РЕШЕНИЕ
№ 3437
гр. Варна, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110113893 по описа за 2022 година
Предявен е иск от "В. и К. - В" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу И. К. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, за приемане за установено спрямо ищеца, че
ответникът му дължи следните суми: 1125.07 лв. /хиляда сто двадесет и пет
лева и 0.07 ст./, главница за периода от 15.07.2019 г. до 13.07.2022 г.,
представляваща незаплатена сума за ползвани и незаплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № ***, за което са издадени фактури за периода от
16.08.2019г. до 18.07.2022 г., за обект-имот, находящ се в: гр. ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 156.76 лв. /сто петдесет и шест лева и 0.76 ст./,
представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2019г. до 05.08.2022г.
Твърди се в исковата молба, че в периода от 15.07.2019 г. до 13.07.2022
г., ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е
ползвал по партида с абонатен № ***, за обект - имот, находящ се в гр. ***,
но не е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5, т. 6 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите били длъжни
да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На основание чл.33, ал.2 от ОУ,
дължимите суми за ползвани ВиК услуги, следвало да се заплащат в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на
задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било
образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 10708/2022г. по описа на
ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице
1
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът
се оспорва, като неоснователен. Твърди се, че притжава имота-обект на
потребление в съсобственост с други лица - М.В.В. и И.В.В.. Оспорва
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като
навежда доводи за липса на писмен договор за предоставяне на ВиК услуги.
Счита за неприложими ОУ на ищцовото дружество и Наредба 4 от 2004г. Не
са изпълнени изискванията на чл.59, ал.3 от ОУ Оспорва претендираните
количества вода да са от редовен отчет. Твърди, че ответникът не е спазил
предвидените в ОУ процедури по отчитане на водомера. Оспорва, че ищецът
е доставил, а ответникът потребил соченото количество ВиК услуги.
Възразява, че претендираните вземания са погасени по давност. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№10708/2022г. на
ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от „В. и К. - В" ООД
с ЕИК *** заявление от 09.08.2022г. срещу И. К. К., ЕГН ********** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за незаплатени суми за
ползвани ВИК услуги по партида с абонатен № ***.
Срещу издадената по делото Заповед за изпълнение № 5251/10.08.2022г.
е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което обуславя и правния
интерес от водене на настоящите искове.
Представена е като доказателство по делото Справка за недобора на
частен абонат № *** до 05.08.2022г., издадена от "В. и К." ООД.
Представена по делото е и Справка за Партида с абонатен № *** за
водомер № *** с потребител А.Д. К., явяваща се наследодател на ответника
И. К. К., видно от приобщено по делото удостоверение за наследници от
26.08.2020г.
От представеното по делото заявление за прехвърляне на партида №:
***/26.04.2020г. се установява, че партидата, по която се води отчет за
ползвани ВиК услуги за обект с адрес: гр. *** е прехвърлена на ответника И.
К. К..
От представения по делото констативен протокол Акт ***, том ***, рег.
№ ***/06.02.2018г., съставен на 06.02.2018г. в кантората на нотариус Р.К.,
рег. № *** се установява, че на въпросната дата при нотариуса са се явили
ответникът И. К. К., М.В.В. и И.В.В. /наследници на А.Д. К./ за уреждане на
имуществените си взаимоотношения по повод откритото наследство.
Съгласие по отношение на продажбата на общия апартамент, намиращ се в
гр. *** не се е постигнало, като изрично в констативния протокол е записано,
че от същата дата – 06.02.2018г. И. К. е заявила, че няма да предоставя достъп
до апартамента на останалите наследници, с което се установява, че считано
от тази дата, именно ответникът е ползвател на процесния имот.
Представи са Протоколи за неосигурен достъп от 13.12.2018г.,
14.11.2019г. и 17.05.2021г., от които се установява че потребителят К.
2
нарушава разпоредбите на чл. 24 ОУ неосигурявайки достъп на длъжностните
лица за отчитане на водомера на адреса.
Приети са като доказателства по делото ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор на "В. и К.-Варна" ООД, както и
решения на ДКЕВР от 28.12.2018г.; 23.12.2019г.; 30.12.2020г. за
ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В. и К.-Варна" ООД.
От заключението на вещите лица по назначената по делото комплексна
съдебно – счетоводна и техническа експертиза се установява, че по справка за
недобора на частен абонат № *** незаплатените суми за ВиК услуге са за
периода от 15.07.2019г. до 13.07.2022г. по начислени суми по фактури,
издадени в периода 16.08.2019г. – 18.07.2022г., като общият им размер
възлиза на 1125.07 лв., а общият размер на лихвата с падеж до 05.08.2022г.
възлиза на 158.93 лв. По счетоводни данни от системата на ВиК оператора се
установява, че ответникът не е заплащал претендираните процесни суми.
Вещите лица изрично излагат, че показанията на водомера на ап. 71 не са за
реално отчетени кубици, а служебно начислени по 9 куб./м. вода. Последното
отчетено показание на водомера от редовен отчет е на 14.04.2016г. – 2365 м2.
