РЕШЕНИЕ
№ 2381
гр. Пловдив, 03.12.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ П., като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2656 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството
и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 27 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/.
2. Образувано
е по жалба на Г.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***; К.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***; Д.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***; К.С.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***; П.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***; А.И.В., ЕГН **********, с
адрес: ***; Л.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***; Й.Й.А., ЕГН **********, с
адрес: ***; Г.Й.С., ЕГН **********, с
адрес: *** и В.Й.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат М.П., срещу заповед № 21ОА-2526/14.09.2021 г. на кмета
на община Пловдив, издадена на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед. Оспорва се размерът на определеното парично обезщетение
за имота, тъй като същото не отговаря на изискването за равностойност и не отчита
характеристиките на имота. Незаконосъобразно от обхвата на обезщетението били
изключени и находящи се в имота пет броя сгради, за които били налице издадени
строителни книжа. Иска се обезщетението да бъде увеличено съгласно
действителната пазарна стойност на имота и сградите. Твърди се, че оценката
следва бъде извършена по реда на чл. 22, ал. 6 от ЗОС. Претендира се присъждане
на сторените в съдебното производство разноски.
3. Ответникът
– кмет на община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. , поддържа становище за неоснователността на
жалбата. Твърди се, че размерът на обезщетението е законосъобразно определен по
реда на чл. 22, ал. 8 от ЗОС, предвид обстоятелството, че имотът не е бил
отреден за застрояване по предходна
регулация. Поддържа се, че сочените от
оспорващия сгради по същество представлявали преместваеми съоръжения, които не
подлежат на обезщетение нито като строежи, нито като подобрения. Сочи се, че за
нуждите на оценката следва да бъдат взети като аналог единствено продажбите,
извършени в период от 12 месеца преди възлагането, а по предназначение – само
тези, които са отредени за застрояване, но не и за улици, тъй като в случая
предназначението на отчуждавания имот следвало да се преценя по неговото
фактическо ползване. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не взема участие.
ІІ. По допустимостта на жалбата:
5. Жалбата е
подадена в предвидения преклузивен процесуален срок при наличието
на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Със заповед
№ РД-09-АБ-36/05.09.1996 г. на кмета на
район „Западен“ при община Пловдив е одобрено попълване на кадастралната основа
на част от кв. 16 /нов/ по плана на кв. „Христо Смирненски – Кишинев“ – Пловдив
с нов имот пл. 1068 по данни Технически констативен протокол, изготвен от район
„Западен“ по зелени линии, щрихи и надписи, на приложената към заповедта скица,
без промяна на регулацията. Видно от графичната част, представляваща извадка от
утвърден със заповед № 782 от 13.10.1981 г. на ИК на Общински народен съвет –
Пловдив кадастрален и регулационен план на кв. „Христо
Смирненски – Кишинев“ – Пловдив, площта на нов имот пл. 1068 попада в част
предвидена за озеленяване и улична регулация.
7. Съгласно
констативен нотариален акт № 75, том 21, дело 21450/97г. на нотариус при
Пловдивски районен съд като собственици на дворно място, цялото с площ 1286
кв.м., съставляващо имот пл. № 1068 са легитимирани: Г.Й.С. – 1/5 ид.ч,
наследници на Г.Й.Д.: К.П.Д. – 1/10 ид.ч, Д.П.К. – 1/10 ид.ч; наследници на В.Й.К.:
К.С.Т. – 1/10 ид.ч, П.С.К. – 1/10 ид.ч; наследници на Р.Й.В.: А.И.В. – 1/5
ид.ч; наследници на В.С.С.и Й.В.С.: Й.Й.А.
– 1/20 ид.ч, Г.Й.С. – 1/20 ид.ч, В.Й.Т.
– 1/20 ид.ч и Л.Р.С. – 1/20 ид.ч.
