РЕШЕНИЕ
№…………/22.03.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание
на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т. дело
№ 2430/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл.
ГПК:
Образувано е по искова молба с вх. №
150895/19.11.2018 г., подадена от „З. „А.Б.““ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, срещу „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:***.
Предявени за разглеждане в условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва:
1./ иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.) за заплащане на сумата от 139 222,25 лв.,
представляваща част от заплатено от ищеца в полза на увредените лица – С.К.М.и Т.Д.М.–
парично обезщетение въз основа на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Туарег“ във връзка с пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 09.12.2012 г.. която част подлежи на възстановяване
от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № *****,
ведно със законната лихва дължима за времето от 16.11.2018 г. – датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане на главния дълг и
2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 38 693,88 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва дължимо върху главното вземане (139 222,25 лв.) за
периода от 16.11.2015 г. до 16.11.2018 г.
В исковата молба се твърди, че на
09.12.2012г. на главен път Добрич – Варна е настъпило ПТП с участието на л.а.
„ХОНДА СИВИК“, с ДК № *****, управляван от Я.Б.А., и л.а. „ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ“,
с ДК № *****, управляван от К.М.М.. Твърденията се насищат с това, че по влязла в сила
присъда по образувано н.о.х.д. № 178/2014 г. по описа на ОС-Варна, подсъдимите Я.Б.А.
и К.М.М. са били признати за виновни, в това че на
09.12.2012 г. при условията на независимо съпричиняване,
са нарушили правилата за движение по пътищата и по непредпазливост са причинили
смъртта на Д.М.М.. Към момента на ПТП, отговорността
на водача на л.а. „ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ“,
с ДК № ***** е застрахована при ищеца -
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, а на този управлявал л.а. „ХОНДА СИВИК“, с ДК № ***** при
ответника - ЗК „Л.И.“ АД. По повод на така реализиралото се застрахователно
събитие наследниците на починалия – Д.М., С.М.и Т.М.предявили срещу ищеца пряк
иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, чиито общ размер възлиза на 240 000 лв., като същите са
резултат от настъпилата смърт на техния наследодател - М.. Сочи се, че
разглеждането на този спор било предмет на образувано гр. д. № 2790/2016 г. по
описа на СГС, като в пределите на същото било постановено решение, с което
ищецът бил осъден да заплати на посочените двама наследника сумата от общо 160
000 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на ПТП-то до окончателното плащане на сумата. Същевременно
към датата на постановяване на посоченото решение застрахователя - „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД вече бил заплатил на увредените наследници сумата от общо 216
583,50 лв., което се случило на 19.08.2015 г. /от която 170 000 лв. –
застрахователно обезщетение и 46 583,50 лв. – лихва за забава/. След проведено
обжалване на решението на СГС, от страна на АС-София било постановено друго
решение, с което се възприело, че увредените наследници следва да получат
обезщетение за търпените от тях вреди, вместо в размер от 170 000 лв. в размер
от 200 000 лв., като доколкото към този момент било осъществено ефективно
погашение чрез плащане на сумата от 170 000 лв., дружеството-ищец било осъдено
да заплати на наследниците сума в размер на още 30 000 лв., ведно с лихва за
забава, считано от датата на ПТП до окончателното плащане на сумата. Допълва
се, че на 14.12.2016 г. след образувано против ищеца изпълнително дело за
събиране на сумата по решението на АС-София, ищецът –застраховател е осъществил
плащане в размер на обща сума от 46 866,53 лв., включваща в себе си :
застрахователно обезщетение, законна лихва за забава, адвокатско възнаграждение
за водене на изпълнителното дело, както и такси по ТТР към ЗЧСИ. Освен това
ищецът направил плащане и на присъдените в полза на наследниците съдебни
разноски. Така общия размер на сумите изплатени във връзка с възникналото
застрахователно събитие /смърт на лицето – Д.М.М./ за
застрахователно обезщетение и начислени лихви върху него възлизали в размер на
сумата от 258 828, 81 лв., респективно за разноски по делата водени пред СГС и
САС, както и за разноски такси по изпълнително дело – сумата в размер на 19
615,68 лв., или сумата от 278 444,49 лв. Тъй като обаче бил установен принос на
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД,
а именно – Я.А.и предвид солидарната отговорност на застрахователите на двамата
водачи за покриването на търпените неимуществени вреди, то на 30.03.2018 г. от
ищеца била отправена покана до ответника за възстановяването на ½ от
изплатеното застрахователно обезщетение, съдебни и съдебно – изпълнителни такси
и разноски, която част е съответна на приноса на водача Я.А.за настъпването на
вредоносния резултат от ПТП. Независимо от това подканяне за плащане към
ответника, последния се въздържал от такова, вкл. до момента на депозиране на
ИМ за разглеждане пред съда. Предвид това сумата, която ответника дължал на
ищеца възлизала на общо 139 222,25 лв. Като резултат от отправената покана и
допуснатата забава в изпълнението на този паричен дълг, ищецът поддържа, че е
станал и кредитор спрямо ответника и на вземане за обезщетение за забава в
размер на сумата от 38 693,88 лв. дължимо му за периода от 16.11.2015 г. до
16.11.2018 г.
В срока по чл. 367 от ГПК ответното
застрахователно дружество - ЗК „Л.И.“ АД е депозирало писмен отговор, с който е
заявено становище за неоснователност на предявените искове. Направено е
позоваване, че вземанията, за чието присъждане са предявени осъдителни искове
са погасени по давност. Приложимите срокове на погасителна давност спрямо
главното вземане започвали да текат, считано от момента на застрахователното
събитие, което в случая било – 09.12.2012 г., което означавало, че общата
приложима 5-годишна давност изтичала на 09.12.2017 г. Що се касае до вземането
за лихва, то по отношение на него давността е специалната уредена в чл. 111,
буква „в“ ЗЗД, а именно 3-годишна, считано от момента на настъпване на
увреждането. Възражение се упражнява и по отношение размера на исковите
претенции, като се сочи, че същия е необосновано завишен, доколкото не ставало
ясно по какъв механизъм е определен процента на съпричиняване
от водача, чиято ГО е застрахована при ответника. Изцяло се възразява по
производната претенция за лихва, тъй като отсъствало главно вземане върху което
да се акумулира обезщетение за неговата забава, респективно при все пак
породено вземане свързано с обезвреда на вредите от
забавата се поддържа евентуално възражение за погасяването му заради изтекла
давност.
В срока по чл. 372 ГПК дружеството-ищец не
се е възползвало от възможността да подаде допълнителна искова молба.
Софийски градски
съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно присъда № 44 от 20.05.2014 г.,
постановена по нохд № 178/2014 г. по описа на ОС –
Варна, подсъдимите Я.Б.А., като водач на лек автомобил „Хонда
Сивик“, с рег. № *****, и К.М.М.,
като водач на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с
рег. № *****, са признати за виновни за това, че на 09.12.2012 г. около 17:15
часа на главен път Добрич – Варна при условията на независимо съпричиняване при управление на МПС-та са нарушили
правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост и при
условията на независимо съпричиняване са причинили
смъртта на Д.М.М., като на основание чл. 343, ал. 1,
б. „в“ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на подсъдимия
Я.Б.А. е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен
срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година, съответно на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 54 НК на подсъдимия К.М.М.
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от четири години, както
и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. С решение
№ 135 от 07.10.2014 г. на Варненския апелативен съд присъда № 44 от 20.05.2014
г. на ОС – Варна е изменена по отношение на наказанието на подсъдимия К.М.М., като намалява наказанието лишаване от свобода от две на
една година, намалява изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК от четири на три
години и намалява наказанието лишаване от право да управлява МПС от две на една
години, съответно потвърждава присъдата
в останалата й част. Присъдата е влязла в сила на 22.06.2015 г., когато с
решение № 54 от 22.06.2015 г. по описа на ВКС е оставено в сила решение № 135
от 07.10.2014 г. на Варненския апелативен съд.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата,
че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, ищецът „З. „А.Б.““
АД е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на лек автомобил „Фолксваген Туарег“,
с рег. № *****, управляван от К.М.М., както и че
ответникът „З.К.Л.И.“ АД е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № *****,
управляван от Я.Б.А..
С решение № 2575 от 30.03.2016 г. по гр. д.
№ 17096/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I – 14-ти състав, постановено по предявени от С.К.М.и
Т.Д.М.в качеството им на наследници на починалия Д.М.М.,
срещу „З. „А.Б.““ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за
присъждане в полза на всяка от ищците на сумата от 120 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
настъпилата смърт на техния наследодател, ведно със законната лихва от датата
на настъпване на застрахователното събитие до окончателното изплащане на
обезщетението, съдът е определил общия размера на дължимото застрахователно
обезщетение на сумата от 160 000 лв., от които 90 000 лв. – на С.К.М.а, и 70
000 лв. – на Т.Д.М.съответно е установил, че до 19.08.2015 г. размерът на
законната лихва върху обезщетенията възлиза на сумата 43 843,29 лв., и след
като е съобразил извършеното в хода на производството, а именно на 19.08.2015
г., плащане от застрахователя в общ размер на сумата от 216 583,50 лв. (при
установен размер на дълга от 203 843,29 лв.) е отхвърлил предявените искове. С оглед
изхода на спора „З. „А.Б.““ АД е осъдено да заплати в полза на Т.Д.М.на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 168,30 лв., да внесе
по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата
държавна такса в размер на сумата от 6 400 лв., както и на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. да заплати в полза на адв.
С.Ч.сумата от 6 122,16 лв.
С решение № 2047 от 03.11.2016 г. по гр. д.
