Р Е Ш Е Н И Е №
29.03.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №436 по
описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №90 от 02.11.2020г., постановено
по анд №323/2020г., РС Чирпан отменил електронен фиш серия К №3438338 на ОДМВР
Стара Загора.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно-наказаният, който чрез процесуален
представител, го обжалва в срок с твърдения, че същото било незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния
закон.
Според
касаторът, РС, за да отмени ЕФ приел, че пред него не били представени
доказателства за влизане в сила на заповед на АПИ, която обаче изобщо не била
описана във фиша. По този начин въззивният съд постановил своето решение в
противоречие с практиката на Административен съд Стара Загора. По това
съображение се иска отмяна на решението на РС и постановяване на друго,
потвърждаващо ЕФ.
В
заключение се сочи, че ако другата страна претендира разноски за адвокат, то
същите да се намалят до минимално предвидения размер, съобразно чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът,
редовно призован за с.з., не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касация, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Не взема
становище по касационната жалба.
ОП
Стара Загора, представлява от прокурор Арабаджиков, дава заключение за
неоснователността на касационната жалба и за правилност на въззивното решение.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото
си същата е неоснователна.
За да отмени процесния пред него ЕФ,
приел, че Р. И.-Б. в качеството й на законен представител на „Веникс-БГ”ЕООД,
била санкционирана на осн. чл.189, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДвП, установено и заснето с АТТС, за това, че на 02.03.2020г. в
12.49 часа по АМ Тракия в посока към гр.Бургас при ограничение от 90 км.ч.,
въведено със знак В 26 управлявала товарен автомобил със скорост от 141 км./ч,
при отчетен толеранс от 3 км./ч., т.е. с превишение на разрешената скорост от
над 50 км./ч. Нарушението било заснето с мобилна радарна система № TRF1-M-572. РС приел още от фактическа страна,
че на инкриминираната дата на АМ Тракия при км. 170 в посока към гр. Бургас,
било въведено ограничение на скоростта от 90 км./ч. със Заповед №
РД-11-1193/30.09.2019г. на АПИ.
От правна страна въззивният съд посочил,
че изцяло в тежест на АНО било да докаже влизането в сила на въпросната
заповед, която касаела въвеждане на ограничение на скоростта на движение в
посочения участък от АМ Тракия, но представените доказателства пред съда не
установявали релевантните за спора факти, а това водело до недоказаност на
административно-наказателното обвинение. Според РС не били представени и
доказателства за законосъобразно проведена процедура по въвеждане на
ограничението на пътния участък и в частност на чл.79, вр. с Приложение 16 от
Наредба № 18/2001г. за сигнализиране на пътищата с пътни знаци.
На следващо място и от представените от
производителя на мобилната радарна система справка се установило, че точката с посочените
в клипа географски координати се намирала по пряка линия перпендикулярно на
около 1150м. от най близката точка на АМ Тракия и от нея било невъзможно използваното
АТТС да измери скоростта на МПС, което се движи по АМ. При така приетото,
въззивният съд извел извод и за недоказаност на административно наказателното
обвинение и че не бил спазен чл.8 от Наредба № 8121з-532/2015г.
На трето място въззивният съд посочил, че
от данните за първоначалната регистрация на процесното МПС, с което било
извършено нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП, се установявали трима
собственици, две ЮЛ и едно ФЛ. РС посочил, че когато нарушението за скорост се
извършвало с автомобил, собствен на ЮЛ, то съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
административното наказание се налагало на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, като лице, на което било предоставено управлението на
превозното средство. Според въззивния съдебен състав доколкото с ЕФ се
вменявало определено административно нарушение на определени лица, то следвало
да бъдат посочени достатъчно ясно и точно всички обективни и субективни
признаци на извършеното нарушение, в това число и доказателства за автора на
деянието, а такива в конкретния случай не били ангажирани пред съда.
Касационната инстанция намира решението за
постановено при правилно приложение на закона и наведеното касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не се установява да е налице. Що се отнася до довода
за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото същият по никакъв
начин не се обосновава с конкретни съображения, то не следва да се обсъжда, а и
касационната инстанция не намира да има допуснати такива по см., вложен в
разпоредбата на чл.348, ал.3 от НПК.
Касационната инстанция споделя извода на
въззивния съд, че в конкретния случай АНО не удостоверява по несъмнен начин, че
претендираното нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП следва да се вмени
на законния представляващ на „Веникс-БГ”ЕООД. Както сочи в решението си
съставът на РС Чирпан, от представените пред него писмени доказателства се
удостоверява, че процесното МПС е съсобствено между три лица, две ЮЛ и едно ФЛ,
но няма безспорни доказателства на инкриминараната дата, място и част кой
управлява въпросния автомобил и дали действително наказаното лице, макар и в
качеството й на Управител на едно от ЮЛ, съсобственик на автомобила, следва да
понася съотв. административно-наказателна отговорност. При това положение се
явява правилно изграден изводът на първоинстанционния съдебен състав, че
авторството на претендираното нарушение не се удостоверява по безспорен начин от
страната, която носи тежестта да доказва това обстоятелство-
административно-наказващия орган.
Споделя се и извода на РС за недоказаност
и от обективна страна на претендираното нарушение с довода, че при така
посочените в приложения снимков материал-клип, който съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство за обстоятелствата, които удостоверява, координати
технически е невъзможно позиционирано при тях АТТС да заснеме и измери
скоростта на движение на МПС, движещо се по АМ Тракия. В този смисъл остава не
доказано по несъмнен начин, че използваното АТТС при така посочените от самия
орган координати на неговото разполагане действително е била възможно да
заснема движението на конретното МПС по АМ Тракия и в частност при км. 170 от
нея.
Тези доводи на РС са достатъчни да се приеме
за правилно изведен крайният правен извод на въззивния съд, че процесният ЕФ
следва да се отмени, поради недоказаност на съставомерни от обективна и субективна страна обстоятелства
по извършване на конкретното нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
Ответникът по касация не претендира
разноски, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №90/02.11.2020г., постановено по анд №323/2020г.
по описа на РС Чирпан.
Настоящото е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.