МОТИВИ
към Присъда №149/21.09.2018г. по НОХД №1168/2018г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу Е.Я.М. ЕГН: ********** – за това, че „през периода от месец Март 2017 г. до месец
Ноември 2017 г.(включително) в
гр.Плевен, като осъден да издържа свой
низходящ (с решение на РС-София по гр.д. № 17037/2013 г. и Определение на
РС-Плевен по гр.д.№ 1571/2017 г.) – малолетното си дете Е.Е.М., родена на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
– 9 /девет/ месечни вноски по 200 лв., общо издръжка в размер на 1800 лв. - престъпление по чл.183 ал.І от НК“
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа обвинението в частта за неизплатена издръжка за периода месец април
2017 година – месец октомври 2017 година включително и счита същото за доказано
по несъмнен начин, в очертаната част. Пледира на подсъдимия да бъде наложено справедливо
наказание, по преценка на Съда.
Подсъдимият Е.Я.М. се явява лично.
Признава се за виновен, като същевременно уточнява, че неизплащането на
издръжки през инкриминирания период се дължи на липсата на финансова
възможност. Дава обяснения в подкрепа на тази своя позиция, като наред с това
представя и писмени доказателства за извършени плащания по процесната издръжка.
Не заема изрична позиция по съществото на делото.
След щателно обсъждане на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Е.Я.М. е роден на ***г***, настоящ
адрес ***, живее в ***, ***, български гражданин, със средно образование, не
работи, разведен, неосъждан, ЕГН: **********.
С Решение по гр.дело №
17037/2013г. по описа на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданският брак между
подсъдимия Е.М. и свидетелката Я.Г. М. /В./ бил прекратен по взаимно съгласие.
Със същото Решение, упражняването на родителските права върху роденото през
брака дете – Е.Е.М. /родена на ***г./ било предоставено на свидетелката Я.В., а
подсъдимият М. се задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева на
малолетното си дете, чрез неговата майка, считано от 06.01.2014г. Решението
влязло в сила на същата дата.
С Определение по гр.д.№ 1571/2017
г. по описа на РС – ПЛЕВЕН била одобрена спогодба, по силата на която Е.Я.М. се
задължил да плаща на малолетното си дете Е.Е.М., чрез нейната майка – Я.Г.В., месечна издръжка в размер на 200
лв., считано от 06.03.2017 г. Определението влязло в сила на 29.05.2017г.
През периода месец март 2017г. –
месец ноември 2017г. включително, подсъдимият Е.М., изпитвайки определени
материални затруднения /които обаче не го поставяли в невъзможност да изпълнява
задължението си за издръжка/ на практика преустановил нейното плащане. Рядко
влизал в комуникация със свидетелката В., като й споделял, че е финансово
затруднен. За посочения период, спорадично изплащал известни парични суми на Я.В.,
без изрично да уточнява дали същите суми се отнасят за издръжка за определен
месец.
На 12.07.2017г. свидетелката В. ***
за обстоятелството, че Е.М. не изпълнява задължението за издръжка на
малолетната Е. М.. С постановление от 08.08.2017г. било образувано досъдебно
производство №Д – 1601/2017г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, в хода на което Е.М. бил
привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК.
Същевременно, по молба на Я.В.
било образувано изпълнително дело №20174430400629/04.08.2017г. по описа на
СЪДЕБНО-ИЗПЪЛНИТЕЛНА СЛУЖБА при РС – ПЛЕВЕН, по което бил наложен запор върху
вземания на подсъдимия М. от трудово възнаграждение, дължимо му от ***. Считано
от 23.11.2017г., в резултат на наложения запор, по изпълнителното дело
започнали да постъпват суми от по 200 лева месечно, с които парични суми
започнало погасяване на задълженията по изпълнителното дело, в съответствие с
реда, предвиден в чл.76 ЗЗД.
Така изложената фактическа
обстановка се приема от съда за доказана по убедителен начин и почива върху
следните събрани по делото доказателствени материали:
- обяснения на подсъдимия Е.М.,
дадени в хода на съдебното следствие;
- показания на свидетелката Я.Г.В.,
дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр.
