НОХД № 776/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия С. е. Ч. ***, е за престъпления, както
следва:
- по чл.343б ал.1 от НК, а именно за това, на 22.05.2020год. в с.Г. общ.
Пазарджик, на ул. „1-ва“ пред №117, е управлявал МПС-лек автомобил „*** “ с ДК
№ *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,45 на
хиляда, установена по надлежния ред съгласно Наредба №1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози - с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабр. №ARDM0195;
- по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за
това, че на 22.05.2020год. в с.Г. общ. Пазарджик, на ул. „1-ва“ пред №117,
съзнателно се е ползвал от неистински официални документи - СУМПС №********* и
контролен талон към него с бланков № 0685742, на които е бил придаден вид, че
са издадени от МВР гр.Пазарджик на негово име, като ги е представил пред А.Б. -
полицейски служител в РУ на МВР-Пазарджик, за да докаже, че притежава
правоспособност за управление на МПС, като от него за самото съставяне на
документите не може да се търси наказателна отговорност.
Производството пред първата инстанция
е по реда на глава ХХІV от НПК- „Бързо производство“.
Подс. Ч. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен по
повдигнатото обвинение и дава кратки обяснения. Изразява съжаление за стореното
и моли съда за справедлива присъда.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подс. Ч. за виновен, като предлага да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода и за двете престъпления, като за това по чл.343б ал.1 от НК
и кумулативно предвиденото наказание глоба, като размерът на наказанията бъде
съобразен със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 22.05.2020 г. свидетелите И.Я. и А.Б.- полицейски
служители в РУ- Пазарджик, при ОДМВР- Пазарджик, група ООР, били на работа
нощно дежурство. Били разпределени в с. Г., обл. Пазарджишка, като се намирали
на установъчен пункт на ул. „Първа“, на около 150 метра от бензиностанцията в
селото. Около 20,10 часа св. Я. забелязал лек автомобил, който се движел по
улицата криволичейки и навлязъл в бензиностанцията. Поради тази причина той и
колегата му решили да извършат проверка на водача. На излизане от
бензиностанцията, пред № 117 на ул. „Първа“ те спрели за проверка въпросния
автомобил- „*** “ с ДК №***. При проверката полицаите установили, че водач на
автомобила е подс. С.Ч.. Последният бил във видимо нетрезво състояние, говорел
бавно и завалял говора. Поради тази причина за съдействие бил извикан патрул на
Сектор ПП. На подсъдимия били изискани документи на водача и на управляваното
МПС. Подс. Ч. представил на св. Б. поисканите документи, сред които и СУМПС с
№********* и контролен талон към него с бл. №0685742, на които бил придаден
вид, че са издадени от МВР гр. Пазарджик на негово име. Св. Б. се усъмнил в
истинността на представените СУМПС и КТ, поради което извършил справка чрез ОДЧ
по отношение на правоспособността на водача. Така установил, че подс. Ч. е
неправоспособен водач и че не му е издавано СУМПС.
На мястото на проверката пристигнал автопатрул на
Сектор ПП, в чиито състав бил св. В.Р.. Последният извършил проба на водача с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510” с фабр.№ ARDM 0195. Уредът отчел 2,45 промила алкохол в издишания от
подс. Ч. въздух. Показанията на техническото средство били показани на
подсъдимия и той не възразил срещу така отчетената стойност. Пред свидетелите Я.,
Б. и Р. подс. Ч. признал, че по-рано е употребил алкохол първо бира, а после и
ракия. Св. Р. също извършил проверка чрез система РСОД на водача и констатирал,
че Ч. е неправоспособен водач и че не му е издавано СУМПС и КТ към него.
Подсъдимият бил запитан от полицейските служители как се е сдобил с
представените документи, като Ч. заявил, че е закупил СУМПС и КТ към него от
непознато лице в от гр. Кърджали за сумата от 1 лева. Той предал доброволно
посочените документи, за което бил съставен Протокол за доброволно предаване.
На подс. Ч. св. Р. съставил АУАН серия АА с бл.№524269
от 22.05.2020 г. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който той подписал без
възражения (л.6а от БП). Съставен му бил и Талон за изследване с бл. №0060608
(л.9 от БП), който той подписал и получил, след което бил откаран до МБАЛ
гр.Пазарджик, където отказал да даде кръв за изследване, което обстоятелство
било удостоверено от дежурния лекар в СО върху Протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (л.12-13 от БП). След това подс. Ч. бил
задържан с полицейска заповед за 24 часа в поделенията на МВР.
По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно производство.
От приложените по делото разпечатка от техническо средство (л.10 от БП) се
установява, че техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инв. № ARDM 0195 е калибровано на 18.05.2020 г. и е технически изправно към датата на
извършената проверка. Извършеният тест със същото на подс. Ч. е установил
концентрация на алкохол в издишвания въздух 2,45 на хиляда.
От заключението на назначената в хода на ДП техническа
експертиза, изслушана в съдебно заседание, което съдът цени като обективно и
обосновано, се установява, че изследваните СУМПС №********* и контролен талон
към него с № 0685742, представляват неистински документи, тъй като не са
издадени от официален орган. СУМПС е подправено, чрез разлепване на
ламинираното фолио на оригинално СУМПС, заличаване на оригиналните данни по
химичен път и залепване на друго ламинирано фолио, върху което предварително с
лазерен принтер по огледален способ са отпечатани други данни, в това число и
тези на подсъдимия.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
обясненията на подс. Ч., показания на свидетелите И.Я. и В.Р., дадени в съдебно
заседание, както и въз основа на приобщените чрез прочитането им на основание
чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК показания на св. А.Б., заключението на техническата
експертиза, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Я., Р.
и Б., които по убедителен начин сочат, че подс. Ч. е бил водач на процесният
лек автомобил. Пред свидетелите подсъдимият е заявил че е употребил алкохол,
по-рано същия ден, като е посочил и неговия вид. Подсъдимият е представил на
св. Б. в присъствието на другите двама свидетели и инкриминираните СУМПС и КТ,
като след като е било установено от полицаите, че той е неправоспособен водач,
е признал пред тях, че тези документи е закупил от непознато лице. И тримата
свидетели са категорични, че водачът е лъхал на алкохол, завалял е говора и е
говорел бавно и на места неразбираемо. И тримата свидетели са категорични, че
уредът е отчел висока концентрация на алкохол в издишвания от Ч. въздух, като
макар и свидетелите Р. и Я. да не си спомниха точната стойност, бяха
категорични, че концентрацията е била над 1,2 на хиляда. Всички тези обстоятелства
не се отричат и от подс. Ч..
От анализа на горните доказателства безспорно се установява, че
на инкриминираната дата подс. Ч. е управлявал лек автомобил „***“ с ДК№ ***, по ул. „Първа“ в с. Г., т.е. налице е единият от елементите на състава на престъплението по чл.343б ал.1
от НК.
На следващо място законът изисква не само управление
на МПС, но и това да е станало след употребата на алкохол и точно определена
величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца-
над 1,2 промила, очертаваща наказателната му отговорност. Безспорно от
събраните гласни доказателства се доказа, че подсъдимият е употребил алкохол,
като количеството в кръвта му, установено по надлежния ред с техническо
средство и е 2,45 на хиляда. Точната концентрация на алкохола е установена по
несъмнен начин с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение
е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в
релевантното количество от над 1,2 на хиляда, е този по Наредба № 1/2017 г. и в
случая специалните правила са изцяло съобразени. С оглед изложеното, установен
без съмнение в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния съд, е
фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело
до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от
закона, визирана в разпоредбата на чл.343б от НК, а именно 2,45 на хиляда, т.е.
налице е и другият елемент от обективна страна на посоченото престъпление.
В този смисъл авторството на деянието и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Безспорно се установи също така по делото от всички гласни и писмени
доказателства, че представените при проверката на полицейския служител св. Б.
инкриминирани СУМПС и КТ от подсъдимия са неистински документи. Несъмнено е, че
представяйки ги подс. Ч. си е служел с тях и то съзнателно, доколкото е бил
наясно, че е неправоспособен водач и че тези документи не са издадени от
официален орган, а са му предоставени от непознато лице срещу парична сума. За
съставянето на тези документи на подсъдимия не може да се търси наказателна
отговорност, тъй като липсват доказателства той да е изготвил същите. Напротив
събрани са такива, че тези документи са съставени от друго неустановено по
делото лице.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. С.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 22.05.2020г.
в село Г., общ.Пазарджик, на ул.1-ва, пред №117, е управлявал МПС – лек
автомобил „***“ с ДК№***с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно 2,45 на хиляда, установена по надлежния ред, съгласно Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ ARDM 0195.
