците да пресичат пътното платно извън определените за това места.
Заедно с това е налице причинна връзка между нарушението на ищцата и
настъпването на ПТП, при което тя е пострадала, като пресякла на необозначено място
при налична на 13 метра пешеходна пътека, и без да се съобрази с приближаващия
автомобил, удължила ненужно пътя и времето за пресичане. Ето защо възражението за
съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищцата е основателно.
Възражението на ищцата във въззивната жалба е необосновано. При наличие на
пешеходна пътека в близост до портала, тя пресякла пътното платно на необозначено
място в нарушение на разпоредбите на чл.113 от ЗДвП и по аргумент от чл.119, ал.5 от
ЗДвП е допринесла за настъпване на ПТП и собствените си увреждания.
При съпоставяне приноса на виновния водач, който поради управление с
превишена- над допустимата по закон скорост е причинил ПТП, с приноса на
пешеходката, пресичаща на неопределено за целта място, и предвид по-високите
изисквания към водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението,
5
настоящата инстанция приема, че приносът на ищцата в настъпване на вредата е 20%.
Определеният принос от 20% е в съответствие с установените нарушения на правилата
за движение по пътищата от страна на двамата участници и с трайната съдебна
практика.
След приспадане на така приетия принос, ответникът дължи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 40000 лева.
Поради пълно съвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5053 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 11451/2017 г. на
Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6