№ 2790/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд размерът на определените с
обжалваното решение № 2575 от 30.03.2016 г. по гр. д. № 17096/2012 г. по описа
на Софийски градски съд, ГО I – 14-ти състав, застрахователни обезщетения е
увеличен, като обезщетението, следващо се на С.К.М.е увеличено от 90 000 лв. на
120 000 лв., съответно обезщетението, следващо се на Т.Д.М.е увеличено от 70
000 лв. на 80 000 лв. Съобразявайки извършеното в хода на първоинстанционното
производство плащане Софийски апелативен съд е приел, че дължимото на Т.Д.М.застрахователно
обезщетение е изплатено изцяло, като след отмяна на обжалваното решение в
съответната част е осъдил „З. „А.Б.““ АД да заплати на С.К.М.сумата от още 30
000 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на
наследодателя на ищцата, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
застрахователното събитие до окончателното изплащане на обезщетението. С оглед
изхода на спора „З. „А.Б.““ АД е осъдено да заплати на С.К.М.разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 1 704 лв., както
и да внесе по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 600 лв.,
представляваща държавна такса за въззивното
производство.
Като писмено доказателство по делото е
представено преводно нареждане от 19.08.2015 г., видно от което „З. „А.Б.““ АД
е извършило кредитен превод възлизащ в размер на сумата от 216 583,50 лв.,
която е наредена по сметка на ищците на основание : гр. д. № 17096/2012 г. по
описа на Софийски градски съд, ГО I – 14-ти състав, с посочено в платежния
документ основание: „щета № 1000/13/217/500024, дело № 17096/12 СГС 1 -14 състав.
Представено е преводно нареждане от
13.01.2017 г. за извършено от „З. „А.Б.““ по сметка на Софийски градски съд превод
на сумата от 6 400 лв. с посочено основание за извършеното плащане:
„държавна такса по гр. д. № 17096/12 СГС ГО 14 с-в“.
Представено е също така преводно нареждане
от 21.12.2017 г. за извършен от „З. „А.Б.““ по сметка на адв.
С.Ч.превод на сумата от 6 122,16 лв. с посочено основание за извършеното
плащане: „щета № 1000/13/217/500024, дело № 17096/12 СГС 1 -14 състав.
Представено е преводно нареждане от
16.06.2017 г. за извършен от „З. „А.Б.““ по сметка на М.В.И.превод на сумата от
168,30 лв. с посочено основание за извършеното плащане: „щета № 1000/17/727/500300
272192 СА0404ТР“.
Приобщено като писмено доказателство по
делото е преводно нареждане от 12.01.2017 г. за извършено от „З. „А.Б.““ по
сметка на Софийски апелативен съд превод на сумата от 600 лв. с посочено
основание за извършеното плащане: „ДТ по в. гр. д. 2790/16 САС 7 състав“.
По делото е представена покана за доброволно
изпълнение изх. № 4771/09.12.2016 г. по изп. д. №
20169170400373 по описа на ЧСИ С.Д., рег. № 917, с район на действие ОС –
Смолян, образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.11.2016 г., издаден
въз основа на решение № 2047 от 03.11.2016 г. по гр. д. № 2790/2016 г. по описа
на Софийски апелативен съд, с която „З. „А.Б.““ АД е поканено да заплати на Т.Д.М.доброволно
задължение за сумата от 46 938,45 лв., от които 1./ главница в размер на сумата
от 30 000 лв., ведно със законна лихва за забава за периода от 09.12.2012 г. до
окончателното изплащане, която към 23.12.2016 г. възлиза на 12 317,48 лв., 2/
сумата от 1 100 лв. – разноски по изпълнителното дело, 3/ сумата от 3 520,97
лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ, както и да заплати в полза на НАП публични
държавни вземания в размер на 0,25 лв.
Представено е преводно нареждане от
13.01.2017 г. за извършено от „З. „А.Б.““ по сметка на ЧСИ - С.Д. превод на
сумата от 46 866,53 лв. с посочено основание за извършеното плащане: „щета
№ 1000/13/217/500024 изп. д. № 20169170400373 ЧСИ“.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че съгласно представени
по делото копия от преводни нареждания за кредитен превод „З. „А.Б.““ АД е
заплатил по щета № 1000/13/217/500024 сума в общ размер на 276 572,19 лв., от
които 200 000 лв. – застрахователни обезщетения в полза на увредените лица, 46
583,50 лв. – законна лихва за забава
върху застрахователното обезщетение до размера на сумата от 170 000 лв. за
периода от 09.12.2012 г. до 19.08.2015 г., 12 245,31 лв. – законна лихва за
забава върху застрахователното обезщетение до размера на сумата то 30 000 лв.
за периода от 09.12.2012. г. до 13.12.2016 г., 1 100 лв. – разноски по изп. д. № 20169170400373 по описа на ЧСИ С.Д., рег. № 917,
с район на действие ОС – Смолян, 3 521,22 лв. – такси за принудителното
изпълнение по изп. д. № 20169170400373 по описа на
ЧСИ С.Д., рег. № 917, с район на действие ОС – Смолян, 6 122,16 лв. –
адвокатско възнаграждение в полза на адв. С.Ч.съгласно
решение № 2575 от 30.03.2016 г. по гр. д. № 17096/2012 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО I – 14-ти състав, 6 400 лв. – държавна такса съгласно решение №
2575 от 30.03.2016 г. по гр. д. № 17096/2012 г. по описа на Софийски градски
съд, ГО I – 14-ти състав, както и 600 лв. – държавна такса съгласно решение № 2047 от 03.11.2016 г. по гр. д. №
2790/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. Съгласно заключението
размерът на законната лихва за забава върху сумата от 139 222,25 лв. за периода
от 16.11.2015 г. до 16.11.2018 г. възлиза в размер на сумата от 42 434,71 лв.