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна и престъпния състав на чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на същата дата и място, съзнателно се е ползвал от неистински
официални документи - СУМПС № *********
и контролен талон към него с бланков № 0685742, на които е бил придаден вид, че
са издадени от МВР гр.Пазарджик на негово име, като ги е представил пред А.Б. –
полицейски служител на РУ на МВР-Пазарджик, за да докаже, че притежава
правоспособност за управление на МПС, като от него за самото съставяне на
документите не може да се търси наказателна отговорност.
И двете престъпления са осъществени при форма на вина
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият е изпил определено количество алкохол преди да се
качи в автомобила същата вечер и въпреки това се е качил да управлява МПС. Във
волево отношение подс. Ч. е желаел да управлява МПС. Същевременно е съзнавал,
че е неправоспособен водач, че не са му издавани СУМПС и КТ към него от
официален орган, като се е сдобил с неистинските документи от непознато лице и
въпреки това се е ползвал от тези документи, чрез представянето им на
полицейски служител при извършената му проверка, за да удостовери, че има
нужната правоспособност.
Подбудите за извършване на престъпленията очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред.
При определяне вида и размера на наказанията, които
следва да бъдат наложени на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самият деец е личност с ниска степен на обществена
опасност. Не е осъждан и не са налице негативни характеристични данни. Трудово
ангажиран е и до момента не е санкциониран по адм. ред за нарушения на ЗДвП.
В конкретния случай обществената опасност на деянието
съдът прецени като висока. Касае се за престъпления,
едното от които е пряко свързано с безопасността на движението по пътищата,
живота и здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и
минувачи. Подобен тип престъпни посегателства много често
завършват с тежки последици за невинни членове на обществото, нерядко дори с
фатален край, още повече, че е извършено в тъмната част на денонощието, в
населено място и с оглед твърде високата концентрация на алкохол в кръвта.
Другото- засяга обществените отношения
свързани правилното функциониране на държавния и обществения апарат и
по-конкретно документооборота.
Като смекчаващи обстоятелства на подсъдимия се
отчетоха чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата му
ангажираност, оказаното съдействие на контролните и разследващите органи,
направените самопризнания и изказано искрено съжаление за стореното и необременения
му статус като водач.
Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха изключително
високата концентрация на алкохол в кръвта, обстоятелството, че е
неправоспособен водач, това че са ползвани да официални документа.
При тези данни съдът намери, че са по отношение на
извършеното по чл.343б ал.1 от НК престъпление са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, подробно изброени по-горе, при наличието на които
и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С
оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1, като за определяне
размера на глобата съобрази и ал.2 на същата разпоредба, като определи
наказанието лишаване от свобода и глоба под минимума предвиден в закона и осъди
подсъдимия Ч. на шест месеца лишаване от свобода и наложи кумулативно
предвиденото наказание „глоба” в размер на 100 лева, като съобрази тежкото
семейно, материално и финансово състояние на подсъдимия.
На подсъдимия не се наложи кумулативно предвиденото по
чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС, предвид
обстоятелството, че същият е неправоспособен водач и не притежава това право,
поради което и не може да бъде лишен от същото.
По отношение на извършеното престъпление по чл.316 във
вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК съдът съобрази смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства и определи наказанието при условията на чл.54 от НК, като
даде превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложи на подсъдимия
наказание 10 месеца лишаване от свобода.
Така определените по вид и размер наказания за всяко едно от
престъпленията, съдът намери за справедливи и съответни на тежестта на
извършеното от подсъдимия, като са от естество да изпълнят предвидените от
законодателя в чл.36 от НК цели, да окажат своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияят предупредително върху останалите членове на
обществото.
Двете престъпления са били извършени от подсъдимия при
условията на реална съвкупност, с оглед на което и на основание чл.23 ал. 1 от НК съдът определи и наложи едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Ч. в
размер на десет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.2 от НК съдът присъедини изцяло
към така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода наказанието
глоба в размер на 100 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки за това, не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три
години.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
Съдът постанови веществените
доказателства СУМПС №********* и контролен талон с бланков номер 0685742 на
името на С.Ч., находящи се на л.25 от ДП, да се отнемат в полза на държавата и
след влизане на присъдата в сила да се изпратят на началника на Сектор ПП при
ОДМВР-Пазарджик на разпореждане, във връзка с правомощията му по Наредба №
І-157/01.10.2002 г. за условията и реда
за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия С.Ч. да заплати по сметка на ОД на МВР- Пазарджик сторените по
делото разноски в размер на 181,04 лева, както и 20 лева съдебно-деловодни
разноски, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд Пазарджик.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: