№ 8882
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110108689
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с право основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1 272,27 лв., представляваща лихва за забава за периода от
18.02.2019 г. до 20.12.2021 г., начислена върху главницата от 4 416,41 лв., представляваща
платена без основание сума по фактура № **********/31.05.2018 г.
Ищецът ... твърди, че по силата на договор за прехвърляне на вземания от 11.06.2018
г., в качеството си на цесионер, е придобил от трето за процеса лице - „С..., в качеството му
на цедент, парично вземане в размер на 4 416,41 лв., представляваща платена без правно
основание в полза на ответника сума по фактура № **********/31.05.2018 г. Поддържа, че
дружеството – цедент е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се на адрес:
с... ПИ УПИ I-520, за който от страна на ответника, като доставчик на електрическа енергия,
е начислена като дължима сумата от 4 416,41 лв. Сочи, че под страх от спиране на
електрическото захранване в обекта с платежно нареждане от 11.06.2018 г. същата е била
заплатена от страна на управителя на „С... – С. С в полза на .... въпреки че я е считал за
недължима. Заявява, че с решение № 264472/06.07.2021 г., постановено по в. гр. дело №
6574/2020 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД, .... е било осъдено да заплати на ... сумата от 4 416,41 лв., представляваща
платена без основание сума по фактура № **********/31.05.2018 г., като счита, че върху
присъдената главница се дължи и лихва за забава от момента на получаване на поканата за
изпълнение, който в случая съвпада с момента на подаване на исковата молба, с която е
претендирана главницата – на 18.10.2018 г., до пълното погасяване, осъществено на
20.12.2021 г., в подкрепа на което представя удостоверение с изх. № 1700/16.02.2022 г. по
изп. дело № 688/2021 г. по описа на ... с рег. № 919 на КЧСИ, установяващо датата на
плащане на сумата по фактурата в полза на взискателя. Допълва, че част от вземането за
лихва за забава е погасено по давност, поради което претендира останалата непогасена част
в размер на 1 272,27 лв., начислена за периода от 18.02.2019 г. до 20.12.2021 г. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... /считано от 28.04.2022 г. търговското
наименование на ответника е променено от .... на .../ е подал отговор на исковата молба, с
който излага доводи за неоснователност на заявената с нея претенция. Не оспорва наличието
1
на предходно водено между страните гр. дело № 67415/2018 г. по описа на СРС, 113 състав,
респ. в. гр. дело № 6574/2020 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, имащо за предмет
осъдителна претенция на ... срещу .... с правно по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за
заплащане на сумата от 4 416,41 лв., представляваща платена без основание сума по фактура
№ **********/31.05.2018 г., но заявява, че нито с исковата молба, нито в хода на
първоинстанционното производство от страна на ищеца е била заявена претенция за законна
лихва върху главницата, което е станало основание за обезсилване на първоинстанционното
решение от страна на въззивния съд в тази част. Поддържа, че лихвата за забава върху
главницата, представляваща платена при начална липса на основание сума, е изискуема от
момента на изпадане на длъжника в забава, за което е необходима нарочна покана, каквато
оспорва да е била отправяна до него преди образуване на настоящото дело с депозиране на
исковата молба по него в съда на 18.02.2022 г. Оспорва искането на ищеца за присъждане на
разноски по делото с твърдението, че .... не е дало повод за образуваното му, а и с довод, че е
налице недобросъвестно упражняване на права от ищеца в нарушение на чл. 57, ал. 2 от КРБ
и чл. 3 ГПК, с оглед разделянето на двата иска – за главница и лихва в две отделни
производства. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и
разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се, че с решение № 264472/06.07.2021 г., постановено по в. гр. дело №
6574/2020 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, частично е отменено решение №
141131/13.06.2019 г., постановено по гр. дело № 67415/2018 г. по описа на СРС, 113 състав,
като на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД ответникът .... /понастоящем .../ е
осъден да заплати на ищеца „Кълект Сървисис Груп“ ЕООД /понастоящем ООД/ сумата от 4
416,41 лв., представляваща платена без основание сума по фактура №
**********/31.05.2018 г., а именно: служебно начислена стойност на електроенергия за
минал период – от 26.11.2017 г. до 23.02.2018 г., за имот на адрес: с... ПИ УПИ I-520, с
клиентски № 210031814659, което вземане е цедирано от ищеца с договор за прехвърляне на
вземане от 11.06.2018 г., сключен със „С.... Със същото решение въззивният съд е обезсилил
първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по претенция за
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане, тъй като е недопустимо, като видно от отбелязването върху съдебния акт същият е
влязъл в законна сила от датата на постановяването му - 06.07.2021 г.
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че с
договор за прехвърляне на вземане от 11.06.2018 г. трето за процеса лице „С..., в качеството
си на цедент, е прехвърлило в полза на ищеца - „Кълект Сървисис Груп“ ЕООД, в
качеството му на цесионер, вземането си към ответника .... за сумата от 4 416,41 лв.,
представляваща недължимо платена от цедента сума съгласно фактура №
**********/31.05.2018 г., издадена от него. В клаузата на т. 2 от договора е предвидено, че
вземането преминава в патримониума на цесионера в момента на подписване на договора, а
съгласно т. 4 от същия цедентът се задължава в едномесечен срок от подписването му да
съобщи писмено на длъжника за прехвърлянето му, като представи на цесионера
документите, доказващи получаването на съобщението от длъжника.
Не се спори още, че .... е уведомено за настъпилата промяна в кредитора на
конкретното вземане с нарочна молба, която видно от входящия номер е получена от
адресата на 13.06.2018 г.
От представеното удостоверение с изх. № 1700/16.02.2022 г. по изп. дело № 688/2021 г.
по описа на ... с рег. № 919 на КЧСИ се установява, че сумата в размер на 4 416,41 лв.,
присъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД съгласно изпълнителен лист
2
от 11.11.2021 г., издаден на основание съдебно решение по гр. дело № 67415/2018 г. по
описа на СРС, 113 състав, е преведена по посочената от взискателя „Кълект Сървисис Груп“
ЕООД банкова сметка на 20.12.2021 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Съществуването в полза на ищеца на вземането за лихва за забава се обуславя от
установяване съществуването на главен дълг, изпадане на ответника в забава – чрез
установяване изискуемостта на задължението на неоснователно обогатилото се лице и
връчване на покана на длъжника, размера на обезщетението, както и легитимацията си да
претендира процесното вземане.
В случая, ищецът ... претендира вземане за лихва за забава, дължима върху главницата
от 4 416,41 лв., присъдена в полза на „С... с решение № 264472/06.07.2021 г., постановено по
в. гр. дело № 6574/2020 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за което не се спори, че влязло в законна
сила на 06.07.2021 г., в какъвто смисъл е отбелязването върху съдебния акт, заявявайки
същата за периода от 18.02.2019 г. до 20.12.2021 г.
В същото време по силата на договор за цесия от 11.06.2018 г. кредиторът на
вземането, предмет на горното дело – „С... е цедирал същото в полза на ищеца по
настоящото такова - ..., за което длъжникът по него .... е бил уведомен на 13.06.2018 г.,
поради което следва да се приема, че цесията е породила своето действие, а ищцовото
дружество се явява легитимиран носител на същото.
Горното решение, постановено по в. гр. дело № 6574/2020 г. по описа на СГС, II-В
въззивен състав, е влязло в законна сила на 06.07.2021 г., поради което с оглед разпоредбите
на чл. 297 – чл. 299 ГПК, предвиждащи влизането в сила на решението между същите
страни, за същото искане и на същото основание, задължителната сила на влязлото в сила
решение за съдилищата, както и принципната забрана за пререшаване на спор, разрешен с
влязло в сила решение, то обвързва настоящия съдебен състав, който следва да съобрази
установителното действие на силата на присъдено нещо и да приеме за доказано
възникването в полза на ищеца ... /с оглед надлежно осъществилата се цесия/ на главното
парично вземане към ответника в размер на сумата от 4 416,41 лв., представляваща платена
без основание сума по фактура № **********/31.05.2018 г., като с оглед данните,
удостоверени в представеното удостоверение с изх. № 1700/16.02.2022 г. по изп. дело №
688/2021 г. по описа на ... с рег. № 919 на КЧСИ, то следва да се приеме, че същата е била
заплатена от длъжника по банковата сметката на взискателя на 20.12.2021 г.
Установяването на съществуващо главно вземане представлява доказване на първата
предпоставка за пораждане на акцесорното вземане за лихва за забава върху посочената по-
горе сума. Доколкото главницата, върху която последната се претендира, представлява
вземане, произтичащо от фактическия състав на неоснователното обогатяване, то лихва се
дължи след изпадане на ответника в забава – при изискуемост на задължението и
връчването на покана от кредитора /в този смисъл е Решение № 47 от 31.03.2011 г. по гр.
дело № 706/2010 г., II т.о. на ВКС и задължителните разяснения, възприети с ТР №
5/21.11.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 г., ОСГТК на ВКС/. Доколкото на съда не е известно,
а и от представените и приети по делото доказателства не се установява друго, такава
изрична покана до ответника не е отправяна. При тези обстоятелства следва да се счита, че
длъжникът е изпаднал в забава от момента на предявяване на исковата молба по дело №
67415/2018 г. по описа на СРС, 113 състав, в съда, а именно – 18.10.2018 г., видно от мокрия
печат в горния десен ъгъл на същата /л. 51 от делото/, станала повод за образуване на
делото, имащо за предмет вземането за главница. Ето защо, съдът намира, че началният
момент, от който се дължи акцесорното такова за лихва за забава е 18.10.2018 г., а крайният
3
такъв е до датата, на която главното вземане е било погасено чрез плащане, т. е. до
20.12.2021 г. В случая, заявеният с исковата молба период на претенцията е от 18.02.2019 г.,
т. е. от момент, следващ по време претендирането на главното вземане по съдебен ред –
18.10.2018 г., когато длъжникът вече е изпаднал в забава и поначало дължи лихва върху
неплатената в срок главница. С определението от 29.04.2022 г. по делото е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че размерът на лихвата за забава
върху главницата от 4 416,41 лв., начислена за претендирания период от 18.02.2019 г. до
20.12.2021 г., възлиза на сумата от 1 272,27 лв., колкото е заявеният от ищеца размер,
поради която предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД е
основателен и следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер на сумата от 370,05 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, включваща
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие
за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 18.03.2022 г. /л.
69 от делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има
характер на разписка. С оглед изхода на спора в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ... /с предишно наименование ..../, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., бл. „... да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 1 272,27 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 18.02.2019 г. до 20.12.2021 г., начислена върху главницата от 4 416,41
лв., представляваща платена без основание сума по фактура № **********/31.05.2018 г.
ОСЪЖДА ... /с предишно наименование ..../, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., бл. „... да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 370,05 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4