По делото е ангажирана покана изх. №
240-00-2574/30.03.2018 г., получена на 02.04.2018 г., съгласно която на
основание заплатените от него застрахователни обезщетения, както и
произтичащите от тях лихви за забава и разноски в общ размер на сумата от 278
444,49 лв., „З. „А.Б.““ АД претендира от „З.К.Л.И.“ АД да му възстанови половината
от така заплатената сума, а именно – сумата от 139 222,25 лв. Съгласно поканата
регресната отговорност на „З.К.Л.И.“ АД се обосновава
с това, че според съдържанието на мотивите към влязлата в сила присъда № 44 от
20.05.2014 г., постановена по нохд № 178/2014 г. по
описа на ОС – Варна, изменена с решение № 135 от 07.10.2014 г. на Варненския
апелативен съд, настъпилото на 09.12.2012 г. пътно-транспорно
произшествие, довело до смъртта на Д.М.М., е
предизвикано при условията на съпричиняване от Я.Б.А.,
като водач на лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № *****, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. В поканата е посочено, че във връзка с настъпилото
пътно-транспортно произшествие „З. „А.Б.““ АД е заплатила застрахователни
обезщетения, както и произтичащи от тях лихви за забава и разноски в общ размер
на сумата от 278 444,49 лв.,, като претендира от „З.К.Л.И.“ АД заплащането на
половината от нея.
Съгласно изслушаното и прието без да бъде
оспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й.Й..
Заключението описва механизма на състоялото се с участието на застрахованите
при страните по делото лица пътно-транспортното произшествие, като посочва, че
на 09.12.2012 г. около 16:00 часа по пътя гр. Добрич – гр. Варна в района на 2,2 км., преди разклона за с. Любен Каравелово, се е движил
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *****, управляван от С.З.С.
в условията на дневна светлина и валеж на дъжд. При движението си в зоната на
300-400 м. след с. Новаково автомобилът е преминал с десните си колела през
дупка на асфалтовата настилка, в резултат на което предната и задната му десни
гуми са били увредени, като след още 500 метра са спаднали напълно. Водачът е
отбил вдясно и е спрял, като половината от автомобила се е намирал на десния
банкет. Потърсил е помощ и след продължително време, вече при настъпила
тъмнина, от гр. Варна е пристигнал Я.Б.А., който е паркирал управлявания от
него лек автомобил „Хонда Сивик“
на 5 метра зад авариралия лек автомобил „Фолксваген“, като предната му част е
насочена в посока към гр. Добрич – срещу насрещното движение. За да повдигнат
десните колела с крик, водачът Серафим С. е преместил автомобила си изцяло в
лентата за движение по посока към гр. Варна на аварийни светлини. В това време,
около 17:18 часа в посока от гр. Добрич към гр. Варна при силен дъжд се движел
лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“, с рег. № *****,
управляван от К.М.М. със скорост от 68 км/час.
Водачът е взел решение да навлезе в десния банкет, съответно отклонил
управлявания от него лек автомобил надясно, навлязъл изцяло в десния банкет,
преминал покрай двата спрени на платното за движение автомобили и спрял на 27,5
метра след лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“. Преди да навлезе в
десния банкет лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“
ударил с предната си лява част областта на левия фар намиращият се в дясната
лента Д.М.М., като го отхвърлил напред и наляво. При
движение на къси светлини на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ и при условия, че лек автомобил „Хонда Сивик“ е бил с включени
габаритни светлини, водачът на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ не е бил заслепен, като е имал възможност да види
намиращия се на платното за движение Д.М. от разстояние около 100 метра при
условия, че жилетката му е била правилно облечена, съответно имал е възможност
да види пострадалия и да спре преди да го достигне, като по този начин избегне
настъпването на пътно-транспортното произшествие. Тъй като лек автомобил „Ходна
Сивик“ е бил с включени къси светлини на фаровете, те
са заслепили водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ и той не е видял пострадали или го е видял в
последния момент преди удара, като при това положение не е имал възможност да
реагира своевременно спрямо него за да спре преди неговото местоположение.
Първопричината за настъпване на произшествието от техническа и професионална
гледна точка е спиране на лек автомобил „Хонда Сивик“ в лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Туарег“ с насочени фарове срещу движението.
Втората причина е, че водачът на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ не е предприел спиране и намаляване на скоростта си
към момента, в който е видял насрещните фарове в лентата си. Заключението
установява, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача
на лек автомобил – К.М.М. – който е предприел маневра
за заобикаляне на спрелия лек автомобил „Фолксваген Голф“ без да има видимост,
като се е движил със скорост, при която не може да спре в рамките на опасната
зона на превозното средство без да настъпи удар при внезапно възникване на
опасност, както и поведението на водача на лек автомобил „Хонда
Сивик“ – Я.Б.А. – който е спрял превозното средство в
лентата за насрещно движение с включени фарове, вследствие на което е настъпило
ограничаване на видимостта на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туарег“.
Разпитан, свидетелят К.М.М.
потвърждава, че е участвал в пътно-транспортно произшествие по пътя Добрич –
Варна с управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с рег. № *****. Спомня си, че се движел по посока
към гр. Варна със скорост от около 60 км/час, като пътната настилка била мокра,
поради скорошните превалявания. Някъде по пътя – в близост до някаква телефонна
клетка – свидетелят видял насреща си светлини, като приближавайки на около
стотина метра установил, че са в неговото пътно платно на движение. Преценил,
че за да избегне удара трябва да отбие вдясно, но тъй като скоро валяло дъжд
канавката била кална и автомобилът поднесъл, като в този момент свидетелят чул
тъп удар, като изчукване. Разбрал, че е блъснал единият от пътниците – Д.М. –
който бил излязъл на пътното платно, в резултат на което последният е починал.
След като спрял и излязъл от автомобила свидетелят видял, че има два
автомобила, които са спрели на пътното платно, като твърди, че нямало поставен
триъгълник. Единият автомобил бил насочен в посока към гр. Добрич с включени
фарове, а другият бил спрян в посока към гр. Варна.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-медицинска експертиза, което установява, че основна причина за смъртта
на пешеходеца Д.М. е тежка черепно-мозъчна травма – счупване на черепа,
контузия и кръвоизлив на мозъка, довела до парализа на мозъчните центрове на
дишане и сърдечна дейност. Посочва се, че в генезата на смъртта участие имат и
травмите на гръдния кош, корема, така и крайниците – разкъсване на вътрешни
органи, аспирация на кръв, счупване на кости. Установява се, че настъпилите
травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети, каквито
са детайлите от външната предна повърхност на управлявания от К.М.М. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, като по време и начин съответстват да са получени
при блъскане на пешеходец от автомобил с последващо
падане на терена. Прави се заключение, че между телесните увреждания на
пострадалия Д.М., процесното пътно-транспортно
произшествие и настъпването на смъртта му е налице пряка причинно-следствена
връзка.
Други допустими и относими
доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ
Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обезпечава отговорността на застрахованото лице
за реализирано от него пътно-транспортно произшествие в пълен обем до размера
на предвидената в договора или закона застрахователна сума, като отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от тази на застрахования. Когато увреждането
е причинено едновременно от няколко лица, които се явяват независими съпричинители на едни и същи вреди, съгласно разпоредбата
на чл. 53 ЗЗД всеки от тях отговаря солидарно пред увреденото лице или неговите
наследници за изплащане на пълния размер на обезщетението. Поради тази причина
и застрахователят по „Гражданска отговорност“ на всеки от съпричинителите
отговаря спрямо увреденото лице за цялата сума, съответно по предявен срещу
него пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) застрахователят не може да се
защитава с възражение, че предявените за обезщетяване вреди са причинени от
неколцина и отговорността следва да бъде разпределена и между всички тях,
съответно техните застрахователи. Изпълнявайки задължението си да изплати
цялото обезщетение по предявения пряк иск, застрахователят изпълнява свое
собствено задължение по договора за застраховка, а не чуждо такова, като регресните права, които възникват за него в резултат на
изпълнението са негови лични регресни права.
Съпричинилите вредите делинквенти отговарят солидарно спрямо
увреденото лице на основание чл. 53 ЗЗД, но тази солидарност не обхваща техните
застрахователи, тъй като тази хипотеза не е предвидена в нормата на чл. 121 ЗЗД. Тълкуване на закона не може да разпростре солидарната отговорност на делинквентите спрямо застрахователите им по застраховка „Гражданска
отговорност“, в който смисъл е определение № 774 от 18.10.2013 г. по т. д. №
1082/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС. Солидарна отговорност не е налице и между делинквента и неговия застраховател – така т. 12 от ППВС №
4/1975 г.
От друга страна не може да бъде отречено регресното право на платилия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ спрямо останалите делинквенти и техните
застрахователи – извършеното от застрахователя плащане удовлетворява увреденото
лице, но не погасява дълга на останалите съпричинители
и на лицата, които обезпечават тяхната отговорност.
От изложените съображения следва, че регресните права на платилия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не възникват на основание чл. 74 ЗЗД, тъй като в
случая не се касае за плащане на чужд дълг, нито на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, тъй като в отношенията между застрахователите, съответно между
застрахователя и деликвентите, не е налице солидарна
отговорност, в какъвто смисъл решение № 121/18.09.2014 г. на ВКС по т. д. №
2859/2013 г. I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Отговорността по
отношение на обезщетилия изцяло вредите застраховател не се реализира и по реда
на чл. 54 ЗЗД, тъй като регресното право на
застрахователя е специално спрямо това на останалите лица, носещи гаранционна
отговорност – по арг. от чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД.
При това положение предявената за разглеждане от ищеца искова претенция намира
своето правно основание в нормата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Това е така,
защото текстът на чл. 213 КЗ (отм.) възпроизвежда този на чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ, респективно този на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД приложим по отношение на
всички видове договори за застраховка, които норми са специални спрямо уредения
в ЗЗД ред за упражняване на регресните права на
лицата, носещи отговорност за чуждо неправомерно поведение. Аргумент в полза на
приложимостта на чл. 213 КЗ (отм.) относно регреса на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ е и правилото на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ
(отм.) (обн. ДВ, бр. 97 от 2007 г.), съгласно което
разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изречение четвърто се прилага за всички случаи
на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародването
на този закон в „Държавен вестник“. Посочената разпоредба не разграничава
случаите на встъпване в право въз основа на вида на сключената застраховка. В посочения
смисъл е и практика на ВКС, формирана в решение № 83 от 22.08.2016 г., по т. д.
№ 3426/2014 г. на ВКС, I т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и
в определение № 492 от 03.06.2016 г., по т.д. № 3537/2015 г. на ВКС, I т.о.,
ТК.
Съобразявайки, че при насрочване на делото
съдът е дал различна правна квалификация на претенцията, а именно такава по чл.
127, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 223 КЗ (отм.), от тази която действително
отговаря на фактическите твърдения във връзка с пораждане на спорното
материално право, а именно по чл. 213 КЗ (отм.), то се налага нейната промяна и
произнасянето по предпоставките на осъдителен иск с квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Обстоятелството, че съдът коригира правната квалификация на
разглеждания иск не препятства произнасянето по него, тъй като в предмета на
доказване на иска по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) са същите обстоятелства,
очертани в доклада на съда, в който иска е квалифициран като такъв по чл. 127,
ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът с предявения иск реализира регресните си права в качеството си на заплатил обезщетение
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на независимия съпричинител
на застрахователното събитие.
По делото е установено с влязла в сила
присъда, че Я.Б.А. – водач на лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № ***** – и К.М.М.
– водач на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег.
№ ***** – в резултат на управление на моторни превозни средства са нарушили
правилата за движение, в резултат на което по непредпазливост и при условията
на независимо съпричиняване един с друг са причинили
смъртта на Д.М.М., като и на двамата подсъдими е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и
наказание лишаване от право да управляват МПС за срок от една година.
На следващо място по делото се установява,
че по предявен С.К.М.и Т.Д.М.в качеството им на наследници на починалия Д.М.М., срещу ищеца, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на К.М.М., дължимото от „З.
„А.Б.““ АД застрахователно обезщетение е установено в общ размер на сумата от
200 000 лв., от които 120 000 лв., следващи се на С.К.М.а, и 80 000 лв., следващи
се на Т.Д.М.. Производството се е развило без участието на „З.К.Л.И.“ АД като
главна или подпомагаща страна.
От ангажираните по делото писмени
доказателства – представени от ищеца копия от кредитни преводи – както и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че във връзка с
образуваната пред него щета № 1000/13/217/500024 по повод на процесното пътнотранспортно произшествие „З. „А.Б.““ АД е
извършило плащания в общ размер на сумата от 276 572,19 лв., от които сумата от
200 000 лв. – заплатени застрахователни обезщетения в полза на увредените лица,
сумата от 46 583,50 лв. – законна лихва
за забава върху застрахователното обезщетение до размера на сумата от 170 000
лв. за периода от 09.12.2012 г. до 19.08.2015 г., сумата от 12 245,31 лв. –
законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение до размера на
сумата то 30 000 лв. за периода от 09.12.2012. г. до 13.12.2016 г., сумата от
13 122,16 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 4621,22 лв. –
разноски по принудителното изпълнение.
По делото е отделено за безспорно, а и от
ангажираните доказателства се установява, че към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, ищецът „З. „А.Б.““ АД е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с
рег. № *****, управляван от К.М.М., както и че
ответникът „З.К.Л.И.“ АД е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № *****,
управляван от Я.Б.А..
Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.), с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да
претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. Ангажирането на отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) се обуславя от наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, както и предпоставките на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения.
Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е
обусловена от отговорността на прекия причинител на вредата.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая с влязла в сила присъда са
установени деянията, тяхната противоправност, както и
виновността на двете лица – К.М.М. и Я.Б.А. – чиято
гражданска отговорност при управлението на участвалите в процесното
пътнотранспортно произшествие моторните превозни средства е била застрахована
съответно при ищцовото и ответното застрахователно
дружество. Съгласно разпоредбата на чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.) с плащане на застрахователното обезщетение по имуществена
застраховка застрахователят встъпва в правата на удовлетворения застрахован
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ до размера на платеното обезщетение. Отнесено към застраховките „Гражданска
отговорност“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, посоченото правило
има приложение и в случаите на независимо съпричиняване
на вредоносния резултат от двама деликвенти, чиято
гражданска отговорност е застрахована при различни застрахователи, което
независимо съпричиняване е породило солидарната им
отговорност спрямо пострадалия, и дължимото на пострадалия обезщетение е
изплатено изцяло само от единия застраховател. След изплащане на цялото дължимо
обезщетение за платилият застраховател се поражда правото да встъпи в правата
на застрахования при него деликвент-съизвършител по
чл. 53 и чл. 127, ал. 2 ЗЗД срещу другия деликвент-съизвършител
или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая увреждането е причинено от деликвентите Я.Б.А., чиято отговорност е застрахована при
ответника, и К.М.М., чиято отговорност е застрахована
при ищеца, като независимото съпричиняване е
установено с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд. По делото
се установява, че ищецът е заплатил на наследниците на починалия дължимото
застрахователно обезщетение в пълния определен от съда размер на сумата от 200
000 лв. Доколкото обаче ответното застрахователно дружество не е участвало като
страна – главна или подпомагаща – в производството пред гражданския съд,
определил посочения размер, той не го обвързва. Размерът на отговорността на деликвента, чиято гражданска отговорност е застрахована
пред ответния застраховател, подлежи на инцидентно установяване в рамките на
настоящото производство. Предвид проведеното в рамките на настоящото
производство доказване, съдът определя обезщетение за претърпените от С.К.М.и Т.Д.М.неимуществени
вреди съответно на сумата от 120 000 лв. и на сумата от 80 000 лв. или в общ
размер на сумата от 200 000 лв. Така определеното от съда обезщетение се дължи
и е изискуемо, считано от момента на увреждането, в случая от 09.12.2012 г.
Ищецът излага твърдения, че в случая Я.Б.А. и
К.М.М. имат равна вина за настъпване на
застрахователното събитие, поради което във вътрешните им отношение
отговорността следва да бъде понесена поравно. Въпросът за вината на деликвентите е разрешен с влязла в сила присъда на
наказателния съд, като наложените по отношение на тях наказания са еднакви, а
именно лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66,
ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Възприетата по
отношение на двамата деликвенти еднаква наказателна
отговорност, предвид задължителния характер на присъдата за гражданския съд
относно тяхната вина ограничава настоящият съд да приеме, че двамата деликвенти в равна степен са допринесли за осъществяването
на процесното пътно-транспортно произшествие,
съответно за причинените от неговото настъпване вреди. В това съотношение
следва да бъде разпределена и отговорността във вътрешните отношение между
техните застрахователи.
Осъщественото от ищеца цялостно плащане във
връзка с репарацията на вредите на пострадалите лица се установява да възлиза
на сумата от общо 276 572,19 лв., която включва в себе си сумата от 200 000 лв.
– заплатени застрахователни обезщетения в полза на увредените лица, сумата от
46 583,50 лв. – законна лихва за забава
върху застрахователното обезщетение до размера на сумата от 170 000 лв. за
периода от 09.12.2012 г. до 19.08.2015 г., сумата от 12 245,31 лв. – законна
лихва за забава върху застрахователното обезщетение до размера на сумата то 30
000 лв. за периода от 09.12.2012. г. до 13.12.2016 г., сумата от 13 122,16 лв.
– разноски за исковото производство и сумата от 4621,22 лв. – разноски по
принудителното изпълнение. По силата на чл. 213 от КЗ (отм.) с
извършване на плащането ищецът е встъпил в правата на удовлетворените ползващи
се от застраховката лица до размера на обезщетението, който надхвърля
отговорността на застрахованото при него лице. Предвид възприетата по делото
равна вина на двамата деликвенти за настъпването на
вредоносния резултат във вътрешните отношения между техните застрахователи
всеки отговаря за половината от причинените вредите.
В случая ищецът е заплатил пълния размер на
дължимото в полза на пострадалите лица обезщетение за настъпилите вследствие на
процесното пътнотранспортно произшествие
неимуществени вреди, в резултат на което на основание чл. 213, ал. 1 КЗ ответното
застрахователно дружество следва да му възстанови половината от заплатеното
застрахователно обезщетение и лихва за забава върху него. Общият размер на
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 200 000
лв., съответно общият размер на заплатената от него лихва за забава възлиза на
сумата от 58 828,82 лв., като половината от тези суми, а именно 129 414,40 лв. – следва да му бъде възстановена от
ответното застрахователно дружество.
По отношение претенцията за възстановяване
на съответната част от направените от ищеца разноски в исковото производство, в
което е осъден от пострадалите лица да заплати застрахователното обезщетение и
в изпълнителното производство, в което е изпълнено принудително част от
задължението му за заплащане на обезщетението, съдът намира, че същите не
подлежат на възстановяване по реда на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.). Цитираната
разпоредба предвижда, че с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Съдът намира, че обичайните разноски за
определяне на размера на обезщетението са тези, които застрахователят би
направил, когато след сезиране от страна на застрахования за настъпване на
застрахователно събитие инициира процедурата, по която самия той би определил
размера на дължимото от него обезщетение. Разноските, направени в исковото
производство, завършило с осъдително решение, с което дължимото обезщетение е
присъдено в полза на правоимащ, по което
застрахователят е ответник, не представляват обичайни разноски по смисъла на
чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.). Още по-малко такива са разноските в изпълнителното
производство по принудително изпълнение на задължението на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение. И в двете производства понасянето на
разноските е регламентирано с правилата, които ги уреждат и отговорността за
тях се определя в самите производства. Генерирането на тези разноски е резултат
от решението на длъжника – застраховател по гражданска отговорност да не
удовлетвори по доброволен ред претенциите на увредените лица /наследниците на
починалия след ПТП/, което е довело и до искова защита, респективно
принудително изпълнение в рамките на иницииран изпълнителен процес.
Следователно тези разноски не са пряка последица от настъпилото ПТП, като за
тях ответникът не следва да носи отговорност, защото същия не е участвал в
съответните производство, в който те са реализирани.
По изложените съображения съдът намира, че
искът е основателен за сумата до 129 414,40 лв., включваща половината от
заплатените от ищеца застрахователни обезщетения и лихви за забава. В
останалата част за разликата над сумата от 129 414,40 лв. до пълния предявен
размер от 139 222,25 лв. искът се явява неоснователен.
По
въведеното при условията на евентуалност възражение на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на съдебно заявеното парично вземане, съдът
намира следното: Погасителната давност като санкция за бездействието на
кредитора започва да тече от момента, в който в патримониума
на кредитора възникне твърдяното право и след настъпване на неговата
изискуемост. Регресното вземане на застрахователя по
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) срещу деликвента, съответно
срещу застрахователя по неговата гражданска отговорност, възниква след плащане
на застрахователното обезщетение на застрахованото лице, което в случая се е
реализирало на два пъти, съответно на 19.08.2015 г. и на 14.12.2016 г. Исковата
молба е предявена на 16.11.2018 г., т.е. преди изтичане на 5-годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, което на основание чл. 116,
б. „б“ ЗЗД е довело до прекъсването ѝ преди същата да е изтекла. Изложените
съображения налагат възражението за изтекла погасителна давност да бъде
отхвърлено като неоснователно.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) не е с
определен падеж, поради което за поставянето на длъжника в забава същият следва
да бъде поканен от кредитора да изпълни. В случая по делото се установява, че
на 02.04.2018 г. ответникът е поканен да заплати на ищеца сумата от 139 222,25
лв., представляваща половината от заплатените от него във връзка с настъпилото
застрахователно събитие застрахователни обезщетения, лихви за забава и разноски
по исковото и изпълнителното дело. В случая приложение следва да намери
правилото на чл. 213а, ал. 3 КЗ /отм./, където е предвидено, че в срок 30 дни,
считано от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да
определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или
мотивирано да откаже плащането, т.е срока за изпълнение на задължението на
ответника е тридесет дневен, считано от дата на получаване на поканата.
Последната се установява да е получена от ответника на 02.04.2018 г., като
срокът за изпълнение на задължението е изтекъл на 01.05.2018 г., а считано от
02.05.2018 г. е налице изпадане в забава от страна на ответника по отношение
заплащането на това неговото задължение. Последица от това е, че на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова тежест е възникнало задължението да заплати на
кредитора и обезщетение за забава равно на законната лихва за периода на
допуснатото закъснение в плащането на изискуемия паричен дълг. По делото се
установява, че регресната претенция на ищеца е
основателна до размера на сумата от 129 414,40 лв., законната лихва върху която
изчислена за периода от 02.05.2018 г. до 16.11.2018 г. възлиза на сумата от 7 153,74
лв., до който размер искът следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до
пълния предявен размер на сумата от 38 693,88 лв. искът за присъждане на лихва
за забава следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на спора по делото право на
разноски се поражда в полза на всяка една от страните взели участие в
производството. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът е носител на правото да
получи разноски съразмерно на уважената част от исковете му. Ищецът е
формулирал изрично искане да му се присъдят направените по делото разноски,
като доказва извършването на такива в общ размер на сумата от 8 652,90
лв., от които 7 322,90 лв. –
държавна такса и 1 330,00 лв. – възнаграждения за вещи лица и осигуряване
на свидетел при режим на призоваване, като съразмерно на уважената част от
предявените искове следва да му бъдат присъдени разноски в размер на сумата от
6 641,95 лв. С оглед изхода на спора на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК право да получи разноски възниква и в полза на ответника. Последният
доказва извършването на разноски в размер на сумата от 500,00 лв.,
представляваща депозит за вещо лице, наред с което претендира и заплащането на
възнаграждение за юрисконсулт, който съдът определя в размер на сумата от 450,00
лв. Съразмерно на отхвърлената част от предявените искове на ответника се
следват разноски в размер на сумата от 220,78 лв.
Така мотивиран Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на „З. „А.Б.““ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) сумата в размер на 129 414,40 лв., ведно със законната
лихва за забава за периода от 16.11.2018 г. (датата на депозиране на исковата
молба в съда) до окончателното ѝ изплащане, представляваща част от
заплатено от ищеца в полза на увредените лица – С.К.М.и Т.Д.М.– парично
обезщетение въз основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туарег“ във връзка с пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 09.12.2012 г.. която част подлежи на възстановяване от ответника,
в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. № *****, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 129 414,40 лв. до пълния му предявен размер от 139
222,25 лв.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на „З. „А.Б.““ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 7 153,74 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 129 414,40
лв. за периода от 02.05.2018 г. до 16.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 7 153,74 лв. до пълния му предявен размер за сумата от 38
693,88 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 ГПК „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на „З. „А.Б.““ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** сумата в размер на 7 118,95 лв. – направени
от ищеца разноски пред настоящата инстанция съразмерно на уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 ГПК „З. „А.Б.““ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати в полза на З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
сумата в размер на 220,78 лв. – направени от ответника разноски
пред настоящата инстанция съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: