№ 410
гр. Сливен, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230104512 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на кредитора по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът „А1 България” ЕАД и
ответникът С. М. Б. сключили Договор № **** от 14.01.2019 г. за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер
*** и приложения към него. За периода от 12.03.2021 г. до 28.09.2021 г.
ответникът натрупал и не заплатил в сроковете, съгласно договора и Общите
условия на „А1 България ЕАД, задължения в размер на 438,22 лв.,
представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги
и 1310,06 лв., представляваща неплатени суми за устройства по договори за
продажба на изплащане от 08.01.2020 г. и от 11.01.2021 г . Рамковият договор
бил прекратен по вина на ответника на основание чл. 54.12 от ОУ. В тази
връзка и съгласно Договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД, били
начислени неустойки в общ размер на 584,07 лв. На изложените основания се
претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
посочените суми, както и сумата от 450,74 лв. - мораторна лихва за забава, за
1
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3076/2023 г. по описа на
СлРС. Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му от съда особен представител - адвокат, с който
изразява становище за допустимост на исковете, но неоснователност по
същество. Оспорва автентичността на подписите в представените от ищеца
писмени документи с твърдения, че не са положени от ответника. Оспорва
факта на предоставяне на електронни и електронни съобщителни услуги на
ответника, както и извършените продажби на устройства на изплащане и
предаването на устройствата. Излага становище за неравноправност на
основание чл. 143, т. 6, пр. 2 и т. 5 ЗЗП на клаузата, която позволява
операторът едностранно да прекрати договора и същевременно да претендира
под формата на неустойка възнаграждение за престация по прекратения
договор, която не е предоставил на абоната. На изложените основания моли
за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, който изразява
становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД, че ответникът С. М. Б. му дължи
сумата общо 2332,35 лв. - главница, дължима за периода от 12.03.2021 г. до
28.09.2021 г., представляваща незаплатени задължения за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен
партиден номер ***, като част от рамков договор, идентифициран с неговия
2
уникален номер ****, от която сумата от 438,22 лв., представляваща
неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, сумата от
1310,06 лв., представляваща неплатени суми за устройства по договори за
продажба на изплащане и сумата от 584,07 лв., представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.08.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 450,74 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава
за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща
датата на депозиране на заявлението в съда - 01.08.2023 г., за които суми е
издадена Заповед № 1701 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 02.08.2023 г. по ч. гр. д. № 3076/2023 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Разгледани по същество, съдът намира предявените искове и за
частично основателни.
Установи се от възпроизведените по делото електронни документи в
оригинал, приети и като писмени доказателства по делото на хартиен носител,
че между страните през процесния период е имало сключен Рамков договор
№ **** от 14.01.2019 г. Във връзка с рамковия договор, на 08.01.2020 г.
между страните бил сключен Договор за продажба на изплащане, по силата на
който ответникът получил апарат Handset Samsung S10+128 GB
Red+WirCharge MAT 35 23m. Уговорена била първа вноска в размер на 62,50
лв., а остатъкът от 1437,51 лв. бил разпределен на 23 броя месечни вноски,
също в размер на по 62,50 лв. В приемо-предавателния протокол било
вписано, че устройството се предава на купувача във връзка с услуга,
предоставена на номер **********. Съгласно подписаното Приложение № 1
от 11.01.2021 г. към Договор № ********** ищецът предоставил на ответника
и мобилни услуги - А1 One Unlimited 49, с месечна абонаментна такса от
49,99 лв. за срок от две години. На същата дата - 11.01.2021 г., съгласно
подписано Приложение № 1 към договора, ищецът предоставил на ответника
3
и още една услуга - национален мобилен интернет А1 Surf 22 самостоятелно и
в комбинация с устройство, с месечна абонаментна такса от 22,99 лв. за срок
от две години. На 11.01.2021 г. между страните бил сключен и Договор за
продажба на устройство на изплащане за срок от 24 месеца - апарат Handset
Sam Galaxy A71 DS Silver+PB TTEC MT 15 23m с първоначална вноска от
33,98 лв. Остатъкът от 781,53 лв. бил разделен на 23 месечни вноски от по
33,98 лв., като видно от представените Гаранционна карта и Приемо-
предавателен протокол, ответникът получил устройството. Видно от приемо-
предавателния протокол, устройството било предадено на купувача във
връзка с услуга, предоставена на номер **********.
Съгласно издадените от ищеца 7 броя фактури от 12.03.2021 г.,
12.04.2021 г., 12.05.2021 г., 11.06.2021 г., 12.07.2021 г., 12.08.2021 г. и
13.09.2021 г., за периодите на фактуриране от 09.02.2021 г. до 08.09.2021 г.,
ответникът ползвал предоставените от ищеца мобилна услуга A1 ONE
Unlimited 49 с номер ********** и мобилен интернет А1 Сърф 22 с номер
********** на обща стойност 505,95 лв., от които ищецът претендира
неплатена сума в размер на 438,22 лв. Стойността на дължимите и
незаплатени месечни вноски за предоставените устройства на изплащане по
издадените фактури 7 бр. фактури възлизат на общо 1310,18 лв., от които
ищецът претендира неплатена сума в размер на 1310,06 лв.
Предвид липсата на представени от ответника доказателства за
заплащане на дължимите суми, съдът намира, че предявеният установителен
иск за главница в размер на 1748,28 лв., от която сумата от 438,22 лв.,
представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги
и сумата от 1310,06 лв., представляваща неплатени суми за устройства по
договори за продажба на изплащане, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.08.2023 г. до окончателното й изплащане, следва да
бъде уважен като основателен и доказан.
Установителната претенция на ищеца обаче за дължими неустойки в
размер на 584,07 лв. при прекратяване на договора, съдът намира за
неоснователна.
От приетите по делото Рамков договор № **** от 14.01.2019 г.,
Приложения към него и Договори за продажба на устройство на изплащане от
08.01.2020 г. и от 11.01.2021 г., се установява, че между страните е налице
4
съглашение, по силата на което в случай, че ответникът наруши задълженията
си, произтичащи от договора, приложенията към него, общите условия, или
ако по негова вина договорът бъде прекратен, ищцовото дружество има право
да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси (без отстъпки), дължими до дата на изтичане на определения срок за
ползване, като когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка, както и в този случай абонатът дължи
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства, (закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент. Следователно безспорно се установява, че
основанията за прекратяване на процесните договорите са регламентирани в
Приложенията към тях и Общите условия на ищцовото дружество, където е
предвидена възможност за едностранно прекратяване на облигационната
връзка от страна на мобилния оператор при виновно неизпълнение на
задълженията на абоната, в който случай последният дължи неустойка.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това
се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. В
конкретиката на казуса, за да възникне вземане за неустойка в полза на
мобилния оператор следва да са налице кумулативно следните предпоставки -
договорно неизпълнение от страна на абоната на задължението му да заплаща
стойността на ползваните услуги и прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги.
Прекратяването на действието на договора с едностранно
волеизявление от изправната страна - доставчик на електронни съобщителни
услуги преди изтичане на срока му представлява по същество разваляне на
договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е
виновно неизпълнение на задължение от страна на абоната. С оглед характера
на насрещните престации - за продължително изпълнение, развалянето на
договора има действие занапред. Неизпълнението на договорно задължение
по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането на
5
възникнали задължения през предварително определен срок, е основание за
развалянето му, според нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото
процесният договор е сключен в електронна форма, която съгласно чл. 3, ал. 2
ЗЕДЕУУ се приравнява на писмена форма, то и изявлението за
прекратяването му също следва да е в такава форма и с него следва да се даде
подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не са представени
доказателства договорът между страните да е прекратен по предвидения в
закона ред - едностранно, с писмено предизвестие от мобилния оператор,
отправено до абоната - ответник, поради виновно негово неизпълнение.
Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на
вземането за неустойка в полза на ищеца за вреди от прекратяване на
договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, доколкото
фактическият състав за възникване това право не е завършен. Ето защо,
предявеният иск в частта, с която се иска установяване на дължимост на
сумата от 584,07 лв., представляваща неустойки в размер на 3 стандартни
месечни такси, неустойки, представляващи отстъпки от цената на месечна
абонаментна такса, неустойки, представляващи отстъпки от цената на
устройствата и неустойка, представляваща обезщетение за обработка на
просрочени задължения, се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
Предвид изложеното, предявеният иск за главница следва да бъде
частично уважен за сумата в размер на 1748,28 лв., от която сумата от 438,22
лв., представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни
услуги и сумата от 1310,06 лв., представляваща неплатени суми за устройства
по договори за продажба на изплащане, а за разликата над уважената сума до
пълния предявен размер от 2332,35 лв. - главница, от която сумата от 584,07
лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната, съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
Падежите на задълженията по процесните 7 броя фактури са настъпили
съответно на 01.04.2021 г., на 02.05.2021 г., на 01.06.2021 г., на 01.07.2021 г.,
на 01.08.2021 г. на 01.09.2021 г. и на 28.09.2021 г., поради което на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 438,22 лв., представляваща неплатени суми
6
за ползвани електронни съобщителни услуги, считано от 02.04.2021 г. до
31.07.2023 г. /датата, предхождаща подаването на заявлението по ч. гр. д. №
3076/2023 г. по описа на СлРС/ в размер на 107,90 лв.
Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 1310,06 лв., представляваща неплатени суми за устройства по
договори за продажба на изплащане, считано от 02.04.2021 г. до 31.07.2023 г.
/датата, предхождаща подаването на заявлението по ч. гр. д. № 3076/2023 г.
по описа на СлРС/ в размер на 322,56 лв.
Ето защо, предявеният иск за обезщетение за забава също следва да
бъде частично уважен за сумата в размер на 430,46 лв., от които 107,90 лв.
върху сумата от 438,22 лв. и 322,56 лв. върху сумата от 1310,06 лв. за периода
от 02.04.2021 г. до 31.07.2023 г., съответно за разликата над уважената сума
до пълния предявен размер от 450,74 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в производството, съразмерно с
уважената част от исковете, а именно сумата от 1495,70 лв., от общо
направени разноски в размер на 1910,58 лв., от които 55,66 лв. заплатена
държавна такса и 526,98 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч. гр. д. № 3076/2023 г. по описа на РС - Сливен
и 55,66 лв. заплатена държавна такса в настоящото исково производство,
693,97 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство и
578,31 лв. заплатен депозит за особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. М. Б., ЕГН: **********, с
адрес ***** ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание
7
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от общо 1748,28 лв.
/хиляда седемстотин четиридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ -
главница, дължима за периода от 12.03.2021 г. до 28.09.2021 г.,
представляваща незаплатени задължения за електронни съобщителни услуги
и устройства на изплащане, предоставяни със системен партиден номер ***,
като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер ****,
от която сумата от 438,22 лв., представляваща неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги и сумата от 1310,06 лв., представляваща
неплатени суми за устройства по договори за продажба на изплащане, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2023 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1701 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.08.2023 г. по ч.
гр. д. № 3076/2023 г. по описа на СлРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
1748,28 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и осем лева и двадесет и осем
стотинки/ - главница до пълния предявен размер от 2332,35 лв. /две хиляди
триста тридесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ - главница, от която
сумата от 584,07 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване
на договора по вина на абоната, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. М. Б., ЕГН: **********, с
адрес *****, ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 430,46 лв.
/четиристотин и тридесет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху уважения размер на главницата за
периода от 02.04.2021 г. до 31.07.2023 г., за която сума е издадена Заповед №
1701 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.08.2023 г.
по ч. гр. д. № 3076/2023 г. по описа на СлРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
430,46 лв. /четиристотин и тридесет лева и четиридесет и шест стотинки/ до
пълния предявен размер от 450,74 лв. /четиристотин и петдесет лева и
седемдесет и четири стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. М. Б., ЕГН: **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1495,70 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и пет лева и
седемдесет стотинки/, представляваща направени разноски в общ размер в
исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 3076/2023
г. по описа на СлРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9