8. По отношение
на имот пл. № 1068, кв. 16 – нов по плана на кв. „Кишинев“, гр. Пловдив е
издадена схема за ситуиране на пет броя павилиони съгласно чл. 120а от ППЗТСУ.
Схемата е одобрена от главен архитект на район „Западен“ на дата 14.01.1999г.
върху извлечение от ЗРП на кв. „Кишинев“, одобрен със заповед №
РД-09-АБ/05.09.1996 г.
За павилионите са издадени следните книжа: павилион
№ 1 – разрешение за поставяне № 6/25.02.1999г. и № 13/14.07.2004г.; павилион №
2 – разрешение за поставяне №
2/11.02.1999г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация №
49/16.06.2008 г.; павилион № 3 -
разрешение за поставяне № 3/11.02.1999г.
и № 20/11.12.2008г.; павилион № 4 -
разрешение за поставяне № 7/25.02.1999 г. и № 18.04.12.2008г. и павилион № 5 -
разрешение за поставяне № 5/24.02.1999г.,
№ 27/16.09.2003г. и № 18/04.12.2008 г.
9. По отношение
на имот пл. № 1068 от кв. 16, за който е отреден УПИ XXIV-1068 по плана на
гр. Пловдив – кв. „Кишинев – Смирненски“, одобрен със заповед №
РД-02-14-2155/15.12.2000 – кадастър и заповед № 782/13.10.81г. и №
ОА-189/24.02.99г. – регулация, на основание чл. 140 от ЗУТ главният архитект на
район „Западен“ при община Пловдив е издал скица виза за проучване и
проектиране на инвестиционен проект за ново двуетажно застрояване с обслужващи
функции и ново пет етажно застрояване със жилищни функции с височина в
относителни коти съответно 6,5 м и 16,12 м.
10. Според
предвижданията на влязъл в сила ПУП - ПР на кв. „Христо Смирненски”, гр.
Пловдив, одобрен със Решение № 294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019г. на
Общински съвет — Пловдив, засегнатата част от 506 кв.м от поземлен имот с
идентификатор 56784.511.1068 по кадастралната карата и кадастралните регистри
на гр. Пловдив (съответстващ на имот пл. № 1068) попада в улична регулация на
ул. „Царевец”, гр. Пловдив.
11. Съгласно
скица № 15-117361/05.02.2020г., издадена от СГКК – Пловдив, върху поземлен имот
с идентификатор 56784.511.1068 по кадастралната карата и кадастралните регистри
на гр. Пловдив попадат следните сгради: 5.11.1068.1 – със застроена площ 286
кв.м., едноетажна, за търговия; 5.11.1068.2 – със застроена площ 21 кв.м.,
едноетажна, за склад; 5.11.1068.3 – със застроена площ 9 кв.м., едноетажна, за
склад; 5.11.1068.4 – със застроена площ 9 кв.м., едноетажна,
за склад и 5.11.1068.5 – със застроена площ 18 кв.м., едноетажна, за склад.
12. Общински
съвет - Пловдив с решение № 50, взето с протокол №4 от 02.03.2021 г. приел
Годишната програма на община Пловдив за управление и разпореждане с имоти,
общинска собственост за 2021 г., видно от която в раздел IV.1.13 „Отчуждаване
на имоти” бил включен поземлен имот с идентификатор 56784.511.1068 за
разширение на ул. „Царевец“.
13. За нуждите
на административното производство с договор от 19.05.2021г. кметът на община
Пловдив възложил изготвяне на оценка за определяне размера на равностойно
парично обезщетение за имот с идентификатор 56784.511.1068.
В изпълнение на договора бил съставен оценителки доклад от 01.07.2021 г. на
независим оценител – инж. Б.Г., изготвен по реда на чл. 22, ал. 8 от ЗОС във
връзка с §1 от ДР на ЗОС, с който било определено равностойното парично
обезщетение за частта от 506 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1068.
Експертът взел предвид две реално извършени и вписани в СВ – Пловдив
разпоредителни сделки в период 12 месеца преди датата на възлагане на оценката,
с предмет продажба на поземлени имоти, находящи се в район „Западен“, гр.
Пловдив, с предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно
ползване на имотите – средно застрояване и друг вид застрояване. В резултат на
анализа експертът определил осреднена пазарна оценка в размер на 218,05 лв./кв.м,
която за отчуждената площ от 506 кв.м формирала равностойно парично обезщетение
в размер на 110 333 лева без ДДС.
14.
Оспорващите били уведомени за стартирането на процедурата по отчуждаване и
размера на определеното равностойно парично обезщетение с обявление изх. № 20ВК-129/23.07.2021
г., публикувано в два централни и един местен ежедневник на дата 26.07.2021г.,
както и на съответните места в общината - на дата 23.07.2021г., за което
обстоятелство бил съставен протокол от длъжностни лица при община Пловдив.
15. Въз
основа на оценката и след провеждане на процедурата по чл. 25 от ЗОС кметът на
община Пловдив издал оспорената в настоящото производство заповед с чиято т. 1
отчуждил част от 506 кв.м от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1068 по
кадастралната карата и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, предходен идентификатор –
няма, номер по предходен план: 507.1068, кв. 16, с площ на целия имот – 1287
кв.м., адрес: гр. Пловдив, ул. „Царевец“, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: за
търговски обект, комплекс, при граници по кадастралната карта на целия
имот: 56784.511.1083, 56784.511.9527, 56784.511.1176, 56784.511.9530,
56784.511.1053, 56784.511.9528, която част от имот с площ 506 кв.м, съгласно
действащия ПУП-ПР на кв. „Христо Смирненски “, гр. Пловдив, одобрен със Решение
№ 294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019 г. на Общински съвет — Пловдив,
попада в уличната регулация на ул. „Царевец”, а за останалата част от ПИ 1068 е
отреден УПИ III – 511.1068 при граници на отчуждаваната част: от север – ПИ
1053 в улична регулация; от изток - ул. „Царевец”, от запад – част от ПИ 1068,
включена в УПИ III – 511.1068 жил. застрояване и общ. обслужване, от юг – ПИ с
идентификатор 56784.511.1176, ведно с попадащите в уличната регулация сгради:
сграда с идентификатор 56784.511.1068.1 с площ от 286 кв.м., с предназначение:
сграда за търговия; сграда с идентификатор 56784.511.1068.2 с площ 21 кв.м., с
предназначение: складова база, склад; сграда с идентификатор 56784.511.1068.3 с
площ 9 кв.м., с предназначение: складова база, склад; сграда с идентификатор
56784.511.1068.4 с площ 9 кв.м, с предназначение: складова база, склад; сграда
с идентификатор 56784.511.1068.5 с площ 18 кв.м., с предназначение: складова
база, склад, които не се оценяват и за които не се дължи обезщетение; а по т. 2
определил равностойно парично обезщетение за отчуждена част от 506 кв.м от
поземлен имот с идентификатор 56784.511.1068 по кадастралната карата и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, съобразно разпоредбите на чл. 22 от ЗОС
и § 1 от ДР на ЗОС, в размер на 110 333 лева без ДДС, разпределена между
съсобствениците в съответствие с притежаваните от тях идеални части от имота.
16. По
делото бе допусната комплексна съдебно – оценъчни и съдебно - техническа
експертиза с вещи лица инж. И.Г. и инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения
от страните.
Вещото лице – оценител е съобразило данните от
кадастралната карта, фактическото ползване на имота, преобладаващото му предназначение
и данните за продажби на намиращите се в район „Западен“, гр. Пловдив сходни
имоти, при което е изготвило оценка по чл. 22, ал. 8 от ЗОС. Като аналози на
процесния имот са взети предвид продажбите на имотите, съобразени в оценителкия
доклад, съставен в административната фаза, към които са добавени още три
сделки. Експертът е включил в анализа: продажба от 15.01.2021г. на имота
56784.510.1090 – за второст. улица и 56784.510.1090 – за друг вид застр. при
ед. цена в размер на 391,39 лв/кв.м; продажба от 20.02.2020г. на имота 56784.513.403
– за второст. улица и 56784.513.401 – за друг вид застр. при ед. цена в размер
на 327,45 лв/кв.м; продажба от 11.03.2021г. на имота
56784.513.63 – за друг вид застр. при ед. цена в размер на 235,47 лв/кв.м, като
е определил осреднена пазарна оценка в размер на 280,22 лв/кв.м, която за
отчуждената площ от 506 кв.м формира равностойно парично обезщетение в размер
на 141 790 лева без ДДС.
Относно находящите се в имота пет броя обекта
експертът – инженер е определил равностойно парично обезщетение в размер на
111 320 лева на база цени от „Справочник за цените на строителството“ брой
7, 8 от 2021г., по еталон 10 – етажна постройка от лек тип и еталон 11
универсален навес с три стени.
При огледа на място и по документи вещото лице -
строителен инженер е установило, че по одобрената на 14.01.1999г. от главен
архитект на район „Западен“ при община Пловдив схема в процесния ПИ с ид.
56784.511.1068 са поставени пет павилиона - временни преместваеми съоръжения,
за които са съставени технически инвестиционни проекти и са издадени разрешения
за поставяне по реда на чл. 120а от ППЗТСУ /отм./.
След 1999г., в различни години, всеки от
възложителите на един от разрешените павилиони е представял отделна схема за
одобряване и проекти за допълнителна площ към своето временно преместваемо
съоръжение. Схемите са одобрявани на основание чл.56, ал. 1 и ал.2 от ЗУТ и са
издавани разрешения за поставяне. За един от тях - ВПС № 2 е издадено и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Установено е съответствие между отразените в КККР на
гр. Пловдив пет броя сгради в имот 56784.511.1068 и наличните на място пет
павилиона. Вещото лице отбелязала, че тези обекти не следва да бъдат считани за
„строеж“ по смисъла на т. 38 от § 5 от
ДР на ЗУТ, тъй като представляват временни преместваеми съоръжения.
IV. За
правото:
17. Според чл.
21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат
да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не
могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение.
Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОС кметът на общината възлага определянето на
равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на
оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители.
Заповед за отчуждаване се издава по реда на чл. 25 от ЗОС от кмета на
общината, като в нея се посочват основанието за отчуждаване, предназначението,
видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на
обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера,
начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение,
както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в
стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено
обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще
започне изплащането му.
По правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично
обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно
конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно
преди одобряването на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на
обекти - публична общинска собственост, и въз основа на пазарните цени на имоти
със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Нормата на чл. 22, ал. 6 от ЗОС сочи, че конкретното предназначение на
поземлени имоти, урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен
план, е предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план,
действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен
план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост.
Според чл. 22, ал. 7 от ЗОС, когато имотът е бил урегулирани за изграждане
на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, с предходен
подробен устройствен план (без да е бил отчужден), действал преди влизането в
сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, въз основа на
който се отчуждава, конкретното му предназначение е предназначението,
определено с подробния устройствен план, действал преди влизането в сила на
плана, предвиждащ изграждането на обекти - публична държавна или публична
общинска собственост.
За поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно
действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с
предходен подробен устройствен план, правилото на чл. 22, ал. 8 от ЗОС
предвижда размерът на равностойното парично обезщетение да се определя като за
имоти без предвидено застрояване като се съобразява установеният траен начин на
фактическото им ползване.
Според
основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за
пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната
са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски
територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за
възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на
транспорта /чл.7, ал. 1 от ЗУТ/.
По смисъла
на § 1, т. 8 от ДР на ЗУТ "територия" или "устройствена
зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни поземлени имоти със
сходни характеристики и преобладаващо предназначение. Съответно под
"територия на населено място" следва да се разбира селищната
територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен
план, без да се включва землището /§ 1, т. 6 от ДР на ЗУТ/.
Съгласно чл.
8 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с
подробния устройствен план и може да бъде: 1) в урбанизирани територии или в
отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи,
производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за
озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за
декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и
транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания,
за техническа инфраструктура, за специални обекти и други; 2) в земеделски
територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя,
ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и
други); 3) в територии на транспорта - за републиканските и местните пътища,
железопътната инфраструктура, пристанищата и летищата.
Според
разпоредбите на чл. 105 и чл. 106 от ЗУТ общите устройствени планове се
разработват за населеното място заедно с неговото землище, като територията -
предмет на общия устройствен план, може да не съвпада със землището на града;
предмет на общите устройствени планове е общият режим на устройство на
различните видове територии. Конкретното предназначение на поземлените имоти се
определя с подробния устройствен план в зависимост от вида на територията, в
която попадат (урбанизирана, земеделска, горска и т.н.), а видът на териториите
се определя от общия устройствен план, чиито предвиждания са задължителни при
изготвянето на подробните устройствени планове.
Съгласно чл.
9, ал. 1 от ЗУТ в територии без устройствени планове предназначението на
поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото
им използване, освен ако използването противоречи на закон. Втората алинея на
същата норма, предвижда че промяната на предназначението на територии и на
поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила
подробен устройствен план при условията и по реда на този закон.
При тази
правна регламентация се налага изводът, че по смисъла на ЗУТ урбанизирани
територии са тези, включени в границите на населените места и селищните
образувания, като предназначението на поземлените имоти, без оглед на това дали
попадат в или извън урбанизирана територия, се определя от наличието на посоченото
устройствено планиране, а при липсата на такова - според фактическото
им ползване. Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в
урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със
спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва
основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са
разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните
характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент
от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се
осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното
предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи
и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите
имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна,
изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571
от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).
Строежите (основни и допълващи) също така могат да бъдат с траен
градоустройствен статут и временни, като реализацията на последните се
подчинява на условията и правилата на Раздел VIII от ЗУТ, респ. чл. 120 от
ППЗТСУ (отм.).
Съгласно § 17, ал. 1 от ДР на ЗУТ, с решение на областния управител или на
общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на
отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане
на Закона за териториално и селищно устройство върху земя - държавна или
общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от този закон, могат да
се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен
устройствен план. След възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на
предвижданията на подробния устройствен план временните строежи се премахват,
без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по
реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон.
Според чл. 120а. от ППЗТСУ (отм), не се считат за временни постройки
съоръжения за търговия, като маси, павилиони, кабини и други, които са
преместваеми. За тези съоръжения не се издава разрешение за строеж, а
разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за
общински терени - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на
общината.
Съгласно чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността, недвижими вещи са:
земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по
естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или
към постройката.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в
предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения,
но при частично противоречие с материално правните норми и целта на закона.
От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че с
решение на общински съвет Пловдив, за нуждите на обект: разширение на ул.
„Царевец“, е одобрен ПУП - ПР на кв. „Христо Смирненски”, гр. Пловдив, за чиято
реализация се предвижда отчуждаване на част от 506 кв.м от поземлен имот с
идентификатор 56784.511.1068 по кадастралната карата и кадастралните регистри
на гр. Пловдив. Безспорно е, че процесният имот като предмет на подробния
устройствен план е отреден за задоволяване на обществени нужди. Решението по
чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е съобщено на заинтересованите лица чрез обнародване в "Държавен
вестник". По делото не се ангажират доказателства планът в обхвата на
процесния имот да е бил оспорен по съдебен ред, респ. да е бил предмет на
отмяна. При това положение съдът е обвързан да приеме, че въз основа на валиден
и влязъл в сила административен акт е одобрен подробен устройствен план, с
който е удовлетворено изискването на чл. 21, ал. 1 от ЗОС за доказване на
общинската нужда, налагаща отчуждаването на имота.
Доказателствата по делото и съдебната експертиза еднозначно сочат, че
процесният имот по действащия ПУП е част от урбанизирана територия.
Към момента на попълването му в кадастралната основа през 1996 г. имотът е
попадал в улична регулация, а на по – късен етап частично и в УПИ XXIV-1068 по
регулационен план, одобрен със заповед № ОА-189/24.02.1999г.
Издадената през 2007 г. скица виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ обосновава извод, че УПИ XXIV- 1068 е бил предназначен за застрояване.
При това положение съдът намира, че по отношение на процесния поземлен имот
се установява предназначение за застрояване в хипотезата на чл. 22, ал. 7 от ЗУТ. Обстоятелството, че част от същия е попадала винаги в улична регулация,
която до настоящия момент не е реализирана, не променя този извод, тъй като
правилото на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ ясно поставя условие да се изследва конкретното
предназначение на поземления имоти в цялост, а не за условно обособени негови
части. Макар ответникът да е класирал имота в хипотезата на чл. 22, ал. 8 от ЗУТ, в случая това не е довело до
съществено процесуално нарушение, тъй като съобразеното от оценителя фактическо
ползване правилно е отнесено към аналози със сделки за продажба на имоти с
начин на трайно ползване за застрояване, който резултат съвпада с установеното
конкретно предназначение на имота. В този аспект като краен резултат обжалваната
заповед се явява законосъобразна и относно реда за определяне на равностойното
парично обезщетение.
Не ще бъде в противоречие с правилата на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ вр. §
2 от ДР на ЗУТ, за нуждите на оценката да се приемат за аналози и тези сделки,
имащи за предмет имоти, с начин на трайно ползване – улица. Този подход
кореспондира на обстоятелството, че още при попълване на имота в кадастралната
основа територията му е попадала в улична регулация, която се явява запазена и
до настоящия момент. В този аспект отчетените от съдебната експертиза комплексни
сделки за продажба на имоти с НТП за застрояван и улица при общо определена
продажна цена дават най-близък пазарен аналог до процесния имот.
Тук следва да се съобразят и постановките в Решение № 6 от 4.07.2006 г. на
Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 5/2006 г., с
което е дадено задължително тълкуване на понятието „равностойно парично
обезщетение“, а именно според Конституция на РБ равностойно парично обезщетение
ще е това, което позволява на засегнатия от отчуждаването собственик да получи
адекватна обезщета. Определянето на равностойно парично обезщетение без
спазването на ясни обективни критерии не е в интерес и винаги може да
злепостави интересите на собствениците на принудително отчуждени имоти. Това е
така, защото влиянието на субективния фактор при определянето на обезщетението,
което не се ръководи от еднакви обективни критерии, води до отклонение от
реалната оценка в една или друга посока.
Относно конкретния размер на обезщетението, съдът намира, че не може да бъде
споделена нито оценката от административната фаза, нито заключението по
приетата съдебна експертиза.
На първо място незаконосъобразен се явява подходът в административната фаза
оценката да бъде сведена до две сделки, при наличието на данни и за други относими
продажби. В тази насока правилото на §1, т. 2 от ДР на ЗОС ясно поставя
изискване да бъдат съобразени всички сделки с имоти.
На следващо място незаконосъобразен се явява и подходът на вещото лице сред
пазарните аналози да бъде включена и сделка, която е извън рамките на 12 месеца
преди датата на възлагане на оценката. Подобен подход се явява в противоречие с разпоредбата
на §1, т. 2 от ДР на ЗОС като въвежда критерий за оценяване, който е извън
законоустановените.
В случая релевантни за оценката като пазарни аналози се явяват сделките по
т. 1, 2, 3 и 5 от експертизата, отразяващи продажби на имоти със сходни
характеристики – НТП за застрояване и второстепенна улица, намиращи се в района
на отчуждавания имот, които са извършени 12 месеца преди датата на възлагане на
оценката. При това положение при осреднена единична цена от 268,41 лв. (= 260,78
+ 186 + 391,39 + 235,47/4) за 1 кв.м, обезщетението за 506 кв.м от поземлен
имот с идентификатор 56784.511.1068 по кадастралната карата и кадастралните
регистри на гр. Пловдив възлиза на 135 815,46 лева без ДДС. Същото подлежи
на разпределяне между съсобствениците на имота както следва:
за Г.Й.С. – собственик на 1/5 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 27163,09 лв.;
за К.П.Д. – собственик на 1/10 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 13581,55 лв.;
за Д.П.К. – собственик на 1/10 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 13581,55 лв.;
за К.С.Т. – собственик на 1/10 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 13581,55 лв.;
за П.С.К. – собственик на 1/10 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 13581,55 лв.;
за А.И.В. – собственик на 1/5 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 27163,09 лв.;
за Й.Й.А. – собственик на 1/20 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 6790,77 лв.;
за Г.Й.С. – собственик на 1/20 ид.ч,
равностойно парично обезщетение в размер на 6790,77 лв.;
за В.Й.Т. – собственик на 1/20 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 6790,77 лв.;
за Л.Р.С. – собственик на 1/20 ид.ч., равностойно
парично обезщетение в размер на 6790,77 лв.
На следващо място съдът намира, че не са налице предпоставките да бъде
определено обезщетение за установените в имота пет броя преместваеми
съоръжения, но не защото не подлежат на обезщетяване, а защото не подлежат на
отчуждаване.
Обсъдената по – горе правна регламентация позволява ясно разграничение между
строеж (сграда или постройка) и преместваемо съоръжение. Правилото на чл. 21
вр. чл. 22, ал. 13 от ЗОС визира като допустим предмет на отчуждаване
единствено недвижими имоти и подобрения. Каза се недвижим имот и недвижима вещ са
земята, растенията, сградите и другите постройки и всичко, което по естествен
начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към
постройката.
В случая правилото на чл. 120а от ППЗТСУ (отм.) изрично изключва
преместваемите съоръжени от кръга на временните постройки. По аргумент на по –
силното основание тези съоръжения не следва да се класират и като временни
сгради. Тоест преместваемите съоръжения нямат характер на строеж по смисъла на т.
38 от § 5 от ДР на ЗУТ. Този извод се
подкрепя и от приетата по делото без възражение от страните съдебно –
техническа експертиза.
По аргумент на чл. 22, ал. 13 от ЗОС, преместваемите съоръжения нямат и характер
на подобрения, тъй като подлежащите на обезщетение подобренията са приравнени
на законните строежи, респ. на недвижими вещи, трайно прикрепени към терена
(напр. насаждения). Именно трайната връзка на недвижимата вещ със земята я
поставя в обхвата и предмета на отчуждаването по реда на чл. 20 и сл. от ЗОС.
При липсата на този субстрат преместваемото съоръжение, макар и нанесено в
кадастралната карта, не е обект на кадастъра по чл. 23 от Закона за кадастъра и
имотния регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г.) и не придобива
характеристиките на сграда/строеж или подобрение, поради което не е годен обект
за отчуждаване. В тези случаи отношенията между собственика на преместваемия
обект и общината с оглед своенето на отчуждения имот следва да се уреждат под
режима и условията на издадените разрешения за поставяне.
За пълнота следва да се отбележи, че дори процесните преместваеми
съоръжения да бъдат третирани като временни строежи по чл. 120 от ППЗТСУ
(отм.), то правилото на § 17, ал. 1 от ДР на ЗУТ също ги поставя извън обхвата
на отчуждаването по чл. 20 от ЗОС, тъй като за премахването им е предвиден
специален ред, без да се дължи заплащане и без да е необходимо придобиването им
от общината.
По тези съображения претенцията на оспорващите за определяне на обезщетение
за налично в имота застрояване се явява недоказана и неоснователна, поради
което жалбата в тази и част следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е частично незаконосъобразен и подлежащ на отмяна. Жалбата
е основателна в частта на претенцията за определяне на равностойно парично
обезщетение за отчуждената част от имота, поради което в тази част
административният акт следва да бъде изменен.
V. За разноските
18. Предвид
изхода на делото на
страните се дължат съдебни разноски съразмерно на уважената част от жалбата.
Жалбоподателите доказват претенцията си
в размер на 1600 лева за възнаграждения на вещи лица и адвокатска защита, от
които в тежест на ответникът следва да поставени ½ или 800 лева. По
правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да
бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган.
По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение за ответника в размер
на 100 лева, от които жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят
½ или 50 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед №
21ОА-2526/14.09.2021 г. на кмета на община Пловдив, в частта й по т. 1, с която
от оспорващите са отчуждени „попадащите в уличната регулация сгради: сграда с
идентификатор 56784.511.1068.1 с площ от 286 кв.м., с предназначение: сграда за
търговия; сграда с идентификатор 56784.511.1068.2 с площ 21 кв.м., с
предназначение: складова база, склад; сграда с идентификатор 56784.511.1068.3 с
площ 9 кв.м., с предназначение: складова база, склад; сграда с идентификатор
56784.511.1068.4 с площ 9 кв.м, с предназначение: складова база, склад; сграда с
идентификатор 56784.511.1068.5 с площ 18 кв.м., с предназначение: складова
база, склад, които не се оценяват и за които не се дължи обезщетение“.
ИЗМЕНЯ заповед № 21ОА-2526/14.09.2021 г. на кмета на община
Пловдив в частта ѝ по т.2 за определеното равностойно парично обезщетение
за отчуждената част от 506 кв.м от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1068
по кадастралната карата и кадастралните регистри на гр. Пловдив, съобразно
разпоредбите на чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС, като УВЕЛИЧАВА размера на
определеното равностойно парично обезщетение от 110 333 лева без ДДС на 135
815,46 лева (сто тридесет и пет хиляди осемстотин и петнадесет лева и
четиридесет и шест стотинки) без ДДС, разпределена между съсобствениците в
съответствие с притежаваните от тях идеални части от имота, както следва:
- Г.Й.С. – собственик на 1/5 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 27163,09 лв.;
- К.П.Д. – собственик на 1/10 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 13581,55 лв.;
- Д.П.К. – собственик на 1/10 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 13581,55 лв.;
- К.С.Т. – собственик на 1/10 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 13581,55 лв.;
- П.С.К. – собственик на 1/10 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 13581,55 лв.;
- А.И.В. – собственик на 1/5 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 27163,09 лв.;
- Л.Р.С. – собственик на 1/20 ид.ч., равностойно парично обезщетение в
размер на 6790,77 лв.;
- Й.Й.А. – собственик на 1/20 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 6790,77 лв.;
- В.Й.Т. – собственик на 1/20 ид.ч, равностойно парично обезщетение в
размер на 6790,77 лв.;
- Г.Й.С. – собственик на 1/20 ид.ч,
равностойно парично обезщетение в размер на 6790,77 лв.
Отхвърля жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Община Пловдив
да заплати на Г.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***; К.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***; Д.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***; К.С.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***; П.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***; А.И.В., ЕГН **********, с
адрес: ***; Л.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***; Й.Й.А., ЕГН **********, с
адрес: ***; Г.Й.С., ЕГН **********, с
адрес: *** и В.Й.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 800 (осем стотин) лева, представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***; К.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***;
Д.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***; К.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***; П.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; А.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***; Л.Р.С., ЕГН
**********, с адрес: ***; Й.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***; Г.Й.С., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Й.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на община Пловдив
сумата от 50 (петдесет лева), представляваща съдебни разноски.
Решението не подлежи на
обжалване или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: