Р Е Ш Е Н И Е №260575
22.11.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря
Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4891/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.И.М., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш Серия К № 3810332 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата
отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна не взема
становище по допустимостта и основателността на жалбата. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.И.М.,
спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с
надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган не разполага
с разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на
жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно
подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да
тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това от приложената по делото (лист 8)
справка от системата за управление на административнонаказателната дейност за
дата на връчване е отбелязана 30.07.2020 г. Жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 04.08.2020 г., поради което дори и ЕФ да е бил връчен на
посочената дата /04.08.2020 г./, то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се
явява спазен, а жалбата е допустима.
Срочността на жалбата е несъмнено установено по делото и предвид
обстоятелството, че към момента на подаването ѝ не е бил изтекъл
14-дневен срок, считано и от датата на извършване на самото нарушение. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, макар
и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 22.07.2020 г. в 20:13 часа в
гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ № 1 в посока бул. „Менделеев“
жалбоподателят В.И.М. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***
със скорост на движение от 85 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението
на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабричен номер
546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 88 км/ч,
като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 85 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 35 км/ч.
За това деяние и на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя М. бил издаден
електронен фиш серия К № 3810332, с който му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви
писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо
средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 4835.
От Протокол от проверка № 4-32-20
се изяснява, че процесното техническо средство тип TFR1-M с фабричен номер
546 е преминало последваща периодична проверка на 13.03.2020 г. със заключение, че съответства с одобрения тип.
Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/-
3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-23608/23.07.2020 г.) се
установява, че на дата 22.07.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е
заснела статични изображения с номера от 17142 до 17181, с начален час на
работа 19:20 ч. и краен час на работа 23:20 ч. и с място на контрол гр.
Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 1, където е действало ограничение на
скоростта на движение от 50 км/ч.
От клип № 17163 от радар TFR1-M № 546 се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. №
*** е 88 км/ч, а заснемането е извършено на 22.07.2020 г. в 20:13 часа.
От справка за собственост на МПС
с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя В.И.М..
От справка за нарушител/водач за
жалбоподателя М. (лист 18 от делото) се изяснява, че същият е правоспособен
водач на МПС от 1973 г., като до настоящия момент няма съставяни актове за
установяване на административни нарушения, издавани наказателни постановления
или електронни фишове /освен процесния/, нито налагани принудителни
административни мерки за нарушения на правилата за движение.
От разпореждане №
15201010642/01.07.2020 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив (лист 20
от делото) се установява, че размерът на получаваната от жалбоподателя М. лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО е 227,40 лева.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото
производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр.
Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 1; датата – 22.07.2020 г.;
точният час на извършване на нарушението – 20:13 часа; регистрационният
номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство
– жалбоподателят В.И.М.; описание на нарушението – управление на лек автомобил
с превишена скорост от 85 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева;
срокът, сметката и мястото на доброволното ѝ заплащане – четиринадесет
дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
***телства се установява, че на
описаните в ЕФ време и място – на 22.07.2020 г. в 20:13 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Асеновградско шосе“ до № 1, жалбоподателят М. е управлявал собствения си лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. Изяснява се още, че той се е движил
със скорост от 85 км/ч в населено място, където при избиране скоростта си на
движение на водача е било забранено да превишава скоростта от 50 км/ч., с което
е превишил максимално разрешената скорост с 35 км/ч.
Независимо от това, съдът намира,
че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, поради което следва да бъде
отменен, тъй като с него е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за деяние, което представлява маловажен случай на
административно нарушение. Съгласно задължителната съдебна практика, формирана
с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност на
случая подлежи на съдебен контрол. Тъй като в настоящия случай съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган
не го е приложил, то електронният фиш следва да бъде отменен поради издаването
му в противоречие със закона.
На първо място настоящият съдебен
състав намира за необходимо изрично да посочи, че категорично не се споделя
становището при формални нарушения a priori да е изключена възможността за
приложение на правилата за маловажен случай. Трайна и последователна е
практиката на касационната инстанция, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не разграничава административните
нарушения на формални и резултатни, поради което всеки случай подлежи на
конкретна преценка – така изрично Решение
№ 1834 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1516/2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 552 от 15.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3357/2015 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 946 от 23.04.2013 г. по к.а.н.д. № 896/2013 г. на Административен съд –
Пловдив. Следва да се посочи, че законодателят е предвидил възможност
формални престъпления да се квалифицират като маловажен случай, т.е.
противоправни деяния с много по-висока степен на обществена опасност от
административните нарушения, което е допълнителен аргумент, че тази възможност
не е изключена по отношение на формалните административни нарушения. Изричното
предвиждане на възможността престъплението да се квалифицира като маловажен
случай в съответна разпоредба от Особената част на Наказателния кодекс не
означава, че липсата на изричен такъв текст и в разпоредбата, описваща състава
на административното нарушение, изключва приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае се
за различна законодателна техника. Дори и при резултатните административни
нарушения липсва изрично предвиждане в кои случаи деянието може да съставлява
маловажен случай, което идва да покаже, че правилата за маловажност са
принципно приложими всякога, щом изрично не е предвидено нещо различно. Да
се приеме противното би означавало, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е мълчаливо
отменена и е практически неприложима. Несъстоятелна е и тезата, че използването
на понятието „последици“ в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима на
основание чл. 11 ЗАНН, обуславя извод за неприложимост на правилата за
маловажния случай при формалните нарушения. Макар при последните да не е
необходимо настъпването на някакъв съставомерен резултат, това не означава, че
в обективната действителност не настъпва никаква промяна при осъществяване на
деянието. Разликата с резултатните нарушения е, че тук единствената
съставомерна промяна е осъществяването на самото деяние, в който смисъл е и
правната доктрина. Понятието „вредни последици“, употребено в НК, е по-широко
от понятието „вреди“. В обхвата на „вредните последици“ се включват, както
имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици и
такива, които нямат имуществен характер – така изрично Решение № 1756 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1528/2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив. Отделно от това, преценката за
маловажен случай се прави не само „с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици“, но и „с оглед на други смекчаващи обстоятелства“.
Граматическото тълкуване на употребения съюз „или“ недвусмислено показва, че
преценката може да се прави с оглед само на вредните последици или на смекчаващите обстоятелства. В
настоящото производство бяха констатирани множество смекчаващи обстоятелства,
понижаващи конкретната степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения
от този вид. Несъстоятелен е и доводът, че приложението на правилата за
маловажен случай може да се изключи a priori само по съображения за
обществената значимост на дадена категория обществени отношения, които се
защитават със съответния състав на административно нарушение. Повишената
обществена значимост на защитавания обект следва да намери отражение във вида и
размера на предвиденото наказание за този вид нарушения. Съдът не би могъл да
„дописва“ нормативни актове, при това като създава допълнителни ограничения за
правните субекти и да изключва изначално приложението на чл. 28 ЗАНН за даден
вид административни нарушения, след като законодателят не е сторил това. По
тези съображения настоящият съдебен състав не споделя становището за
невъзможност за квалифициране на формалните административни нарушения за
маловажни.
За
да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Следователно
преценката за маловажност е комплексна и тя изисква да бъдат конкретно
установени степента на обществена опасност на деянието, тази на дееца и как те
се съотнасят спрямо типичните хипотези на нарушения от този вид.
На първо място съдът обръща
внимание, че нито в електронния фиш, нито в хода на провелото се въззивно
съдебно производство въззиваемата страна не изложи твърдения за установяването
дори на едно единствено отегчаващо отговорността обстоятелство. Съдът служебно
също не констатира такива обстоятелства, поради което приема, че в случая не се
установяват никакви обстоятелства, отегчаващи степента на обществена опасност
на деянието и на дееца.
При преценката за степента на
обществена опасност на дееца на първо място следва да се съобразят
обстоятелствата, установени от справката за нарушител/водач за жалбоподателя.
Същият е издържал изпит за водач на моторно превозно средство на 13.06.1973 г.,
като в обясненията си сочи, че още тогава му е било издадено и СУМПС за пръв
път. От придобиването на правоспособността до настоящия момент са изминали повече от 45 години. Въпреки това за
този изключителен по своята продължителност период от време жалбоподателят М.
няма никакви други нарушения на правилата за движение. В справката му за
нарушител/водач фигурира единствено обжалваният в настоящото производство ЕФ.
При тези факти съдът приема, че жалбоподателят трайно и несъмнено се е доказал
като отговорен, стриктен и дисциплиниран водач на МПС, а процесното деяние е
напълно изолиран случай. Степента на лична обществена опасност на дееца е
изключително ниска. Жалбоподателят обяснява и причините за извършеното
нарушение, които сочат на едно недооценяване в пълнота на настъпилата промяна в
пътната обстановка, тъй като видно и от вписаната посока на движение М. се е
движил от участък, където максимално разрешената скорост на движение е била 90
км/ч, но след преминаването през кръговото кръстовище същата е била променена
на 50 км/ч. В случая съдът намира, че деянието е извършено от субективна страна
по непредпазливост като форма на вината, която сочи на значително по-ниска
степен на обществена опасност спрямо умишлено извършените нарушения. Според
настоящия състав у жалбоподателя има формирано съзнание за необходимостта от
съблюдаване на установените правила за движение, както и за възможните
неблагоприятни последици при тяхното нарушаване, което ясно и несъмнено е
доказано от безупречното му поведение като водач на МПС през толкова
продължителен период от време, надвишаващ 45 години.
На следващо място като смекчаващи
отговорността обстоятелства се приемат влошеното имуществено положение и
напредналата възраст на жалбоподателя. Съдебната практика на касационната
инстанция трайно приема, че тези обстоятелства са относими към преценката за
степента на лична обществена опасност на дееца и за справедливостта на
наказанието и същите могат да бъдат съобразявани като смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл Решение № 2270 от
24.10.2013 г. по к.а.н.д. № 1564/2013 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2207 от 24.10.2014
г. по к.а.н.д. № 2473/2014 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 189 от 23.01.2013 г. по к.а.н.д.
№ 3944/2012 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 864 от 22.05.2020 г. по к.а.н.д. №
840/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив). Конкретно
жалбоподателят М. е навършил 80-годишна възраст, а месечният му доход е
формиран от получаваната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
чийто размер се доказа по делото да е 227,40 лева. Следователно наложеното
имуществено наказание надвишава близо двукратно месечния доход на жалбоподателя
и се явява несъответно както на тежестта на деянието, така и на обществената
опасност на дееца, несъразмерно на реализираните от последния доходи. Всички
тези обстоятелства, прецени в съвкупност с изключително добрите характеристични
данни на М., го квалифицират като добросъвестен, стриктен и изряден водач на
МПС, с трайно изградени навици и нагласи да спазва неотклонно правилата за
движение. Самото изрядно процесуално поведение на М. също индицира за неговото
желание и стремеж да спазва всяко установено правило за поведение на
административнонаказателно отговорните лица, като жалбоподателят се яви лично в
проведените по делото открити съдебни заседание, съдейства за разкриването на
обективната истина като изпълни указанията на съда и по никакъв начин не
затрудни развитието на процеса. Налага се извод, че в настоящия казус са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и те обуславят такава
количествена характеристика на тези обстоятелства, която значително надхвърля
обикновените, типични хипотези на проявление на смекчаващи обстоятелства.
Същевременно по делото се доказа и наличието на изключително по своя характер
смекчаващо обстоятелство, а именно липсата на никакви други нарушения на
правилата за движение, въпреки че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС
повече от 45 години. Това мотивира съда да приеме, че самият факт на издадения
електронен фиш и образуваното административнонаказателно производство ще е
достатъчен да предупреди и превъзпита жалбоподателя към спазването на установения
правен ред, поради което реалното изпълнение на наказанието не се налага за
постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Следва да се отбележи и че
ноторно известно е, че са предприети законодателни постъпки за промяна на
разрешената максимална скорост за движение в процесния пътен участък, включително
чрез изготвянето на проект от Експертния съвет на Общинската комисия по
безопасност на движението, съгласно който размерът на разрешената максимална
скорост за движение да бъде увеличен на 70 км/ч. Това сочи, че е в ход процес
на законодателно преосмисляне на степента на обществена опасност на деяния като
процесното предвид конкретните характеристики на пътния участък, позволяващ
безопасно движение и при по-висока скорост. Предвид тези обстоятелства съдът
намира, че защитаваните обществени отношения са били застрашени в минимална
степен. Нарушението е първо по ред за жалбоподателя и от него не са настъпили
никакви вредни последици. Извършеното от жалбоподателя М. деяние представлява
маловажен случай на административно нарушение, поради което обжалваният
електронен фиш трябва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Страните не са направили искания
за присъждането на разноски в процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.
1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3810332 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на В.И.М., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