Отчетеното показание на водомера на 23.05.2023г. е 3099 м2
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе
да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си
на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже
извършено плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя
възражения, че същият не дължи претендираните суми.
Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на „В. и К." ООД, гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК
услуги" по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. и К."
ООД - Варна.
От представената Справка по партида на имота е видно, че като
потребител е записан наследодателя на ответника – А.Д. К., а от приобщеното
към доказателствения материал по делото заявление за прехвърляне на
партида се установява, че от 26.08.2020г. партидата е с нов титуляр, а именно
ответникът по делото. Въпросното обстоятелство следва по време изготвения
3
в кантората на нотариус Р.К., рег. № 212 консативен протокол, обективиран в
Акт***, том 1, рег. № ***/06.02.2018г., в който ответникът е изразил волята
си пред останалите сънаследници, притежаващи дял в процесния имот, че
последните няма да бъдат допускани до имота. Соченото обстоятелство води
до извода, че единствен ползвател на процесния имот, за който са начислени
служебно кубици вода от кумуналния оператор поради неосигурен достъп до
имота, е именно ответникът К..
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото
е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови
нужди до потребител - ползвател на жилище.
Претенцията на ищеца е основателна, тъй като както бе изложено от
вещите лица, за процесния период е начислена служебна консумация,
предвид липсата на осигурен достъп до имота. Доказателство за това
обстоятелство са съставените от служители на ВиК оператори протоколи от
12.12.2018г., 14.11.2019г. и 17.05.2021г. за извършени посещения на адреса и
неосигурен достъп.
Присъствието на потребителя или на негов представител при
извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.7 от Общите
условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при
отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание,
което ще послужи за определяне на дължимите суми.
На основание чл.24, ал.3 и ал.4 от Общите условия при невъзможност за
отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора извършване
на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от 1 год. от
последното отчитане.
На доказване подлежат предпоставките за служебно начисляване на
количества изразходвана вода по правилата на чл. 35 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. на МРРБ. В случая обстоятелствата относно неосигурения достъп
до обекта на потребление за редовен отчет съдът приема за установени от
съвкупната преценка на събраните доказателства, в това число и от
съставените констативни протоколи, при спазване на изискванията на чл. 35,
ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Същевременно не се установява
изпълнение на вмененото задължение на потребителя по чл. 35, ал. 4 от
Наредбата, в срок не по - дълъг от една година от последния редовен отчет да
уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на
отчитането. Потребителят не е потърсил служители на оператора за
извършване на редовен отчет. Няма и данни за инициирана процедура по
Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ за оспорване на служебно начислените
количества изразходвана вода.
Предявеният иск за главница е основателен в заявения размер,
установен и от вещите лица. Ответникът дължи и законната лихва върху
съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 09.08.2022 г., до
окончателното му изплащане.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на
ищеца за лихва за забава върху горното задължение.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
4
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна" ООД, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е
изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по
издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок
от издаване на съответната фактура. Съобразно заключението на вещото лице,
обезщетението за забава възлиза на 158.93 лева. Претенцията следва да бъде
уважена в заявения с исковата молба размер от 156.76 лв., с оглед липсата на
предприето изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК.
Относно релевираното от ответника възражение за изтекла давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
год. по тълк.д. № 3/2011 год., понятието „периодично плащане” по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги, които се покриват от понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и
вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност.
Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо.
Така, задължението в общ размер 1125.07 лева по фактури за процесния
период 16.08.2019г. - 18.07.2022г. към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 09.08.2022г. не се явява погасено по
давност. Не е погасено и задължението за обезщетение за забава върху тази
главница, претендирано в общ размер от 156.76 лв..
Относно разноските:
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на заповедното и
настоящето производство в доказаните им параметри и съобразно
претендирания и уважения размер на исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. В настоящото производство предвид предявяване на исковата претенция
само за част от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение,
съразмерно на установената с иска по чл. 422 ГПК искова претенция следва
да бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски за
държавна такса и юрисконулско възнаграждение, които след аритметично
изчисление възлизат на 52.37 лв. В исковото производство следва да бъдат
присъдени пълния размер от претендирани разноски, от които 52.04 лв.
доплатена държавна такса, 300 лв. за възнаграждения за вещи лица и 100 лв.
юрисконсулско възнаграждение, или в общ размер за исковото производство
– 452.04 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК в отношенията между "В. и К. - В" ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, от една страна и И. К. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за следните суми:
1125.07 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева и 0.07 ст./, главница за периода
от 15.07.2019 г. до 13.07.2022 г., представляваща незаплатена сума за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ***, за което са
издадени фактури за периода от 16.08.2019г. до 18.07.2022 г., за обект-имот,
находящ се в: гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 09.08.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 156.76 лв. /сто петдесет и шест лева и
0.76 ст./, представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2019г. до
05.08.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.10708/2022г. на ВРС.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на "В. и К. - В" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
сумата 52.37 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.10708/2022г. на ВРС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на "В. и К. - В" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
сумата от 452.04 лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на
заплатена държавна такса, депозит за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПK.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6