ал. 1 т. 2 НПК;
- заверен препис на Решение по
гр.дело № 17037/2013г. по описа на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД и заверен препис на
Определение по гр.д.№ 1571/2017 г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/л.29 от ДП и л.24 –
27 от ДП/;
- справка за родствени връзки на Е.Я.М.
/л.12 от НОХД 138/2018г. по описа на РС - ПЛЕВЕН/;
- справка за събрани парични суми по
изпълнително дело №20174430400629/04.08.2017г. по описа на СЪДЕБНО-ИЗПЪЛНИТЕЛНА
СЛУЖБА при РС – ПЛЕВЕН /л.22 - 23 от делото/;
- писмени доказателства за извършени
плащания от страна на Е.М. в полза на Я.Г.В. /плик на л.26 от делото/, в т.ч.:
разписка за паричен превод в размер на 200 лева от 08.01.2018 година от
куриерска фирма „Еконт“ с подател Е.Я.М. и получател Я.Г.; разписка за паричен
превод за сумата от 120 лева от 18.05.2017 година от куриерска фирма „Еконт“ с
подател Е.Я.М. и получател Я.Г.; разписка от 12.06.2018 година за изпращане на
пари в брой – 200 лева от Е.М. на Я.В.; преводно нареждане от 23.11.2017 година
за сумата от 200 лева с основание: запор по дело № 20174430400629 с получател
Районен съд - Плевен; преводно нареждане от 21.12.2017 година за сумата от 200
лева с основание: запор по дело № 20174430400629 с получател Районен съд -
Плевен; преводно нареждане от 24.01.2018 година за сумата от 200 лева с
основание: запор по дело № 20174430400629 с получател Районен съд - Плевен;
преводно нареждане от 23.02.2018 година за сумата от 200 лева с основание:
запор по дело № 20174430400629 с получател Районен съд – Плевен, разписка от
„Изипей“ от 06.10.2017 година за изплатена сума от 150 лева на Я.В. с основание
- превод, разписка от „Изипей“ от 06.09.2017 година за изплатена сума в размер
на 200 лева на Я.В. с основание - превод, както и разписка от „Изипей“ от
01.08.2017 година за изплатена сума в размер на 100 лева на Я.Г.В. с основание –
превод;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, представени от ТД на
НАП – СОФИЯ, СДВР, АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БЮРО ПО ТРУДА – СОФИЯ,
ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ /л.30 – 32 от ДП, л.36 – 37 от ДП, л.15 – 16, л.20, л.39 от НОХД
138/2018г. по описа на РС - ПЛЕВЕН /;
- справка за съдимост /л.27 - 29 от
делото/.
От посочените по-горе
доказателствени източници следва по убедителен, безпротиворечив начин
фактическата обстановка, приета от Съда и изложена по-горе. В доказателствената
съвкупност липсват същински противоречия, които да налагат обсъждане в
съотвествие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Все пак, следва да бъдат отбелязани някои
особености на доказателствената съвкупност – по съображения за изчерпателност
на настоящия съдебен акт.
На първо място, съпоставката на
показанията на св.Я.В., дадени непосредствено пред съда и прочетени на
основание чл.281 НПК разкрива, че първите са значително по-общи в сравнение с
вторите, които на свой ред, детайлно поясняват периода, за който се твърди
неизпълнение на задължението за издръжка и поведението на подсъдимия в същия времеви
период. Съдът преценява като добронамерени и последователни както едните, така
и другите показания на свидетелката, но отдава
известно предпочитание на прочетените по реда на чл.281 НПК, още повече, че
самата Я.В. напълно се солидаризира с тях; свидетелката уточнява, че поради
изминалия период от време, спомените й към момента на съдебното следствие, не
са достатъчно ясни – обяснение, което Съдът приема като напълно достоверно.
На второ място, както беше
изложено и по-горе, през периода месец март 2017г. – месец ноември 2017г.
подсъдимият М. действително е изплатил парични суми на Я.В.. В този смисъл са
както нейните показания, така и част от представените писмени доказателства по
делото, в т.ч. - разписка за паричен превод за сумата от 120 лева от 18.05.2017
година от куриерска фирма „Еконт“ с подател Е.Я.М. и получател Я.Г., преводно
нареждане от 23.11.2017 година за сумата от 200 лева с основание: запор по дело
№ 20174430400629 с получател Районен съд – Плевен, разписка от „Изипей“ от
06.10.2017 година за изплатена сума от 150 лева на Я.В. с основание - превод,
разписка от „Изипей“ от 06.09.2017 година за изплатена сума в размер на 200
лева на Я.В. с основание - превод, както и разписка от „Изипей“ от 01.08.2017
година за изплатена сума в размер на 100 лева на Я.Г.В. с основание – превод. Тези
парични суми обаче не могат да бъдат приети като предназначени за текущото
изпълнение на издръжката на малолетната Е. М.. Това е така, защото от една
страна, в представените документи липсва надлежно посочване, че паричната сума
се изплаща на основание издръжка, а от друга – между свидетелката В. и
подсъдимия М. са налице и стари задължения, предхождащи периода месец март 2017г. – месец ноември
2017г., т.е. коментираните парични суми са изплащани именно на това основание и
не могат да бъдат взети предвид като суми, предназначени за процесната
издръжка, при това – за съответния й текущ месец.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Е.Я.М.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.183 ал.1 НК - през
периода от месец Март 2017 г. до месец Ноември 2017 г. (включително) в гр.Плевен, като осъден да издържа свой
низходящ (Решение от 06.01.2014г. по гр.д. № 17037/2013 г. по описа на РС -
София и Определение от 29.05.2017г. по гр.д.№ 1571/2017 г. по описа на
РС-Плевен) – малолетното си дете Е.Е.М., родена на ***г., не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – две
месечни вноски от по 100 лева всяка и седем месечни вноски от по 200 лева всяка
или всичко в общ размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 183 ал.1 се изразява в бездействие – противоправно
въздържане от изпълнението на задължение за даване на издръжка, постановено с
влязъл в сила съдебен акт, за две или повече месечни вноски. Поведението на
подсъдимия е било именно такова, като в периода от месец март 2017 г. до месец ноември
2017 г. (включително) в гр.ПЛЕВЕН не
изпълнил нито една месечна вноска от дължимите през този период общо девет
месечни вноски. Две от вноските – за месеците март и април 2017г. са били дължими
въз основа на Решение от 06.01.2014г. по гр.д. № 17037/2013 г. по описа на РС –
София, съобразно което размерът на дължимата вноска възлиза на 100 лева
месечно. Считано от 29.05.2017г. обаче е в сила Определение от 29.05.2017г. по
гр.д.№ 1571/2017 г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, съобразно което размерът на
дължимата вноска по издръжката възлиза на 200 лева месечно. В гражданскоправен
аспект, споменатото Определение има обратна сила по отношение на размера на
издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба по делото –
06.03.2017г.; в наказателноправен аспект обаче, подобно обратно действие е
недопустимо и същото не може да обуславя наказателна отговорност. Ето защо, на
плоскостта на обективната съставомерност се налага да бъде подчертано, че макар
и процесната издръжка да се явява неизпълнена за месеците март и април 2017г.,
то дължимият й размер в контекста на престъплението по чл.183 ал.1 НК е 100,
вместо – 200 лева, в какъвто смисъл е повдигнатото спрямо Е.М. обвинение.
Тези факти и обстоятелства се
установяват пряко от обясненията на подсъдимия М. и показанията на свидетелката
Я.В., а косвено - от заверените преписи на Решение по гр.дело № 17037/2013г. по
описа на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД и Определение по гр.д.№ 1571/2017 г. по описа на
РС – ПЛЕВЕН, справка за събрани парични суми по изпълнително дело
№20174430400629/04.08.2017г. по описа на СЪДЕБНО-ИЗПЪЛНИТЕЛНА СЛУЖБА при РС –
ПЛЕВЕН, писмени доказателства за извършени плащания от страна на Е.М. в полза
на Я.Г.В. /плик на л.26 от делото/.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици – неплащане на
повече от две месечни вноски по издръжката - и е целял тяхното настъпване. В
този смисъл, неговото поведение е било „съзнателно“ по смисъла на чл.183 ал.1 НК като следва да бъде подчертано, че за подсъдимия не са били налице пречки от
такова естество, че да е налице пълна обективна невъзможност да изплаща
вноските по издръжката на Е.Е.М.. Съвкупната преценка на представените /и
изброени по-горе/ писмени доказателства за имотно състояние и трудова ангажираност
на подсъдимия идва да покаже, че макар да е бил в материална затрудненост, през
инкриминирания период подсъдимият все пак е бил трудово ангажиран във ***;
налице са и данни за наличието на движимо имущество /МПС/ и недвижимо имущество
в гр.СОФИЯ. В този смисъл Съдът приема, че през инкриминирания период
подсъдимият, макар и със затруднения, е имал възможност да изплаща дължимата
издръжка, т.е. неизпълнението е „съзнателно“ по смисъла на чл.183 ал.1 НК.
Въз основа на тези доводи Съдът
съобрази, че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение е доказано по несъмнен
начин както от обективна, така и от субективна страна в очертаната по – горе
част. Е.Я.М. следва да бъде признат за виновен именно в тези граници, като бъде
оправдан в частта на обвинението за дължими месечни вноски за месеците март
2017 година и април 2017 година в размер на по 200 лева всяка от тях.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.183 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е ниска:
предвидено е алтернативно налагане на наказание лишаване от свобода до една
година или пробация.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Е.М., следваща от представената справка за съдимост, е относително
ниска. Към инкриминирания период, същият е осъждан двукратно – по НОХД
№3956/2008г. по описа на СРС и по НОХД №12708/2009г. по описа на СРС. И за
двете осъждания обаче, видно от представената по делото справка /л.18 от НОХД
138/2018г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/ наказанията са изтърпяни, като към
07.04.2014г. М. е бил реабилитиран на основание чл.88а ал.4 вр.ал.1 вр.чл.82
ал.1 т.5 НК, т.е. към момента на извършване на процесното престъпление,
подсъдимият се явява неосъждан. Същевременно, споменатите осъждания, в
качеството на характеристични данни, следва да бъдат взети предвид и в този
смисъл следва да се приеме, че личността на М. се отличава с известна степен на
обществена опасност.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид:
-
направеното самопризнание и дадените в негова подкрепа обяснения;
-
затрудненото материално положение през инкриминирания период.
Не се събраха доказателства за
обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, при ниска обществена опасност на деянието и относително
ниска – на дееца. Не са налице многобройни или изключително по характера си,
смекчаващи отговорността обстоятелства, т.е. не са налице условията за
определяне вида и размера на наказанието при условията на чл.55 НК. На следващо
място Съдът намира, че като по – подходящо наказание от двете алтернативно
предвидени в чл.183 ал.1 НК – лишаване от свобода и пробация - се явява
наказанието пробация, като предвид естеството на смекчаващите отговорността
обстоятелства Съдът преценява, същото наказание следва да бъде по двете
задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.4 НК в размер, който да се
доближава до минимума, предвиден в чл.42а ал.3 т.1 НК; този размер обаче не
може да бъде в самия минимум, предвид споменатата лична обществена опасност на
дееца и големия брой неизплатени месечни вноски по издръжката - общо девет.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимия Е.Я.М. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че през
периода от месец Март 2017 г. до месец Ноември 2017 г. (включително) в гр.Плевен, като осъден да издържа свой
низходящ (Решение от 06.01.2014г. по гр.д. № 17037/2013 г. по описа на РС -
София и Определение от 29.05.2017г. по гр.д.№ 1571/2017 г. по описа на
РС-Плевен) – малолетното си дете Е.Е.М., родена на ***г., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно –
две месечни вноски от по 100 лева всяка и седем месечни вноски от по 200 лева
всяка или всичко в общ размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева, поради което
и на основание чл. 183 ал. 1 във вр.чл.54 НК го осъди на ПРОБАЦИЯ при следния
вид и размер на пробационните мерки:
-
по чл. 42а ал.2 т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес *** –
за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при периодичност - ДВА пъти седмично;
-
по чл.42а ал.2 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител - за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.304 НПК Съдът
оправда подсъдимия Е.Я.М., ЕГН: ********** в частта на обвинението за дължими
месечни вноски за месеците март 2017 година и април 2017 година в размер на по
200 лева всяка от тях.
Така определеното и наложено
наказание Съдът приема за съответстващо на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчнио по своя вид и размер, щото да
способства за поправянето и превъзпитанието на Е.М.. Наред с това, изпълнени се
явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да бъде съответно на извършеното престъпление.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :